ОСИНОВЕНИ,време е да кажем нещата такива,каквито са!

Честит празник, мили момичета !
Нека бъдем здрави, усмихнати, обичани!
Нека бъдем силни хора, но и да си позволяваме, поне понякога, да бъдем крехки и слаби жени!

Прегръщам ви с много обич     

Честит Празник и от мен на всички!
 
Всички са тук Мина-Б, сигурна съм, просто четен и по=рядко пишем. Но сме тук, знам?
Давай с въпросите, никога няма да можем да кажем всичко, а така ми се иска да не не е така.
Мислите ли, че ТЕ се сещат за нас днес?

   Да, хубав въпрос ,но наистина нямам идея какъв е отговора.И все пак това нещо не може да се забрави, трябва да си абсолютен дебил да не помниш бебето си.На рождения си ден най- често се питам дали се сеща някой за мен, винаги ми е гадно, подтиснато,реве ми се ,мн тъпо ,но факт!
    Мина-Б ,добре дошла и от мен !

Добре дошла Мина 

Честно казано вчера за мъничко си зададох и този въпрос. Но предпочетох да "избягам" точно на празника от мисълта за нея, защото въпросите, свързани с това никога не идват сами.
Иначе и аз като Дива-не преживявам същите емоции около рождения си ден. А откакто разбрах, че има вероятност това да не е рождената ми дата чувствата ми са още по- объркани. Странно е някак си...много е странно.

Аз за себе си се добрах до някакви отговори, ама сега съм като минала през месомелачка.

Простете и простено да ви е !

Много ми е хубаво, че не съм сама и сме заедно! Не знам дали думата е "хубаво", "нормално" ми е, което за нас е повече от хубаво...

Лека седмица и ведри дни, момичета и момчета !

Благодаря на всички, които ме посрещат с добре дошла. Момичета, направо така ви се радвам! Все едно изведнъж имам още 20 нови и близки приятелки. А това, което ни свързва е много силно - БОЛКАТА, която всички извън този кръг изобщо не разбират.

Преди малко прочетох в темата "Моята Първичната рана" нещо от Бианка, за това колко самотна се чувства понякога - ДА, ЕТО ТОВА Е! Необясними приливи на черно очуждение, въпреки че лично аз съм заобиколена с деца, мъж, приятели, колеги и т.н.

За неосъзната болка на малкото същество, необяснимо изоставено от единствения човек, който му е най-близък (няма друга по-близка връзка!) просто няма лек, никога. Ей така ще си ни боли докато остареем. Да, Мираета, възрастта не лекува особено точно тази отпечатана, дамгосана рана в сърцето!

Когато родих втория си син в Шейново (средата на 80-те години), на втория ден (тогава се лежеше пълни 5 дни при раждане, а децата бяха отделно от майките) ми се наложи да потърся нов гумен биберон за шишето му с вода.

Така че куцук-куцук (позашита отдолу и леко кървяща) отидох по коридора до вратата на стаята за манипулации. Отварям и попадам в просторно помещение с два реда огромни и грозни мивки, разделени с тесни плотове покрай стената. Отвсякъде шурти вода, вие се пара, тракат някакви метални съдове (легени?), разнасят се крясъците на лелите, които се надвикват с шума на водата, реват бебета. Тече бурна дейност - конвейрно къпане на подопечните.

И в този момент направо ми се подкосиха краката от дежа ву - та аз ПОМНЕХ това! Помнех и страха си от шума, помнех и студа, помнех даже гумения биберон! Беше ужасно!!! Направо ми прилоша!

Била съм на 5 месеца, по думите на майка ми, когато са ме взели от Дом "Майка и дете". Майка казваше, че цялата ми гушка е била намазана с оня лилавия дезифектант - понеже е била в рани от млякото, което се е стичало, тъй като Е НЯМАЛО КОЙ да го избърше - то не е лесно 30-40 деца да ти пищят на главата, я! Какво остава да те гушкат...

Не се сърдя на БМ - направената грешка тя сама ще си изкупува, но много ми се иска момичетата, които възнамеряват да си оставят децата, да си дават сметка, какво правят и какво поражда тяхното действие.

техническа грешка, повторила съм го два пъти

С енергията на жадно жовотно години наред четях и ровех за "спасителната", "правилната" теория, възглед, способ, алгоритъм и пр. за излизане от страха и очакването на ужаса и за липсата на усет за собствено място под слънцето.

Анет, ако ми остане време имам идея специално да  цитирам със заглавия и автори  прочетената от мен литература по въпроса как да се усъвършенстваш, да си промениш мисленето, да си помогнеш с позитивизъм, да не се предаваш на инерцията  и пр. и пр. След 91 година сума издателства се впуснаха да издават де що има (в това число и "бози" разни), а и преди на руски има публукувани сериозни автори по темата.
 Ние не сме тъпи и неграмотни фанатизирани и затворени в убежденията си хора. Все сме прочели и търсили. И сме го правили гонени от нуждата да открием нещо, за което да се хванем и издърпаме от блатото, а не от желание за просвета само.

Но сега след толкова години си давам сметка, че всичките теории и прочетени неща сигурно са ме обогатили като светоглед и култура, но като ефект са били като кратко алкохолно опиянение - не дават реална идея или  алгоритъм за нас, само се замъгляваме успокоително за малко, до следващия момент.
Във всяка теория има рационално зърно и стойностни идеи, но за идиотската първична ситуация не намерих адекватни.

Друг го е казал ясно (marrymaroon): "та да се популяризира теорията няма нужда, те я знаят, проблемът им хич не е от това, че са пропуснали някаква полезна за тях информация".

Предполагам всеки има свои болки (и съм респектирана от чуждите, в това число и от тази на Анет) и ги съпоставя с нашата и му се вижда малко неясно за какво толкова се мъчим. Е затова обичам математиката, за мен тя е изкуство, поезия и ми е голяма любов. Тя ме научи, само  ПРИ РАВНИ ДРУГИ УСЛОВИЯ да сравнявам нещата, а ако те са неравни, всяко сравнение е  неуместно и безплодно, тийнчетата биха казали "бул шит" е това сравнение.

А изразът по адрес на Мина: " Мина Б - дано ви олеква като нападате и лепите етикети.." е повече от очеваден и ясно показва какви сме в очите на Анет въпреки помпозния завършек с "дами".
Всеки сравнява своите болки с нашата и му вярвам, че изглежда, че се "коркаме" за няма нищо. Само дето сравнението му не е при равни други условия.

Брей, кои останахме тук? 
Всички мами се преместиха в новата тема, тука - пустош! 

  Видя се, кой пише най-много в темата на осиновените....

Аз имам въпрос, ако може някой да ми каже мнението си.

Защо тук пишем основно жени? Къде са осиновените мъже? Защо не пишат. Или те не влизат във форуми като БГ Мама (все пак Мама, а не Татко?). Или изобщо не споделят чувства - това ги прави слаби и т.н.?

Ами те няма да се напиват или да изпадат в депресия всеки път като някой започне да ги изнасилва тука от неистовото желание да получи отговорите, които смята, че са верните.

Има професии, в които имаш право да не отидеш на работа, без да ти се отрази на заплащането, ако самочувствието и настроението ти не са на необходимото ниво за рисковите и отговорни задачи.
След едни от "аналитичните" въпроси на една от авторките един от мъжете си взе такъв ден. Въпросите претендираха за научност, ама си беше чисто изнасилване. И аз не съм ги прочела докрай.
Е повече не мога да го накарам нищо да прочете и ми е гузно, че тогава му казах да прочете. Дали влиза тайно не знам.

Ако ние имаме механизъм да се справим и да си поплачем, то мъжете затаяват дълбоко и не виждам причина да са мазохисти с част от писанията тука.

А и ти сама на собствена кожа разбра, че всяко навлизане навътре те прави нецялостен тук и сега, до степен, да не си способен на моменти да се съсредоточиш върху задачите и др. неща, които те чакат. А това на моменти си е лукс, който не всеки може да си позволи. Големи хора сме и не винаги можеш да си позволиш да спреш и да се посветиш на душата си.

За споделяне трудно може да се говори. По-скоро откъслечни фрази, породени от силни емоционални моменти. Тогава леко се повдига завесата, за да се спусне пак в следващия миг. Но общо взето чувствата са същите. Същите страхове, призраци, самообвинения и болка.

Ах, типичен отговор, но уви, не само за мъж, а и за "средноаритметичен"  осиновен.

Мираета, вярно е, че се почувствах доста разстроена при атаката от страна на някои мами, тъй като ме обвиниха несправедливо в какво ли не. И веднага те ми лепнаха доста неприятни епитети, които са далече от истинската ми личност. И то само защото се опитах да се защитя от съвети, подхвърлени, ей така, теоретично, ама бихейвиорично  . Добре, че ти, а и някои други (Marry Maroon) сте в час и казахте важни неща. Дано са разбрали.

Оставам с впечатлението, че във форума се приемат само мнения на определено ниво и ако минеш границата, направо подскачат и ти се нахвърлят. Но как да остана в техните граници, като не съм като тях и имам съвсем други нужди от споделяне. Ама не им харесва, това което пишем! Не знам какво да направим - да не пишем ли или да си нагласяме спомените, че да се впишем в образа?

Поне едно си разяснихме, че не трябва мамите да ни идентифицират с децата си. Та оттук нататък да сме свободни и да пишем наистина това, което говори сърцето ни и доколкото може да си помагаме един друг - ние осиновените.

Например, тъй като все още се колебая дали да търся БМ, може ли някой да ми каже как го е направил и какво е почувствал. Аз си го представям като шок, не съм сигурна че съм готова за такова нещо. Ако пък още се мотая, може да не я заваря жива. Та освен, че съм много заета и съм буквално без лично време, там паралелно някъде в ума ми винаги тече мисълта, за това. Че трябва да побързам, че нямам много време.

А животът ме е научил да обръщам голямо внимание на  подсъзнателните подтици.Е, този е такъв - нелогичен, устойчив, затормозяващ.

Кой знае какво ме чака на края на този път?

Никой от нас не знае какво го чака на края на това,което е предприел.
Зависи си от човека,аз винаги съм рискувала,но с убеждението,че това е правилно.
Осиновена съм на 6 месеца и на 36 година разбрах истината за себе си и потърсих биологичните си роднини.
Незнаех кой е жив и какъв е живота им до този момент, но бях убедена,че щом ми се дава да ги открия значи те трябва да станат част от моя живот занапред.
Точно когато се отказах и реших,че никой не иска да има общо с мен се получи и техния отговор.Незнам как бих реагирала,ако биологичните ми родители бяха живи в този момент,но си спомням,че почувствах някакво облекчение при разбирането,че те вече не са сред нас.Имам снимка на биологичните ми родители и понякога си я гледам и се опитвам да разбера какви са били.Понякога ми става мъчно,че не съм ги срещнала,а понякога има облекчение,че не е станало.Чувствата са объркани.
С каките и батко ми сякаш съм била цял живот с тях и винаги сме били заедно.
Сега за първи път в неделя присъствах на р.д. на едната кака,официално празнуване/предишните пъти просто се виждахме двете заедно на р.д./Мислех си колко ли съм изпуснала от това,че не сме били заедно по празниците,но си мисля и се моля да има още много време за да наваксаме.
Отделно тази година на моят р.д. поканих точно само тях в къщи на гости.Прекарахме чудесно.Каките и батко много харесват родителите ми,даже едната ми кака и казва - мама.Преди година когато щях да загубя мама,точно тази кака беше до нас,до нея и точно на нея мама каза да бъде до мен и напълно и се доверява за да ми помага.Май стана много объркано.Исках да кажа,че мама имаше много повече обич и довереие към тази кака, отколкото роднините ми.
Никой незнае какво го чака,но ако не рискува никога няма да разбере.Аз бях щастливка с такив край на пътя ми на търсене.Това е моята съдба.
Исками се при всички да е така,но знам,че при някой ще има разочарования,но товае тяхната съдба.
Все пак пожелавам на всички много обич и хубави емоции след срещата с билогичните роднини.
П.П.Непиша вече толкова често не само тук в тази тема, а и в другите защото съм много натоварена и не ми остава много свободно време.

Зойка, благодаря!!   

Радвам се, че при теб се е получило, какъв добър шанс!

Кажи ми, имате ли физическа прилика с каките и баткото? Това за мен е интересен въпрос - все се чудя дали като се изправя пред БМ (колко често сте си представяли тази среща?), тя ще ме погледне с очите на дъщеря ми.

Ами ББ? Да, онзи мъж в сянка и зад кадър. Тук никой не говори за него. Или с епизодичното си участие в създаването на едно дете, автоматично му се дава и малка рола при отхвърлянето му. Защо ми се струва, че най-често той е в основата на взимане на решението от страна на БМ.

Вие мислите ли за него? Аз мисля доста, защото знам каква огромна роля изигра в моя живот баща ми.