Исках да се върна на работа преди да ми изтекат деветте месеца болнични за отглеждане на дете. Не съм запозната с термина, вие знаете за какво иде реч.
Оказа се обаче, че майчинските, които са половината от минималната работна заплата за страната и се дават ако си гледаш детето и ходиш на работа едновременно, могат да бъдат дадени едва от десетия месец на детето до втората му годишнина.
За пореден път съм изумена как е възможно на тази държава да не й трябват работници всъщност.
Иначе защо ще се допусне само в София да няма 3000 места в яслите (после и в градините със сигурност!). Това са най-малко 3000 жени, които не могат да се върнат на работа, да хранят семействата си и да плащат данъци. Или защо ще се дига възрастта на 65 години при жените за пенсиониране и така няма да има баби, които да подпомогнат младото семейство да гледа детето и отново жената да се върне на работа! Затова пък хем възрастните не могат да си намерят работа, защото над 40 да си загубиш работата е направо трагично, хем младите жени си живеят бедничко и зависимо от съпрузите. Пак добре че моят е плътно зад мен, но в 50% от случаите мъжете съвсем ама съвсем не са толкова отговорни, както би следвало...
Държавата ми ме обрича на мизерия и на невъзможност за развитие. Държавата ми ме кара постепенно да я намразвам, макар да си обожавам страната.
И понеже съм даскал, искам да ви кажа, че ще съм от вторите хиляда, които ще си напуснат работата (хиляда вече подадоха молби за напускане през юни). Сбогом училище, омразно тъпа и тромава система и гнусно отношение от страна на обществото ни.
Привет сива икономика!