Renny почти разбирам как се чувстваш
![Rolling Eyes](https://static.bg-mamma.com/Smileys/default/icon_rolleyes.gif)
Аз също имах огромен страх да не ми умре детенцето, втренчвах се във всяко прокашляне, изпадах в ужас, ако видя примерно, че баба му го е оставила без надзор две секунди. Но наскоро си поговорих с майка и тя ме увери, че е напълно нормално в положението, в което съм да ми минават такива мисли през главата - защото все пак не мога да имам повече деца, то ми е единствено и затова сигурно съм се вторачила толкова в неговото здраве. Но се опитвам да не мисля, че ще му се случи нещо лошо. Все пак то си е отделен човек и си живее неговият живот, независимо от това какво си мисля аз и за какво се притеснявам. Съветът ми е - опитай да забравиш и да продължиш напред.
А за това, за което говорите - свекървите, то по-добре да е свекървата отколкото да е майката. Защото аз си имам много готина свекърва (казала е да се оправяме и въобще не ни се меси), но пък майка ми ....
![Tired](https://static.bg-mamma.com/Smileys/default/yahoo_07.gif)
А за драканията с мъжа Renny и при нас го има този момент, много пъти не се съобразява и ме изнервя ужасно много. Като започна с това, че с нищо не ми помага вкъщи и стигна до там, че дори и на сватбата ни обръщаше повече внимание на приятелите си и на това те с кой щели да си легнат за да им стане весело, а аз бременна в третия месец ме беше оставил сама, но го преживях, не пометнах тогава
![Rolling Eyes](https://static.bg-mamma.com/Smileys/default/icon_rolleyes.gif)
Но няма начин, дразнител недразнител тва са ми двамата най-близки хора - майка ми и съпругът ми, така че нямам намерение да ги избягвам на 100%. Но ще се опитам да не се ядосвам толкова на тях.