Всеки си работи - ражда - връща на работа и така... 
Работех на курорт, зимният сезон и като разбрах, че съм бременна, само на приятеля ми казах.Шефа ми разбра, когато ми се обади в началото на ноември 2005, за да се уточним за новият сезон Разбра, не че съм бременна, разбра че си имам бебе 
Видимата реакция беше добра, но знаех, че има и малко прикрито недоволство и яд. 
каквото и да стане Аз лежах за задържане в болницата с една жена от Перник. Беше баничарка и работата й на моменти е била тежка - вдигала е чували с барашно, тенекии със сирене и т.н. Като е станала 2ри месец бременна, си е взела болничен с намерение да не се връща на работа до края. То лошо няма, ама да се бе обадила в работата, да знаят. Тя обаче нищо не казва. Чакат я за нощна смяна, тя не отива. На другият ден е пак нощна - не отива. Шефът звънни по телефона, тя не вдига. 
Шефът отива до тях - тя се крие и не отваря. Страх я било да не й направи нещо, да не би да й крещи, да я заплаши! 
А той човекът, представяте ли си как се е почувствал - без вест и кост, изчезва работничката и толкоз. След 3 дни, все пак той успява да я засече в магазин за хранителни стоки и сгащва на тясно-кажи , какво стана, обиди ли те някой, аз ли не направих нещо, кажи...И тя накрая си признава-бременна съм, имам болничен и да н еси въобразява че ще се върне на работа, но парите от болничните и майчинството си ги иска! !Шефът й честитил /явно е бил много свестен този човек/и й казал да не се притеснява, да си почива и винаги ще има място за нея в баничарницата. Явно е бил ама много свестен... Аз на негово място по друг начин щях да реагирам...Но това си остава за мен най-смешния начин да известиш за новината в работата 
, най-вече защото смятах, че ще изгубя бебето и бях бясна. От тогава е много внимателен с мен.Непрекъснато ми повтаря да се обличам и ме пита как съм..., дори е досаден. . Колежките много се зарадваха, но шефа не остана очарован от новината Препоръчани теми
