"Приемни семейства с трудов договор"???

Публикувана: 15 септ. 2007, 07:49 ч.
Последно мнение: 1 юли 2015, 19:12 ч.

199 329
1 926

Estell

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Каква е програмата „Приемни семейства с трудов договор“?
Какви са основните цели на програмата „Приемни семейства с трудов договор“?
Какви са изискванията за кандидатстване за приемно семейство?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Каква е програмата „Приемни семейства с трудов договор“?
  
  Програмата „Приемни семейства с трудов договор“ е инициатива, при която одобрените кандидати сключват трудов договор за професионална грижа за деца. Те получават заплащане от 130% за едно дете, 140% за две и 150% за три от минималната заплата на дете. Целта е да се насърчат хората да приемат възможно най-малко деца в домове и да осигурят възможност за живот в семейна среда.
- Какви са основните цели на програмата „Приемни семейства с трудов договор“?
  
  Основната цел на програмата е да осигури възможност за живеене на децата в семейна среда, като се насърчават желаещите да ги приемат. Програмата предоставя краткосрочна, дългосрочна и спешна грижа за деца, които не подлежат на осиновяване, като същевременно подкрепя родителите при разрешаване на техните затруднения или осигуряване на почивка.
- Какви са изискванията за кандидатстване за приемно семейство?
  
  Извършва се оценка на годността на приемните родители, подготовка за приемане на дете, подкрепа и наблюдение както на детето, така и на приемното семейство. Социални работници извършват оценка въз основа на която определят кое семейство е най-подходящо за конкретно дете. За да станеш приемно семейство трябва да предоставиш някои документи, които доказват твоето добро здраве като изследвания за определени болести като хепатит и СПИН, както и удостоверение от местен психиатричен център, че нямате психични заболявания. Освен това трябва да има налично място и време за дете в семейството. Процедурите за проучване продължават три месеца, а обучението е осем сесии по три часа. Тези изисквания са важни за осигуряване на безопасността и благосъстоянието на децата в приемното семейство.
- Какви са основните разлики между приемните семейства и осиновяването?
- Какви са основните критерии, изисквания и процедури за приемна грижа в България?

маймуна

# 270 21 ноем. 2009, 10:58 ч.

Танюшка,
желая ви много щастие заедно! bouquet

Виж целия пост

Tanushka

# 271 21 ноем. 2009, 15:45 ч.

Цитат на: маймуна в сб … 1 ное 2009, 10:58

Танюшка,
желая ви много щастие заедно! bouquet

Благодаря още веднъж за подкрепата! Наистина имах нужда от нея.
Отскоро чета и пиша в подфорум Осиновяване, осиновители и малко ме е страх да не наруша някои писани и неписани закони тук. Искам да ви разкажа за биологичната майка на Криси,но не знам доколко ще е етично и дали ви интересува. Но ще разкажа малко за нея, защото мисля,че е полезно и необходимо да изградим един общ психопрофил по принцип наБиологичната майка, оставила дете. Първо искам да направя уговорката,че не съдя майката на Криси, нито никоя друга майка. Само Господ е съдник,никой друг. И мисля,че такава е нагласата на всички пешещи тук. Биологичната майка на Криси е типична и често срещана БМ, оставила дете в Дом за медикосоциални грижи(ДМГ). Психологът,който води нейния случай казва за нея,че тя е емоционално и психически нестабилна и не умее да подреди житейските си приоритети. В това се убедих и аз след като ни разказаха нейната история:Тя е на 23 и има пет деца.Сега е в звено Майка и бебе с петото си дете. Две от децата И са настанени при бабите. Има и едно момченце с увреждане ,което заедно с Криси оставя в ДМГ и отива да работи на морето. От там се връща бременна с петото си дете...Тъжна история. Бащата е дал съгласие за осиновяване,тя все още не.Но и не се интересува от Криси и братчето И. Според изменението в новия семеен кодекс, Социалните ще я изчакат до януари,когато изтичат 6те месеца, откакто е оставила детето и то ще бъде вписано в Регистъра на децата, подлежащи на осиновяване.
Така че аз не знам колко време Криси ще бъде при мен.

Виж целия пост

cvete,cvete

# 272 21 ноем. 2009, 18:21 ч.

Тъжна история.Чудя се доколко е добре за детето да смени обстановката ,да се привърже към нови хора и после други....Щом пък са го измислили,дано и психолози да са го обмислили добре. Ние днес имаме щастлив ден!Новото ни детенце ни гостува цял ден.Много спокойна,отваряйки вратата на детската стая възкликна-Уау,че хубаво!Цял ден си играят чудесно.Психоложката и тя ни навести и ги наблюдава.Казва,че на Ивето и личи престоя в дом,имало много тъга душичката и .Другото детенце е живяло в дом само година и малко ,изобщо няма и следа от дома-лъчезарно и спокойно дете е.Мъчно ми е за Ивето,как да наваксаме сеееедем години????Ей сега вече ме е яд много на БМ #Cussing out

Виж целия пост

Lindt

Потребител

# 273 22 ноем. 2009, 00:04 ч.

Цитат на: cvete,cvete в сб, 21 ное 2009, 18:21

И аз се чудя дали някой го е обмислил това. Детето е на почти две годинки и до сега е живяло в дом, нали? И според социалните е вероятно след 6-10 месеца да бъде осиновено?
Ами не се прави така. Идеята на приемната грижа не е тази. Би било приемливо ако детето е изведено от биологично семейство в което живота и здравето му са застрашени и няма шанс да се върне отново в семейството си, докато чака осиновителите си, вместо в дом да отиде за този кратък срок в приемно семейство.
Обаче ако детето до сега е расло в дом, веднъж ще преживее раздялата с всичко познато и с грижещите се за него, ще се адаптира и привърже към приемното си семейство, след което ще трябва да преживее раздялата си и с тях и да отиде да живее при напълно непознатите досега за него осиновители. Колко раздели и изоставяния може да преживее едно дете, преди да "реши" че да се привързваш е прекалено болезнено?

Виж целия пост

Светкавица

Потребител

# 274 22 ноем. 2009, 08:18 ч.

По какъв начин може да се популяризира приемната грижа?
Питам, защото четейки тук, все повече започвам да се оглеждам около себе си и импулсивно да преценявам кой би могъл да помогне.Около мен има много жени с добри материални възможности, е, не с чак толкова много свободно време, но пък и не с 24часов работен ден.Гледам, много от тях са с пораснали деца, вече излезли от дома.Други пък са госпожици, които все още нямат семейство, имат големи ангажименти в работата, но и близък човек/майки, баби/, които да помагат в домакинството.

Много би ми се искало да подема такъв разговор, но се притеснявам от реакция от типа"Вчера стана майка и почна да агитира"/Самата аз до 39 г.нямах ни мъж, ни дете, дори и кучето го гледаха родителите ми/

Вярно,че човек ако има сърце би приел идеята и без да го агитират, но понякога трябва и малко информация,случва се и сърцати хора да не се натъкнат на нужната информация, просто да им убягва от вниманието.Затова си мисля, някакви писмени материали, брошури, нещо такова дали може да се намери.

П.С.Танюшка, въпросът за биологичната майка е много полезен, както и възможността да разглеждаме различните аспекти на проявление, аз самата се опитах да задам един-два въпроса, но се оказа,че липсва интерес за дискусия.Но мисля, че ако има интерес, би могла да се отвори нова тема и точно вие, приемните майки, които все пак познавате лично БМ на отглежданите деца да разкажете повече.Ние, осиновителките можем да си правим изводите само от документи.

Виж целия пост

Tanushka

# 275 22 ноем. 2009, 09:14 ч.

Цитат на: Lindt в нд, 22 ное 2009, 00:04

Цитат на: cvete,cvete в сб, 21 ное 2009, 18:21

И аз си задавам тези въпроси и ще ги задам в понеделник в ОЗД.
Много неща не ми бяха ясни, когато слушах историята на Криси. Н-к ОЗД каза,че Криси е дошла при тях месец юни т.г.,което според мен означава,че Криси оттогава досега е прекарала само шест месеца в ДМСГ . Тоест детето е било само шест месеца в институция, което донякъде ме успокоява. Да, сега ще дойде при нас , докато търсят подходящите осиновители за нея и това търсене може да продължи неизвестно дълго време. Лошото според мен е ,че детето не дойде по-рано при нас, вместо да стои в дома. Ние извървяхме шестмесечна процудура, Криси през това време -в ДМСГ. Хубаво ще е да се скъси по време тази иначе несложна процудура и за осиновители и за приемници.

Виж целия пост

eve-nadine

Ентусиаст

# 276 22 ноем. 2009, 10:34 ч.

проблема не е в дължината на процедурата, а в липсата на желаещи да са приемни родители. Което пък от своя страна не знам дали не се дължи и на факта, че процедурата отнема много време. Но съгласете се, че тази по-дълга процедура до известна степен дава по-голяма сигурност, че идеята не е била моментен порив на родителите.

Виж целия пост

Lindt

Потребител

# 277 22 ноем. 2009, 16:55 ч.

monda, надявам се във Варна да е различно, но в нашия район в София от закрила на детето се държат така с кандидатите, че всякакъв моментен порив би бил убит моментално. Дългата четири месеца процедура по проучването би имала смисъл ако това време се използва наистина за задълбочено проучване. Подадохме документите си преди два месеца. Досега бяхме потърсени само веднъж и проведохме само една среща. Аз лично съм се обаждала няколко пъти и през цялото време се чудя как да намеря баланса между това да бъда проактивна и това да ме възприемат като досадна и да ги "втвърдя" още повече. Още повече че срока от четири месеца е крайния такъв, предполагам е възможно проучването да бъде направено и в по-кратък срок. В нашият случай ще сме късметлии ако се вместим в тези четири месеца.

Танюшка, още веднъж - успех ти желая!

Виж целия пост

eve-nadine

Ентусиаст

# 278 22 ноем. 2009, 17:35 ч.

Ами! Същото е положението и във Варна. Дотук от видяното от мен, само Дирекцията в Добрич е екпедитивна, много родители имат- ефективни такива, а не близки на децата, които са ги направили приемни , за да отчитат бройки. Също така, там долкокото знам има и само един случай на върнато дете. Във Варна сучаите са няколко само през тази година . Което говори,че въпреки проучването, не са подбрани родители за децата, както трябва.
И вместо да започнат да прилагат новия закон от децата в домовете и да ги вписват в Регистъра за осиновяване, те започват от децата, които са в приемни семейства. Shocked

Деца, клоито тъкмо са свикнали, чувстват се обичани, намери ли са си семейства и сега - хоп! Ама това не е най-добрата грижа, трябва да им намерим осиновители. Ами намерете на тези, които са в домовете и които не са виждали родителите си от години! Техният престой с всеки из минал ден е все по-пагубен и по-пагубен за тях. Приемната грижа може да не е най-добрата, мярка, но е по-добрата мярка за децата , пребиваващи в институция.

Виж целия пост

Lindt

Потребител

# 279 22 ноем. 2009, 18:10 ч.

Споделям мнението ти. Неуспешните настанявания говорят, че проучванията не са достатъчно задълбочени (и това не е функция от времето), вероятно на места и обучението не е както трябва. Защото ако е качествено (обучението) кандидатите се запознават и осъзнават проблемите, с които ще се сблъскат и биха продължили процедурата само ако са силно мотивирани.
Очевидно проблеми има и при изготвянето на стратегии по отношение на децата. Има достатъчно на брой деца за които е ясно, че биологичните им родители няма да се погрижат, но и няма да "се откажат" от тях, които могат да бъдат настанявани в приемни семейства за дългосрочна грижа. Дете което би могло в бъдеще да бъде осиновено, би трябвало да бъде настанявано в приемно семейство което допуска варианта да осинови това дете в бъдеще (и това не за да се заобиколи процедурата по осиновяване, а за да се спести на детето преживяването от раздялата.
Въобще елементарно съобразяване е необходимо за да се погледне в бъдещето (било то и несигурно) и да се вземе най-доброто решение за детето.

Виж целия пост

eve-nadine

Ентусиаст

# 280 22 ноем. 2009, 18:22 ч.

Социалните се превръщат в буквояди на един недомислен закон и понеже ги е страх да поемат отговорности,( макар и изцяло в полза на децата) отсичат: това- не може, онова- не може. Вместо да си обучат служители, които да провеждат обученията на приемните семейства, с това се е заела някаква фондация. Да, може и да са специалисти, но е редно да с служители на Дирекцията. Толкова много го чакахме този нов ССемеен кодекс...какво излезе- пак се оправдават, че този въпрос не бил уреден онзи не бил уреден.

Виж целия пост

Lindt

Потребител

# 281 22 ноем. 2009, 18:45 ч.

Аз съм много доволна от обучението ни. Проведено от фондация. Добре структурирано, с мултимедия, плавен преход от теоретичната част на тема приемна грижа към нелеките въпроси за емоционалната депривация на децата в домовете, симптоми, поведение. Алгоритми за поведение. Работихме по хипотетични ситуации, гледахме няколко много добри филмчета свързани с темата. Имахме възможност за коментари, споделяне, даване на обратна връзка. Беше добра групова работа. Имам основание да твърдя, че социалните работници бяха доста по-подготвени по темата от тези в ЗД и то не по отношение на процедурата - наредбата всеки може да я прочете.

Виж целия пост

маймуна

# 282 22 ноем. 2009, 19:23 ч.

Момичета,
много ми е интересна тази тема, по ред причини. Може ли някой да ми обясни, има ли такова животно като краткосрочна (кризисна) приемна грижа в България? Това е, да го наречем Северозападноевропейски модел - кризисна приемна грижа, дългосрочна приемна грижа и частична приемна грижа (ваканции и уикенд)? Всичко това там има много малко общо с осиновяването, но същевременно не е изключено приемно семейство да осинови дете, живяло при тях дълго време.
В България започвам да мисля, че на приемната грижа и осиновяването се гледа като на взаимноизключващи се форми? Така ли е? И че едва ли не желанието да осиновиш се счита за нещо отрицателно, ако хората искат да са приемни родители?
Обяснете ми, моля ви се, защото логиката в случая ми убягва. newsm78

Виж целия пост

eve-nadine

Ентусиаст

# 283 22 ноем. 2009, 19:25 ч.

Da, има такава.
Професионалната е краткосрочна.
При нея се настаняват деца под полицейска закрила например. Може да е до няколко месеца, а може и да е за седмица.
пО принцип, децата , които се предлага за приемна грижа не могат да бъдат осиновени, защото единият от родителите не се е отказал. Ако се е отказал, но детето е щяло да бъде в Регистъра за осиновяване, а не предложено за приемна грижа. Затова не трябва да се бъркат двете мерки.
Мисля,че не е рдно деца, които са вписани в Регистъра да се дават в приемно семейство докато се намери осиновител. Много е болезнена раздялата, децата се привързват. От институциите си тръгват лесно и не страдат за там, но не така стои въпроса с приемните родители.

Виж целия пост

cvete,cvete

# 284 22 ноем. 2009, 19:35 ч.

Само не знам доколко може да се случи в България при спешните настанявания,да не попада детето изобщо в дом.За целта трябва да има приемен родител,който да чака...а как при този малък брой приемни родители?!Другото което си мисля,както в момента както е моя случай при второто ни дете,което скоро ще дойде у дома /е с полицейска закрила/как да се предвиди срока за пребиваванв,като на никой не му е ясно какво ще се случи от тук нататък.Дали БМ ще се амбицира да докаже ,че вече е стабилна и ще се справи с отглеждането на детето,или ще се успокои-абе гледат ми добре детето,стабилни хора са,нека го гледат newsm78

Маймуна,осиновяването,не е изключено при приемните родители,ако се докаже силна емоционална връзка ,една година след настаняването в приемното семейство може да бъде осиновено.Нека каже някой ,че е прескачане на закона при 8 год.дете,едни опашки от кандидат осиновители се извиват....

Виж целия пост

Препоръчани теми

Има ли наистина такова нещо като обръщане на ден и нощ при бебетата

5 307
16

Бъдещи майки

Приемно родителство

18 915
96

Осиновители

Редно ли е жена на 62 години да осинови дете?

27 170
400

Актуални теми и общи дискусии