Методология на отглеждането и възпитанието на ОСИНОВЕНИ ДЕЦА ОТ РОМСКИ ЕТНОС!

Имахме с малкия прекрасни събота и неделя. Единият ден бяхме на рожден ден на приятел от детската градина, празнуваше се на село, на дворче с импровизиран басейн. Вторият ден им направихме „пикник” край рекичка до едно ждрело. Реката студена, слънцето пече, мяркат се ту 3 щастливи муцунки, ту три гръбчета – две червени и едно черничко (на моя) – красота! С всяка година кожата все по-успешно добива природната си пигментация и това така ми харесва – с омая галя помургавелите кльощави раменца, които вече хич не ме е страх да пусна задълго под палещото слънце…

На връщане от пикника в колата от умора и превъзбуда децата прекрачват границите на добро поведение, кикот, лигавене - чак полицията ни спря, защото не знам какво правеха на задната седалка… Анди вижда циганче през прозореца и вика „Циганче!”, под осъдителния ми поглед, че не се сочи така и че не ми харесва интонацията, той започва да повтаря „Аз съм циганче, аз съм циганче!” Ей без малко да подхвана разговора, но мамите на децата от детската не знаят, че е осиновен, не му беше мястото и времето...
Не ме е страх от факта, че има цигански произход, той ми харесва и с произхода си. За мен това е абсолют! Аз, ама никак, никак не деля хората по етнически произход, пък да не говорим за децата. Мисля, че ще успея да му предам това мое вътрешно спокойствие. Като се замисля духовната мизерия, обхванала гетата не се различава много от речите на „българки” като Корнишонко. Сега като го закарам на море в Китен – чалгата от всеки прозорец, ъгъл, кафене, ще ни залива със същата духовна мизерия и от нейното влияние върху одухотвореното ми дете ме е страх, не от това, че родилата го жена е циганка…

Това всъщност е нищо, в сравнение с факта, че до година и два месеца е бил сам, това е нищо, в сравнение с факта, че няма татко… Ето това ще отработваме и ще отработваме дълго...
Мила Линд, мъчно ми е, че такова чудо на пет годинки е насъбрало толкова болка и тъга. Вие сега се адаптирате, тя не знае още колко други емоции има – радост, щастие, опознаване на новото, любов и нежност, колко сигурен и слънчев може да бъде светът с мама, татко и сестричката… Тя все още живее в самотата, която за момента е още по-осезаема, защото се чувства различна и „отделна” от вас. Затова си позволих да ти пиша, че бих пренасочвала полека първо към интересното, радостното,  новите рокли и смешните приказки, пъстрите улици и веселите, дори за по-малки деца песнички, докато се поуспокои и укрепне… Но знам ли, не съм даже специалист в тази област……
Дано, дано тази тъга се поразсее бързо, а с такава мама, с такова хубаво семейство, съм сигурна, че това ще стане много по-бързо. Кога изтича този срок, в който трябва да я връщате за през деня? Много е мъчително…

Ох, не се научих да пиша по-кратко…  

Мама Ира 

Тя е много слънчево дете. Закача се, смее се на глас, всеки ден си измисля по някоя песничка с няколко срички, но винаги с мого интересна мелодийка и ни я представя с гордост и обикновено придружена с танц 
Умее да се забавлява и в такива моменти от нея блика радост. Аз съм удивена, как духа може да се съхрани толкова добре при всичко преживяно.
А нейния живот е бил изключително тежък. За някой неща от миналото и знам за други мога само да предполагам. Като за това, че е била малтретирана като бебе, моля се да греша но знаците сякаш... Когато някой неволно и причини болка (например мъжа ми я чукна леко с една детска масичка, не я видя, или когато кучето като си вземаше топката от ръката и, леко я закачи със зъб), тя изключва... буквално, изпразва погледа, отпуска ръчички и спира да говори. Не е като припадък, а по-скоро като ступор.
Ако детето е бито като по-голямо, то развива рефлекс да се пази, реагира при по-рязко движение към него... при нея такова нещо няма.
Когато падне или се удари се държи юнашки. Тази реакция я има само когато някой друг и причини болка.

Със същия интензитет и осезаеми за околните са и тъжните и настроения. Те са по-редки, но може би заради контраста с радостта и са сякаш много, много дълбоки.
Знам че с времето ще понатрупа самоувереност и страховете и ще понамалеят като научи за безусловната любов от мама и тате, изпитвайки я. Ще ми се обаче сега в момента да мога да противопоставя нещо на усещането и за страшно клеймо, което носи.

първо да се извиня, че напоследък малко трудно си събирам думите ... та за да не плещя глупости, макс накратко за възможностите ми ...

според мен, четейки истории за роми/цигани, макар и с положителна окраса, предимно ще й затвърдиш мнението, че е циганка, т.е. че това са фактите и толкова. то не че не е така. но според мен трудно ще се смени представата за циганин в главата й, трупана с години по най-ефективния начин - чрез  "подслушване" на хората, които те обгрижват за базисните нужди. просто да смени описанието на факта според мен е трудна и невъзможна задача. по скоро трябва да "забрави" за факта, ако може акцента да е другада, а на факта да се върне, когато може да го асимилира наново, вече с адекватния пълнеж ... ох, не знам ясна ли съм ... мисълта ми е, и да се четат приказки, да не са повече от вълшебните и тези за животни, един вид да не се акцентира на факта ...
тя с факта, че е циганка ли има проблем или с цвета на кожата? защото нали е различно ...

аз не мога да се примиря с това, че едно толкова малко дете, гледано в дом, може да знае това! чета за осиновената в щатите Елина и се потрисам, както й майка й, че детето изпитало ужас да не почернее на слънце, да не е циганка ... а е русо българче, расла е само в ДМСГД заради увреждането си ... смятай какво е слушала от лелите ...

Lindt,  , просто силно-силно ви прегръщам!

Знаеш ли, и аз бях потресена в началото от сина си (това по повод един друг твой пост) - за разлика от другите той си даваше играчките на всяко дете ако то се разплаче, пъхаше ги дори в количките на плачещите бебоци и на лицето такова съчувствие - не се успокояваше, докато не помогне.

Според това, което ми казва се притеснява и от двете. Нейната логична верига е такава: черна кожа, следователно циганка, следователно лош човек. Каза ми че не иска да пораства, защото големите цигани са лоши. Също, че не помни добре майки си, но че помни че е била черна и я е биела.

Освен, че има нещо като кастова система сред децата по повод цвета, мисля че голяма роля в убежденията им за това, че тъмната кожа е голям недостатък се формира и от това, че от домовете първи си отиват белите деца, че те са избрани. В дома от 0 до 3 годинки, който посещавам тъмните деца са по-малко от половината, докато в дома от който идва малката (3-7) "бели" деца почти няма. А всички деца са свидетели на първоначалните срещи с родителите, а дори и тези срещи да не стават пред очите на другите, то самите деца след това споделят с гордост, че си имат мама и татко.

Много кураж се иска в днешно време в БГ да осиновиш ромско дете. Възхищавам ви се!  Бъдете щастливи с дечицата си и малко по малко, всеки ден променяйте света!

Трудно се променят закостенелите предразсъдъци, за съжаление, мноооого трудно.

През изминалата седмица в службата идва младо момиче по работа. Беше чисто, спретнато, усмихнато, лъчезарно, показа диплома за висше образование (пак по работа), но след като си тръгна, колежката, веднага обърна внимание на цвета на кожата: "Тая май беше циганка, а?" Попитах я какво значение има, защото работим с много хора от всякакви националности и никога не е коментирала по такъв начин, а тя: "Ами има естествено, расистка съм си, не мога да ги приема."

нямам думи...а ти каза ли и че е тъпа чафка и с такива не си играеш...
егати хората, просто не ми го побира главата.
ама какво ли очаквам...собствената ми майка, когато става дума за една съседка вика-ама тя е циганка...драйфа ми се направо. жената е просто по-смугла, може и циганка да е. живеем в една кооперация от 60 години, израстнах заедно с дъщеря и.
много си обичам майката, обаче понякога е много куха лейка.

И това го казват с гордост някаква... По-рано бях много толерантна към подобни откровения, сега ги режа с голямата балтия

От друга страна: завистта има много лица, момичето младо, умно, ако не е циганка, ще е к... или нещо от сорта.

пък на мен ми се иска да знам от първа ръка с каква степен на негативно отношение реално се сблъскват децата ни сега. знам, че когато са до родителите е едно, когато се отделят и ги възприемат поотделно, ще е друго, но все пак имам доста гадни спомени и все се питам каква е истината. ако ви се споделя нещо така неприятно някой път ... , не настоявам!

пък ние водихме преди няколко дни следния разговор: "Мамо, ние защо сме бели?", за да разбера идеята питам "А какви да сме?". отговор - "ми, кафяви ...". обяснявам, че кафяви деца се раждат от кафяви родители и нашият случай не е такъв. и понеже беше много разочарована, реших да я поуспокоя, допълвайки - не се коси много, огледай се и ще видиш, че не си от най-белите, имаш си няколко слънчеви бани по рождение. ама не беше много удовлетворена ... пусто, много харесва "кафявите" и много иска и тя да е така, ама кво да правиш, няма как ...

Здравейте, обръщението ми е към майките, които вече гледат деца от ромски произход! Интересува ме дали сте забелязали промяна в цвета на кожата, потъмняват ли с порастването или запазват първоначалния си тен ! Моля за вашето съдействие !

 

някои потъмняват, други побеляват, мдааа, има и русички, на които не им личи, други сме си тъмнички, обаче с гарантирана арийска кръв, едни такива объркани работи...

о, много е индивидуално! моето избледня, та стана прозрачно, направо призрак! минава през твърди препятствия като се дематериализира. ама си е продиджи изначално. ето доказателството, как пък съвпадна, ти да питаш, аз да имам прясно да ти покажа ... http://media.snimka.bg/8772/023799966.jpg?r=0

Всеки ден по няколко пъти забелязвам промяна на кожата - в най-различни нюанси. Колкото повече растат, толкова по-осезаемо се усеща разликата в цвета на кожата при излизане на игра и при прибиране.

А, трайно се променят въпросите, които задават - все по-обмислени и умни. Сигурно е от гена, защото сред форумския генофонд, който има претенции да спада към арийците, май се наблюдава обратната тенденция.

Мама Мерита, за съжаление не съм правила подобни наблюдения, но за да ти съдействам и по чисто научни причини, ще започна да следя и при първа възможност ще те запозная с резултатите.