Ееех, да имаше някой, който да дава отговори... Но тогава нямаше да рием 
Виж целия пост
Не „хипотенуза”, братчед... Хипотеза!
- Публикувана: 20 авг. 2007, 04:14 ч.
- Последно мнение: 16 фев. 2008, 07:25 ч.
# 196
27 авг. 2007, 21:36 ч.
Напълно съм съгласна, че само нашето възприятие отделя нещата "едно по едно, едно след друго". Някъде преди бях чела пример как може да се представи това: ако се движиш в група по път, криволичещ към върха на планината, виждаш само около себе си. Ако някой стои на върха, вижда целия път, цялата процесия, вкл. миналото (през какви места си минал) и бъдещето - какво ще срещнеш по пътя.
Това го разбирам, но ставаше въпрос за едновременността на процесите- в миналото, настоящето и бъдещето.
Лудница ми е.
Виж целия пост
Напълно съм съгласна, че само нашето възприятие отделя нещата "едно по едно, едно след друго". Някъде преди бях чела пример как може да се представи това: ако се движиш в група по път, криволичещ към върха на планината, виждаш само около себе си. Ако някой стои на върха, вижда целия път, цялата процесия, вкл. миналото (през какви места си минал) и бъдещето - какво ще срещнеш по пътя.
Лудница ми е.
# 197
27 авг. 2007, 21:47 ч.
За това твърдение, нещо не може да ми уври главата. Как си го обясняваш (представяш)?
Ми и аз не мога много да си го представя ...но представи си как човешкия живот на фона на вселенската безкрайност е един миг... там е всичко... освен това всичко и навсякъде се случва за един миг...и този миг е сега...
В действителност и за човешкия живот няма времена ..миналото не съществува...отминало завинаги, бъдеще също няма ... а пък сега, винаги е било преди малко ...
Виж целия пост
... Всичкото наше минало настояще и бъдеще се случва в момента, всички възможни варианти и вероятности също се случват едновременно....
Ми и аз не мога много да си го представя ...но представи си как човешкия живот на фона на вселенската безкрайност е един миг... там е всичко... освен това всичко и навсякъде се случва за един миг...и този миг е сега...
В действителност и за човешкия живот няма времена ..миналото не съществува...отминало завинаги, бъдеще също няма ... а пък сега, винаги е било преди малко ...
# 198
27 авг. 2007, 21:51 ч.
Коя бактерия?
Рени, не се сещам за въпрос, който да не пасва на любимия ти отговор - всичко, което си имаме, си го имаме, защото било нужно за оцеляването ни.
Значи хлебарките и плъховете са на върха на еволюционната пирамида. А - и бактериите, особено някои от тях.
Преди време давах една отпратка с една история за връзката между бактериите и човека.
Текстчето си е за нашата темичка, понеже няма какво друго да е - или хипотеза, или хипотенуза.
Там обясняват за мистериозните 223 гени, присъстващи в човешкия геном, които нямали аналози в никой от по-долните слоеве на еволюционното дърво.
Преди 6-7 год. учените се показаха много изненадани от това, че човешкият геном съдържал само 30-40 хиляди гени, вместо предсказаните 100 хиляди. Много от другите гени били открити в растения, низши животни и бозайници. Техният произход можел да се проследи почти до първата ДНК, възникнала в първичния бульон. Въпросните 223 гени обаче не се били срещали никъде по пътя на еволюцията преди човека, освен във няколко вида бактерии...
В отпратката са кръстили хипотезата си "Извънземните гени на Адам" точно заради едни бактерии...:
http://www.fenomenibg.com/modules/news/article.php?storyid=73
Виж целия пост
... Нашият мозък е доста по-сложно устроен от една бактерия.
Коя бактерия?
Рени, не се сещам за въпрос, който да не пасва на любимия ти отговор - всичко, което си имаме, си го имаме, защото било нужно за оцеляването ни.
Значи хлебарките и плъховете са на върха на еволюционната пирамида. А - и бактериите, особено някои от тях.
Преди време давах една отпратка с една история за връзката между бактериите и човека.
Текстчето си е за нашата темичка, понеже няма какво друго да е - или хипотеза, или хипотенуза.
Там обясняват за мистериозните 223 гени, присъстващи в човешкия геном, които нямали аналози в никой от по-долните слоеве на еволюционното дърво.
Преди 6-7 год. учените се показаха много изненадани от това, че човешкият геном съдържал само 30-40 хиляди гени, вместо предсказаните 100 хиляди. Много от другите гени били открити в растения, низши животни и бозайници. Техният произход можел да се проследи почти до първата ДНК, възникнала в първичния бульон. Въпросните 223 гени обаче не се били срещали никъде по пътя на еволюцията преди човека, освен във няколко вида бактерии...
В отпратката са кръстили хипотезата си "Извънземните гени на Адам" точно заради едни бактерии...:
http://www.fenomenibg.com/modules/news/article.php?storyid=73
# 199
27 авг. 2007, 21:59 ч.
Напълно съм съгласна, че само нашето възприятие отделя нещата "едно по едно, едно след друго". Някъде преди бях чела пример как може да се представи това: ако се движиш в група по път, криволичещ към върха на планината, виждаш само около себе си. Ако някой стои на върха, вижда целия път, цялата процесия, вкл. миналото (през какви места си минал) и бъдещето - какво ще срещнеш по пътя.
Това го разбирам, но ставаше въпрос за едновременността на процесите- в миналото, настоящето и бъдещето.
Лудница ми е.
Не че аз имам лично познание за такава едновременност. Но ми е интересно обяснението защо конвенционалните ни сетива не "виждат" всичко едновременно - защото иначе няма как да разделят събитията и да ги сравнят. Ако всичко е слято в едно, можеш да знаеш кое как е, но не можеш да го осъзнаеш. А "изкуствено"/нарочно действителността съществува такава, за да може да се оцени и изживее.
Виж целия пост
Напълно съм съгласна, че само нашето възприятие отделя нещата "едно по едно, едно след друго". Някъде преди бях чела пример как може да се представи това: ако се движиш в група по път, криволичещ към върха на планината, виждаш само около себе си. Ако някой стои на върха, вижда целия път, цялата процесия, вкл. миналото (през какви места си минал) и бъдещето - какво ще срещнеш по пътя.
Лудница ми е.
Не че аз имам лично познание за такава едновременност. Но ми е интересно обяснението защо конвенционалните ни сетива не "виждат" всичко едновременно - защото иначе няма как да разделят събитията и да ги сравнят. Ако всичко е слято в едно, можеш да знаеш кое как е, но не можеш да го осъзнаеш. А "изкуствено"/нарочно действителността съществува такава, за да може да се оцени и изживее.
# 200
27 авг. 2007, 22:02 ч.
Ми и аз не мога много да си го представя ...но представи си как човешкия живот на фона на вселенската безкрайност е един миг...Значи, говорим за размерност (на време). Времето е едно измерение, а другите? 
Спомням си, че в час по философия в училище тръгнах да фантазирам как може (теоретично) да се раздели времето на безкрайно малки интервали, до такива, че да клонят към нула - почти статично положение, на зададено някакво движение.
Представях си как скачам от прозореца и накрая...не падам...
Тук задачата явно е обратната.
Виж целия пост
Ми и аз не мога много да си го представя ...но представи си как човешкия живот на фона на вселенската безкрайност е един миг...
Спомням си, че в час по философия
в училище тръгнах да фантазирам как може (теоретично) да се раздели времето на безкрайно малки интервали, до такива, че да клонят към нула - почти статично положение, на зададено някакво движение.Представях си как скачам от прозореца и накрая...не падам...
Тук задачата явно е обратната.
# 201
27 авг. 2007, 22:08 ч.
Коя бактерия?
Която си харесаш... какво значение има?
Сакън да не кажа нещо, веднага ме погваш с твоите анализи.
Ясно- човека и бактериите са нещо като хипотезата и хипотенузата...
Ама аз вече няма да се обаждам, само ще чета. Пък!
Виж целия пост
... Нашият мозък е доста по-сложно устроен от една бактерия.
Коя бактерия?
Сакън да не кажа нещо, веднага ме погваш с твоите анализи.
Ясно- човека и бактериите са нещо като хипотезата и хипотенузата...
Ама аз вече няма да се обаждам, само ще чета. Пък!
# 202
27 авг. 2007, 22:16 ч.
Не че аз имам лично познание за такава едновременност. Но ми е интересно обяснението защо конвенционалните ни сетива не "виждат" всичко едновременно - защото иначе няма как да разделят събитията и да ги сравнят. Ако всичко е слято в едно, можеш да знаеш кое как е, но не можеш да го осъзнаеш. А "изкуствено"/нарочно действителността съществува такава, за да може да се оцени и изживее.
Защо да не можеш да "осъзнаеш"? Това значи ли, че с по-малко сетива, имаме по - голяма разделителна способност?
Виж целия пост
Не че аз имам лично познание за такава едновременност. Но ми е интересно обяснението защо конвенционалните ни сетива не "виждат" всичко едновременно - защото иначе няма как да разделят събитията и да ги сравнят. Ако всичко е слято в едно, можеш да знаеш кое как е, но не можеш да го осъзнаеш. А "изкуствено"/нарочно действителността съществува такава, за да може да се оцени и изживее.
# 203
27 авг. 2007, 22:21 ч.
... Сакън да не кажа нещо, веднага ме погваш с твоите анализи...
Ама аз вече няма да се обаждам, само ще чета. Пък!
И аз.
Най-много да напиша още една-две думи за душата при бактериите, пчелите и други животни и отварям тема, в която ще гледам онлайн на кафе.
Виж целия пост
... Сакън да не кажа нещо, веднага ме погваш с твоите анализи...
Ама аз вече няма да се обаждам, само ще чета. Пък!
И аз.
Най-много да напиша още една-две думи за душата при бактериите, пчелите и други животни и отварям тема, в която ще гледам онлайн на кафе.
# 204
27 авг. 2007, 22:24 ч.
Не че аз имам лично познание за такава едновременност. Но ми е интересно обяснението защо конвенционалните ни сетива не "виждат" всичко едновременно - защото иначе няма как да разделят събитията и да ги сравнят. Ако всичко е слято в едно, можеш да знаеш кое как е, но не можеш да го осъзнаеш. А "изкуствено"/нарочно действителността съществува такава, за да може да се оцени и изживее.
Защо да не можеш да "осъзнаеш"? Това значи ли, че с по-малко сетива, имаме по - голяма разделителна способност?
Не, с по-малко сетива ще осъзнаваме по-малко измерения.
Виж целия пост
Не че аз имам лично познание за такава едновременност. Но ми е интересно обяснението защо конвенционалните ни сетива не "виждат" всичко едновременно - защото иначе няма как да разделят събитията и да ги сравнят. Ако всичко е слято в едно, можеш да знаеш кое как е, но не можеш да го осъзнаеш. А "изкуствено"/нарочно действителността съществува такава, за да може да се оцени и изживее.
Не, с по-малко сетива ще осъзнаваме по-малко измерения.
# 205
27 авг. 2007, 22:25 ч.
Ще вземеш и да познавааааш...
Виж целия пост
... отварям тема, в която ще гледам онлайн на кафе.
Ще вземеш и да познавааааш...
# 206
27 авг. 2007, 22:29 ч.
Точно така си го представям и аз. Но предишното, не мога да го схвана. Трябва ми време явно или отнякъде да ми дойде повечко акъл 
Виж целия пост
Не, с по-малко сетива ще осъзнаваме по-малко измерения.
# 207
27 авг. 2007, 22:31 ч.
Ще вземеш и да познавааааш...
Силви, ти си ми ясна, твоята чаша я видях.
Нова любов, нали?
Ако сега изпиеш едно кафе (знам, че можеш и нощем), веднага ще ти го разтълкувам под формата на хипотеза, за да е по темата.
Виж целия пост
... отварям тема, в която ще гледам онлайн на кафе.
Ще вземеш и да познавааааш...
Силви, ти си ми ясна, твоята чаша я видях.
Нова любов, нали?
Ако сега изпиеш едно кафе (знам, че можеш и нощем), веднага ще ти го разтълкувам под формата на хипотеза, за да е по темата.
# 208
27 авг. 2007, 22:39 ч.
За това нямам още веществени доказателства, пързаля се по хипотенузата засега.
Аз пък мога да го изпророкувам - пак ще е "сърце". Защото чашата е така отлята (единствено тя от целия сервиз), че образува почти винаги (зависи от гъстотата на кафето и сорта му) тази красива фигурка. Това исках да кажа и в онази тема, ама ни отрязаха още в началото. Иначе хубав театър щяхме да спретнем (с твоя помощ).
Виж целия пост
Нова любов, нали?
Ако сега изпиеш едно кафе (знам, че можеш и нощем), веднага ще ти го разтълкувам под формата на хипотеза, за да е по темата.
# 209
27 авг. 2007, 22:41 ч.
Точно така си го представям и аз. Но предишното, не мога да го схвана. Трябва ми време явно или отнякъде да ми дойде повечко акъл
Или аз не разбирам кое точно не разбираш 
Ако е за "изкуственото" раздробяване на нещата, аз си го представям с една такава аналогия: ако знаеш с най-малки подробности как се отглеждат деца, това не ти е достатъчно, за да кажеш, че си изживяла "да имаш дете". Ако знаеш всички възможни ходове на съдбата, все пак искаш да видиш какво точно ще се случи на тебе, как ще определиш себе си. Затова възможните ходове ги забравяш и всичко случващо се предизвиква реакцията ти, която всъщност е целта на изживяването... Можеш ли да приемеш това или да млъквам
Виж целия пост
Не, с по-малко сетива ще осъзнаваме по-малко измерения.
Ако е за "изкуственото" раздробяване на нещата, аз си го представям с една такава аналогия: ако знаеш с най-малки подробности как се отглеждат деца, това не ти е достатъчно, за да кажеш, че си изживяла "да имаш дете". Ако знаеш всички възможни ходове на съдбата, все пак искаш да видиш какво точно ще се случи на тебе, как ще определиш себе си. Затова възможните ходове ги забравяш и всичко случващо се предизвиква реакцията ти, която всъщност е целта на изживяването... Можеш ли да приемеш това или да млъквам
Препоръчани теми