Отмятате ли се от думите си или 'лоша' ли съм?

Мога да кажа само"браво" че си стриктна майка!
Бабите са такива и мен майка ми ме кара да се чувствам по-същият начин и направо "ме забива" като пирон в кисело мляко! И се чудя малкият ли да поучавам,нея ли,но тя за съжаление не вдява,а и като попадне в такава ситуация,малкият също не вдява!

Мерси за обстойните коментари.   

Не живеем заедно с майка ми и се 'засичаме' само когато си предаваме детето. Знам нейния тип възпитание, който е обяснения до безкрай + детето се разбира и му се влиза в положение каквато и идиотщина да измисли като извинение /в случая от снощи, че не си е играла с парите, а ги 'брояла'/... За това и когато сме двете аз не се меся - оставям я тя да се занимава с Дариа. Не мога да й противореча - следват сърдене и прочие женски номера. Нямаше как да й наложа да не чете приказка на Дариа и за това и я оставих. То имаше как, но освен ревящо дете щях да си имам и ревяща майка 

А и както каза Ваче - аз казах: АЗ няма да ти чета приказка.

Общо взето Дариа знае, че всеки има различни правила и се настройва по тях. Вместо аз да се опитвам да наложа на всички моите правила, което е просто нереалистично. 

Днес сутринта Дариа дойде при мен и започна да ми обяснява как трябвало да й кажа вчера: "Дари, моля те остави паричките..." и тя щяла да го направи  За три седмици е свикнала с правилата при майка ми явно.

"... и ти трябва да слушаш какво ти казват големите!" - Това не ми харесва, Радостинче. Правилата са ОК, но трябва да е ясно защо са такива. Не изисквам сляпо подчинение за почти нищо.

dara, ти си моето мерило за свирепост  Сериозна съм 

Vache, моето отношение към парите е даже по-хард от твоето. Няма такова нещо като "парите на Дариа". Никой няма право да й дава пари. Може пари за нея, но на мен.

Vache, Isa, вие защо не разрешавате "играта" с пари - защото са мръсни (което си е много вярно) или защото трябва да се нау4ат да ги ценят (което не знам доколко е вярно), или......?

колкото до конкретната ситуация и аз не мисля, 4е си жестока, лоша или нещо подобно. единственото, което не ми харесва, е 4е си я наказала с нещо, което няма никаква връзка с провинението. тази логика на възпитание за мен е най-трудна за следване (наказанието трябва да е в пряка зависимост с провинението), знам 4е не винаги е възможна, но ако е имало на4ин да измислиш нещо сродно, би било хубаво. аз самата сега не се сещам, но аз и не знам каква е твоята логика, когато забраняваш играта с пари.

в никакъв случай не те критикувам, просто си разсъждавам. на мен редовно ми се слу4ва постфактум да измисля по-точно назидание за дадено прегрешение, ама свършоло ве4е 

stelt, мисля, че децата в БГ знаят прекалено много за парите - кое колко струва, кое е скъпо, кое евтино, кой има и кой няма пари... Не мисля, че това влиза в работата на 3 годишно дете. От една страна. А, от друга страна, като й казвам как парите не са за деца, как не са й необходими и прочие й внушавам някакъв вид респект към тях, който ще ми е необходим малко по-късно, когато започне да притежава пари.

Много ми е трудно да наказвам. Дариа почти няма с какво да я накажа, какво да й отнема, а свързано с парите...какво би могло да е в конкретната ситуация?  Единственото е приказката вечер и за това го използвах /случвало ми се е оше 1 път да го прилагам/.

Това си е част от играта (живота). И при възрастните върши работа - кой не би се зарадвал от отмятането на шефа за някое наказание, партньора (че няма да прави нищо за нас), приятелката (че няма да ни проговори), ако нещо сме сгазили лука?
Затова, да не се правим на толкова железни. Повечето деца (особено тези, които сме родили) разбират прекрасно кога са направили нещо наистина опасно или лошо. Ако не се пробват да нарушат правилата и да ни предизвикат, как ще пораснат? Ние да не би винаги да сме били изрядни?
Притеснява ме това, че липсата на т. нар. отмятане всъщност е игра на власт. Родителят е силен, но не винаги е прав.
Още колко ще има да се отмятаме..... И слава Богу за това.

Аз бих постъпила по същия начин. "заплашвам" само с неща, които мога да изпълня и винаги ги изпълнявам. Опитвам се да приуча и другите, занимаващи се с детето/баща и баба/ да действат по същия начин, но не винаги ми се получава. Никак не ми харесва, когато баща и каже: "Ния, ще те нашляпам!", защото никога не го е правил и няма да го направи. И естествено, за нея, тия думи нищо не значат и получава впечатлението, че "татко само си говори". Освен това и аз се опитвам да не "заплашвам", а да "мотивирам" с позитивни изказвания, както каза Ваче, но не винаги имам нерви

При нас всички без мен "Само си говорят", а татко дори не говори 

Stelt, не давам да играе с пари, защото не са за игра. Не давам да играе и с храна. Не давам да играе и с ключове. Има си играчки за игра. Не мога да ти дам някакво по-ясно обяснение, просто защото така го чувствам. Една от по-ясните причини е, че парите са мръсни. Четох, че двулевките са най-мръсни. Нямате идея какви неща са открили по банкнотите.

Иса, Александра има нейни пари за определена цел. Например иска тротинетка. Аз сключих с нея договор. Ако всеки ден след като се приберем от градина тя бързичко се съблече и си измие ръцете получава левче. Ако не го направи - не получава. Така събра 20 лв за тротинетка. Когато беше точна в договора получаваше, ногато се мотаеше ясно й казвах, че не изпълнява това, за което сме се договорили и не получава паричката. Така хем детето само си "изработи" тротинетката хем получаваше награда за всяко свое бързо оправяне след връщане. Имаше възможността да види реално как нараства сумата и накрая получи това, което искаше. Аз също! Има ефект и досега, стана й навик да се преоблича бързо. Съответно наградата за този род дейност отпадна. Скоро мисля да започна да я юркам за нещо друго по същия начин. Целта ще е каска за тротинетката, защото така е безопасно и защото Франклин е с каска, не може тя да не бъде.

Смята се, че договорите с децата и положителното възнаграждаване улесняват периода на пубертета и хората, свикнали на този метод после са подготвени за договаряне в реалния живот. За мен този първи опит беше забавен, в същото време видях ефект. Не се притеснявай, че детето се възнаграждава с пари! Това не е подкуп, защото то не върши нищо нередно. То получава възнаграждение за нещо, което е свършено или не получава ако не го е свършило. Много прост метод Айде вече ще стана досадна къде ги чета тия неща... , но виждам положителния ефект  

Isa, правиш впечатление на човек, който възпитава детето си със сърце. Поздравявам те!

За себе си признавам, че съм се лутала по допирателната, учейки се да бъда майка. И в този смисъл съм изпадала в крайности.
Вече почти не ми се налага. Децата поотраснаха. Правилата са установени. Някои - почти неусетно, просто със собствен пример.

А в думите на RadostinaHZ откривам много, много смисъл.

Vache, Александра е по-голяма. Ще се възползвам от идеята ти.  

А и Дариа нищо не иска сериозно още и изобщо нищо не иска много, май. Като се замислих, чак се обезпокоих /явно се чудя за какво да се безпокоя  /.

Абе, хора, вие да не сте чели американски книжки за възпитаване на деца?

Много sorry, ама за мен миенето на ръцете и преобличането не са неща, за които ще заплащам. Нито за миене на чинии, сгъване на дрехи и други подобни неща.
Договорите са за възрастните. С децата си можем да имаме някакви уговорки, но в никакъв случай да не са финансово обвързани.
Нашата задача е да ги научим как да се справят в живота и да се грижат за себе си според възможностите им.

Verdad и аз не знам с какво я възпитавам вече... на майка ми и баща ми толкова лесно /сякаш/ им беше, а аз се чувствам като в перманентна сесия... Само чета, девойката ме изпитва и аз пак на поправителен и пак чета.

RadostinaHZ разбрала си защо питам. Нали възпитанието е един вид репетиция за живота. Но пък аз и в живота като кажа 'не' си е 'не'...

Най-лесният начин е да погледнем света през техните очи. Върши работа.

Какво бихме направили на мястото на детето? Кое би ни се сторило справедливо и кое унижение?
За себе си ли го правим - за гъделичкане на собственото си самочувствие, или детето ще научи нещо смислено?

Такива ми ти въпроси да си зададем...

вярно парите не са за игра, ама вие не сте ли се кефили да дрънкате с касичката, например. мойте деца имаха един период от около седмица, когато страшно се забавляваха да пъхат стотинки (които предварително съм извадила) в касичките си. освен, 4е се забавляваха упражнението развива моториката на ръцете   колкото до познанието им за парите - нямат такова, ама хи4. никога в магазин не съм използвала липсата на пари като довод за некупуването ми на дадена стока, нямат никаква идея кой има и кой няма пари и изобщо това още дълго смятам, 4е ще им е дале4е от ума. колкото до уважанието към парите, смятам, 4е точно примерът даден от vache за тротинетката, гради такова. поздрави за подхода  

И аз предупреждавам, после броя до 3, после ставам и накрая вече прекратявам насилствено дейността!
В твоя случай присъствието на бабата е било определещо....определено дъщеря ти се е 'възползвала' от това,знаейки,че баба не я остава да мрънка и и позволява всичко  

Но си държа на моето си и това е  

Пп РадостинаХЗ, децата трябва да знаят,че се живее в 'някакви рамки'...научи ли се,че може да шикалкави от малко с малки неща,после го опитва с все по-големи рано или късно....не ства въпрос за унижение,лошо третиране или разни мании