Всичко ми звучи като някакво пресилено изказване на някакъв пубер. Какво толкова? Повече от сигурна съм, че това не са сериозните мисли на един сериозен човек. На "тази възраст" какво ли не правят хората, за да са интересни... Не съм убедена, че след година ще говори по същия начин, или пък че наистина има такова отношение и то към всички деца.
Преди да родя собствените си деца не съм изпадала във възторг, особено от такова дразнещо детско поведение. Проявявах доста голяма доза нетърпимост към по- лигавичките деца /и сега не са ми особено приятни/. Е, не бих се изказала така драстично, въпрос на емоция и възпитание е.
Също така не държа моите деца да бъдат приемани от всички хора положително или ако се появя с тях за кратко при възрастни, последните да се умиляват винаги от тях. Определено се старая да не ги водя на работа. Мястото им не е там.
Освен това поведението на някои хлапета е определено дразнещо, особено когато се "развихря" на публични места и родителите не слагат спирачки.