Методология на отглеждането и възпитанието на ОСИНОВЕНИ ДЕЦА ОТ РОМСКИ ЕТНОС!

  • 63 894
  • 361
# 270
Дива, щом малкия се харесва, всичко е наред. За мен е много важно да поддържам доброто самочувствие и себехаресването у щерка ми, защото така и другите ще я харесват. Важното е да се чувства добре в собствената си кожа, такъв какъвто е Hug
Правилно правиш, не се връзвай. Увереността на родителя е най-добрия подход.
Виж целия пост
# 271
Пресни случки от днес и преди дни (но са всекидневна част от нашия социален живот).

Каката от детския кът „симпатизираща” на Марти:
-   Оооооо, Марто! Станал си още по-черен на морето!
-   Ами даааа! – отговаря Марти достойно.

Мъж ми люлее децата в парка докато аз вардя колелата настрани. Една баба ахка:
-   Красавец! С прекрасна къдрава коса! Мургав! Страхотен! Кубинец?
-   Не – българин! Аз съм му баща! –отговаря мъжът ми на стъписаната баба.

Рускиня на морето идва да се запознава с нас. Имала роднини цигани и питаше дали не сме молдовски такива …
А немците само се радваха и закачаха без да питат и да говорят глупости.
Виж целия пост
# 272
Аз пък колкото повече чета у тоз форум и най-вече у клюкарника, все повече си мисля - имам си социален доклад на детето, в него пише БМ - българка (че и името й е българско), ББ - арабин, имам си и бащино и фамилно арабско име на детето пак в този социален доклад - що ли не се придържам към официалната версия, пък ако реши някой ден сина ми да търси БР, тогава да открива топлата вода. А като ме попита, що не съм му казала, ще кажа, че не съм знаела. Naughty
Виж целия пост
# 273
 Embarassed Embarassed извинявай за въпроса, ама ти от къде знаеш, че майката е ромка... помня, че я видя на делото, ама ти мен ако ме видиш на живо ...
Виж целия пост
# 274
знам, ще пиша на лични  Peace
Виж целия пост
# 275
безсмислено е. достатъчно е да разберат, че детето ти е осиновено -
... темата ме навежда на една друга мисъл. Съвсем наскоро една моя колежка най-накрая си осиновиха дете. Естествено от ромски произход. ...

ха, сега, всички в купа, върви после обяснявай, че ти си чакал, че си имал изисквания ...
Виж целия пост
# 276
хихихи, вадиш социалния доклад и доказваш (хахаха - аз си имам хубав социален доклад)
Виж целия пост
# 277
Накои си имат , други си нямат.... Flutter
Виж целия пост
# 278
Съседка с нейни роднини ни виждат на улицата.Съседката естествено ги запрегръща и искрено им се зарадва.Роднините след щателно оглеждане:
-Те от кога го имат този тен?
-Ами ,по рождение им е-отговарям
Отсреща само скляпване.

Разговор от преди няколко дни/нещо я разнищваме тези дни темата/:
-Мамо,защо съм черен?Искам да съм бял.
-Трябва да стоиш на сянка и да не излизаш навън.Ще играеш само в къщи.
-Ааааа,искам да съм черен.
Виж целия пост
# 279
Малката, освен че в момента е болна от някакъв летен вирус, с висока температура и болки в гърлото, снощи беше и в кофти настроение.
Докато я поливах с малкия душ преди лягане, не помня по какъв повод и казах "дете прекрасно".
Тя - Не съм прекрасна
- Аз мисля, че си прекрасна.
- Децата в дома казват, че не съм прекрасна.
- А каква, казват че си? Питам аз.
- Циганка
Ама това казано с такъв тон, сякаш да си циганин е най-ужасното нещо, което може да си.

Поговорих с нея, че това е произход, както индийски, китайски... и че не разбирам защо с толкова негативизъм е натоварена тази дума за нея.
- Всички големи цигани са лоши - отговори тя- аз не искам да пораствам.
Казах и че лошото и доброто у човек не зависят от произхода му, и че постъпките са тези, които определят човек и че тя е добро и прекрасно дете и ще израстне прекрасна жена.
Малко от нещата, които и казах стигнаха до нея. Беше много, много тъжна.

Единственото, което ми хрумва е онова помагало "Истории край огнището". Ще го разпечатаме днес. За мамите, които са го преглеждали, нещо от него стори ли ви се полезно?
Виж целия пост
# 280
Линдт!  Hug

Поне според мен има полезни неща в това помагало.  Прелистих го, като по-подробно попрочетох само първите страници. На достъпен и приятен език се разказва за този етнос като за част от калейдоскопа от етноси на земята а не като туморно образувание сред тях. Това е една от книгите, които стоят в моя списък със задължителна литература за моите деца. Grinning

Но за мен все още не му е дошло времето да говорим по тази тема. За да я започнем - аз трябва да я подхвана отначало. Все още не сме говорили на тема "етноси" с моите деца. То малкото още и съвсем не разбира, а с голямото покрай увлеченията му по музиката на Майкъм Джексън (тренираме лунната походка в момента Simple Smile) доста говорим за хората от Африка - защо са черни. Определено им симпатизираме на "слънчевите хора" че толкова много топлина са събрали.

А и притеснявам се, мами, признавам си. Страх ме е да подхващам тази тема пред децата, докато не са им поукрепнали още крилата. Докато не са разбрали как сами да се пазят поне чрез по-малко говорене сред познати и непознати за всичко, което се отнася до тях. Като виждам колко негативизъм и откровен расизъм струи от всички страни и като знам че не съм орлица, която винаги може да разпери криле над гнездото и да ги запази от всички хули, а ми се налага да ги оставям сами сред други хора...
Ми погледнете реакциите в този форум ако щете - кой ли не мина и не ги натовари с какъв ли не порочен генетичен багаж "циганетата". И май само ние - майките им се опитваме да даваме отпор. Добронамерени странични наблюдатели се обаждат за цвят, но много бързо замълчават. Май никога няма да забравя реплика от тема в друг подфорум - "Ми като сте осиновили циганчета ще търпите - нормално е да ви хулят". Sad
Виж целия пост
# 281
Линд,
Не знам какво да ти кажа, защото и при нас е същата ситуация, като при Ганката. При вас е малко по-друго... Но отстрани ми се струва, че на детето му е тъжно - ту е тук, ту е там. Иска й се да е едно цяло с вас, а все още не може да го постигне. Може и в дома децата да я дразнят - тя вече за тях е различна.

Сигурно има нужда първо хиляди пъти да чуе, че е прекрасна, че е ваша, да се усети като част от вашето семейство. Аз може би първо бих акцентирала на разнообразието на света наоколо и вашата общност, а на по късен етап бих въвеждала по-подробното запознаването с нейния етнос... Но аз изхождам от нашия опит, и си мисля, че сега на 7 г., когато почти шест години сме заедно, трябва да започна по малко да въвеждам и тази тема...

Виж целия пост
# 282
Ганката  Hug

Когато ви дойде времето за помагалото, тогава.

При нас обаче е дошло времето. Очевидно в дома децата използват тази дума с много негативи натоварена и с цел да обиди дълбоко. И това има ефект върху нашето малко момиченце.
Когато съпруга ми я попита "Какво най-много харесваш у себе си?" Тя отговори "роклята"

В друг случай, четейки една поредица за чувствата и конкретно "Когато се чувствам самотен", имаше страничка на която пишеше "Когато се чувствам самотен, имам чувството че никой друг не е като мен" и нарисувано зайчето,главен герой и около него много други зайчета но всички с различен цвят и шарки. И малката казва "Ей да, всички са по-красиви от него"

Мама Ира, благодаря  Hug

Виж целия пост
# 283
Но отстрани ми се струва, че на детето му е тъжно - ту е тук, ту е там. Иска й се да е едно цяло с вас, а все още не може да го постигне. Може и в дома децата да я дразнят - тя вече за тях е различна.


Това със сигурност я притеснява. Всяка вечер ни пита "утре ще ме връщате ли в дома" а аз опитвам да подменям думата връщам с "ще те заведем за няколко часа и като станеш от следобеден сън идвам да те взема". Всяка сутрин на тръгване, пита "нали ще ме вземеш?" по няколко пъти. Даже попита дали може да не спи вечер, сигурно защото свързва заспиването и събуждането след това с "връщатето" в дома.
Виж целия пост
# 284
Линдт, мисля си, че когато дойде времето най-трудния за мен разговор ще е за етническия произход на момиченцето ми. За сега разговорите на тема "Нямам татко" и "Мама ме взе от домчето" минават гладко и не й създават дискомфорт и не я натъжават. Може би защото е малка и неосъзнава напълно това, за което говорим, но слава богу приема нещата спокойно, аз се стремя да й създавам усещането, че това са неща част от живота и не са основания да чувства липса или тъга.

Но въпроса за етническия й произход ме притеснява, защото както и Ганката спомена, аз ще й говоря едно, а примерите около нея ще сочат друго. Не знам как ще преодолеем това противоречие, интуитивно чувствам, че за сега просто трябва да градя нейното себеуважение, достойнство и самочувствие (което тя слава богу има в изобилие), за да можем по-лесно да приеме факта, че макар и с произход, който хората масово клеймят, тя може да бъде качествен и добър човек.
Твоето момиченце е достатъчно голямо, но видно от това което разказваш, нямало е кой да й вдъхне самочувствие, кураж, да я научи да се харесва и уважава. Мисля, че когато си я вземете окончателно и когато стане част от вашето семейство, от вашата среда, тя ще придобие усещането за принадлежност, за индивидуалност, ще я научите да се харесва и да не зависи толкова от отношението на другите. Ще се научи, че е уникална и неповторима, като всечи човек на тоя свят, независимо от произхода си. Това са неща, които е нямала как да разбере в средата, в която е живяла и по начина по който е живяла. Убедена съм, че ще справите и малката госпожица няма да бъде тъжното и самотно момиченце, което е сега.

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия