Методология на отглеждането и възпитанието на ОСИНОВЕНИ ДЕЦА ОТ РОМСКИ ЕТНОС!

Попаднах в чуждата литература на един много забавен истински случай, засягащ расистки прояви, в страна, в които са доста по-напред като приемане и отношение към различните. И все пак, както е видно, това не е само наш приоритет. Да се посмеем заедно:


Сутрин. Един чернокож влиза в едно кафе. Едва седнал, белият седящ зад него му казва с неприязън:
"Цветнокожите не са добре дошли тук."
Тогава черният се обръща към него и казва:
"Роден съм черен, израснах черен, черен съм, когато се разболея, черен съм на слънце и когато ми е студено. Ще бъда черен, когато умра. Но, Вие Господине, сте били розов при раждането и сте побелели като по-голям, при болест сте зелен, почервенявате под слънцето и ставате син, когато ви е студено. А когато починете ще бъдете лилав. Аз ли съм цветнокожия при това положение?!"

Дар, хареса ми! Подхилквах се тихичко, докато четях, че да не събудя детето.

Все повече започвам да се замислям върху проблемите, повдигани в тази тема. Вярно, все още ме тревожат доста по-прозаични неща, като никнещи зъби или първи срички, но ще дойде ден, в който детето ми ще иска да узнае своите корени и честно казано съм доста притеснена как ще приеме истината за себе си в общество, обременено с толкова предразсъдъци. Освен, че са осиновени нашите деца имат още един "недостатък" - различен етнос от масата. Страх ме е. Как ще се пребори с тесногръдието моето дете, имайки предвид, че самата аз не винаги успявам.

Не знам и от какво е продиктуван "огромния интерес"? Темата не е създадена за да задоволява нездраво любопитство!... Ако имаш дете, родено от утробата на циганка, покрай което имаш лутания в различни ситуации: "Защо се случва еди какво си, защо еди кои си причиняват  ТОВА на детето ми?... Как да се справя аз, какво да кажа, кога, доколко и по какъв начин?..."

Та ако имаш личен опит в тази насока, можеш да допринесеш за развитието на "методологията" по отглеждането, възпитанието и равностойното приемане и включване на деца с циганска кръв във вените (която видиш ли е тъй доминантна, че "им избива" и по външността, правейки ги различни), би могъл да допринесеш за развитието на това изкуство- да родителствуваш на различно дете...
Явлението осиновяване на ромчета е ново за страната ни- тепърва плахо тук и там се заявявят родители, успешно справили се с  неочаквано избуяли и не винги разбираеми съпротиви и трудности да приемат в семейството си "такова" дете, въпреки че от години са милеели за рожба!...
Допреди година в този форум нямаше нито един обявил се родител на ромче- а сега стана пъстричко, откъм деца с различни нюанси на тена си...
Радвам се, че еволюционния процес по приемането на различието на етническа основа като че тръгна и от тук!?...
Щото Хакер, ако не беше влязал тука само, за да видиш що за...е, щеше да прочетеш, че нетолерансът към различието се проявява по отношение не само  на етноса, а по-скоро към всякакво видимо различие... Следва отхвърляне, съпроводено с душевни травми... Как да ги спестим на обичаните от нас същества?...
Няма за какво да се разочароваш! Попаднал си на място, където през личния си опит се опитваме да разработим подход, който да възпитава етично отношение към уникалното различие на всеки! Ако имаш с какво да допринесеш в тази насока, можеш да се включиш сред пионерите на "методологята"! Ако пък е било само любопитство!? Видя, не можем да ти го задоволим!...

Уважаеми експерт, проблемът не е в това, че ние не ги обичаме, че не ги отглеждаме като останалите деца, както и че няма да се справиме, проблемът е, че те са малко мургавички. Проблемът не сме ние, въпросът е, как да направим децата си достатъчно силни, за да може когато някой им каже "цигане" да не бъдат наранени.

Никак не обичам (от известно време...) да пиша в тази и подобни теми.
Първо - винаги завършват зле.
Второ - никога не съм отчитала произхода на децата като проблем, а по-скоро ме вълнуваха неща като: как и кога да кажем, дали е редно и как можем да ги запознаем с някои неща от характерната им култура и обичаи и т.н.

Доста от тези въпроси ми отпаднаха с времето, благодарение на това, че дъщеря ми израсна невероятно за година и половина и от "бебе", стана голямо момиченце.
Тя знае вече за произхода си, не сме изпадали в дълбоки коментари, прие информацията спокойно и знам, че когато изпита нужда да говорим повече, ще ми го покаже.
Насочих доста усилия в това и се радвам на нейното доверие, надявайки се да го запазим и занапред.
Определено, оставяйки се на нея да ме води, правя най-малко грешки.

Включвам се тук, само за да коментирам "проблема" с мургавината.
За мен това не само, че не е проблем, а напротив! Без да навлизам в детайли, за мен лично, по-тъмните хора носят изключителен чар и винаги са ме привличали естетически.
Но това наистина е повърхностно.

Истината е, че изобщо нямам опасения, че някой ще нарече детето ми "ром", "циганин" или "мангал".
По принцип, на страничните хора или изобщо не им хрумва, или са достатъчно възпитани, или не смеят... но фактите са, че тенът е смешен довод, немалко българи с български произход са доста мургавички, викингите доколкото знам у нас са рядкост. Е,и?

Това, което остана като притеснение в мен и което ще се учим заедно с децата ми да игнорираме, са случайно дочутите отвратителни изрази, определения, обобщения и коментари насочени по принцип към малцинствата.
Некрасивите думи, които чуват и ще чуват от приятели и съученици. Как да им дам някакво знание за корените им, доколкото ги познавам, но да им предам и увереността да не изпитват срам от това.
За мен това е трудното начинание и проблема, предвид отношението, макар и незлобливо и неумишлено, на хората отвън.

Ще замоля, ако някой няма какво да прави, да не го прави тук.

Темата е ясна, и не е 'общи приказки и дървени философствания на тема осиновяване на ромчета'.

С две думи, ако не сте осиновили ромче (или циганче,думата не е срамна сама по себе си) или нямате нещо директно свързано с такова осиновяване - не се обаждайте в тази тема. Тя е за специфични проблеми, които явно няма да разберете.

еди.
PS ако се появят навлеци - използвайте линка, ще бъдат забърсани с парцала.

Абсолютно съгласна!
Еди, благодаря за здравия разум и баланса, който внасяш!  Хубаво е, човек да получава доказателства, че и това го има!
Поздравления за 4+ да се множат, докато спреш да ги броиш! И да го разказваш като за свое минало свършено там нейде назаад!...

Та… да си дойдем на думата!




Имах едно силно преживяване в градския транспорт! Изводите, от което все още не са изкристализирали напълно… може би поради силната емоция!...Това, което се случи категорично очерта връзката: цвят на кожата, служещ за съотнасяне към определена етническа група; отключване на нагласите към нея; отношенчески реакции, агресивни поведения… омраза; опасност от ексцесии… риск за дете с мургав тен!...

Та историята:
В следобеден час пик за градския транспорт пътуваме натъпкани до степен нежелана интимност! Жега; умора, отпуснатост… и да искаш да паднеш нямаш шанс от уплътнението на човешките тела!...
Изведнъж една жена с див крясък атакува вербално и физически друга: “Кво ти прави ръката в чантата ми ма мръсницо!”… Крадлата е млада циганка! Странно за мен- вероятно инстинктивно (като закодиран в гените им модел за оцеляване през силата на родовото множество) в отворилото се по чудо пространство се скупчват прииждайки с промушвания от целия автобус още 5 циганки: едната в напреднала бременност, а другата, придружена от дете на около6-8 години. Скупчват се една до друга, гледат с мълчаливи уплашени очи. Вероятно предчувствайки онова, което се е възпроизвеждало многократно в живота им… Всичките са млади (около 16-20 год.), добреизглеждащи, спретнато и дори модерно облечени. С добре подържани коси с мокър ефект… По никой начин не бих определила която и да е като циганка, ако бяха самостоятелно,”размили”се из тълпа хора! По-скоро възторжено бих се загледала в смуглата им красота!... Нито една от тях нямаше видим повод да краде. Всъщност едната беше опитала. За другите не бе ясно! Възможно е да бяха “на работа” всичките!?... Възможно е да отнесоха проектираната омраза и гняв на “белите”- българи към”чернилките от гетото”!?...
Гражданин с будна съвест нареди на шофьора да не отваря вратите и се обади в полицията: “Елате! Задържахме в автобус цяла група циганки-крадли!”… Полицията дойде след около 45мин. През това време всички бяхме заложници и емоциите на някои ескалираха до истерия! Пътниците се разделиха на “ние-белите, които издържаме с данъците си тази пасмина! Която трябва да бъде кастрирана, за да не пълни с изчадията си домовете!... Която трябва да бъде набутана в гето, където и полицията да е циганска!... а пък най-добре да бъде сварена на сапун , щото от нея полза никаква!... Ето на щяха да свият пенсията на жената!”… Тя пък ридаеше: “Какво щях да правя ако тая гад ми беше свила парите? Днес си взех пенсията! С нея издържам болни мъж и син!”…
Млада бяла жена вбесена от повода за закъснението (децата й я чакаха да ги вземе от градина) налетя да се саморазправя с “мангите”: раздърпа ги, зашамари ги, употреби юмруци; изсипа съдържанието на чантите им на пода! Всички съдържаха единствено и само по едно портмоне с по 1- 2 лв и жълти стотинки, които се разпиляха навред. Момичето, което хванаха в действие плачеше отчаяно: “Нищо не съм взела! Не бях аз!”… Останалите гледаха с мълчаливи очи (мисля, че в тях имаше и ужас и наслагано огорчение и някаква апатия...)
Светът беше разделен на омразни цигани и също толкова мразени българи!...

Повод да пиша тук е онова, което се случи по отношение на детето. То се оказа до мен насред цялата олелия; насред агресията и грозните думи за расата му! Понеже събитията се развиваха с главоломна скорост много от хората (вкл. и аз) като че стояха вцепенени. Аз бях прегърнала детето и бях почнала да го милвам по главата! А то се свираше в мен. Чух се да и казвам искрени, но не Бог знае колко необходими думи: “Моля те, когато пораснеш да не правиш така! Виж какво става! Не искам да го преживяваш пак!”…
Разгневилата се бяла, която не зачете бременността на циганката (бях се уплашила и за бебето й), забеляза циганчето и параноично се хвърли към него:”Детето! То е съучастник! Сигурно в него е плячката!” И посегна да обискира якенцето му. В този момент се стъписа: “Това дете с Вас ли е?” (циганчето(!?) беше с майка Нециганка) и дори за момент застина и спря атаката на детето! Бях така объркана в тази ситуация на ръба на лудостта: “Не, не е с мен!..” и оная пак се вкопчи в детето! Със страх за детето добавих: “Да не сте посмели да го докосвате! То е дете! И като нищо можеше да е мое! Това какво променя?” Изгледа ме недоумяващо и пренасочи гнева си към младите циганки…
Видях това дезориентиране:”Циганчето с майка циганка е престъпник за линчуване и дори за изтребване! Но детето-видимо циганче с майка, която не е циганка- какво е и какво да е отношението към него?...
Бях потресена от расизма, на който станах свидетел, през цвят на кожа и през етнос!...
Ако в тази суматоха някое от нашите осиновени мургавички деца се окажеше до циганка!... Какво щеше да преживее?... И какво ще се случи в душата му през знанието, че част от него или цялото принадлежи на тоя етнос!?...

Как да му се каже, кога, доколко и защо?... Нямам отговори на тези въпроси, но се сещам за моя колежка- една прекрасна Есмералда, омъжена за българин- интелигентна, образована и спретната, която ми е разказвала колко зле се чувства, когато се качи в транспорта и хората около нея започват да си придърпват чантите… Как свекърва й отначало се срамувала от нея, докато не стигнала до прозрението: “Колко оправна е малката ми снаха, а голямата е една...”
Както казах нямам ясни изводи и послания от ситуацията! Разказах Ви я така както я преживях. Дано през този разказ стигнем до някакви идеи за подход към възпитанието през поднасянето на фактите за етническия произход на някои от осиновените деца…

Вчера, след работа изведох дребния на площадката да играе и да хапне малко пясък. Обикновено не играем пред блока, но реших да направя изключение. Та за първи път се сблъсках с, да го кажем, "избягването" или по-добре "отблъскването" на моето съвсем помургавяло от слънцето дете и то от жена на възраст, която беше там с внучето си. Всички си играеха с кукленската количка на нейния внук, единствено като видеше, че моето дете отива към нея, тя я грабваше и настръхваше. Дори се случи така, че на площадката в един момент останахме само ние, а нейния внук хукна на някъде, та тя грабна количката и с нея хукна да го гони да го връща на площадката. И не я взе, за да го залъже с нея да го върне, то беше ясно. Грозно, долно и противно. Не страдам от притеснения и комплекси, просто се отвратих. И не си го слагам, но преди да я сръфам, ще изчакам малко, да видим до къде ще стигне. Щото определено ще бъде сръфана и то силно.

--почистени няколко философски отклонения. моля, въздържайте се от излишни коментари, или си пуснете собствена тема за вашите си проблеми. също така ще замоля да не прекалявате с изказвания, съдържащи заплахи за агресия, като онова,което изтрих. нищо няма да решите, а простотията с простотия не се оправя.

благодаря предварително.
ПС ku[d]ku[d]yaka, ще ти е трудно, опитай всичко преди да прибегнеш до сръфване. а и има много хора, които просто си търсят нарочно повод. от личен опит знам, че със съседи не бива да се кара човек, освен ако не може да се изнесе или да ги изнесе при нужда. по принцип

ПС/2 ако някой има да ми се репчи на мен - има си място, то не е в тази тема. похвалите - също. без повече коментари, това не е молба.

В Петъчния ден пак срещнах ситуации, които провокираха много емоции и размисли у мен, които ме държат и досега!...

Първо се разминах с едно българско дете, което имаше африкански вид! Въпреки, че беше мулатче, европоидните черти бяха така дискретно застъпени, че реално не се забелязваха!... Разминахме се на улицата като най- естественото нещо на света! Спрямо моята вътрешна реакция (и по-скоро липсата на такава) аз приемах чернокожо българоговорящо дете като нещо естествено!....

Часове по-късно пак на улицата минах покрай две седнали на сянка просещи циганки, всяка с дете до себе си! По-младата беше с около 1 г бебе с рокличка, под която умилително надничаше чисто голо дупенце. Тя беше с хубава дълга кестенява коса и с матова кожа като след лек слънчев загар! Детето и беше  кестеняво и “по български” светличко/тъмничко.

Другата двойка ме смути: циганката сравнително млада- някъде около 40-те и вероятно баба, но възможно и майка!? Тя беше с тъмнокафява към черна кожа, тъмни очи и гарваново черна коса! Детето до нея- около 4-5 годишно момиче силно  й контрастираше с белотата си! Бяха като хипнотизирана от този контраст: детето беше със сламено руса коса. Когато се опитах да го заговоря ме погледна с едни красиви очи – сини та сини метличини! Изгледа ме като човек, който не разбира езика ми!... Циганката до него премина в акция: “ Айде ма како черпи детето, дай някоя пара за здраве, ти си много доверена на бога…”

В главата ми напираха въпроси: “ Каква е връзката между циганката и детето? Защо то е с нея? Ако е от смесен брак/връзка, защо няма и намек за гените на жената до себе си, а сякаш е рожба на скандинавска двойка?... Ами, ако са го откраднали циганите? … Дали не трябва да сигнализирам някъде?…Дали пък не е осиновено!?... Нямам отговор на нито един въпрос! Като че устата ми беше циментирана!... Може би интуитивната човешка етика не допусна да задавам нелоялни въпроси? Но се уплаших за детето! Как ли ще се чувства то тъй визуално различно всред своите- като бяла лястовица;… и кои са своите? Тези на които приличаш или тези с които си израснал и се чувстваш духовно близък!?...
Сетих се за още едно бяло та бяло русокосо-синеоко циганче, което бях видяла в циганската махала на едно крайморско село! Бяха го и кръстили Бялка!... Сетих се и за един мъж-роден българин, осиновен от цигани в селото на баба ми. Живееше в циганската махала и доколкото тогава съм обръщала внимание на детайли си спомням, че като че все се разхождаше като единак. В селото все цъкаха с език: “Тия цигани- толкова деца имат и пак да осиновят дете! За тях това е голям хаир!”…

Мисля че пак нагласите ни играят номера при пречупването на ситуацията! Ето пресен пример с мен: Аз се разтревожих за детето! Някъде дълбоко в мен на различно по външност и етнос дете не може да се случи нищо добро всред цигани! Дадох си сметка и, че вярвам, че за циганско дете (от институция) е добър шанс не само да намери родители, но и да смени етноса си!...

Доколко са “циганчета” мургавите дечица, отглеждани в етнически български семейства? Доколко е циганче белоснежно дете, отглеждано в циганска махала?... От тази точка като че започвам да намирам отговорите!....

Явно средата е формиращата поведението, характеризиращо дадена прослойка от един народ!...А предразсъдъците и нагласите обслужват неприемането или категорично отхвърляне...

Същия този Петък започна с новините за българско дете родено от майка циганка и баща- китаец!

Вече знам- методологията по възпитанието на всички деца, изисква да въведем достатъчно рано темата за уникалността и различието на всеки; че светът е пъстър и хората в него различни: светли/тъмни;дебели-слаби; видимо здрави и с увреждания; обличащи се спрямо пола си и други чувстващи се некомфортно с него…
Явно глобалния свят всеки ден ще ни атакува с различия от генетичен и всякакъв друг тип информативен обмен!... Но колко време трябва да мине, за да спрем вътре в себе си да реагираме на ниво нагласи!?...
О колко лична работа ни предстои!...

Венециас, чаках те да стигнеш до този извод 

!? Не можах да проумея очакването и за кой от изводите ми става въпрос!?  Аз самата винаги съм била провокативно различна, та през личния си житейски опит отдавна съм "се светнала" за културалните ни затруднения в насока приемане на различието! В професионален контекст пък съм задължена да работя не само с емоциите на хората , заявили някакъв тип затруднения, но и със своите собствени!

Тази тема зададох във време когато във форума беше нажежено на тема деца с различен етнос и като че беше настанало време разделно!...

Виждам тази тема, като място, на което биха могли да намерят ценни мисли и идеи хора, които по някакъв начин са усетили силни вътрешни емоционални реакции при срещата с дете от ромски произход или само при поканата за среща с него...; за специфичните мисли, затруднения или пък предизвикателства, на които се натъкват в дните си родители, осиновили различни по етнически признак(или по цвят на кожата) деца!...

Възприемам тази тема като място за взаимопомощ и обмяна на опит на онея, които по някакъв начин се нуждаят от нея!...

Пиша в нея, защото откакто се докоснах до темата осиновяване; реалността: болшинство на децат по домовете и мои собствени вътрешни емоционални реакции в самото начало установих, че станах по-чувствителна към куп житейски ситуации, свързани по някакъв начин с циганите и мисловнитие ни схеми за тях!... И ми се ще по някакъв начин  писаното тук да окуражи бъдещите родители на деца, родени от циганка (ако изобщо се нуждаят от окуражаване)!

Както някъде споменах, намирам, че форума тук много се разви и еволюира в насока толерантност и непредубеденост към циганските деца!...

Надявам се, че след още известен времеви период тук ще се говори само за децата; за нашите деца!
Благодаря за прегръдките! (ако правилно тълкувам емотиконата!?)

Ето този, само че нямах време да пиша тогава. Не бих могла да го кажа по-добре. Това е най-важното.

П.С. Ми естествено, че са прегръдки