Сподели с нас

  • 1 851
  • 43
Всички деца малко или много проявяват каприза-за играчки, за сладки неща и т.н.Редно ли е и до каква възраст да задоволяваме всяко тяхно желание?
Виж целия пост
# 1
Сигурно трябва да се намери някаква златна среда. Ама е трудно. Като родя, ще дам по-конкретна информация. Laughing
А иначе по улицата съм виждала такива невъзпитани хлапета. Направо са ад за околните. ooooh!
Виж целия пост
# 2
Често за играчки, много рядко за сладки неща, но тя не е много капризна на този етап.
Виж целия пост
# 3
 Прищевките на дъщеря си ще задоволявам и като по-голяма, но с мярка и в рамките на нормалното. Не обичам лигави деца.
Виж целия пост
# 4
Не  изпълнявам всички желания ,независимо от възрастта.Опитвам се да възпитавам децата си да оценяват нещата ,които получават и да знаят ,че не може света да им бъде поднесен на тепсия,трябва да положат някакви усилия.
Виж целия пост
# 5
Изпълнявам почти всичките му желания. Още съм в търсене на подход с отказ, без това да води до истерии ooooh!
Виж целия пост
# 6
Ние вече изтървахме златната среда. Всичко дойде, че от 3 месечна възраст до 1,10г беше болна Cry, и като не можем да й помогнем й угаждахме. Тя вече е голямо гивезе и сега се превъзпитаваме. Ще видим до къде ще стигнем. #Crazy
Виж целия пост
# 7
Аз съм изпуснала нещата от контрол.Всички материални капризи и желания му се изпълняват.

Някои от нематериален характер му отказвам, но не са много.

Зная, че не е редно, но търся други подходи за възпитание.
Преминали сме на бартери Mr. Green

Виж целия пост
# 8
Доста често.
Виж целия пост
# 9
не мога да гласувам. По-скоро "рядко", но той не е от много искащите, така че нещата досега са били под контрол. Няма наблизо баби или други разглезващи елементи. Чуждите хора ги "работи" доста добре, но почти винаги и аз съм там, така че засега капризите не са ми проблем.
Виж целия пост
# 10
Аз гледам да поглезя племенниците ми когато мога и са заслужили /слушали са, яли са, спали са - досадно, ама трябва да знам  Laughing/ но мисля, че няма възраст, в която трябва да се задоволяват всичките желания, така няма да е интересно и за самите тях ако щете...
Виж целия пост
# 11
 Съвсем не винаги, но и не само по повод. Единственото нещо, което купувам винаги, щом поиска, са книги.
Виж целия пост
# 12
Сина ми изобщо не е глезено дете,не се сеща да си поиска,а при отказ не ми се е случвало да изпада в изтерия.
Дъщеря ми е по-глезена,определено е свикнала всички с нея да се съобразяват.На моменти изпада в такава изтерия,че опищява всичко ooooh!
Виж целия пост
# 13
Всяко желание задоволявам до 2-3 месечна възраст.
След това, само тези желания, които ми се струват приемливи.
Виж целия пост
# 14
Задоволявам всички желания на дъщеря ми в рамките на предварително зададени параметри:
едно филмче на ден; едно сладко нещо на ден; в парка - до 3 атракциона един след друг и т.н. и т.н. Нямам проблеми и истерии. След като получи "дажбата си", казва : "Мамо, аз сега разглеждам и избирам за следващия път."
Разбира се, има дни, в които  параметрите се разширяват или стесняват, респективно за особени заслуги или бели. Laughing
Виж целия пост
# 15
Не мога да отговоря.
Винаги съм задоволявала желанията избирателно, т.е. което преценя за правилно и уместно. Не е било често, не е било рядко, не е било само с повод, не е било на всяка цена.
Виж целия пост
# 16
И аз не намирам "моя" отговор. Задоволявам желанията, които смятам за разумни. Мнооого рядко правя компромиси, когато видя, че наистина много иска нещо, което аз не одобрявам, но пък няма да й навреди. Понякога отказвам и разумни желания с възпитателна цел. Нека знае, че не може да има всичко, че парите /по-точно това, което седи зад тях/ трябва да се уважават.
Виж целия пост
# 17
Изпълнявам почти всичките му желания.
Изключение прави шоколадът!Но той си го знае и не прави проблем.
Виж целия пост
# 18
Винаги му угаждам, но и при дете на 1 г. е невъзможно да му обясниш, че не може това или онова. Всичко, само да няма тръшкане и рев. Мир да има. Grinning В рамките на разумното. Ако например иска чипс, а е време да яде, скривам чипса, разсейвам го с нещо да го забрави и сядаме да ядем. Засега разсейването и залъгването действа, ама да видим докога... Rolling Eyes
Виж целия пост
# 19
Не гласувах.
Изпълнявам капризи в зависимост от моето и на детето настроение например. И от още хиляди неща. Открила съм собсвения си подход към детето си и за момента ме задоволява- щом реша, че нещо трябва да се откаже, отказва се. Обяснявам; напоследък все повече разбира, но ако не е в настроение или не ме е разбрала, следва тръшкане. Което пък преминава за 30 секунди.
Така че- задоволявам капризи според зависи  Laughing
Виж целия пост
# 20
Обикновено като поиска нещо за ядене винаги и го купувам, но да отбележа, че тя не е фен на шоколадите и това рядко се случва да поиска. Засега като видим някоя играчка на витрината и успявам да отбия номера - казвам, че ще и я взема друг път или за подарък по някакъв повод. Книжки също купувам почти винаги когато си хареса някоя.
Виж целия пост
# 21
Отговорът ми се доближава до този на МАМА Z.
Имат си лимит.
Примерно 1 лев на ден. Каквото искаш в рамките на 1 лев.
И при нас има излизане от нормата. Като награди, когато има повод, честване, свободен ден.
Много рано децата ми научиха изречението "нямам пари" и се примиряват.
Виж целия пост
# 22
Гласувах с "избирателно". Опитвам се да преценявам кои желания са приемливи и кои не. Надявам се така да възпитам и у него чувство за мярка. Винаги изтъквам аргументи, когато му отказвам, за да разбере защо желанието му е неприемливо и при какви условия бих го задоволила. Ако е направил нещо мноо хубаво съм склонна като награда да го поглезя повече, както и ако ми е скъсал нервите няма да получи нищо. Ако напоследък често са му кушувани сладкиши му отказвам при поредното искане с аргумент, че е получил сутринта, и вчера и т.н., но ако в последните дни не си е искал нищо му купувам с готовност - горе долу н този принцип действам.
Играчки почти не купувам, а и той не си иска - свикнал е че играчките несе купуват от мама и тате, а от гости - толкова много играчки подаръци получава, чена практика не се е налагало до сега почти нищо да купувам без повод.
Книжки обаче купувам винаги, когато пожелае и се радвам, че ги харесва.
С лакомствата е опитвам да балансирам някак - хем да не го ограничавам съвсем, хем да не прекаляваме.
Виж целия пост
# 23
Калоян е още малък и е силно казано ако използвам думата "каприз", за да нарека желанието му за нещо. По-скоро е любопитство на този етап. Ако е насочено към нещо неподходящо, позволявам му да задоволи любопитството си, но се опитвам да му покажа, че не бива повече да се занимава или да пипа дадено нещо.
Виж целия пост
# 24
Гласувах избирателно,но и тя все още не е толкова настоятелна.
Виж целия пост
# 25
Лакомствата са част от нахранването, не от възпитанието, затова не съм имала проблеми със сладки неща.Като малки им купувах всичко, което пожелаят, сега не изваждам веднага 120 лева за CD или mp4, а ги купувам в рамките на месечния бюджет. Сега на морето за сефте обичайните глупости, първите дни бяха изненадани /аз също, че не се тръшкат/, след две седмици бяха забравили капризите си.
Виж целия пост
# 26
"Избирателно". Но и той не злоупотребява в интерес на истината. Обикновено пита-Може ли?, ако отговоря с не, винаги обяснявам защо и много добре си се разбираме. Златно момче си имам аз  Grinning
Виж целия пост
# 27
"Избирателно". Но и той не злоупотребява в интерес на истината. Обикновено пита-Може ли?, ако отговоря с не, винаги обяснявам защо и много добре си се разбираме. Златно момче си имам аз  Grinning


 Peace
Същото е и при нас!
Виж целия пост
# 28
Желания изпълнявам често, в зависимост естествено от материалната им стойност и от това дали са безопасни и подходящи за детето ми според моите виждания. Капризи - много рядко, просто самият начин на изразяване на желанието може да провокира отказът ми.
Виж целия пост
# 29
Съвсем не винаги, но и не само по повод. Единственото нещо, което купувам винаги, щом поиска, са книги.
И при мен е така. За нещастие дядо и баба пък го поглезват повече от допустимото със сладкишите. ..Но борбата е безмилостно жестока. Wink
Виж целия пост
# 30
Не гласувах.
Изпълнявам капризи в зависимост от моето и на детето настроение например. И от още хиляди неща. Открила съм собсвения си подход към детето си и за момента ме задоволява- щом реша, че нещо трябва да се откаже, отказва се.
Така че- задоволявам капризи според зависи  Laughing

1:1 и аз така. Не мога да дам 1 единствен категоричен отговор.
Естествено, гледам разумното задоволяване да е водещото. А не простите прищевки.
Виж целия пост
# 31
Задоволявам в определени вече твърди и установени и от двете ни рамки:

1 книжка при ходене в Мол-а и 1 топче. Всичко останало е договорка и аз решавам дали кога и колко в крайна сметка. Тя много рядко, да не кажа почти никога не проявява каприза и прекомерни желания. Пакетче с дъвка или бонбони не го смятам за лиготия.

За сметка на това си наваксва с баща си  ooooh! ooooh! ooooh! 5 пакета с дъвки, 2 с бонбони, книжка /там и той се научи да е 1/, най-голямата пухена играчка в магазина /или най-скъпата - от сега има нюх детето/ + жален поглед ако не стана това, което тя е решила. На всичкото отгоре лакомствата се разпечатват и оставят, играчките са интересни само 5 мин... Понякога имам чувството, че просто се пробва до къде може да стигне...и още не му е намерила края май.
Виж целия пост
# 32
Гласувах с избирателно, но се случва често. Защото когато откажа не се тръшка и не плаче, което пък ме натъжава и се старая да му угаждам, но знае границите. Ако се усетя, че прекалява, бих променила тактиката. Но първо - още е малък, и второ - понякога родителя не си дава добра и точна преценка за разумната граница, но това е нормално, де  Grinning
Виж целия пост
# 33
За сега изпълнявам всичките му прищевки( с малки изключения) ,иначе става една истерия... smile3514 smile3515
Виж целия пост
# 34
Жалко, че няма отговор "почти винаги". Би паснал идеално за нас.

Ще си позволя малка питанка - приемаме ли желание и каприз за идентични?

И поне за мен желания и капризи са две различни неща, защото влагаме положително и негативно отношение към думите. В много случаи си личи кога детето капризничи и кога наистина желае нещо.
От друга страна решението дали е каприз е субективно и може да зависи от моментното настроение и на майката, и на детето. Може да има още варианти.

Много рядко се налага да отказвам, защото обикновено желанията им са постижими и интересни. Много рядко капризничат и това по-скоро е било свързано с някакво неудовлетворение от нещо друго.  Дори и сега като са на училище не участват в надпреварата за дрехи, мобилни телефони и други подобни. Все пак ние сме семейство, а не фирма.
Виж целия пост
# 35
Малкия си знае шоколадовото яйце,когато ходим в Пикадили.Пазарим в неделя,продукти за една седмица.През тази седмица си знае сока на барчето,пастичка...ОТказвам му влизането в магазини за играчки,но никога не отказвам КНИЖКА.Била тя за оцветяване или за Мечо Пух...
Виж целия пост
# 36
Всички деца малко или много проявяват каприза-за играчки, за сладки неща и т.н.Редно ли е и до каква възраст да задоволяваме всяко тяхно желание?

Зависи какво разбираш под каприз...
Аз не купувам Зрънчо и близалки и трябва мноооого да е напечено, за да го направя. Иначе купувам неща за ядене почти винаги когато имам пари преценени, че са за това. Играчки... избирателно купувам. Ако нещо е по-различно го купувам, но като цяло рядко купувам играчки. А всяко желание не задоволявам и не го смятам за правилно. Както на мен не ми задоволяват околните всички желания, така и аз...  Grinning
Виж целия пост
# 37
Книги не отказвам, но това не озна4ава 4е на мига грабвам всяка, която поиска. Пак е избирателно.
Игра4ки не купувам на импулс НИКОГА.
Рядко отказвам нещо за ядене, както и шоколадово яйце Киндер Сюрприз, дъвки, сладолед (дори през зимата). Е, стига да не е то4но преди обяд/ве4еря.
Виж целия пост
# 38
Избирателно. Според моето настроение и дебелината на портфейла ми. Аз страдам от синдром на неизживяно детство /просто по това време нямаше нищо по магазините - ни играчки, ни лакомства/, та затова понякога покупките са свързани със задоволяване на моя прищявка /например кукленската къщичка, робот с дистанционно/. Неща за ядене не отказвам. Никога не са изяли цял пакет зрънчо - щипват по една-две шепички и се насищат /нито ще им навреди чак толкова, нито ще наруши финансовия баланс на семейството, за 20 стотинки не си струва да водя тежки преговори/.
Виж целия пост
# 39
Избирателно!
Виж целия пост
# 40
Избирателно. Всичко е относително - ситуацията, конкретното желание, възможностите на мама.
Виж целия пост
# 41
При повод, което значи, че играчка, лакомство или игра(платено удоволствие като въртележка или друго) се позволява като първо се обяснява, че е заслужено, защото са били много послушни и са зарадвали всички, около себе си. Затова и те заслужават радост. Когато сме отишли специално на забавления или когато има предварителна уговорка да се купи нещо определено. Ако молбата е отправена много учтиво: "Мамо, моля те, може ли да ми купиш ...?" и въпросното нещо е до 5лв и има някаква смислена забава с него, (а не просто да бръмчи или светка) - също. Но ако се е случвало да се карам за неща, които са "стари" бели и е ясно, че са "лошо поведение" им отказвам точно с този мотив.
 LaughingРазбира се, всяко правило си има изключения, но общо взето се старая да спазвам правила, за да могат и те да ги спазват... Wink
Виж целия пост
# 42
Когато реша, че е някоя глупост, давам да се разбере, че няма да е на тяхното.Прищевките са прищевки, ама трябва да знаят стойността на парите.
Виж целия пост
# 43
Когато реша, че е някоя глупост, давам да се разбере, че няма да е на тяхното.Прищевките са прищевки, ама трябва да знаят стойността на парите.
И аз така Simple Smile.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия