Клюкините от деня - 4.02

  • 24 521
  • 672
# 150
Неговият приятел ч вижда всяка седмица и нито веднъж не е пропуснал да ме попита;СЛАВИ,ИМАШ ЛИ НУЖДА ОТ НЕЩО ЗА МАЛКАТА?
Ами като те пита - казвай!
Изброявай, дори да нямаш нужда - памперси, храна, играчки...
Той ще му каже.
Не е нужно да влачиш сама цял живот, нали?
Да дава! Материалните неща поне да дава!

Може да греша( времето ще покаже  дали съм права) но  при такива отношения, където има разрив,  да се търси материалното е грешка...  Като даде пари, съвестта му е чиста, няма да се сети и да вдигне телефона, но ако само вижда детето ( за сега казвам) то само ще го дръпне.... стига да успееш да създадеш врзъка мжду тях.. много  е трудно и много трябва да си преглъщаш егото, всеки сам си решава на какво е готов. 
За това моят съвет е обратен на този на Сабина- ако има шанс да вижда детето сега-  нека я вижда, не натискай за пари Peace
Виж целия пост
# 151
Неговият приятел ч вижда всяка седмица и нито веднъж не е пропуснал да ме попита;СЛАВИ,ИМАШ ЛИ НУЖДА ОТ НЕЩО ЗА МАЛКАТА?
Ами като те пита - казвай!
Изброявай, дори да нямаш нужда - памперси, храна, играчки...
Той ще му каже.
Не е нужно да влачиш сама цял живот, нали?
Да дава! Материалните неща поне да дава!

Може да греша( времето ще покаже  дали съм права) но  при такива отношения, където има разрив,  да се търси материалното е грешка...  Като даде пари, съвестта му е чиста, няма да се сети и да вдигне телефона, но ако само вижда детето ( за сега казвам) то само ще го дръпне.... стига да успееш да създадеш врзъка мжду тях.. много  е трудно и много трябва да си преглъщаш егото, всеки сам си решава на какво е готов. 
За това моят съвет е обратен на този на Сабина- ако има шанс да вижда детето сега-  нека я вижда, не натискай за пари Peace
Има резон в това, което пишеш, но аз никога нищо не съм искала. Дава, за да спи спокойно.
Въпреки това не иска да вижда детето си. Ситуации безброй. Хора разни.
Виж целия пост
# 152
времето ще покаже
давай както си решила и не мисли излишно
полза няма
hahaha hahaha hahaha
hihi - никаква полза от това мислене, права си
ампутация му е майката и това е - на главния мозък само - да видиш тогава колко ще ни е добре и без излишни драми- ще дойде ли няма ли да дойде, ми като пита детето къде му е бащата ми това ми онова....глупости
Виж целия пост
# 153
Ами - гледам пак философски сте заприказвали - наистина случаите са всякакви и всичко зависи от участниците - ако ти си добронамерен и отсрещната страна също - бавно и славно стават нещата - Славка - търпение малко ти трябва в момента, ти искаш хоп - и веднага те да имат прекрасни отношения, но такива любящи бащи каквито ти си представяш знаеш има само по филмите, така че избий си го от главата. Много ни промиха мозъците тия американци, ей....
Аз понеже съм по сентенциите, ще ти дам една - важното е не да имаш това, което искаш, а да искаш това, което имаш.  Wink
Аз пък душата си давам детето ми да има баща, ама йок. За момента го изживявам като голям провал за мене си - не стига, че едвам се оправям със всичко, ми нали го правя за детето бе, себе си съм се отписала, ок - нека той да е добре- ама цялата идея се опорочава страхотно от това, че не - той не е добре - какво му е доброто на това да растеш с един родител - те си имат нужда от бащата и това е - бялото черно не мога да нарека. Така че, споре дмен, всички усилия в тая посока си заслужават.
Е, аз пък вярвам, че ще му намеря друг татко на Крис...  Embarassed ...
Така че, Славче, някой мечтаят за това, което съдбата ти е предоставила на тебе...   bouquet
Виж целия пост
# 154
Аз пък душата си давам детето ми да има баща, ама йок. За момента го изживявам като голям провал за мене си - не стига, че едвам се оправям със всичко, ми нали го правя за детето бе, себе си съм се отписала, ок - нека той да е добре- ама цялата идея се опорочава страхотно от това, че не - той не е добре - какво му е доброто на това да растеш с един родител - те си имат нужда от бащата и това е - бялото черно не мога да нарека. Така че, споре дмен, всички усилия в тая посока си заслужават.
Заставам зад всяка от думите ти.
Ама себе си не мога да отпиша, щото какъв пример ще дам на щерката  Crossing Arms
Аз ако съм добре, и тя ще е добре...гаси и клишето...
Ама баща в крайна сметка НЯМА.

Ай стига съм рИвала, че по празниците ми е много криво....много... Sick
Виж целия пост
# 155
Аз мразя само Коледа и Нова Година
другите празници се ядват
като мине време, ще свикнете да живее те сами
даже ще ви хареса
и ще видите, че дете се гледа успешно и правилно и по този начин
просто ще ви завлече живота и няма да има време да се притеснявате за тези неща
само почакайте

Виж целия пост
# 156
Мими, аз съм свикнала да живея сама...10 години живея все сама... Mr. Green
Темерут съм, и го предпочитам.
Дева съм, и обичам каквото оставя вкъщи - това да намеря. Wink
Тъпото е, че по празниците хората са винаги някъде семейно, с децата, а аз съм на възраст, в която или приятелките ми са женени или са с гаджета някъде.
И тъй като Палечка е малка, не върви, а и не мога да се помъкна с нея.
Та ми е много скучно и безнадеждно все вкъщи  Confused
Сиво едно такова.
Виж целия пост
# 157
Сабина, няма ли вариант да се събираш с мами като теб? Аз зат'ва пуснах темата за кафето - с идеята и деца, и мами да се съберат, че и ние кукувахме тия празници вкъщи.

Макар че, аз не мразя празниците. Напротив - радвам се, че имам малко повече време да прекарам с Дивчо, че моят голям грях е, че не намирам достатъчно време за него.

Не страдам и че таткото не е с нас. Може да звучи несправедливо, но се радвам, че не е с нас. Не знам дали е защото предпочитам със сина ми да сме далече от всичката злоба, мъка и гадости, които ни е причинил или защото аз цял живот съм си страдала, че имам баща. То, моят и не може да се нарече баща... от тийнейджър виждах в него само въплъщение на семейното стращилище, върховния егоист и основна причина непрекъснато да се чувствам потисната и нещастна.

Мисълта ми е, че не можем да сме сигурни кое наистина е най-доброто за децата ни. На, майка ми стиска зъби повече от 20 години точно заради децата, а аз смятам, че това й бе най-голямата грешка. Не я виня, разбирам я, обожавам я, но все си мисля, че без деспотът вкъщи аз и сестра ми щяхме да израснем по-различни личности... по-свободни и по-способни на щастие. Спирам, че ревнах и вероятно прекалих с черногледщината  smile3538
Виж целия пост
# 158
и аз съм темерут
и съм на същата възраст относно приятелките
ходя си на гости и не ми пука
а когато детето беше малко, го водех и него
тогава пък бях на възраст на която никоя от приятелките ми нямаше деца или съпруг
по-голям зор е
налагаше се да правим купони с бебе
задължително на голямо място, за да има стая, където той да спи, докато мама купонясва
така порасна милото
Виж целия пост
# 159
Сабина, ми нали и аз това казвам - като даде пари съвест чиста- интерес никакъв...
И виж какво и друго има...  Мен баща ми не ме е оставил, виждал ме е, пари ми е давал.... ама никога не съм се почувствала обичана и наистина да имам неговата подкерпа, все критика, все нещо друго е по-важно и до ден днешен е така.... Та  ето има баща, ама пак с всички поражения, както при липса на такъв  съм израстнала.... нищо не може да се направи.

И що да е малка Вяра, аз моята на всякъде я мъкна с мен....  в ресторант като седнем от големите по- добре се оправя, поръчва детето, всичко си знае Laughing  Като ми се излиза, взимам я с мен, ляга малко по-късно и  готово, а за нея кеф голям....

Писала съм едновремено с Миленита... на 100% съм съгласна.... Гледам покрай мен семейства- ми в едно няма бащата да си е на мястото, да участва, да има връзка с децата си... все майката за всичко.... и ако си семеен, това става още един голям повод за разправии, щото хем има мъж, хем го няма... Даже,  наблюденията ми са, че при развод, когато бащата започне да взима детето, по-успява да създаде връзка, отколкото , когато се е подмотавал из къщи.....
Виж целия пост
# 160
и моя поръчваше по заведенията
на 2 и половина беше направо цар
салата от краставици с малка виличка, моля
Виж целия пост
# 161
 ха-ха, моята внимава кога съм се нахранила да "викне" кафето Joy
Виж целия пост
# 162
Ама себе си не мога да отпиша, щото какъв пример ще дам на щерката  Crossing Arms
материално говоря
а той - няма да разбере че на мен нещо ми липсва - няма да го допусна -  Peace
стига ми толкова оливане засега. и за в бъдеще .  Peace

а примера ми е - трудно ми е , но успявам. Мама може всичко.  Party И аз ще мога всичко. Но всичкото си има цена.
Или както някъде слушах - не казвайте на детето си, че има неща, които то не може да има. Кажете му и му покажете, че може да има всичко, но всяко нещо си има цена.  Peace Ужасно правилно ми се струва.
Виж целия пост
# 163
Не страдам и че таткото не е с нас. Може да звучи несправедливо, но се радвам, че не е с нас.
Оф, Миленита- и аз така скъпа. Чудя се и се мая какво съм му харесвала на оня - и грозен, и глупав, и кво ли не още лошо. Ма - тя любовта сляпа казват. Не ми трябва той, но на детето ми му трябва, той друг баща няма да има. Малко са тези, дето приемат безрезервно чуждо дете. Не разчитам на късмета си за това точно, че като го знам моя късмет какъв е... малииииииии.. горкия Крис.. и градацията низшестояща - с всеки следващ все по-зле става..
Виж целия пост
# 164
Каси, не се заричай, скъпа. Виж какво съм си написала под името, ама си давам сметка, че къде по-зле може да е и че зависи от аршина: за мнозина съм си направо късметлийка. И аз като теб си мислех за таткото, ама едно към едно. От тези ми съждения минаха повече от 6 години и съм щастлива, че сега съм на друг, по-оптимистичен акъл. Това за пословичния ми песимизъм е голямо постижение. И животът ме убеди, че не съм била права. За кой ли път: важно е дечица, близки и ние да сме здрави, да сме силни и да не се предаваме да си търсим щастието.   bouquet
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия