децата, които никой не иска

Прилоша ми (съвсем буквално!), докато четях ТЕЗИ коментари Да им се отговори е безсмислено. Но някой го беше направил - те самите са изродите! Жалко е колко много ги има

Дата и място на протеста:

9.10.2007
13.00 часа
МТСП, ул. Триадица, 2

Живи и здрави с Цецко сме там на 9 окт. в 13.00 часа.
 

Аз им отговорих на коментарите,ядосах се,и без това ми е напрегнато,че сега имам доста работа с домовете тука,и като ги знам децата лично,като са ме гушкали "такива" деца и съм гушкала .....писах..но че трябва да имаш и сърце за да се впечатлиш и разбереш 

Зойка, и ние сме там с Митко - няма да рискувам да спра Милен от градина и да се включа в стълпотворението от хора с двамата - страх ме е.
Ние ще ходим с метрото, за да не търся къде да паркирам колата, може да се носим заедно.

Оглеждайте се за мене и свиркайте

Защо не пуснахме самостоятелна тема за протеста - имам чувството че тук се разми между писанията.

Цеци беше болен от петък вечер и май ще се простим с ходенето на протеста.Все още няма много сили.
Иначе идеално беше като ми казаха да си гледаме който може детето в къщи тази седмица,че имаме ремонт на дограмата  в детската.
Чувствам се зле,когато не става това което си мисля.
Надявам се скоро да имаме тема-децата,които някой потърси.

За повечето е възможно да се гледат. Точно тук е уловката. Като се изтъпанят няколко лекари и ти кажат, че детето не може да се гледа у дома, и че без медицинските грижи е загубено, плачеш, отчайваш се и го даваш уж за да е "по-добре". Извън семейна среда детето изостава в развитието, родителите дори да се интересуват, се убеждават, че има изоставане, а и като не им е пред очите, не се привързват толкова. Хората са така устроени, че обикват този, за когото се грижат...
И на мен ми казаха, че не мога да гледам бебе със сонда у дома. Хем не може със сонда у дома, хем то не може да яде без сонда. Нещата потръгнаха, когато намерих сайтове на други родители и се престраших сама да слагам тази страшна сонда. Или, с други думи, когато теглих една на официалното здравеопазване и взех нещата в свои ръце.
Дори деца, родени абсолютно здрави, ако се оставят в условия на изолация и липса на стимули за умственото развитие, затъпяват вторично и не правят нищо друго, освен да се клатят напред-назад. Човек е социално същество и се развива в колектив, има нужда от себеподобни, за да въприеме модел на поведение, да развие реч, да си изгради контакти и тн.
Има толкова деца с ДЦП, синдром на Даун, увреден слух или зрение, които се гледат у дома... Майките на деца с диабет свикват да мерят кръвна захар и да слагат инжекции и тн.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=230327.0
отзиви от протеста днес
Радвам се, че се видях с доста от Вас 

Факт - познавам едно такова дете - моя по-голям син.
Познавам и повече от едно такова дете.

1.
Както казват французите :"Търсете жената" (зад всичко, което се случва), та на мен ми идва на ума :"Търсете майката".
С какви души и очи гледат света изоставилите тези нещастни и невинни души ...
Не е ли време и за работа сред младите хора и жени, които прибягват до какви ли не билки и "магии" за "справяне" с нежеланата бременност..., защото дори за аборт в медицинска среда не се замислят, а се надяват "проблемът да се реши" от самосебеси и изпускат срока за аборт.

А дори да реши да роди и остави бебето за осиновяване: С ръка на сърцето - не вярвам, че една подобна жена чака спокойно времето за раждане без да прибегне до какви ли не "методи" и до последния момент. (Изключвам тези, които знаят къде ще отиде детето им, един ппюс на непълното осиновяване - пази здравето на плода).
Раждането на болно или недоразвито дете, както и на мъртъв плод, им намалява угризенията на съвестта, че го оставят, която съвест, макар и недоминираща, все някъде се таи и в тези жени. Та след тези "интервенции" осакатяването на телата на децата е гарантирано .., а на душите - ... .


А че липсата на безусловна или на каквато и да било любов разболява страшно децата, отдавна е установено.


Като бременна чаках за среща с лекар и тъкмо ми бе дошъл редът, когато го повикаха за някаква бременна спешно. Като му казаха името и, той с нежелание стана, а по изражението му долових отвращение. Помилсих, че бъркам, и предложих да изляза и да  почакам в кафето докато мине спешния случай.
Никой не се разбърза особено. Акушерката обясни като останахме насаме - въпросната бременна опитвала какво ли не с цел да махне бебето (над 6-7 месец) или да и "се случи" спонтанен аборт, та вече и били свикнали, по 3-4 пъти на месец идвала уж много притеснена, а после много разочарована като я позакрепят. Докторите се плашели, че после тях може да изкарат виновни, а след като не знаят какво е пила и правила, не било сигурно как да помогнат адекватно.


2.
И другата реалност: Преди две години бяхна някаква среща с разни организации и случайно се оказа, че могат да ми подарят екземпляр от прекрасни  помагала (книжки, картинки и пр.) за обучение на дечица с по-особено развитие, Даун и пр.

Много ентусиазирана, веднага позвъних на близко семейство, което над 15 год. гледа такова детенце като мислех колко ли ще ги изненадам и зарадвам с тези прекрасни помагала ...
Те сърдечно благодариха и казаха, че отдавна са ги намерили, е , с много усилия, но били незаменими и детенцето им почти ги привършвало вече.

Изводите се налагат сами.
дано не съм била неясна в този късемн час

И аз познавам - моята вече пораснала дъщеря щеше да има всички "шансове" да расте в дом за деца с увреждания. На 2,5 не говореше, в 3 клас все още сричаше и имаше учители, които искаха да я пратят в помощно училище, защото "не може дай няма нещо". Е, има й - дислексия, която с подходяща програма и много работа и търпение, се преодолява.
Познавам и още - моя син, който след 38 месеца в институция не можеше да говори, да върви, да се храни, да се радва на света около себе си. Можеше да седи с часове и да се клати...
Познавам и други, минали по този път....

И, Мираета, права си, време е и за това. Време е да крещим и да бием с юмруци по затворените врати, души, сърца... Защото само ние можем да го направим. Защото само ние знаем КАК! Обичта към НАШИТЕ деца  - тези, които са си вече У ДОМА, и другите, които още чакат, ще ни даде сили да го направим.

Ако усепеем с действията си да предотвратим една нежелана бременност, ако успеем да предотвратим изоставянето дори на едно дете, ако успеем да "съкратим" престоя на децата в домовете дори с един месец, с една седмица, с един ден - това ще е победа и стимул да продължим...

И още нещо бих добавила към горното. Ние май сме единствената държава, в която не само че не прави това, за което говори Мираетта, ами точно обратното - кандърдисват се майките да си оставят децата:

1. Ако неомъжена бяла жена(тук се шегувам) роди сама дете в доста бг болници, лекари, сестри и санитари я полазват като хлебарки и се започва:
"Знаеш ли как се гледа дете сама", "Ще си провалиш живота, виж колко си млада ", "Дай му шанс, други богати хора ще го осиновят, ще му направиш добро, те ще му дадат всичко, ти какво имаш". После следват любимите ми посредници, но това е друга тема. Това не са градски легенди - две неомъжени мои приятелки родиха - едната преди 15 години, другата преди две. Макар и грам желание да нямаше от тяхна страна, да си оставят децата и никога да не бяха споменавали подобно нещо - през ден някой беше ходил да ги пита няма ли да си помислят. Както виждам нещата преди 15 години до днес не са се променили особено.

2. Ако която и да е жена роди в бг болница дете с увреждане, лекари, сестри и санитари започват отново да я кандърдисват да си остави детето в дом . Това също не са градски легенди - погледнете в подфорума за дечицата с увреждания и хронични заболявания, там ще прочетете доста такива истории. Там пък кандърмите са от друго естество:
"Остави го, млада си ще имаш други", "Мъжа ти ще те напусне, мъжете не обичат да гледат болни деца", "Само нещастие и болка ще ти носи - да гледаш болно дете е тегуба"

И това са болници, в които работят и социални работници, въобще за какво говорим....

Не само не са легенди, ами и на една жена, с която случайно се запознах,  и тя многодетна мама и то жена на кмета на един среден по големина град, като била да ражда третото и една санитарка, явно не разбрала кой лежи тука,  дошла да и прави намеци, че като има такива големи други деца и ако иска да си остави третото, то същата санитарка била насреща ...

Жената беше много мила и чувствителна, че го приела като намек за незнам си какво си от страна на мъжа си, та после време и трябвало да дойде на себе си.


За какви социални говорим въобще - на двама професионалиста с хъс и интелект се падат стотина неудовлетворени от света, хората и себе си индивиди, които не са в състояние да свършат каквото и да било от мерак да се сравняват с хората, за които трябва да се грижат, и да не изпуснат да стигнат до някое, отпуснато за някого си лакомство.

От личните ми срещи и чакане по дела чувам не веднъж изразиот рода на :"Абе, тия деца не ги мисли, те ще се оправят, гледай кой ги взима, с късмет са се родили, ами, ние, ние, с тия малки заплати....."
или леличките по домовете: "Боже, боже, то ядене, то чудо, бе те моите у дома нямат тия работи, дето им ги носят на децата тука....".