При нас въпроса е актуален от преди няколко месеца, но след доста спорове и разсъждения реших да сондирам и вашите мнения. Ясно е, че ако се играе честно, сина ми няма никакъв шанс - добър играч съм, пък и практиката все пак си казва думата. Ако обаче непрекъснато побеждавам, ще му убия интереса към играта и състезанието, а може и да се комплексира от това. В същото време когато се опитвам нарочно да губя, имало е моменти, в които той го усеща и обясненията ми "Ей, как се разсеях и не съм го видяла това..." определено не са убедителни. Има и друг момент - ако аз губя, а той печели неоснователно, няма да си дава много-много зор, и току виж реши, че победите са лесни и задължителни. И утре, когато попадне в реална конкурентна среда, факта, че другите не го "пускат" може да го демотивира (или "нахъси"???)
Колкото повече разсъждавам по темата, толкова повече въпроси изникват, и честно казано съм доста объркана. Играта е отражение на реалния живот, как да му помогна да стане добър "играч"???
Хем иска да играем хем се сърди като падне еми то угодия няма
), обаче гледам да не шмекерува много. Макар че той като види, че ще спечели, е от памук по-мек и миличък, обаче изпреваря ли го...."така не е честноооооооо" и рев. Обаче аз обяснявам, че и на мен ми се иска да спечеля и той се примирява с "реванш" (още една игра), ако го бия.