Морски шепот, мирис на рапани, МАЙски палавник открива чудеса непреживяни!

a, добро и от мен!

люси, тези кафета дет' сервираш , ммммммммммммм и това тирамису ли е какво ли е, ох! хахахах! и аз искам на работа по това време (късничко ми се видя, че излизаш). това е приемлив вариант, още повече ако работиш и не по много време. хихи, ама съм и аз тарикатка..

благодаря на всички за пожеланията към мен  !

хубав ден на всички!

Люба, вчера Дидо ме пита какво пишат мамите за срещата и аз му отговарям , че всички пишем - децата слушаха, татковците гледаха мач, Люба я нямаше, че да разказва с подробности.  А за гражданството де късмет да ми дойде тука такава разтропана съгражданка. Няма да откажа. А за семейната приказка да добавя, че съм хванала засега Дидо да ни носи закуската от "ресторанта". Да видим докога!
Да честитя и рожденния ден на Еленка, да е жива и здрава!    И да заминавам да видя какво ще има за обяд и следобяд, че ми е интересно днес каква вкусотийка са ни наготвили.

Здравейте 
Гледам от мен отчет очаквате.... Ами ще ви го дам, макар и да не съм ви прочела.
Да, трябва да дойдете!

Ама какъв отчет да ви дам и аз не знам. Това ни беше най-каръшката „почивка”.
Ден първи: Пристигане в Хисаря – бързо, безпроблемно. Дребният рева от 20:00 до 23:30 и се чудех какво да го правя (това ми се случва за първи път, пък и на него!)
В Хисаря много му харесаха фонтаните, остана силно впечатлен от тях. Разходките ни бяха много приятни и спокойни. Градът е много чист. Не можеш да видиш едно боклуче! Пусках Никола на воля да ходи и да пипа по земята...
Всичко до тук ок, но като тръгнахме за Златните настъпи чудото на чудесата... Направо хич и не искам да се сещам какво беше. Едвам успяхме да пристигнем в 21:00 часа след много нерви и ядове!
Но като пристигнахме Иночка (макар и да я нямаше, а тя имала годишнина – ЧЕСТИТО! Още много дълги години да сте все така сплотени и да се обичате!) се беше погрижила да се чувстваме приятно и удобно. Стаята ни чакаше просторна, с опъната кошарка... Таткото (почти в несвяст от нервната криза) като излезна от банята вече деше друг човек! 
Ако не беше намръщеното време щяхме да изкараме страхотно, но уви се настудувахме... Никола видя за първи път морето с шуба и ушанка! Иначе си направихме много приятни разходки – във Варна и на Златните. Е, едната не беше особено приятна, но и за нея не искам да си спомням, че цял ден ме тресяха нервите!
Иначе срещата мина страхотно! Дечицата си играха и се забавляваха. Много съм впечатлена от Томи (баткото на Бети). Много е грижовен и отговорен. Направо нямам думи да изразя положителните си впечатления. Никога не съм очаквала, че момче на тази възраст ще има такова поведение. Ина, поздрави за това, че сте отгледали и възпитали това дете!!! Бети „на живо” е 100 пъти по-чаровна, отколкото на снимките, където не можеш да видиш палавото й пламъче в очичките и грейналото личице. Много е сладка, малка красива кукла.
Ева щъпурка смело и палаво. Много е сладичка. А батко й се грижеше за доброто настроение на Никола.
Тери, пък, е дете мечта. Толкова мила и кротка....
Гоги е един малък щурчо.
Радвам се, че успяха да дойдат Икати и Велизар. Макар и за кратко с Ники направиха една игра на „джаги” 
Ивко ни подари хубав подарък, за което благодарим от сърце!
С Йони, Макси и Ема не можахме да се видим качествено, че през цялото време ходех да дебна Никола да не направи поредната щуротия!
Жули е страхотна бърборана. Направо й се накефих – като взе една слушалка от телефонче и си я сложи на ухото и бърбори ли, бърбори...
След Златните тръгнахме към Казанлък с желанието да изкараме два спокойни дни, но и тук ударихме на камък! Хотелът беше със стени от вестник. Съседите ни по стая решиха, че от два до четири през нощта трябва да се оплождат и да си говорят, да тропат и т.н. Мъжът ми си взе книга и слезна да чете в лобито.... Та въобще не можахме да спим и на следващата сутрин стегнахме багажа и се завърнахме у дома, където ни чакаше Йовчо с баба си.

Ето това е моят „скромен” разказ....

Здравейте. Ей хубави снимки сет си направили на срещата. Браво!
Честито на рожденичките! Да са живи и здрави и много щастливи.
Даниеле, дано всичко мине успешно с операцията. Винаги са много мъчителни тези прегледи и изследвания, за съжаление няма как да се избегнат понякога. но нали е за добро, стискай зъби и мисли позитивно. И Мия още не е проходила, ама тя е толкова страхлива, че направо незнам как ще го преодолее този страх. Надявам се, че ще стане изведнъж. Иначе последните дни почна много да бърбори и й е доста забавно. Трябва да ходим на ваксини и тогава ще я премерят, че скоро не са я мерили. Не знам дали ви казах, че ни предписаха очила и съм в голяма чуденка как ще я накарам да ги носи. Тя не търпи нищо на главата си -нито шапка, нито ластичета, шнолки, ленти и каквото и да било. А е хубаво да ги сложим сега, че с израстването да компенсира по-голямата част от диоптрите. Пък и може по-бързо да проходи, защото ако сега не вижда достатъчно добре, то и затова може да се страхува повече, знам ли...

Мешко, много е неприятно това с очилата. Дано успееш някак да я накараш да го носи! А как разбрахте , че има някакъв проблем???

Аз да се изфукам, как моето дете измисля нови думи (при това доста логични).  До скоро, когато ни видеше заедно с татито, последователно и бързо казваше МАМА, ТАТЕ, обаче явно реши, че и отнема много време, затова сега когато сме заедно ни нарича със събирателното МАТЕ.  Много е смешно!!! 

 Пастичка,Сами доскоро пък като се съберяхме с баба му ни викаше"Бама".....иначе са много сладки тия бебешки думички/а и като поизраснат понякога големи бисери ръсят/и е хубаво да си ги записваш...ама пусти мързел /пък и то има дни дето само трябва да пиша /....но поне тук ги споделяйте,да им се порадваме и ние....
Ани,не знам какво точно имаш предвид под"разтропана" ,но аз го приемам като комплимент/надявам се да е такъв подтекста/......но определено почвам да мисля,че има нещо из въздуха из вашия край....или просто ти си невероятна късметлийка/или пък си прекалено положителен човек,та виждаш всичко в хубавата му светлина-а това си е направо талант/...а за другия път ще гледам да присъствам най-малкото заради отразяването на събитието/ и не само/,ама ще се подсигуря с помощ откъм детегледачи/че не се знае дали пак ще случа промоция като на Априлци-че там Иво два дни се държа като непознат за мен персонаж  /
Танче,добра душа си ми ти ....знаех си ,че може да се разчита на теб...съжелявам,че Никола ви е държал в "бойна готовност" по време на пътуването...и за лошото време,но явно му сее отразила смяната на обстановката.....но пък другите мами го похвалиха/явно са очаквали нещо още по-страшно....или ти си прекалила с плашенето /
Олче-има Господ....и рано или късно всички деца почват да спят по цяла нощ и да заспиват сами......въпросът е да го дочакаш тоя момент,както и да ядат храна на парченца,и да се хранят сами/чисто/ и да не се начишкват.....ама всяко нещо с времето си/ и на мен не ми се вярваше,ама идва и тоя момент/.....Как сте днес с "терминатора".....щети има ли? И дано днешното ти кафе е по-късо и базаварийно
Люси,дано да не е вирус това дето го караш...при нас  беше просто реакция то смяната на сезона...дано и при теб да е нещо от сорта......че грипа бил много гаден...Иначе, ти желая лека работа и не ни комплексирай с тия пищни закуски...че кога стана,кога детето оправи,кога и успя да се разпишеш/аз преди обед не стигам изобщо до компа...а понякога и следобед/
Стайпърче,ти за манекенка ли се стягаш....к`ви са тия кила дето си планирала ....ми то после и нови дрехи ще трябват/макар,че то си е редно да се подновява гардероба,ама да не е принудително/....вместо да дадеш на душата докато си при баба/че като си спомня моите баби как ме "угояваха" едно време/

Мешко,и аз да питам сериозно ли е положението с очичките....иначе аз се сещам за очила на ластик-и освен това,вече има доста леки и нечупливи материали....дано да намерите вариант,който Мия да одобри и да носи /имам близка приятелка с дете с очни проблеми.....много зор видяха,но успяха да  свикнат щерката с очила,че и едното око е затъмнено....но трябва упоритост/
Сега да се разпише някой друг,че пак много писах...а и е време и аз да се почерпя с кафенце/докато хуните  спят -няма нужда да го гълтам на екс/...хайде и вас да почерпя-пък дано се вдъхновите за писане

   Привет, мамита!
   Със закъснение, но с най-топли чувства поздравявам рожденничките-Ванилка, Зизитоп и Еленка! Много здраве и семейно щастие!
   Даниеле, дано след 17-ти всичко при вас вече да се нареди и да се свършат тревогите!
   Разгледах снимките от срещата, явно е било много весело с малките, щъпукащи човечета навсякъде!
   При нас - Дарито се чуди само каква беля да направи, къде по-високо да се покачи (и ако може да скочи от там), често си притиска пръстчетата по чекмеджетата, но пак отива да бута там! Напоследък се проявява като голям инат-като й откажем нещо, започва да се тръшка и да реве, вече започнах да оценявам часовете на тишина, когато заспи. Проявява голям интерес да се храни сама, но после какво пране ми се отваря... Растат й два кътни зъба и нощем доста си поплаква. Напоследък ме тревожи това, че като сме навън не дава да я водя за ръка, иска да е самостоятелна и смело и безразсъдно тича по улиците, а аз-след нея. Много обича да играе с другите деца и като стане време за прибиране се почват нови ревове и тръшкане по земята.
   Люба, преди време те бях питала за подърци за 2 момченца-на 3 год и на 7 месеца. Купих по една блузка с дълъг ръкав за всяко от тях, а за баткото-и играчка-количка. Майката много хареса дрешките, а детето-играчката. Аз много се притеснявах, защото взех обикновена малка количка за 6 лв, но момченцето каза, че няма такава(въпреки, че имаше сигурно 20 други коли) и цяла вечер си игра с нея. Дарито също получи подарък-телефон на Фишер Прайс, точно такъв мислехме да й вземаме за рожд. ден, но после купихме друго. Децата се налудуваха, дори и бебето пълзеше щастливо след тях, а ние с моята приятелка тичахме подире им и така и не можахме да си поговорим, но поне се видяхме Ще си говорим по Скайп, като се върнат в Германия.
   И накрая да ви кажа, че аз пак успях да се разболея Няма и месец от предишното ми боледуване и ето, че пак се "подредих". Този път е гърлото-много е червено и ме боли Цяла година не бях боледувала, какво е това чудо сега не знам Пазете се, пазете и малките човечета, че в това променливо време най-лесно се изстива!
   Пожелавам ви много слънце и весели разходки!

Сигурно си спомняте, че съм споделяла за нашите проблеми след раждането и това, че Мия я проследяваха дълго време. Водихме я по какви ли не прегледи, та след един преглед при невролог той ни прати на очен лекар, тъй като според него нямаше неврологичен проблем, но забеляза нещо с очите, което му се сторило странно. Тогава беше на 7 месеца и от очния преглед се установиха 2 неща -едното е вроден дефект, който обаче не изисква намеса и няма да й създава проблеми за вбъдеще, и другото беше далекогледство, по-голямо от приетото за нормално за нейната възраст. тогава ни препоръчаха като стане на година и няколко месеца да я заведа пак, за да й предпишат очила и с порастването да го преодолее. Не занм дали е плод от престоя в кувиоза, но все си мисля, че има връзка точно с него. По принцип да знаете, че се препоръчва профилактичен очен преглед на децата около годинката.
Иначе, сега наистина има нечупливи материали и за рамките и за стъклата, та ще й вземем и лека полека ще я мъчим да ги приеме. Колкото по-рано се сложат, толкова по-голям е шансът да израстне всички диоптри и след време зрението й да е съвсем в норма. Та така.

Ох, душа, знам че има, то аз проблеми с наспиването никога не съм имала, че откакто се отби диването на 9м  започна да откъртва по цяла нощ и настоя упорито сам да си спи и мама да не го притеснява с гушкане  , а и дори като си цокаше и спеше при мен аз през по - голямата част от нощта полу-спяща го кърмех, така че, се наспивах.
А за зъбните атаки, яденето на "човешка"  (непасирана) храна и т.н. и т.н. то Човекът сам си диктува кое кога, досега всичко прави отведнъж и когато е готов, аз не мога да го принудя, науча или свикна на нищо, ако той не пожелае. Личи си, че ми е за първи път (да съм майка...) и затова повечко му се притеснявам за всичко, та описвайки дертовете си, често - често се улавям, че попреувеличавам нещата  , ама вие си ме знаете... То е от емоционалната ми натУра... 
Иначе днес (засега  ) сериозни щети не е имало, а следобедното ми кафе е все още неразлято. Това докато го пиша и успя да си прещипе за н-ти път пръстчетата с чекмеджето, че и ние сме любители на тая "игра"...
Люската и Мимето да оздравяват, стягайте се в кръста  и пазете много сладурките.
На Мия желая скорошно свикване с очилата и кратко да ги носи... 
Мислех да ви пусна едно клипче, да видите колко "паметлив" син си имам  , ама нещо не е на кеф младежът и мрънкоти, та ще отложа заснемането за по - добри времена. Ставам, че мъжО ще дойде и изчезваме да търсим сватбен подарък, тъй като събота ще хванем прИмоСията да ходим без Шефа на сватба... 

Честит рожден ден на патерица на Ванилка и Зизи топ!!!! Бъдете много щастливи и обичани

Разгледах всичките ви снимки, личи си, че много хубаво сте си изкарали, жалко, че не успяхме да дойдем 

Тези дни не мога да сваря да чета тук, че сме все навън  въпреки времето...
Видяхме се с Ирка и Елла, последната много е пораснала, а майка й е разхубавена, вталена и с нова прическа  Малко я ядосватроднините Ирка, ама поне гледам , че се наспива - онзи ден в 11 бяха станали (да изклюкаря и да завидя благородно)

Аз от вчера също съм с нова прическа  , но снимки по-късно, имам и 2 с Ирка и Елла също 

Любе, много ни липсвахте тези дни, дано се оправите бързичко 

Олче, много кофти това с Вели  Вчера пък ние с Духи-Пухи и Тони в Кауфланд също имахме "ситуация" - Тони вече е без памперс, но горкия не издържа на дългата опашка и се напишка...

Много се възмутих от случката с Даниеле... ама за жалост вече нищо не ме учудва 

Онзи ден на детската площадка 2 по-големи момичета (около 6-7г.) си играеха под пързалката и си правеха "торти" от пясък. Калина много им се радваше и просто стоеше покрай тях, смееше им се и от време на време избърборваше по нещо, нито ги е пипала, нищо. Едното хлапе постоянно казваше на другото  - "Пази нещо да не вземе ТВА" и след 2 минути ми заяви - "Госпожооо, махнете го това оттука - наду ми главата  "
Щях да падна... Спокойно й обясних, че площадката е за всички деца и малката нищо не им прави. През това време майката си пушеше цигарка на съседната пейка 

От утре вече съм на работа, така че ако имам възможност, ще пиша оттам 

Честит Рожден Ден Е ленка,бъди здрава и много щастлива
Змейка,да ти е спорна работата и леко да ти тръгне утре.И да качиш снимките ,че утре като ида на работа ви се нарадвам с новите прически И вас се надявам да видя като дойдем в Пловдив,жалко че Ирка ще я пропусна,защото ние ще дойдем на 29.09,а тя доколкото разбрах ще е до 25.09.Специални поздрави за нея и Елла от нас  с Иван.
А те децата копират от родителите и сигурно от подражание са ти казали да махнеш Калина.Но незнам ако детето винаги ти пречи,защо си го създал тогава(визирам родители,на които  децата им все им пречат).

Хайде и аз да седна и да задоволя /до колкото мога/ любопитството на НЕприсъствалите на срещата. Извинявам се, че толкова късно след срещата, но откакто се е родил Гого това ми е първото по-голямо пътуване и се оказа, че съм изгубила тренинг и ми трябваше доста време да се адаптирам, пък с тази работа, все си е ангажимент и още по-трудно ми беше да вляза в релси. Извинявам се и ако се повтарям с разказаното до тук от другите мами, но това само може да е доказателство за истината. Но стига отклонения – сега по същество:
Сигурно ще се повторя, но пак да кажа, че срещата беше невероятна, а организацията – перфектна. Целият ни престой беше страхотен. Очарована съм от всички мами и татковци, с които успяхме да се запознаем и за мен наистина е чест и удоволствие, че ги познавам. Не го казвам ей така, от лицемерна любезност, чиста истина е. И съжалявам, че не бяхме повече. Нищо, другия път. На Динко /мъжа ми/ също много му хареса и си обещахме, че стига да сме живи и здрави непременно ще дойдем и на следващата среща. Той пък направо е влюбен в Тери и Евка. Е, като всеки мъж малко трудно ги различава  и имената не им е запомнил, но постоянно ми говори за тях. Едната какво правела, другата как говорела, друго си било момиченцето и така…
Иначе дечицата си поиграха на воля, благодарение на леля Инна ядоха солети с кашкавал на глава  и тестваха здравината на почти всички уреди и съоръжения в хотела. За щастие всичко се оказа доста здраво, даже и стъклената врата, както ви писах по-рано.
Дечицата са големи бонбони, всяко уникално само по себе си, със своите хитринки и номерца.
Ивко на Ани наистина е много кротко детенце, седна си вечерта в едно ъгълче и чете книжки и всеки път като го закачах  нещо се смееше чаровно.
Никола на Таня е голям чаровник, въпреки, че милото пострада и ми беше толкова жал за него, той така искрено и заразително се смее и раздава усмивки на всички, а най-сладък е като се измори как пълзи – същинско торпедо.
Тери е самата кротост, това детенце, излъчва невероятна хармония и спокойствие, които са направо заразителни. Голяма е бубичка и тези руси къдрици… Ще разбива мъжки сърца.
Ева е душичка, тя повече ми прилича на малък стратег – първо оглежда терена, преценя ситуацията и ако мине номера се пробва. Опита се и тя като наш Георги да изучава територията извън хотела, но опитите им бяха осуетени навреме.
А Бети наистина има страхотен плам в очичките, както е писала Таня. То само на живо може да се долови, а колко е красива и фина…
Жули и тя е страшна мацка. Както винаги с мама бяха много стилни. За наше разочарование /мое и на сватя/ в началото Гоги и Жули въобще не се отразиха един друг. Но по-късно се сдушиха, като разбраха, че дружно могат да творят поразийки, като например да отварят вратата и да бягат навън в различни посоки, за да е по-трудно залавянето им.
И другите дечица са страхотни сладурковци – Йони, Вели, Макси, Ема. Всички са много красиви. За съжаление не можах да им обърна нужното персонално внимание, но мамите, които присъстваха, видяха какво чудо е мойто и съм сигурна, че ще ме разберат, то просто не ми остана време, от това, да търча и да го опазя жив и здрав.
Основно женската част като едни малки кокетки се събираха на постелките и си бъбреха, мъжете връткаха джагите, а някои проверяваха и изправността на тока.
Батковците също бяха на ниво. За номера на татковците с мача няма да коментирам, до последно се надявах, че всеки ще си вземе детето и ще си гледа мача от стаята, но не би. Нищо важното е, че ние успяхме що-годе да си побъбрим и да се видим.
Люба, дано с този повече от подробен разказ да съм успяла да задоволя любопитството, относно протичането на срещата, но и дано не съм досадила.
Даниеле, имаш и моята подкрепа и палцестискане на 17-ти. Дано всичко е наред и операцията да мине успешно.
Мешко, това с очилата е много неприятно, но пък дано да има ефект и да коригирате диоптрите.
Имар, честита кола, само на хубави места да ви води. Явно и вие не сте от най-кротките. Добре дошла в отбора!
Болничките да оздравяват и да не повтарят!
Лека и спокойна нощ на всички!

Снимките на Ванилка са прекрасни   

Ето и малко от нас  Моята прическа не се вижда, не че е нещо особено , де  , ама насила карах татито да снима...

http://www.snimka.bg/album.php?album_id=172804
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=172804&photo=14 Ето я и Ирка 

На който му се гледа - има още малко снимки 

Лони, много добре е описала дечицата с които е била в контакт. Аз само да добавя, че спокойствието на Тери идва от майка и. Люси е толкова спокойна и уравновесена, че само да ти заговори и на теб ти става спокойно и весело на душата. А пък Евка, както майка и я нарича "дундичка", едно сладко тумби направила. Чак си я гушнах, че са ми слабост пухитата. И тя е много кротичка. Докато Стоян и Дидо сервираха масата, аз търчах след Ивко, а Евка се въртеше покрай баща си и масата и не правеше никакви поразии. А Анна, тогава беше с Мони в стаята.
А Люба , и аз в хубавия смисъл я употребих тази думичка!  А по нашия край не ми се вярва въздуха да е по различен, че покрай мене всеки се оплаква от семейството си. Пък знам ли и аз може да гледам по розово на нещата и от малкото да съм доволна.... Ама Дидо няма да е на същото мнение. 
Хайде лека ви на всички!