"Приемни семейства с трудов договор"???

  • 198 838
  • 1 926
# 1 755
Крейзи , какво става, настаниха ли ти дете?
Виж целия пост
# 1 756
Не. Няма деца . Simple Smile
Виж целия пост
# 1 757
 А платиха ли ти за последния месец, през който стоиш без дете по тяхна вина?
Виж целия пост
# 1 758
И сега какво? Като ти предложат ново дете, ще трябва да се започне отначало - дрешки, играчки, принадлежности според възрастта, а не отчитат, че си стояла през това време без пари. Как се поемат толкова много разходи наведнъж? И при всяко едно новонастанено дете ли ще е така? Ами ако новото го осиновят след 1-2 месеца и пак те бавят още толкова за следващо? Изобщо не разбирам социалните. Няма деца в домовете ли? Това си е направо подигравка с приемните родители.
Виж целия пост
# 1 759
  Подигравка е. Грубо нарушаване на трудовоправните отношения и незачитане на човешките права на ПР, липса на морал от страна на работодателя.
Щом като вече и протестни писма до НАПГ не помагат, излезте на протести на улицата! Нали виждате какво става в държавата. Ножът е опрял до кокъла. Не се търпи вече. Излезте на улицата, тогава може и да ви чуят.
    Моя приятелка се грижи за дете с много трудно поведение.От всичките проблеми, от какво ли-не знам, но в един момент се разболя. На нейните молби за помощ, социалните отговориха като я заплашиха ,че ще я махнат от приемната грижа. Няма човек-няма проблем. Бързо и лесно.
Виж целия пост
# 1 760
Добър ден,искам да попитам има ли в темата приемни родители от Плевен,или такива,който чакат да минат задължителните процедури?

Да,има много приемни в Плевен.Какво те интересува по-точно?
Виж целия пост
# 1 761
Танюшка, не ми изплатиха мин.раб.заплата, защото бях на трудов договор, а това се отнасяло само за гражданските. Стилнес, при започване на напасване вече се сключва новия договор. Молбата за отпускане на еднократната помощ се подава по време на напасването, за да могат да ти преведат парите до настаняването на детето. Но и това докато не ми се случи няма да го повярвам... И всичко се започва иначе от начало....
Виж целия пост
# 1 762
Чудя се на социалните работници от Видин. Как така в цялата област няма деца за настаняване. Ами като няма при тях, в другите области нали има? Или детето трябва да е задължително от района на приемното семейство?
А за еднократната помощ така и не ми стана ясно за какво може да се отпусне - уж за покриване на нуждите на детето, а като поисках да ми отпуснат за закупуване на ново креватче, се оказа, че не може да се отпусне за това. И от това, което ми прочетоха съвсем не ми стана ясно за какво може да се отпусне.
Виж целия пост
# 1 763
За еднократната и аз мога да споделя,че не я дават лесно.От януари сме с дете и когато питах за еднократна ми казаха ама не може тя се дава само за спешни неща.
Виж целия пост
# 1 764
Пети, във Видин по напасването работи само една социална и тя е претоварена, защото последно имаше 5 напасвания. А всички мисля, че знаете колко документация и доклади се пишат след всяка среща между дете и приемно семейство. Тъй че тя вина няма. Просто нещо в организацията е проблема, но се надявам и във Видин нещата да потръгнат. Последно преди седмица ми предложиха деца, но в последния момент майка им е подала молба за реинтегрирането им. Та сега ще си чакам отново  Shocked
Виж целия пост
# 1 765
Анилинка, подай си молба за еднократната помощ, а не ги питай дали може. Днес моята социална ми каза, че вече докато трае периода на напасване ще се пуска молбата за еднократна помощ , за да може да се изплати около деня на настаняване на детето в дома ни. Явно е прието предложението на НАПГ за изплащането й в цял размер при самото настаняване на дете. Съветвам те да си подадеш молбата и ако откажат, да пишеш директно на НАПГ.
Виж целия пост
# 1 766
Ще пробвам и ще видя какво ще стане.
Виж целия пост
# 1 767
 Момичета, доколкото мога следя новостите в приемната грижа и с радост научавам, че макар и бавно,  стъпка по стъпка приемната  грижа върви към подобрение и че се кове нейната  законовата рамка, така че  да можете да работите нормално и спокойно .
Макар че, какво значи спокойно? Всеки приемен родител знае че няма спокойствие, че професията е разтърсваща и упустошаваща.  Да бъдеш родител на дете, преживяло толкова много мъка, те натоварва с цялата тежест на тази мъка, от това безрезервно съжителство неминуемо остават душевни  рани за всички.
 Моя приятелка е приемен родител  от няколко години на едно детенце. Всеки път, когато зададе въпроса каква е перспективата пред това дете, колко време ще остане то при нея, може ли за цял живот.., никой не може нищо да й отговори, защото може детето да бъде реинтегрирано при БМ, може и да бъда осиновено.
И ето един ден, й съобщават, че предстои детето да бъде вписано в регистъра за осиновяване и детето ще бъде предложено на осиновители. Ей така й го съобщават, без предисловия, направо.
И от нея като добър професионалист, се иска да се държи като такъв-без излишни емоции и сантименти. Не е възможно това, ми казва тя, ние не оглеждаме бройлери, ние се грижим за деца. Детето има нужда от жив човек, който да му дава обич и разбиране.
 Та се чудя -тази така наречена професия приемен родител, доколко въобще може да бъде професия и как така един път , искат от теб да си човек с чувства, за да се грижиш с топлота  към детето, и втори път да нямаш чуства тоест да не си човек, а робот, когато се разделяш с него.

   Вие как мислите?
....И .....имало някакви техники, ми казва моята позната, и ме пита чувала ли съм нещо,  които помагали да не се привързваш прекалено към детето, тоест средномного да се привържеш, та после да не те боляло много като се разделяш с него. Вие знаете ли ги тези техники?
Виж целия пост
# 1 768
   Танюшка, преживях нещо подобно и мога да ти кажа, че поне аз в момента на раздяла никакви техники не съм ползвала, а също и при съжителството с детето. Знаех, че рано или късно ще настъпи това, но не се подготвях, просто реших като дойде да му мисля. Разказвам за раздялата с приемното дете на мама. Като дойде времето, денят тя да си тръгне от нас - много болеше. Но това е съвсем нормално и аз го очаквах и го знаех, че няма да е лесно. Даже исках да не съм там, точно тогава, да се измъкна, но явно е трябвало. Така се стекоха обстоятелствата, че детето ме погледна право в очите и ми каза:"Како Диде, никъде няма да ходиш, иначе и аз идвам с теб!"Това се случи пред стая от Отдел ЗД, там я чакаше баща й.
   Ако кажа ,че ни е било лесно с мама, ще е лъжа, още по-тежко със сигурност й е било на нея, момиченцето на 8 години...Абе като си тръгна с луксозната кола към своето бъдеще, ние, които останахме не знаехме кой път да поемем. Обикаляхме по улиците и си спомняхме, насърчавахме се една друга, че тя ще бъде още по-обичана и приета, като има истинско семейство.Поплакахме си доста /и още ни се случва/ за нея. И това е съвсем нормално и няма защо да се пази човек от подобни емоции. Аз така разбирам любовта, това е част от нея - като се разделяш с любим човек, да те боли. Но пред нея не сме плакали, искахме да й предадем надежда, вяра и оптимизъм.
   Сега, от гледна точка на приемна майка, ще ти споделя аз как усещам нещата. Не се пазя от нищо, обичам на макс и вярвам, че ще се справим и детето и ние. Пак ще боли много, дори много повече, но съм готова да обичам, макар това да включва и страдание, отколкото да лицемерствам пред детето. То заслужава да бъде обичано.
Виж целия пост
# 1 769
Здравейте,мили мами.Много моля на лични някой да ми пише и да ми каже какво се прави и какво точно става на първото дело за детето след като са го настанили при нас, приемните родители.Скоро ни предстои това и искам да съм подготвена.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия