Благодаря ти,че си моето момиче

Същата история, за жалост. 

Между мен и моя татко, когото наричам татко ми - БОГА, открай време върви един бъзик, че той ме е родил. Бъзикът всъщност тръгва от мен, защото когато съм била 4-5 годишна съм стигнала до този извод.

Сега, когато застрашително клоня към фортиейджърка, той в подходящи моменти продължава да ми го казва  на майтап или по друг начин и с друга цел. Когато ми е настъпена душата примерно - Кажи, Румка какво става. Има нещо...зная, нали аз съм те родил.

Аз съм момичето на татко! имаме много хубава връзка... аз съм много гушкано и галено дете, та не мога да се оплача. Най-мило ми става като се сетя как ми разказваше приказки вечер, когато имаше режим на тока. Той знеше само три - за Дядо Павел и вълшебното камъче, за Михал Иванич, Настася Петровна и Малката Мишутка и за Аладин и вълшебната лампа! Също така много обичах да се гъделичкаме!

Сега го гледам как се радва на внучката си и спомените от моето детство ми стават все по-близки... Човек не се променя много с възрастта1

Баща ми често пътуваше но винаги преди да замине влизаше в детската и ни целуваше за чао
А сега е още по любвеобилен може би защото се виждаме по рядко. Но общо взето никога не ми отказва нищо е а аз пък не искам глупави неща.
На галено ми вика "Марулка" по едно време бях яко на диета и само марули ядях и от там и прякора

Баща ми е страхотен! Много го обичам!
Винаги ни е казвал, че ни обича, винаги ни е целувал, винаги ни е прегръщал и досега е така.
Мама казваше, че като малки ни е мачкал постоянно като котета.
Винаги ни е подкрепял и винаги е стоял зад нас плътно.
Винаги съм знаела, че ще направи всичко за нас.
Постоянно ни говореше и даваше примери за всичко, обожава историята и много неща съм научила от него без дори да се налага да ги прочета. Много се стараеше да ни научи да се трудим за нещата, за да им се радваме после.
Сега за децата ми всичко е в двойни дози, та чак се разправяме, че ги глези безобразно.

 ох и аз не трябваше да я отварям тази тема...
Доста си поплаках.

Моя баща никога не е бил до мене. Нямам спомени за нежности. Той просто беше бохем човека и още си е де.
В пети клас ме запозна с тогавашната си любовница. Сигурно е имал и преди това, но тогава е решил, че съм достатъчно голяма за да знам. И така сменяше жените като носни кърпички с някой ме запознаваше с други не. Не знам майка ми как го е търпяла.
В редките случай когато се прибереше в къщи и все пак решеше да се прави на родител ми разправяше, че ако не внимавам какво правя с живота си ще стана проститутка, ако се разплачех ме биеше и викаше, че ще ме бие докато спра да плача. Така набързо ме отучи да плача. Бам едно шамарче, ако останат сухи очите си отиваше да спи.
Семейно не сме ходили никъде, къде по-приятно е да си с любовницата си примерно на море вместо с жена ти и 2 деца. 
Любимо му бе да ме унижава пред хората, тъпчеше ме постоянно, а аз глупавата все си го обичах и си мислех, че това е нормално.
С годините ставаше все по-зле, отказа се от майка си от сестра си, после намрази майка ми, след това брат ми.
Караше ме да подписвам декларация, че повече няма да се виждам и с двамата, аз отказах и се скара и с мен.
Преди години имах много гадно преживяване имаше и опасност за живота ми....
До тогава прощавах всичко на баща си защото си мислех, че все пак ме обича. Беше голям шок за мен да разбера, че всъщност не е така. 
Не дойде на сватбата ми, не дойде и в родилното ..... 
Поканих го, но не дойде ...
Ужасно страдам когато гледам как другите имат бащи до себе си, могат да разчитат на семейството си а аз...
Вече 2 год. живея без да го чувам и да знам какво да правя...
Това се 2-те най-спокойни и щастливи години в живота ми.

 

повече няма да я чета тази тема, твърде е болезнена за мене

Моят баща винаги е бил много грижовен към мен.Като малка ме е хранел и много ме е гледал като бебе.Като пораснах ходех на всякъде с него,редовно на ралита да оправяме някакви коли.Благодарение на тези неща сега шофирам перфектно.Въпреки,че всички бяха против да ходя по раналита/не съм била момче/ и това,че ми даваше да карам като бях на 14г.
Да преди да родя всяка вечер като си лягаме се цункахме по бузките,така съм свикнала от малка.

И до сега когато баща ми ме буди не проронва и дума. Просто ме обръща по корем и започва да ми разстрива гърба и раменете. Наскоро ме събуди така и имах чувството, че съм малка. За момент си помислих, че ме буди за детска. Никога не ми е казвал Обичам те. През пубертета почти го мразех и исках да се разведът с майка ми. Усетих неговата любов едва когато се изнесох от нас и той идваше сутрин да пие кафе в заведението, в което работех по това време. просто си придърпваше един баров стол и ме питаше какво става. Сега си говорим за моите проблеми и ми е по-лесно на него да споделя, въпреки, че с майка ми винаги когато съм им признавала моя грешка са ми казвали "Аз казах ли ти, че така ще стане?". Голямо признание за мен беше когато преди 3 месеца взех книжка и  ми даде да му карам колата. Седеше усмихнат до мен и ме караше да вдигна 70, за да не го набутвам с бензина (по извънградски път). Само веднъж си спомням как ме е гледал като съм била болна. Дивана пред Тв-то беше негова територия и рядко оставя някой да лежи на него когато е там. Тогава ме беше скожил да лежа на дивана и седна на пода. Така прекарахме цял ден и през 5 мин ме проверяваше дали съм се изпотила. Само вендъж си спомням да е готвил - най-вкусното пиле с ориз, което някога съм опитвала. Като неговите бъркани яйца и до сега никой не ми е правил /това не го броя за готвене/. Спомням си как като изгореше на слънце и започваше да се бели ме умолявше да му почесвам гърба и да свалям кожа   Тогава ми беше   , а сега ми е мило. Майка ми беше бременна със сестра ми и тогава лягахме тримата на спалнята и ми казваше, че съм се мушнала като тухличка между тях. Никога не се е оплаквал, че го боли нещо и когато го видя изморен и го питам добре ли е винаги отговаря с рязък тон, че нищо му няма. Чак сега /наистина точно в този момент/ осъзнавам, че когато идва до нас да изчака майка ми да свърши работа го прави, защото му липсвам и иска да прекара дори 10 мин до мен.
Дъщеря ми и баща и са голямата партия. Аз съм тази, която възпитава. Когато я облека с хубави дрешки и тя тича да му се покаже. Когато той забрави да и каже, че  е хубава го подсещам. Вчера се проведе следния разговор между трима ни:
Аз връвам на Дара опашка и и казвам да се покаже на баща и
Тя- Тати, иж.
Той- Ауууууууууууу
Аз- Кажи и че е хубава какво аукаш.
Той- Ама тя си знае, че е хубава.
Аз- Ти и кажи пък тя ако иска да го знае.
Той- Много си хубава тати. Много те обичам.
Дара мълчи.
Аз- Кажи мерси на тати.
Тя просто го гушна и го омаза с еклеров крем по брадата.
Той не може да и се скара сериозно, защото тя започва да прави едни муцунки и той умира от умиление. Вярвам, че аз ги направих толкова близки. Всеки един момент, когато сме тримата просто му казвам да се грижи за нея. Станаха толкова близки благодарене на мен. За моя сметка може би, но си заслужава дъщеря ми да получи топлината, която на мен ми е убегнала /а тя е била там/  

В моя живот, за мен лично...децата ми са на първо място във всяко едно отношение, както за всички вас. Това е излишно да обяснявам, зная. Те се намират на най-високата плоскост, на пиедестал. Казвам го по този начин, за да съпоставя плоскостта, на която се намира татко ми - БОГА за мен. Казват, че за да сравниш две неща те трябва да са съпоставими. Обичта ми към децата ми и към татко ми е различна разбира се, но е съпоставима за мен, защото я имам в неограничено количество, откакто съм родена от него  и я предавам на децата ми без да прекъсвам същия кръг. Той ме научи как.  Хиляди, хиляди причини имам, но и затова той се намира на съседна на децата ми плоскост, на подобна височина. Обичам го безумно. Винаги е бил и Е до мен, за всичко. Когато съм щастлива, когато съм била нещастна до премазване, когато съм разлигавена до безобразие се щурясва повече и от мен, когато ми се мълчи ме разбира и ми казва много неща само с очи. Когато плача не може да ме гледа в очите, но пак е до мен. Когато постигна личен успех се радва и гордее повече и от мен и неговото `Доволен съм  ` ме прави още по-доволна. Той ме научи на всичко. На обич, на самочувствие, на самоуважение, на вяра в мен самата, на какво ли не още... Научи ме да ценя и да се радвам и най-малкото. Показа ми какво богатство е музиката, как във всяка една песен или инструментал можеш да отцепиш всеки инструмент и само него да можеш да чуваш, разбереш, почувстваш...По същият начин да се абстрахирам от музиката и мелодията на самата песен и да се концентрирам само върху гласа и изпълнението на певеца и да се кефя на всичко това поотделно или заедно. Аз и на музика спя, а примерът ви го дадох като нещо конкретно, което е общовалидно като принцип за душевността на татко ми като човек и за нагласите и възприятията му изобщо, на които съм щастлива че ме е научил и продължава да ме учи...С никого през живота ми не съм водила по-съдържателни, по-смислени, по-полезни и ценни за мен разговори. Показва ми обичта си по всевъзможни начини, прави и невъзможното за мен. Без лигавщини.

Когато родих синът ми преди 12г. той е бил на седмото небе и цял ден е плакал и е нареждал `Детето ми роди, детето ми роди... `. Когато родих дъщеря ми преди 6г. пак се е тресъл от емоции  , но е бил по-спокоен, защото тя му е четвърто внуче. За сметка на това пък му е първа и единствена внучКа и историята се повтаря - уникална обич са двамката.  Едни от миговете ми `седемнайски` ги преживявам /отново след 25-30г./ по софийските паркове, когато съм с тях двамата или когато ги слушам кви ги дробят, докато си говорят, или когато се хилят и маат само пресен лук на голо и около тях не се диша после.

Имало е моменти, когато на него му е било много тежко и аз съм била плътно до него, обгрижвала съм го като малко дете с цялата обич, на която съм способна и на която той ме научи. Това е едно от най-големите ми богатства. Рядко пропускам ден да не го чуя по телефона с повод или без. Повече от седмица, най-много две не издържам, ако не го видя.

Господи, пази ми таткото колкото може по-дълго...

уф много тъжна за мен тема. Ние с моя татко бяхме много близки. нямам много ясни спомени от детството, но никога няма да забравя как ме водеше на градина, по ръка и ме успокояваше в случаите, когато не ми се ходеше. Дори и в последните му дни (той почина  от рак преди 7 месеца) в адекватно или неадекватно състояние викаше мен, сякаш да му помогна, както винаги съм правила, но последния път просто не успях - смъртта беше по силна от мен.

Бих предпочела да съм имала страхотен баща, който вече е починал... Да има за какво да си спомня с усмивка, дори да ме боли от загубата му... Но при мен е обратното

Разчувства ме темата - хем ми стана тъжно, хем добре - защото имам какво да напиша.
До 7 годишна са ме отгледали баба ми и дядо ми, така че в ролята на баща беше дядо ми. И имам няколко спомена от много малк - 4-5 годишна предполагам.

- наричаше ме "пиленцето на деди"
- вечер, като си легнехме - спяхме в една стая -  винаги ме изпитваше: "колко е 5+4"?, "Как са подредени планетие?" , "Коя е столицата на...", "кои морета свързва Босфора? А Дарданелите?"... (беше морски капитан)
- сутрин винаги ходеше до близката фурна за топла кифла с мармалад
- като излизахме из града винаги ми купуваше пакетче топли "фъстъчета"

сега отивам да си поплача в банята...
Почивай в мир, деди.

имам много хубави спомени от дните, когато бях в детската градина...чаках с нетърпение майка ми да дойде да ме вземе, пътуваше много отдалече, за да дойде до градината и почти винаги ме взимаше последна...нямах търпение да ме гушне, помня как ухаеше "на студ"...не мога да го опиша, но просто помня много добре усещането...носеше ми пирожка със сирене или поничка с мармалад, аз нямах търпение да я изям, знаете, че в градините не хранят децата много добре...много са ми мили тези спомени...

друг спомен имам как питам майка ми защо не ме целува всяка вечер за "лека нощ" и всяка сутрин като ме изпраща на училище, така както прави майката на Камелия /най-добрата ми приятелка по онова време/...майка само се усмихна и каза, че всеки показва чувствата си по начин, по който може...и наистина моята майка винаги ми е показвала колко ме обича, никога не го е казвала...витаги ме е учила на всичко без да ме поучава, някак всичко, което съм получила и научила от нея съм взела леко, неусетно, без натиск и с много търпение. затова я обичам толкова много

за баща си...някак думите ми бягат, ситуацията е по-сложна. но и сега, когато заведа Ники на куклен театър ме заливат онези спомени как всяка събота и неделя гледах постановките в театъра на "Гурко", където баща ми работеше...сигурно стотици пъти съм гедала "Момче и вятър"...


темата е много хубава!

Аз бих предпочела твоят вариант, Рени.....защото този, който ти предпочиташ е страшно болезнен....част от теб вече я няма....спирам да чета темата, защото наистина адски много боли...

Нямам право да определям чия от двете ви болки е по-голяма, но съм сигурна, че са достатъчно силни и различни. С цялото ми съчувствие и уважение и към двете ви...не предпочитайте чуждата болка. Непозната е и затова може да се окаже непосилна.