децата, които никой не иска

С това започва темата. Денят да беше големия проблем...

Живи  и здрави там съм на протеста.
По-добре май наистина последния момента да се научим кога,от колко часа и къде ще е,че хори разни из нета.

Искам да добавя нещо относно децата с увреждане, които се изоставят...
По-горе имаше мнение, че думите на лекарите често са фатални за тези деца, и съм напълно съгласна с това - много смелост се иска, когато ти кажат, че "такова дете не може да се гледа у дома". Често пъти буквално изтърсват "оставете го и си родете друго", като че бебето е стока с гаранция и я връщат на производителя...
Погледнете форума за деца с увреждане и не зная дали ще намерите родител, дето не е чувал подобни думи.

Най-запозната съм с проблемите на деца с цепнатина на устната и/или небцето, понеже моят син е роден така. Членувам в Асоциация на деца с лицеви аномалии и техните родители. Тази аномалия е една от най-често срещаните и по статистиките около една трета от тези деца се изоставят. За да се премахне финансовата пречка за изоставяне на детето, Асоциацията е успяла да извоюва операциите да се покриват от здравната каса. Освен това разпространяваме сред родилните домове брошурки с информация за специалните грижи за такова бебе, правата за социални помощи, предстоящото лечение, както и с телефони на майки-доброволки, които биха показали как да се храни. Проблемът е, че сме малко и не сме обхванали всички градове. На доброволни начала нашата логопедка е нещо като Спешна помощ и помага в захранването на нуждаещите се бебоци, защото при тях храненето е трудна работа.
Лошото е, когато причината за изоставяне е въпрос на предразсъдъци и тук вече много има да се работи, защото у нас хората само чукат на дърво и се надяват, че на тях няма да им се случи.
Мисълта ми беше, че подобни материали могат да се разработят за други често срещани вродени заболявания, от които хората се плашат. Широко известният синдром на Даун не бил толкова страшен, ако детето се гледа у дома и се обучава от специалисти.

Унизителна е и системата за социално подпомагане - първо, никой не беше ни казал, че имаме право на помощ, разбрах го след операцията, когато вече беше късно.
В момента за двойните детски и 70% от МРЗ помощ, детето трябва да мине на ТЕЛК, бюрокрацията е голяма, после с решението на ТЕЛК - при социалните, които пак спестяват едно-друго... Детето с увреждане иска много повече грижи - примерно, дете с ДЦП (детска церебрална парализа) се нуждае от рехабилитации и физиотерапия. На практика е невъзможно родителят да работи и да води детето си на процедури, излиза, че единият родител трябва да си остане у дома. Програмите "Личен асистент" са разработени с цел да се хване някой безработен неквалифициран на работа, а не да се помогне на деца с увреждане и родителите им. За бъде личен асистент единия родител, доходите на семейството трябва да са минимални. Всичко това е ужасно - на хората не им стига болката, че детето им не ходи, не говори и тн, ами са притиснати отвсякъде - като се почне от "любезните" роднини, които търсят "виновния", и се свърши с бездушни анти-лекари, които правят бизнес с нещастието на хората. Някои майки и бащи не издържат, и детето се озовава в институция.
 
Мисля си, че ако нещата в обществото стояха по друг начин, че ако имаше достъпна информация, ако помощите бяха по-адекватни...  Нахвърлям разни идеи и се питам какво е най-добре да искаме... Възмущението си е възмущение, но е добре да искаме конкретни и полезни неща.

Аз съм в Англия и ще ти кажа как е тук...Съседчето е родено със синдром на Даун.Жилището в което живеят е под наем,но държавата им го плаща тъй като майката не може да работи.Плащат и пенсия която и стига да се изхранва и изплаща НОВА кола.Плащат им и водата и данък сгради който тук се плаща от наемателя.
Ако си приемен родител на такова дете държавата плаща по около 300-350 паунда на седмица за отглеждането на детето.Ако е на инвалидна количка е задължително стаята на детето да е на приземен етаж.
Училищата за деца с увреждания са с пансион.Могат да си ходят в семейството само събота и неделя и по националните празници.Родителите не плащат нищо.
Повечето училища имат малки бусчета (около 15 местни) приспособени за превоз на такива деца.Ако детето има физически недостатък и е добре умствено посещава нормално училище.
Незнам как е в Домовете за сираци и какви деца ходят там.Има много приемни семейства.Бих казала,че за някои хора това е бизнес...Купуват си голяма къща и с парите които им плащат за децата я изплащат.

Протеста е във вторник - 9 октомври от 12ч Елате!Колкото по-вече,толкова по-добре!Аз хващам ранният автобус и още около 10ч ще съм в София  ще се радвам да се запозная с тези от вас,с които не се познавам все още
  lubopitna   за това можем само да мечтаем,дано някога се случи и в нашата държава

Там средата да не би да е по-добра, нито медицински персонал, нито любов, нито внимание нито майка имат. Аз мислех, че в тези домове им осигуряват медицински грижи 24ч. и са гледани от обучен персонал, а то....  

Дидка, във вторник 12 часа - добре, ама къде, да не чета всички теми по въпроса.
Ще се видим, грабвам малчо и съм на линия.

Гале,пред президенството или по-точно около фонтана,това знам за сега!Ще се радвам да те видя с  Митето
........за протеста се коментира в тая тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=227513.200;topicseen

Ох, момичета, не мога да дойда на протеста, на работа съм и няма как да отсъствам, броят ми всяка минута. За отпуска и дума не може да става по други причини. Звучи банално и като оправдание, но не е.

Аз този път съм там. Шефовете ми да си гледат работата - един ден ще дишат и без мен. Има и по важни неща на този свят от цифрите и сметките, нали?

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=132520&srcpos=3

kukuyaka изчетох го, но повече ме потресоха част от коментарите за статията.

И мен, тръгнах да пиша и аз коментар, обаче просто не можах. Затова и пуснах линка. Някой може да се осмели.

Какво да коментирам, след коментарите на "смешен плач" и "лицемерите"
Докато има хора, мислещи по този начин, на този хал ще сме.