Методология на отглеждането и възпитанието на ОСИНОВЕНИ ДЕЦА ОТ РОМСКИ ЕТНОС!

Дойде и моят ред - тъжно ми е, не знаех как да реагирам, не знам и сега, затова просто ще разкажа.

Преди няколко дни - Исак и едно момиченце си играят, момиченцето по едно време ревва, майка му отива при него и му издумва следното "Какво си ревнала като циганка, ти да не си циганка, ако си циганка отивай в катуна да се ровиш в калта.".

Втора случка след ден или два - в градинката момиченце и майка й разглеждат списание - Исак си играе с девойката и затова сме до тях. Майката - "..., виж това е Софи Маринова, тя е циганка и затова се облича толкова грозно. Вчера и ти искаше да се облечеш в шарени дрехи и с кърпа на главата, но аз не ти дадох, защото не си циганка - само циганите нямат вкус и се обличат така."

Може и да се втелявам, Исак е малък и едва ли разбира за какво иде реч, но се страхувам, че някъде в неговото съзнание тези определения ще останат.

На Божидар онзи ден една баба на площадката му извикала: Ей, мургавия!

И аз от това се страхувам, от генерализирането.

Знам, че не е решение, но просто избягваме хора, от които сме чули подобни изречения и го извеждаме да играе само с близки, като цяло много подбираме околните. Не че това ще помогне, но някак трябва да се научи да не се връзва на подобни приказки. А това не знам как ще стане. Още сме малки и нямам ясна стратегия.

То е ясно, че децата ни са си наши деца, обаче не искам детето ми да се почувства ни орел, ни рак, ни щука, когато започне да научава подробностите за това от къде е дошъл. Дано ме разбирате.

моми4ета ,пак се намесвам в темата ви-но просто проблемите ни са горе доло сходни-разли4ен външен вид на децата
и ето как аз се опитвам да се справя с проблема,особенно сега когато госпожицата доплълнително потъмня от слънцето/ама интересно-при нея избива на тъмно жълто-та понякога се 4удя дали в някой от нашите родове нямаме китайска жилка  /
та понеже явно няма да се отървем от коментарите за цвета на кожата -аз и казвам на Даяна -на мама 4ерни4кото и златни4кото-таказ нае 4е не  я обиждам,и 4е е по разли4на от каките,но и няма да го приема като обида,когато го 4уе от страни4ен 4овек,нека децата да свикват със своите особенности и да ги приемат

От известно време не просто чета , а поглъщам всичко написано от вас.Благодаря за всичко споделено , защото то се оказа много важно за мен.Ние бяхме от хората,заявили категорично че са далеч от осиновяването на циганче.Всичко се сведе до един поглед.Все едно ни омагьоса.И двамата.Сега сме в очакване на едно страхотно дете.Пожелайте ми всичко да свърши благополучно-делото е на 28 август.Срам ме е да си призная ,но все още не успявам да превъзмогна предразсъдъците си.Колебая се , притеснявам се ,питам се дали не правим грешка.Но в момента в който я видя забравям за произхода и.Опитвам се да се справя със себе си.Мъжът ми за щастие е убеден ,че това детето ,което ще ни напълни къщата и ще ни направи щастливи.А знам ,че от вас ще получа пълна подкрепа и разбиране.

Кера, довери се на сърцето си!
Преди почти 9 години аз повярвах на интуицията на 5-годишната си дъщеря и загърбвайки предразсъдъците и здравия разум осинових сина си /ББ - арабин, куп здравословни проблеми.../ и НИТО ЗА МИГ НЕ СЪМ СЪЖАЛИЛА ЗА РЕШЕНИЕТО СИ.

Имаш цялата ни подкрепа 

Благодаря.Аз вече съм с мисъл за деня , в който малката ще си е вкащи.Притеснението ми е по-скоро как ще я приемат близките ми.Свекърва ми беше достатъчно откровена -тя реши че за нея ние вече не съществуваме.Но избора си е неин.Това не е нещо ,което ще промени решението ни.Моята къща е празна като се прибера от работАз съм тази ,която се радва на чуждите деца.Това ще приключи много скоро-надявам се след месец.

всъщност влезнах тук да споделя друго, а прочетох поста на Кера ...

Кера, всеки минава пътя си, ама прочети по-нагоре поста на Капка сълза , копирала съм си го и го пазя в архива на детето, толкова красиви думи има в него, няма да кажа някои неща, по-добре от нея, а всъщност това са нещата от живота, които и аз  ценя. Ако стане дума след време с детето, със сигурност ще използвам този цитат, толкова топли и хубави думи има там Всъщност, тези деца са си бонус, повярвай ми, въпросът е конкретното да те грабне, както със всяко дете, близък и т.н. ...

а това, за което исках да споделя - гледа ли някой сутрешния блок на БТВ от днес? имаше разговор с едни американки по повод инициатива "осиновени деца от България в САЩ се връщат и помагат на домовете", участваха две осиновителки и едно осиновено дете, на 18 години. Та като се дистанцирам от това, че всъщност се лобира в полза на осиновяванията в чужбина, особено предвид това, че голяма част от тях са в щатите, като подмина мимоходом, че двете дами говореха за "децата от България", като знаем, че в чужбина се осиновяват предимно деца от ромски произход, често пъти с увреждания, които поотделно и в комбинация ги правят нежелани тук, това което ме порази, беше излъчването на осиновеното момиче! Спокойна, самоуверена, нежна, изискана, интелигентна Можете ли да предположите дали би била такава, ако бе останала тук (на 18 г. е)? Жалко, че го няма на запис на сайта на БТВ или аз не мога да го намеря ...
Та толкова за методологията, толкова за произхода ...  
Прекрасни деца са, със супер качества в зародиш, само подходяща среда да има. Дано сме им на нивото

ПП Споко за рода, свекърви и подобни. После ще лазят на колене. Доказано е
Гледайте си собственото щастие, тяхното ... добро насила няма. Ще влезнат в релси, ама те в друг свят живеят, идея си нямат за някои неща ... бавно увират, ама то си е за тях ...

Тези въпроси вероятно вълнуват повечето родители по време на процедурата по осиновяването!...
 Не грешиш! Ще имаш емоционално и темпераментно дете!... И произхода му ще е все повече без значение и зад гърба ти!...
И ако един ден ти създава грижи то няма да е поради произхода му, а заради естеството на житейския му етап и/или поради други събития в съвместния път, който ви предстои!....


Убедена съм, че повечето хора (особено пък близките ви) ще я приемат със симпатия! А свекърва ти съвсем скоро ще запее различна песен: "О, на баба!..."-готова съм да се обзаложа! Жената е реагирала, както повечето от нас не поради реална непоносимост към една група от хора, а под влиянието на предразсъдъците, за съществуването, на някои от които дори не подозираме за себе си.

Главната ми цел бе тази тема да опосредстви тяхното осъзнаване (през вглеждането ни в емоциите ни) и да допринесе към постепенното им преодоляване!...

Защото към момента по-масовото е:


И аз вярвам, че все повече вървим към момента: "Обадиха ни се за нашето дете и ние казахме"Да", дори без да сме го видяли!" Не е ли досущ като при раждането на биологично дете!?... "Отгоре" ти пращат твоето дете и каквото-такова!

Я се огледайте наоколо - дали всички мургави хора са "цигани"? И с какво децата от "български" произход превъзхождат другите? Ако можеш да дадеш самочувствие на дете, което носи голям диоптър в пубертета например, каква е разликата? Ние всички сме осиновили деца и основната ни задача, както и на всички родители, е да сътворим от тях личности, които да се справят с предизвикателствата на живота. А който не приема човека до себе си защото имал друг цвят на кожата, защото недовижда, недочува или има физически дефект, това си е негов проблем, не наш.
Приветствам всички осиновители, които са успели да превъзмогнат предразсъдъците си. От собствен опит знам колко е трудно и мъчително. Но аз лично се чувствам по-силна от тази победа над себе си и се надявам, че все повече хора ще успеят да я постигнат. А това означава, че в домовете ще има все по-малко и по-малко нещастни БЪЛГАРЧЕТА!

Благодаря ти, че се включи! За мен бе ценно и нова информацията за "защитеността" на тъмните очи от определен тип очни проблеми! Дъщеря ми има най дълбоките и черни очи, които съм виждала-ама толкова черни, че не се разграничава зеница! И косата и е цвят №1- синьочерен, с лилави на слънцето отенъци(невероятно, но факт)! Едно интересно и несрещано често откъм специфичния цвят на очи и коса дете...

Обирам възторзи и овации за уникалната й красота, но наскоро се случи кратичък и абсурден диалог:

към мен: " О, колко е красива! Сигурно прилича на баща си?"

Аз: "Прилича на себе си!";

към мен с още по-голям интерес: "Ама баща й същата коса ли има?"(Очевадно не са моите очи и коса?")

Аз: "Не го познавам!";

Насреща ми Един вид: " Я, гледай! А не изглеждаш на такава!...Да не повярва човек!"

Вероятно да защитя себе си от невербалната агресия, спонтанно изтърсвам (въпреки,че не ми се иска): "Дъщеря ми е осиновена!";

Отсреща (слисано): "Така ли? Ами... да не е циганче!"

Хм! Описвам тази ситуация, защото тя показва как се променя за секунди интереса от възторг към нездраво любопитство и от там е на крачка от генерализациите за циганите!....

Факт е, че има много българи от "боята". Но, ако тази боя се скачи с ромски етност отношението се променя (или съществува възможност да се промени).
Ясно е, че едно е отношението към просто тъмните и различно към тъмните, поради етническа принадлежност към група, събрала върху себе си куп негативи и проекции...

Та темата тук тръгна от родителската тревога: "До какво ще доведе един ден разкриването на етническия произход на възпитаните,образовани и прекрасни осиновени деца, но с ромска кръв във вените си?"...
Все се сещам за унгарската депутатка със силно размита циганска кръв и нашия хъшлак!

Това, че на съпругът ти са му искали личната карта, за да проверят етноса му е достатъчно красноречиво - за мен си е форма на дискриминация! И какво би било, ако беше циганин?...

По отношение на външните белези на нацията ни ето една интересна статистика:

"...350 признака разкриват тялото, ума и хала на българина. Това стана ясно след като екип от 22 учени направи антропологичен портрет на нашенеца.
Изследването е обхванало 5290 души от 154 селища в страната, то е продължило от 1989 г. до 1993 г.
Обработените данни излязоха миналата седмица в монография на БАН "Антропологична характеристика на населението на България в края на 20 в." Ръководител на екипа е проф. Йордан Йорданов. В България живеят
повече хора със светла кожа - 80%
Основно българите са с кафяво-черна коса - 80% от мъжете и 67% от жените. Това са предимно хората от източните области (Варненска, Русенска, Бургаска и Хасковска) и Ловешка. Кестеняви са 17,8% от мъжете и 25,6% от жените.
Руси са 2,6% от мъжете и 7% от жените
Най-често срещани са тъмните очи - кафяво-черни и кафяви - 47,6% от мъжете и 56,6% от жените, като най-често срещани са в столицата.
Пъстрооки - зелено-кафяви и сиво-кафяви, са 44,5% от мъжете и 37,6% от жените. Те преобладават в Ловешко, Монтанско и Софийско…”

Приветствам Ганката за искреността й и точното назоваване (за първи път , ако не се лъжа в този форум), че често/понякога приемането на различно  по някой признак дете е резултат от победата от нелека вътрешна борба с емоциите и предразсъдъците ни!

Не е никак лесно човек да се пребори с предразсъдъците си.Аз все още съм раздвоена от това ,че осиновяваме дете с ромски произход.Интересното е ,че мъжът ми , който винаги съм обвинявала,че е расист няма никакви проблеми с това.Колебанията и притесненията ми обаче са само докато я видя.Тръгвайки си след срещата от дома отново ме обхващат и не спирам да си задавам въпроса не допускаме ли грешка.Тя е шесто дете в семейството.Нямам намерение да крия от нея факта ,че е осиновена.Но се питам какво ще стане един ден ако потърси роднините си.Аз съм учителка.Работя и с циганчета.Това ,в което съм сигурна е че тези деца никак не са глупави и ако имат някакви проблеми в училище те идват от това ,че не разбират добре езика или дори изобщо не го говорят.Друга причина е отношението на родители те към училището и ученето изобщо.Но когато се случи родителите да имат амбицията и желанието техните деца да са успели , те по нищо не отстъпват на всички останали.А някои от качествата ,които наблюдаваме в циганите никак не са за подценяване.Те са упорити ,находчиви -едва ли е необходимо да изброявам.И аз нямам нищо против моето дете да е толкова адаптивно .
Но защо ми е толкова трудно да се абстрахирам от произхода и.Искам да попитам вие лесно взехте решението да осиновите дете от друг етнос.

Кера, напълно те разбирам, преминала съм почти по същия път, но финалът си струва, повярвай ми.
Сина си осинових преди 3 години. За него ама никой не може да каже, че е от ромски произход като го види. И все пак и аз тръгвайки към дома изпитвах същите чувства като теб.
И тук искам да споделя какви бяха моите предразсъдъци:
първо: как ще го приемат в нашето обкръжение, защото знаех, че проблеми ще има. Още когато тръгвахме да осиновяваме ни се даваха съвети "да проверим произхода", ама не само за етноса, а въобще - ако може майката да е студентка, млада и т.н. (Мечтата на осиновителя: най-хубавата студентка забременяла от най-умния професор). С този си проблем най-дълго се борихме. Питахме се: ще имаме ли сили да го защитаваме от евентуалното отхвърляне? и няма ли да бъдем подложени на изолация от близките и приятелите си?
Колкото повече растеше в сърцето ми майчината любов, толкова по-сигурна се чувствах и нещата си дойоха на мястото - който не ни приема, проблемът си е негов.
второ: много съм чела за вътреутробното развитие и значението му. Въпросите, които си задавах, бяха: дали майката се е грижила за себе си? дали не е имало пракалено много скандали, които да се отразят на психиката на детето? (знаем какво става в ромските махали) дали не е била болна от някои от типичните за лоша хигиена болести? и т.н.
и трето: ако има голям брой близки роднини да не бъде подложено на изнудване в определен момент от живота си (не че ние сме богати, но все пак...)
За това, че ще е глупаво или ще краде например (лоши генетични заложби) и през ум не ми е минавало да се тревожа, защото считам, че за поведенческото и за интелектуалното развитие на детето от първостепенно значение е средата.
Когато качихме Ваньо в колата и отпътувахме към София, всички тези предразсъдъци бяха вече дълбоко погребани в подсъзнанието ми и сменени от тривиалните майчини грижи: здрав ли е? нахранен ли е? жаден ли е? сух ли е? с какво да се занимаваме? и дали му ще му хареса "жълтата стая" с пердетата на патета? И колкото повече се гушкахме, толкова повече въпросът "дали не сбъркахме?" избледняваше и си изчезна от самосебе си.
Сега е всеобщ любимец в детската градина, не спира да говори и нещата все на място си ги казва. Танцува, учи английски, дори ни наградиха за най-добре съчинено разказче по картинка в групата. Демек откъдето и да го погледнеш средностатистическо българче.
С малката вече ама въобще не мислех за произхода й - просто ми хареса, трепна сърцето ми като я видях и това беше.
Кера, това че мъжът ти е до тебе е страхотно - ние също се хванахме здраво един за друг и мисля че това беше разковничето да преминем през всичко до тук, а надявам се, живот и здаве, и за в бъдеще.
А и когато навремето служебно се занимавах с придвижването на документи за международни осиновявания една канадка бе писала: "Искам детето ми да е с огнен темперамент, затова предпочитам да бъде циганче."
А на теб не ти ли се иска да имаш "огнено" дете?

Благодаря!Имах нужда да чуя нещо подобно.Знам,че когато започнем съвместния си живот произхода на детето няма да има никакво значение.Аз вече казах,че не се сещам за него когато сме заедно.Но ние имаме толкова малко време да се опознаем и да свикнем една с друга-по един час на седмица.Обвинявам се и затова ,че не спирам да се взирам в нея и да търся етническите и черти.Мразя се за това.Тя е само едно детенце,което има нужда от мен.И аз имам нужда да я обичам.Но имам ли право да поема по този път с толкова съмнения.

Считай, че аз съм писала това едно към едно преди 3 г и половина. Само че ние нямахме време и за срещи, защото живеехме на 400 км един от друг. След четвъртата вече си бяхме в къщи.
Кера, след един месец ще се чувстваш най-щастливата майка и най-реализираната жена. Аз искрено вярвам в това.