"Приемни семейства с трудов договор"???

  • 198 876
  • 1 926
# 1 590
А ние вчера се разделихме с приемното дете на моята майка. Сега сме в период на осъзнаване, на привикване към липсата му в нашия живот, т.като излезе, че колкото и да се подготвях за този момент, като дойде, не беше точно както си го представях. Нещо сякаш ми е заседнало на гърлото, нищо че знам, че вече ще си има свое собствено семейство. Усмихваш се и се стараеш да предадеш на детето само надеждата и вярата си за хубавото, което го очаква. А тъгата, болката, тях ги оставяш за себе си, за след това, защото не искаш то да страда и заради теб. Винаги ще е в сърцето ми, както и другите ни приемни деца... И да си призная имам надежда, че един ден ще се видим отново, защото светът е малък Praynig
Виж целия пост
# 1 591
 Amy81, прегръщам теб и твоята майка Hug,

 Много точно си го казала- колкото и да се подготвяш за раздялата, никога не си готов.  Остава ти единствената утеха, че това се случва за доброто на детето, че то вече ще си има истинско семейство завинаги, че там със сигурност ще е добре и щастливо, и обградено с много внимание и обич. Аз на ваше място бих била спокойна, не бих се притеснявала.
 А за празнотата, която ни остава след раздяла.Тя е нормална и  с нищо не можеш да  я запълниш.
Мисля, че трябва да си позволим да потъгуваме, да си позволим да сме тъжни, да не бързаме да запълним тази празнота непременно с нещо друго . Да си дадем време.... Мсиля ,че времето я лекува най-добре И също много говорене с близки хора .
Amy81, вие сте герои. Мисля, че със всяко следващо дете, ще се научите  по-безболезнено  да се разделяте. Всъщност не съм сигурна.
 Може би трябва да свикнем с мисълта , че ние сме само междинно звено, гара разпределителна, както една  майка ( Линд, поздрави за теб, ако четеш) тук много сполучливо се изрази.
 Трябва да приемем тази мисъл за своя предварителна настройка, за да ни е по-леко после когато трябва да откъснем това дете от сърцето си. За да освободим и себе си и него.
 Само разсъждавам. Всъщност аз не съм го преживяла. Не преживях раздяла, а само страх ,че можем да бъдем разделени. А то е почти същото.
И сега не знам дали момента е подходящ,но искам да ви разкажа какво преживях. Преди време БМ ме уплаши, че ще си вземе  детето.  Слава богу, отказа се! Преживях го драматично. Изпаднах в депресия.  Седях забила поглед в една точка и не помръдвах. После леко се поосъзнах, но непрекъснато това си мислех. Бях неспособна да мисля за друго, не можех да върша абсолютно нищо. После плаках. После бях ядосана на системата и говорех разни неща по техен адрес Wink
  Знаех, че  уж най-доброто  за детето е да се върне при БМ. Дали? Не съм сигурна, че е така в нашия случай. Трудно се примирих с мисълта за това. И тъкмо малко се бях поуспокоила и
  тогава социалните ми съобщиха, че майката всъщност изобщо  няма намерение да си иска детето, че дори не е подала молба за реинтеграция.
Оказа се,че БМ само вдига пушилка, за да привлече внимание към себе си.(  нещо естествено за нейния характер, с което аз трябва да свикна) И   всичките  нерви са били нахалост...И през това минах, хора..Не го пожелавам на никого.
Виж целия пост
# 1 592
 HugТанюшкаНе сме герои, а съвсем обикновени хора. И аз се уплаших като чух, че има осиновители за детето. Не е лесно, това променя живота ти, осъзнаваш колко много сте се привързали един към друг и колко ще ти е тежко, като се разделяш и след това, празнотата..., притеснението,дали детето ще е щастливо там, където отива и където нищо не зависи от теб. Аз мисля, че е съвсем нормално, че си се чувствала така.
Виж целия пост
# 1 593
Много е трудно да се разделиш с малкото сладко човече за което си бил готов на всичко,но нали в това се състои дейността ни.Трябва да имаме сили да ги пуснем да си тръгнат и да продължат живота си и след нас.Дръжте се момичета
Виж целия пост
# 1 594
Добро утро, имам въпроси затова се обръщам към вас.Аз работя в момента ,на 30г съм имаме 2 деца на 5 и 10 г, имаме желание със съпруга ми да стана приемен родител на трудов договор,но в нашия малък град социалните не са имали такъв случай и не знаят дали може докато съм в предизвестие за напускане да подам документи.Притеснението ми е ,че ако не ме одобрят аз оставам без работа,а не можем да живеем само със заплатата на съпруга ми.Моля, ако някой знае как да постъпим да даде повече информация или да ни насочите към кого да се обърнем?Следващият ми въпрос е за наша позната,чийто деца са големи живеят в чужбина,съпруга и почина, жената е на 55г и има желание да работи като приемен родител на трудов  договор,но има някакъв проблем като паническо разстройство или по-точно обсесивно компулсивно разстройство и не знае дали това може да бъде пречка за нейното одобрение.Благодаря предварително!
Виж целия пост
# 1 595
Здравейте. Разделих се с моите две принцеси във вторник. Но вече мога да пиша, защото снощи се видяхме по скайп и ми олекна.  Simple Smile Те са малко уплашени, но осиновителите им са по-уплашени от тях...Та се наложи снощи да успокоя и едните, и другите Laughing Да живее скайпа!!!  Grinning
Виж целия пост
# 1 596
Здравейте. Разделих се с моите две принцеси във вторник. Но вече мога да пиша, защото снощи се видяхме по скайп и ми олекна.  Simple Smile Те са малко уплашени, но осиновителите им са по-уплашени от тях...Та се наложи снощи да успокоя и едните, и другите Laughing Да живее скайпа!!!  Grinning

И децата и родителите ще имат много голяма нужда от твоята помощ  Hug, та съм убедена, че често ще се виждате Simple Smile. Моят първи месеца като родител на детето ми беше адски стресиращ. Родителите са късметлии, че ще имат помощник и съветник  Peace
Виж целия пост
# 1 597
но в нашия малък град социалните не са имали такъв случай и не знаят дали може докато съм в предизвестие за напускане да подам документи.
Следващият ми въпрос е за наша позната,чийто деца са големи живеят в чужбина,съпруга и почина, жената е на 55г и има желание да работи като приемен родител на трудов  договор,но има някакъв проблем като паническо разстройство или по-точно обсесивно компулсивно разстройство и не знае дали това може да бъде пречка за нейното одобрение.Благодаря предварително!

Вече не се сключват трудови, а граждански договори с професионалните приемни родители. В тази връзка не се налага да напускаш (прекратяваш трудовия си договор) към момента на подаване на документите за приемен родител. Процедурата е дълга (ще отнеме поне 5-6 месеца) и няма никаква причина през това време да стоиш без работа. По принцип факта, че новите договори са граждански позволява приемния родител да работи и на трудов договор. Обаче дали това, че работиш и на друго място, ще пречи на отглеждането на приемното дете се преценява от социалния ви работник.

За твоята позната - един от документите, които се подават при кандидатстване, е изследване от психиатър. Ако жената е диспансеризирана (води се на отчет) по повод на обсесивно-компулсивното или паническото разстройство това ще бъде пречка за одобрението и, да. Но дори и да не е, нека помосли добре, дали това да стане приемен родител на фона на проблемите, които има няма да ги влоши още повече. Отглеждането на приемно дете и всички свързани с това емоционални, финансови и бюрократични проблеми, често причиняват продължителни кризи и при "напълно психично здрави" хора.

Нека се консултарит с колеги вашите социални работници. Срамота е да не си познават наредбите.
Виж целия пост
# 1 598
  Може би трябва да свикнем с мисълта , че ние сме само междинно звено, гара разпределителна, както една  майка ( Линд, поздрави за теб, ако четеш) тук много сполучливо се изрази.
 

Всъщност, писала съм, че приемните семейства не са и не трябва да бъдат "гара разпределителна" за деца. В най-добър интерес на детето е то да не бъде местено от семейство в семество. Това е опустошително за децата.
Това което се случва в момента - настаняване първо в приемно семейство и после в осиновително далеч не е в интерес на детето, нито е професионално, нито е етично.
Необходими са неголеми законодателни промени за да може, изоставените деца да отиват направо в осиновителни семейства (бързо), а тези за които е добре да не бъде прекъсвана връзката с биологичното им семейство или има друга пречка да бъдат осиновени да бъдат настанявани в приемни семейства.
И осиновяването и приемната грижа имат своето място в ситемата за закрила на детето, но начина по-който са преплетени в момента е дълбоко неправилен. 
Виж целия пост
# 1 599
Здравейте и от мен.Абени 83 не е задължително да напускаш работа,поне докато не ти настанят дете а това в най-добрия случай ще стане поне след 10месеца.Според мен твоята приятелка няма да я одобрят,а и не мисля ,че с това заболяване и трябва още напрежение и нерви.За нейно добро и кажи да не се занимава.Не се заблуждавайте ,нямаме право да работим.За да почнем работа ни трябва разрешение от соц. ,а сега с новия закон те ще бъдат наблюдавани под лупа от общините и соц. ще ги е страх да дават каквито и да е разрешения.                                                                                             Крейзи много се радвам за теб ,всички ще имат голяма нужда от теб и така ще запазите близките си отношения.                                Линд не може да казваш ,че дете което е за осиновяване трябва да живее в дом докато се намерят осиновители.Та това може да продължи над 7-8год. да не говорим ,че може и никога да не стане.Защо да обричаме децата на съществуване (не живот) в домовете.
Виж целия пост
# 1 600
Това, което казах, е че трябва да бъдат направени законодателни промени, които да осигурят възможност децата за осиновяване да отиват направо в осиновителни семейства. От родилен дом направо, например. Това е практика в много страни и е възможно да бъде емплементирано и тук стига да има воля и мисъл.
Виж целия пост
# 1 601
По отношение на втория въпрос, от АСП смятат, че съществува вероятност при извършването на допълнителни трудови ангажименти, да се влоши качеството на грижата за някои от децата от страна на приемните родители, които са заявили желание да ползват тази възможност. В писмото се уточнява, че необходимостта от предоставянето на качествена приемна грижа за всяко настанено дете и отговорността на приемните родители по отношение на пълноценното развитие на децата, за които полагат грижи, е приоритет за осъществяването на тази социална услуга.

От АСП препоръчват такива казуси да се обсъждат и прецезират от доставчика и съответното професионално семейство в интерес на детето.    javascript:void(0);                            
Виж целия пост
# 1 602
Линд повече от 70% от децата са с неясен статус.БР не се отказват ,питат за тях 1път на 6мес. ,но това е достатъчно закона да не им ги отнеме и така децата си стоят не мили не драги с години и не се знае какво ще стане с тях.А знаеш ли ,че дори да тече дело за осиновяване,ако БМ каже дори и само по телефона ,че иска да си вземе детето се прекратява всичко и детето отново е с неясен статус.
Виж целия пост
# 1 603
Всъщност не е точно така. Вече не е достатъчно веднъж на 6 месеца просто да попитат как е детето и с това да му осигурят доживотна присъда - постоянен дом в институция (или поне до навършване на пълнолетие). Сега до 6 месеца трябва да си вземат детето или да го настанят при близки и роднини, ако не искат то да бъде вписано в регистрите за осиновяване и съответно осиновено.
Цитат
Чл. 84.(2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Когато детето е настанено в специализирана институция по административен ред съгласно Закона за закрила на детето и родителят без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила, дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето уведомява писмено в 7-дневен срок от изтичане на срока по чл. 93, ал. 2, изречение първо регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването му в регистъра. Към уведомлението се прилага копие от искането за настаняване по съдебен ред по чл. 27, ал. 2 от Закона за закрила на детето. Когато на детето е предоставена социална услуга - резидентен тип, или е настанено в приемно семейство и родителят не е поискал прекратяване на настаняването без основателни причини в срока по чл. 93, ал. 2, Дирекция "Социално подпомагане" уведомява регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването на детето в регистъра, ако интересите на детето налагат това.
Цитат
Чл. 93. (1) Осиновяване без съгласие на родителя се допуска, когато той трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка или го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин.
(2) Осиновяване без съгласие на родителя се допуска и когато детето е настанено в специализирана институция и родителят в срок до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред съгласно Закона за закрила на детето без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки по реда на Закона за закрила на детето. Искането може да бъде направено и в производството за настаняване по съдебен ред, образувано съгласно Закона за закрила на детето.
(3) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Осиновяване без съгласие на родителя при условията на ал. 2 се допуска и когато на детето е предоставена социална услуга - резидентен тип, или е настанено в приемно семейство и е вписано в регистъра на деца за пълно осиновяване.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) В случаите по ал. 1 родителят се призовава, за да бъде изслушан от съда.
Виж целия пост
# 1 604
От вчера ми е прекратен трудовия договор и от днес сключих такъв с предишния ми работодател, с който работих на граждански, докато имах настанени деца. До сега единия договор не пречеше на другия. Така че пак ще си имам един трудов договор, а гражданския с ДСП ще сключа едва като започна напасването с други две деца....някъде през януари месец 2013г. ....Не мисля, че това е проблем, когато се настаняват деца над определена възраст и те посещават учебно заведение - детска градина или училище. Но всичко зависи пак от социалните, дали ще разрешат или не, в зависимост от децата, които се настаняват в приемното семейство.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия