"Приемни семейства с трудов договор"???

  • 198 574
  • 1 926
# 120
  И аз съм доброволен приемен родител, но според мен ангажиментите са си едни и същи. И както споделя sladka hapka е доста трудно. Нашето детенце е ученичка във 2клас, пък и момчетата ми са ученици. Някой трябва да я заведе, след 3 часа да я прибере, защото обикновено имат по 4-5 часа. Не ходи на занималня, защото миналата година не видях полза от нея и сега учим вкъщи. 3 пъти в седмицата сме на психолог, 2пъти на логопед, всеки ден на ресурсен учител / поне той си е в самото училище/ и то просто не ти остава време през седмицата за другите деца, добре че са оправни. Единственото ни време заедно е събота и неделя. Работя вкъщи и затова горе-долу се справям, но ако трябва да съм на работа с нормирано работно време, просто не се виждам.
  Трудно и всеки който е приел дете в дома си го знае, но като видиш усмихнатите очички и ръчичките, който искат постоянно да те докосват ти минава умората и виждаш, че си струва усилията!
  Успех и много сили на всички!
Виж целия пост
# 121
Нашето обучение беше всяка събота от 10 до 17 - 18 ч в продължение на месец.  За самото обучение не мога да влизам в детайли, в началото беше направена тази уговорка. Принципно - ролеви игри, ситуации

   Договор за конфиденционалност ли подписваш, тоест ти да не изнасяш инфо?
По този повод попитах социалната работничка какво да правя , когато разни любопитни ( винаги има такива!) ме питат разни неща за детето. Особено в квартала ако се разчуе,че съм приемен родител. Доколко имам право да говоря какво е детето, откъде се е взело, аз каква съм и прочие? Вие казвате ли на хората, че сте приемни родители?

 

Мен лично най-ме беше яд, като трябваше да се подлагам на 10 часово интервю, и то пред хората, които ни правиха обучението и повечето неща така или иначе ги бяхме говорили...


sladka hapka , 10 часа, много бе! наведнъж ли 10 часа или беше разделено на няколко части? То студентските изпити са по-леки.
Виж целия пост
# 122
Да, подписва се документ да не се изнася информация. В моя документ обаче е упоменато, че нямам право да давам информацията на медии и журналисти и то само информация за биологичното семейство и живота на детето с тях. Но тъй като аз и без това не знам такива подробности, няма как да дам такава информация на когото и да било.
Живея в малък град и тук всички говорят. Понякога чувам от случайни хора подробности за детето, които дори аз не съм знаела.
Виж целия пост
# 123
................
Живея в малък град и тук всички говорят. Понякога чувам от случайни хора подробности за детето, които дори аз не съм знаела.

Които дори не се знае дали са истина. Хората много обичат да изопачават информацията която получат, така, че аз не бих вярвала на слухове.  Peace
Виж целия пост
# 124
  И аз съм доброволен приемен родител, но според мен ангажиментите са си едни и същи. И както споделя sladka hapka е доста трудно. Нашето детенце е ученичка във 2клас, пък и момчетата ми са ученици. Някой трябва да я заведе, след 3 часа да я прибере, защото обикновено имат по 4-5 часа. Не ходи на занималня, защото миналата година не видях полза от нея и сега учим вкъщи. 3 пъти в седмицата сме на психолог, 2пъти на логопед, всеки ден на ресурсен учител / поне той си е в самото училище/ и то просто не ти остава време през седмицата за другите деца, добре че са оправни. Единственото ни време заедно е събота и неделя. Работя вкъщи и затова горе-долу се справям, но ако трябва да съм на работа с нормирано работно време, просто не се виждам.
  Трудно и всеки който е приел дете в дома си го знае, но като видиш усмихнатите очички и ръчичките, който искат постоянно да те докосват ти минава умората и виждаш, че си струва усилията!
  Успех и много сили на всички!
ами така и така нямаш възможност да работиш и да си пълноценно с детето,тогава можеш да помислиш за професионална приемна грижа. Ще правиш само това и ще получаваш и заплащане.
Виж целия пост
# 125
Не, не сме подписвали договор за конфиденциалност. Не мисля, че е нужно - ако някой не си държи на думата, и сто договора не го оправят  Grinning Просто ни помолиха и ние приехме - това беше. А и аз мисля, че е справедливо така - ако ще се разиграват ситуации, да не си подготвен какво предстои - това се отнася до бъдещите кандидати тук, разбира се, защото в други градове обучението е по-различно.

Интервютата бяха на 3 пъти по 3 часа и нещо. Ама пак си беше доста, тръгвах си изцедена.

Вижте, истината е, че с приемното ми дете е много по-различно, отколкото с моите. Едно, че тях ги познавам от ден 0 - и магариите им знам, и вкусовете. Знам като ми кажат нещо, знам какво се опитват да ми кажат. Нея я познавах от грубо 3 години, преди да я настанят у нас, но така или иначе, много от нещата, които тя правеше или не правеше, не ги познавах. Та оттам трудностите през първите месеци - докато се напаснем - тя към нашите изисквания и ние към нейните. Тук говоря за съвсем битови неща - предпочитания към храни, начин на общуване в семейството ... На не й трябваше време да се научи вечер да се мие така, както го правят моите деца, защото очевидно до сега не го беше правила самичка и не умееше дори да си измие зъбите като хората. За такива работи говоря. От друга страна, някои понятия тя ги беше възприела по един неприемлив за нас с "баща й" начин - например, като се каже - еди кой си е важен, тя го възприема като обида и беше шокирана като й обясних, че тя е важна, че аз съм важна, че всички сме важни. Обиждаше се на някои наши "галени" имена - например, като им викам на двете с малката ни щерка "маймунки" ... Все още тъгува, че не й давам да гледа ТВ "Планета"  Mr. Green

От друга страна, тя е невероятно, нечовешки възприемчива. Учи се с такива темпове, че понякога недоумявам как за месец е способна да се промени дотолкова. Сега е съвсем различна от детето, което дойде у нас през декември миналата година. Много ме радва - мила е, люб
Да, казвам, много даже  Grinning
Подробности не дискутирам. Животът й преди нас не е хорска работа.
Виж целия пост
# 126
Аз казвам. Има неща, които не бих могла да кажа, но има и такива, които не могат да останат скрити. Не мога да премълча, че ми е приемен син, най-малкото защото изведнъж от нищото се сдобих с дете. Като ме питат дали е осиновен, се налага да обяснявам, че съм приемен родител, защото един ден той ще изчезне по същия начин, по който се появи. Няма примерно как да скрия, че има брат, най-малкото защото предпочитам братята да се познават и поддържам връзки с него и приемното му семейство. На по-далечни хора, такива, които разпитват само заради клюката им отговарям лаконично "мой е" и не задълбавам. Не е тяхна работа.
На близките и комшиите, които наистина се интересуват от нас и на такива, които са заинтересувани от приемната грижа, давам повече информация.
В моето обучение влизаше игра, в която аз трябваше да играя себе си. В супермаркета срещам две от надменните клюкарки на града, които ме виждат с детето и започват да разпитват. Накрая извода, които направихме играещите беше, че е най-добре да се даде възможно най-малко, но и най-правилна информация. Нещо от рода на: "Отглеждам го временно, докато семейството му си стъпи на краката".
Виж целия пост
# 127
 monda - мислила съм и за професионална приемна грижа, но все още не мога да се реша. Най-вече, защото като съм питала ми отговарят, че съдебното решение, с което настанена вкъщи ще бъде анулирано и на негово място ще има административно, което ще е за една година.
  sladka hapka - като чета какво си писала, все едно пише за нашето приемно дете. Може би някъде си писала, но не съм чела, на колко години го взехте? Въпросите за хигиената, за елементарните навици, фолк певиците са ми до болка познати. Като се сетя какво беше в началото, се чудя на себе си как съм успяла. Сега имаме проблеми с учебния процес, макар че здраво я натискам има лека умствена изостаналост, която мислехме /ние и специалистите/, че е задръжка в развитието й в следствие на дома, но май ще се окаже вродено.
Виж целия пост
# 128
Нашата беше на 6 и половина. Сега подготвих документите за отлагане от първи клас, защото няма да се справи. Иначе й правихме психологическа оценка (тя е един от документите за отлагане), заключението беше - интелект, памет - в норма. Май само това е успокоително, щото другото в тая оценка си е леле - мале  Laughing Но и нашите впечатления, и тези на учителките й в ДГ са, че умствено е доста добре, ама познавателно е жив зян. Първоначално я занимаваха по програмата за ІІ група, сега е на ниво ІІІта с елементи от ІVта, но става дума за най-елементарните неща. Иначе госпожите й са категорични, че при нея е въпрос на време и трупане на нов опит. Ами че тя не познаваше домашните животни в началото. Сега се борим с предлозите - животните ги научихме  Wink
Виж целия пост
# 129
sladka hapka ние също я взехме на 7 години. Наистина не познаваше животните, а и буквите не познаваше. Трябваше да почне първи клас, но комисията я отложи и изкарахме още веднъж предучилищна. И на нейния документ пишеше, че интелекта и е в норма, но ми казаха, че в долната граница на нормата. Миналата година минахме на ново комисията и казаха, че е усвоила минимума знания в първи клас и може да мине във втори. Сега ще завършим втори, но аз си знам как.
Виж целия пост
# 130
Да, споделям че социалната депривация води до голям дефицит. Ние също отложихме Еми с една година от първи клас. Хубавото е, че тя пита за всяко нещо и дума, която не знае, ние обясняваме и така се получават нещата. Два пъти в седмицата я водя на специален педагог. Страшно съм доволна, много е голям напредъка. Като гледам видео от миналата година- тя направо е била едно бебе на 7 години. Предивикателството е голяма, радостта от постигнатото-още по-голяма. Радвам се, че и другите ми две деца много ми помагат с нея. Те направо се отнасят като възрастен с дете. Не е имало ревност никога спрямо нея.
Ако трябва пак да направя този избор- ще го направя. Много съм щастлива с нея!
Виж целия пост
# 131
monda,Еми ти е голяма чаровница  Grinning.И при моята принцеса имаше този проблем ,но всичко отшумя.Децата напредват бързо-сега сме в края на първи клас и мога да се похваля с чудесни резултати.
Виж целия пост
# 132
     Вчера бяхме на първото от серията интервюта за приемно семейство. Продължи час и половина. С желание и ентусиазъм отговорих на въпросите засягащи отглеждането и възпитанието на децата, отношенията и порядките в семейството.Питаха ни как сме станали семейство ,какво харесваме един в друг като съпрузи, как взимаме решенията и т.н. Мисля,че това са наистина необходими въпроси. Но едни други въпроси ме затрудниха, по-скоро озодачиха. Питаха ме какви са отношенията ни с роднини и съседи .Защо ме питат това? Ще има ли и други такива въпроси?
  Какво Ви питаха ВАС? Моля ,някой ако желае ,може да ми пише на л.с.
Виж целия пост
# 133
Имам въпрос към професионалните приемни родители - как е уреден въпроса с отпуските и какви са възможностите за ползване или неползване?
Виж целия пост
# 134
Stillness ,
 Дано някой отговори на въпроса ти. И мен ме интересува същото. Аз съм кандидат ППР, в процедура сме.  На обучението, което минахме, за отпуските ни казаха, че ако ППР иска да си ползва отпуската, детето отива за това време при друго приемно семейство( заместваща приемна грижа, ако не се лъжа). Ако ППР не желае да си ползва отпуската, тя му се изплаща според Кодекса на труда.
  Ако не съм разбрала правилно,моля да ме поправите. Дано да отговорят вече действащи ППР. Защото едно е теорията, която ни преподаваха на краткия курс, друго е на практика.
 
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия