Кога казахте на работа че сте бременни??

  • 8 932
  • 118
# 75
Казах едва когато навлязох в четвъртия месец.
Виж целия пост
# 76
Колежките ме накараха да си купя тест, защото аз не исках. Всеки път, когато купувах беше отрицателен. Най-накрая си купи и си го направих в тоалетната на работата. Влезох в стаята с размахващ тест и питах дали всички виждат 2 чертички. На шефовете казах след първия месец мисля, защото започнах да повръщам.
Виж целия пост
# 77
В началото на втория месец. Тогава разбрах, със сигурност,че съм бременна и поговорих с шефа си.
Виж целия пост
# 78
Ми май беше някъде в края на 4-я месец-първо казах на колежките,с които работа,че все пак да имат предвид,че не мога вече да вися толкова права и да се напрягам.После казах на началничката,че да има предвид да ме мести скоро на друга позиция,където е по-спокойно.
Виж целия пост
# 79
изчаках договора ми да стане постоянен, това беше някъде в 3тия месец, казах първо на шефката, после колегите ме разкриха, но си ходих на работа до 8 мия месец защото се чувствах добре и не ми се седеше вкъщи.
И аз така, но договора ми стана постоянен във втория месец на бременността.
Виж целия пост
# 80
Работя в доста голяма фирма и съм сигурна, че има хора, които още не знаят.
Иначе първият , на когото казах беше изключително изненадан , тъй като бях в 5 месец, но не ми личеше  Simple Smile
Другите не знам как разбраха , оттук -  оттам ; някои от мъжа ми (работя при него)
Виж целия пост
# 81
Ами аз така зверски започнах да повръщам през половин час, че още преди да знам (категорично) , че съм бременна - те вече знаеха.  Laughing
Виж целия пост
# 82
При мен така се случи, че когато забременях тъкмо ме бяха повишили на нова позиция в друг отдел. Та точно в първите критични месеци, когато не знаех на кой свят съм от гадене и повръщане, се наложи да бачкам здраво, да оставам вечер до късно и даже понякога ходех и в почивните дни. Отделно ми се наложи да посетя няколко семинара из цялата страна, та и попътувах. Очаквах промяна в заплатата и затова реших да пазя тайна доколкото мога.
Обаче в четвъртия месец започнаха постоянни и болезнени контракции - явно от преумора и стрес. И след един опит на шефа да ме прати в командировка направо му изтърсих, че не мога да отида понеже съм бременна. Както и очаквах първоначалната реакция не беше от най-добрите, но пък на мен много ми олекна. Е в крайна сметка не ми повишиха заплатата, но това е живота...
 
Виж целия пост
# 83
В 7г.с. прокървих и си взех болнчни-шефът така разбра.
Виж целия пост
# 84
Те и в такова състояние ме взеха Simple Smile Simple Smile Simple Smile
Виж целия пост
# 85
За сега съм казала само на шефа ми - веднага след положителния тест. Хич не му стана хубаво. Откакто му съобщих новината се държо доста резервирано към мен. Много ме дразни #2gunfire  На колегите още не съм казала. Ние във фирмата си имаме вестоносци - като кажа на една такава колежка , няма нужда да информирам останалите  Laughing Очаквам различни реакции, понеже  семейното ми положение е разведена, бременна, неомъжена за втория ( така е в малкия град)  Има да си "чешат езиците" за моя сметка....чакам да започне да ми личи, да си пъча гордо корема и да ги дразня Party Simple Smile
Виж целия пост
# 86
И аз първите месеци, когато не знаех къде съм от протичащите в мен промени работих здраво- такъв беше момента явно.На колегите казах втория месец, на шефката в четвърти и то два пъти водихме разговора, защото първият път не беше разбрала  ooooh! ( което не го вярвам много де). Иначе на семейството си казах след първия месец, ма пак казвам- аз бях физически ' парцал' и поне тях не искам да успивам с измишльотини...та така.
Виж целия пост
# 87
Аз казах в края на втория месец,защото трябваше да изляза в болнични и нямаша как да крия повече.Иначе щях да си затрая до 3-ия месец поне.
Виж целия пост
# 88
На шефа си и на колегите в стаята в началото на четвърти. Другите още не знаят! Просто все още не ми личи! Mr. Green
Виж целия пост
# 89
беше ми много неудобно да му кажа,защото работех при него от 10 месеца и когато започнах му казах,че нямам намерение да имам второ дете.Точно бях навлязла в работтата и той можеше напълно да разчита на моята компетентност.Той много пушеше и аз направо премалявах от това,много лошо ми ставаше,прибирах се у дома направо със зелен цвят на кожата.Мъжът ми много се ядосваше като ме видеше в какъв вид съм и всеки път ме караше да обещая,че утре ще кажа,иначе той ще му се обади.Две седмици събирах кураж и накрая му казах.Той така се зарадва,щеше да ме разцелува човека.След кратката еуфория ме погледна и каза"Ами сега...ще трябва ти да обучиш своя заместник". И така стана.В края на 6 месец излязох в болнични и повече не се върнах на работа.Две години по-късно заведох дъщеря си да я види.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия