Сподели с нас
- Публикувана: 22 авг. 2007, 13:07 ч.
- Последно мнение: 24 авг. 2007, 19:33 ч.
# 15
22 авг. 2007, 13:48 ч.
Не мога да отговоря.
Винаги съм задоволявала желанията избирателно, т.е. което преценя за правилно и уместно. Не е било често, не е било рядко, не е било само с повод, не е било на всяка цена.
Виж целия пост
Винаги съм задоволявала желанията избирателно, т.е. което преценя за правилно и уместно. Не е било често, не е било рядко, не е било само с повод, не е било на всяка цена.
# 16
22 авг. 2007, 13:55 ч.
И аз не намирам "моя" отговор. Задоволявам желанията, които смятам за разумни. Мнооого рядко правя компромиси, когато видя, че наистина много иска нещо, което аз не одобрявам, но пък няма да й навреди. Понякога отказвам и разумни желания с възпитателна цел. Нека знае, че не може да има всичко, че парите /по-точно това, което седи зад тях/ трябва да се уважават.
Виж целия пост
# 17
22 авг. 2007, 14:13 ч.
Изключение прави шоколадът!Но той си го знае и не прави проблем.
Виж целия пост
Изпълнявам почти всичките му желания.
# 18
22 авг. 2007, 14:19 ч.
Винаги му угаждам, но и при дете на 1 г. е невъзможно да му обясниш, че не може това или онова. Всичко, само да няма тръшкане и рев. Мир да има. 
В рамките на разумното. Ако например иска чипс, а е време да яде, скривам чипса, разсейвам го с нещо да го забрави и сядаме да ядем. Засега разсейването и залъгването действа, ама да видим докога... 
Виж целия пост
В рамките на разумното. Ако например иска чипс, а е време да яде, скривам чипса, разсейвам го с нещо да го забрави и сядаме да ядем. Засега разсейването и залъгването действа, ама да видим докога... 
# 19
22 авг. 2007, 14:27 ч.
Не гласувах.
Изпълнявам капризи в зависимост от моето и на детето настроение например. И от още хиляди неща. Открила съм собсвения си подход към детето си и за момента ме задоволява- щом реша, че нещо трябва да се откаже, отказва се. Обяснявам; напоследък все повече разбира, но ако не е в настроение или не ме е разбрала, следва тръшкане. Което пък преминава за 30 секунди.
Така че- задоволявам капризи според зависи
Виж целия пост
Изпълнявам капризи в зависимост от моето и на детето настроение например. И от още хиляди неща. Открила съм собсвения си подход към детето си и за момента ме задоволява- щом реша, че нещо трябва да се откаже, отказва се. Обяснявам; напоследък все повече разбира, но ако не е в настроение или не ме е разбрала, следва тръшкане. Което пък преминава за 30 секунди.
Така че- задоволявам капризи според зависи
# 20
22 авг. 2007, 14:29 ч.
Обикновено като поиска нещо за ядене винаги и го купувам, но да отбележа, че тя не е фен на шоколадите и това рядко се случва да поиска. Засега като видим някоя играчка на витрината и успявам да отбия номера - казвам, че ще и я взема друг път или за подарък по някакъв повод. Книжки също купувам почти винаги когато си хареса някоя.
Виж целия пост
# 21
22 авг. 2007, 14:57 ч.
Отговорът ми се доближава до този на МАМА Z.
Имат си лимит.
Примерно 1 лев на ден. Каквото искаш в рамките на 1 лев.
И при нас има излизане от нормата. Като награди, когато има повод, честване, свободен ден.
Много рано децата ми научиха изречението "нямам пари" и се примиряват.
Виж целия пост
Имат си лимит.
Примерно 1 лев на ден. Каквото искаш в рамките на 1 лев.
И при нас има излизане от нормата. Като награди, когато има повод, честване, свободен ден.
Много рано децата ми научиха изречението "нямам пари" и се примиряват.
# 22
22 авг. 2007, 15:08 ч.
Гласувах с "избирателно". Опитвам се да преценявам кои желания са приемливи и кои не. Надявам се така да възпитам и у него чувство за мярка. Винаги изтъквам аргументи, когато му отказвам, за да разбере защо желанието му е неприемливо и при какви условия бих го задоволила. Ако е направил нещо мноо хубаво съм склонна като награда да го поглезя повече, както и ако ми е скъсал нервите няма да получи нищо. Ако напоследък често са му кушувани сладкиши му отказвам при поредното искане с аргумент, че е получил сутринта, и вчера и т.н., но ако в последните дни не си е искал нищо му купувам с готовност - горе долу н този принцип действам.
Играчки почти не купувам, а и той не си иска - свикнал е че играчките несе купуват от мама и тате, а от гости - толкова много играчки подаръци получава, чена практика не се е налагало до сега почти нищо да купувам без повод.
Книжки обаче купувам винаги, когато пожелае и се радвам, че ги харесва.
С лакомствата е опитвам да балансирам някак - хем да не го ограничавам съвсем, хем да не прекаляваме.
Виж целия пост
Играчки почти не купувам, а и той не си иска - свикнал е че играчките несе купуват от мама и тате, а от гости - толкова много играчки подаръци получава, чена практика не се е налагало до сега почти нищо да купувам без повод.
Книжки обаче купувам винаги, когато пожелае и се радвам, че ги харесва.
С лакомствата е опитвам да балансирам някак - хем да не го ограничавам съвсем, хем да не прекаляваме.
# 23
22 авг. 2007, 15:12 ч.
Калоян е още малък и е силно казано ако използвам думата "каприз", за да нарека желанието му за нещо. По-скоро е любопитство на този етап. Ако е насочено към нещо неподходящо, позволявам му да задоволи любопитството си, но се опитвам да му покажа, че не бива повече да се занимава или да пипа дадено нещо.
Виж целия пост
# 24
22 авг. 2007, 15:35 ч.
Гласувах избирателно,но и тя все още не е толкова настоятелна.
Виж целия пост
# 25
22 авг. 2007, 15:44 ч.
Лакомствата са част от нахранването, не от възпитанието, затова не съм имала проблеми със сладки неща.Като малки им купувах всичко, което пожелаят, сега не изваждам веднага 120 лева за CD или mp4, а ги купувам в рамките на месечния бюджет. Сега на морето за сефте обичайните глупости, първите дни бяха изненадани /аз също, че не се тръшкат/, след две седмици бяха забравили капризите си.
Виж целия пост
# 26
22 авг. 2007, 15:46 ч.
"Избирателно". Но и той не злоупотребява в интерес на истината. Обикновено пита-Може ли?, ако отговоря с не, винаги обяснявам защо и много добре си се разбираме. Златно момче си имам аз
Виж целия пост
# 27
22 авг. 2007, 15:47 ч.
Същото е и при нас!
Виж целия пост
"Избирателно". Но и той не злоупотребява в интерес на истината. Обикновено пита-Може ли?, ако отговоря с не, винаги обяснявам защо и много добре си се разбираме. Златно момче си имам аз
Същото е и при нас!
# 28
22 авг. 2007, 16:06 ч.
Желания изпълнявам често, в зависимост естествено от материалната им стойност и от това дали са безопасни и подходящи за детето ми според моите виждания. Капризи - много рядко, просто самият начин на изразяване на желанието може да провокира отказът ми.
Виж целия пост
# 29
22 авг. 2007, 17:33 ч.
И при мен е така. За нещастие дядо и баба пък го поглезват повече от допустимото със сладкишите. ..Но борбата е безмилостно жестока. 
Виж целия пост
Съвсем не винаги, но и не само по повод. Единственото нещо, което купувам винаги, щом поиска, са книги.
Препоръчани теми