Какво правите, когато...

  • 1 976
  • 26
# 15
Дали не бих избрала кроткото съжителстване с БНД,отколкото бурята,наречена любов newsm78

За себе си аз лично знам, че такова нещо не мога да направя - да живея с мъж, когото не обичам. И не от морални скрупули.
Аз човека до себе си го обичам и то много, и пак на моменти едва го изтрайвам, пък представям си, ако не го!!! Sick #Crazy
Самотата тежи, вярно е, социални животни сме, но пак ще цитирам мойта приятелка: "По - добре сама, отколкото зле придружена"!
Това през годините ми е станало нещо като девиз за тоз сорт взаимоотношения.
Виж целия пост
# 16
Между другото има една добра тактика в такива случаи.
Хората обичайно търсят съвет когато немогат да вземат решение. Иначе търсят потвърждение.
Обичайно ако някой ме пита какво да прави казвам - ами разведи се/раздели се. И тогава изведнъж хората почват да търсят причини да останат заедно Simple Smile И доста често ги намират.
Виж целия пост
# 17
Иначе търсят потвърждение.

ммм смея да добавя.. че винаги търсят потвърждение
никой не иска да оспорваш мнението му
а да го подкрепиш
Виж целия пост
# 18
че съм можела да запазя брака си в името на това детето да има "нормално" семейство,че съм разбила детството и ooooh! А аз уж намерила голямата любоффф,рискувах и загубих.
ами
Патриция
не всеки, който рискува, печели
такъв е живота
за съжаление
приеми, че си от 'другите'
рискувалите, но неспечелилите

аз също смятам, че обичам риска
и рядко печеля. и затова съм тук
но пак съм склонна да рискувам. докато мога.... а предела къде ми е - един Господ знае
аз съм леко на принципа - един е живота и трябва - длъжни сме заради себе си - да опитаме повече от него
е - до никъде не ме е довел тоя принцип дотук
но - не се отказвам. направо прекалявам даже но... всеки какъвто си е - както обичах навремето да казвам 'човек от себе си не може да избяга'.... ще започна пак да си го повтарям, защото все си мислех, че ето - видиш ли - колко съм се променила - но не .. не би
сори за офф-а, предназначен за патриция

Патриция, самотна не съм в никой случай. Никога не съм имала толкова приятели, Никога в живота си въобще изобщо. И толкова хора еднакво мислещи, съпричастни, абе с 1 дума - приятели.

Любовта липсва. А то е малко нещо различно от самотата.
Така ми се струва сега. А живот и здраве, някой ден ако я получа, тогава ще ти кажа със сигурност.
Виж целия пост
# 19
Аз предимно изслушвам и съвети не давам. Приятелите ми знаят, че за мен съвместно живуркане (умишлено го наричам така) в името на семейството дето никакво го няма е безсмислено и по този въпрос съм категорична. Иначе съм "за" запазване на семейството, когато има любов Simple Smile.
Виж целия пост
# 20
Да се включа и аз с един офф...по повод постовете на  Патриция и Каси.....

Ама чета, чета .. и някак изведнъж ми блесва- защо е тоя  стремеж към "нормално".. кой казва кое е нормално, кое не... кой слага границата- явно ние самите....
Мисля, че тук в нашия форум битува една много силно идеализирана представа за "семейството"....
Мисля също, че е почти невъзможно, без огромни, наистина огромни компромиси да съжителстваш в днешно време с някого... 
Не знам, аз почти не вярвам да е възможно да опазиш дългосрочно отношения, живеейки в един и същи дом, но всеки с миналото си, с багажа от "преди".. Това  е къртовски труд  и ако хората се провалят опитвайки, то е , защото единият в двойката изобщо не го е знаел  това(че съвместното живеене е труд и то не лек)... и е напуснал конфигурацията ....
Когато всеки запази територията и навиците си, шанса на връзката нараства...Защо ми е да съсипя една връзка ... или обич, насилвайки себе си и/или другия да живеем заедно, понеже това би било" нормално".. щото другите ходели по двойки на разходка... ми голям праз...Колкото повече свобода в отношенията има - толкова по-голям шанс има да бъдат запазени (да се прави разлика между свобода и свободия Mr. Green)...  не знам дали офф-а ми стана ясен
Виж целия пост
# 21
И аз като се развеждах се наслушах на питания, но и на доста семейни истории Simple Smile
сега знам за мойте познати и за познатите на родителите ми, и за родителите ми кой кога не му е вървяло, как и с кого е изневерявал и т.н. Обременяваща информация...
Сега съм бюро "брачни консултации", но избягвам да давам съвети. Като всеки психотерапевт, трябва да помогнеш на човека сам да стигне до извода, а не да му правиш изводи от ситуацията. Така или наче няма еднозначни изводи и евентуално един ден ще трябва да се виждаш с приятелите си, които си разделила, а те са се събрали и се обичат.
Не мога да нося отговорността и за нечии други нещастия, тях всеки си ги кове сам.
Виж целия пост
# 22
да се прави разлика между свобода и свободия Mr. Green
т.е. да се постави границата къде е
а и  - как разбираш кога е премината? когато започне много да боли? ми - то и праг на болка няма - оттук натам йок не мога - винаги може още да потърпиш
така пък навлизаш в другата крайност на непрестанните компромиси... но пък 'уж' не си сам
Виж целия пост
# 23

Стана, стана...Ето ме мен, спазваща уж подобни на твоите "правила".Не ми е до държане на ръка, нито до разходки по двойки.Да, понякога идеализираш и мечтаеш за нещо, което виждаш навън може би, но не това е мотивът за разрив и раздяла.Има по-сложни истини, има волско търпение в името на нещото там за което се бориш, ама пак не става.Понякога.
Виж целия пост
# 24
ми не знам какво да ви отговоря.. в такива случаи си казвам  " не било писано" и това е:))
Виж целия пост
# 25
ами не - това се вписва в казуса ' единия разбира нещата и само той полага усилията'
нали самата ти каза, че трябва и двамата
тя и звездите да му свали ако той не подава ръка няма как - някак взаимно ...
Виж целия пост
# 26
някои се опитват да съпоставят своите ситуации с моята, но тя е несравнимо брутална . Joy
иначе съветвам- до последно борба, даваш всичко, за да се почувстваш празен, знаейки, че всичко си направила и ако не си получила нищо , тогава се отказваш.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия