"Приемни семейства с трудов договор"???

  • 199 329
  • 1 926
# 300
Ние сме имали около 6-7 срещи на 3 от тях беше и пслхоложката,а на първата беше  и социалната работничка на детето,нашата психоложка и психоложката на дома.Често децата от домовете отбягват контакти с непознати хора,грубо казано се държат и като дивачета,та затова дали ще си паснете.Просто детето може да не приема ласките и вниманието и да ви избягва като непознати.познавам детенце в дом,което е било вързано като кученце от родителите си ,милото беше като зверче,винаги бягаше,когато исках да го заговоря.Сега след година престой е леко социализирано.Та съдби всякакви.Малките определено са свикнали само с обгрижващия ги персонал и трудно им се печели доверието.Успех Танюшка и дано детенце те приеме бързо!
Виж целия пост
# 301
Често децата от домовете отбягват контакти с непознати хора,грубо казано се държат и като дивачета,та затова дали ще си паснете.Просто детето може да не приема ласките и вниманието и да ви избягва като непознати
    На първата среща още като я доведоха,  я попитах иска ли да дойде в мен и я гушнах внимателно .Така стояхме гушнати. Тя не ме отблъсна. Седеше в мен и отвреме не време ме поглеждаше .Както ви казах,тя е на почти две годинки. Сега е на годинка и 11 месеца. Не говори. Питам я разни елементарни неща ,но не очаквам да ми отговори. Говоря И за да чуе гласа ми и за да почувства внимание към себе си. Но усетих ,че май я притеснявам , ако много я питам, затова продължих само с ласки-погалвах я, милвах я ,цунках я по косичката и така протече срещата.
  Дайте идеи с какво друго да занимавам детенце на втора среща?
Виж целия пост
# 302
Предложи и да поиграете заедно. Сещам се, например, за една стойка, на която се нанизват цветни, различни по големина рингове. Може да го правите заедно, докато тя е в скута ти, а играчката на масата пред вас. Или кубчета, не конструктор защото още е малка за да може да ги сглобява, но подреждането на кубчета едно върху друго би и било интересно, предполагам. Вероятно би се чувствала по-спокойна, ако се занимава с нещо, което изисква повтарящи се действия (като тези по-горе) Знаеш че стереотипните движения успокояват.
Или кукла.
Ако детето е плахо и се притеснява от нови неща, е по-добре да не и подаваш играчката в ръчичките (защото може да се притесни и отдръпне) а да я оставиш пред нея, да и кажеш че е за нея и тя сама да посегне да пипне и разгледа.

Танюшка, имаш цялата ни подкрепа. Ще се справиш. Нежност и внимание е това от което детето има най-голяма нужда и виждам, че ти си в състояние да и ги дадеш. Ще те хареса девойката  Grinning
Виж целия пост
# 303
Танюшка, Ваньо беше на толкова когато ходехме при него преди делото. Отначало въобще не контактуваше с нас. Само оглеждаше стаята, в която имаше много играчки и пристъпваше като наа...н. Впоследствие се разбра че наистина беше свършил голямата работа, ама като майка му нямаше никакъв опит и не можа да разбере... На втората среща му отнесох банан и го избърсах с мокра кърпичка след това, което много го впечатли и изразходвахме останалата част от пакетчето да бъдшем заедно куклите и плюшените играчки в стаята за игра. После прерови чантата ми, като за всяко нещо подробно му обяснявах какво е и за какво служи, а той много внимателно и с голям интерес ме слушаше и като свършех с обясненията за една вещ ми подаваше друга. На третата среща играхме с конструктор с пластмасови части - правехме най различни фигурки и ни беше много интересно. След четвъртата вече си пътувахме за в къщи.
Виж целия пост
# 304
Lindt  , ще се възползвам от съветите и игрите, които предлагаш. Много са верни и точно за нашата Криси. Изглежда добре познаваш детската психика.
Gankata,благодаря че сподели. Голям късмет сте имали само след четири срещи да вземете Ваньо .
  Ние ще се виждаме две седмици  по график. Първата седмица аз ще ходя в дома от 9,30 до 11ч. в стаята за свиждане, после ще я изведа на двора ,на третия ден мога да я разходя до най-близката детска площадка в присъствие на соц работничка. . Втората седмица всеки ден ще взимам Криси от ДМСГ и ще я завеждам в къщи  за по половин ден, като последните дни вкючително за следобеден   и  нощен сън .
 Днес на втора среща  я хванах за ръчичка и тръгнахме да вървим по един много дълъг коридор до стаята за свиждане. Залиташе и я взех на ръце. После като я пипнах по ръчичките и челото, се оказа че има температура. Казаха ми,че и утре ако е с температура, може да не се виждаме. Стана ми много мъчно. Тя ще ме чака. Ще се надява.
 
 
Виж целия пост
# 305
Танюшка, бързо оздравяване на детенце!
Виж целия пост
# 306
Моят мъник е настанен като бебе в институция. Аз го видях, когато беше на година и 5 месеца, а месец по-късно беше в къщи. Сега е на две години и 11 месеца. Настанен е за три години при мен. До миналия месец виждаше биологичните си родители изключително рядко - 2 пъти годишно. По-миналия /октомври/ месец посети майка си. Миналия месец пак и като се върна се оказа, че ми остават още само 2 седмици с него, защото тя е направила всичко необходимо, за да може да си го върне. Очакваше се, че това ще стане най-рано по средата на 2010 година. Сега ми е едно такова... дойде ми неочаквано...
Виж целия пост
# 307
Ах, Stillness,
да разбирам ли, Че детенцето е вече при майка си?
Опитвам се да разбера как се чувстваш Hug
Дано майката се справя добре, така поне да си спокойна за детенцето, че инак...  Hug
Виж целия пост
# 308
Stillness, разбирам какво чувстваш, всъщност едва ли разбирам, защото на мен би ми било празно и тъжно, колкото и да съм подготвена за това, че грижата е с временен характер.
но сигурно удовлетворението, че си сторила добро е огромно-  да помогнеш на едно детенце, докато то отново може да  бъде с майка си.Аз си слагам ръка на сърцето и си признавам, че не съм толкова силна и благородна, колкото и да се стремя да правя добрини.

Ако чувстваш потребност все пак да споделиш тъгата от раздялата,  тук е мястото, тук ще намериш разбиране Hug


Виж целия пост
# 309
Стилнес,
толкова съжалявам за нещата, през които минавате с детенце.
Сигурно ти е ужасно трудно, но би ли разказала - детенце, вече при майка си ли е? То как приема промяната? Извън преценката на социалната работничка, ти смяташ ли че майка му наистина е в състояние да се грижи за него. Имаш ли възможност да се виждаш с него? И какво ще се случи с него, ако след два месеца майка му установи, че не е в състояние да се грижи за него - в дом ли ще го върнат, в ново приемно семейство или обратно при теб. Последният ми въпрос е хипотетичен но такова развитие е вероятно с оглед на психологическите характеристики на родителите изоставящи децата си.
Виж целия пост
# 310
.............................
  Дайте идеи с какво друго да занимавам детенце на втора среща?

Ами това е много специфично много зависи от темперамента на детето. Освен това което са ти дали като идеи др. момичета се сещам за едни книжки малки с животни които се нагъват като ветрило, може да разглеждате книжките като му обясняваш какво животно е, как прави и с какво се храни примерно. Или някоя шарена книжка с кратка приказка или в стихотворна форма. Моя син много се впечатляваше от тези неща и въпреки, че е сангвеник можех да му задържа вниманието доста дълго така. Разни музикални играчки също привличат вниманието, като имаше едни малки пиана като натиснеш някой клавиш или изсвирва цяла музика или можеш да си го настроиш да си е като обикновено пиано. О, огледалата също много им харесват. За друго не се сещам за сега, но все ще намериш с какво да го занимаваш. Освен ако не е антисоциално дете, което обича да си стои само и да не го закачат, но останах с впечатление, че не е от тях.
Виж целия пост
# 311
Не, при мен е още. След две седмици си заминава. После ще дойде още веднъж за няколко часа за "официалното" сбогуване.
Той е малък, но си личи, че му е трудно. Според социалните случая се развива много добре и трябва да призная, че на документи наистина е така. Аз обаче лично не съм убедена, че за детето това е най-доброто. Смятам, че майката може да се грижи за него, но се опасявам, че методите ни на възпитание коренно се различават. Опитах се да изкажа преди време притесненията си пред социалните, но тогава ми казаха, че излишно драматизирам. Нали по документи всичко е чудесно...
Аз лично не се чувствам удовлетворена. По-скоро в момента съм тъжна и съсипана. Не ме разбирайте погрешно, не мразя майката. Никога не съм и отказвала срещи и дори аз съм я търсила, за да я чуе малкия поне по телефона, за да не я забрави. Не разсъждавам така, защото "искам да го задържа". Просто виждам как се стигна до тук, какви са мотивите и какво се случва се съмнявам, че това е добро за детето.
Според майката, няма нищо против да се виждаме от време на време за в бъдеще, но се съмнявам, че ще се случи. Тя дори когато малкият е при мен не се обажда и не се интересува, а тогава... Дори и да се виждаме, с времето привързаността ще намалява. Ще се отчуждим...
Майка му работи и разчита да го приемат в детска градина, но предвид факта, че навсякъде има недостиг на места, едва ли ще го вземат и то по средата на учебната година. Не знам ако не го приемат как ще се грижи за него и какво ще се случи. От сърце се моля само да не попада в дом.
Виж целия пост
# 312
Stillness, да се надяваме, че това, което си вложила като възпитание на детето, цялата любов, която си му дала ще даде резултат.Вярвам, че и майката ще си преосмисли ценностите и ще успее да бъде наистина добра майка за детето си.
Виж целия пост
# 313
Стилнес, съжалявам  Hug Hug Hug
Зададох ти всички тези въпроси не от нездраво любопитство, а защото смятам че всички ние имаме нужда да видим разликата между "документите" , концепцията за приемна грижа, прилагана по мое мнение, доста буквално, без никакъв оглед на натрупания опит от другите страни по отношение на недостатъците и опита им да бъдат избегнати, и реалността.
Твоят случай, за мен затвърждава опасенията ми, че социалните работници ще се втурнат да преизпълняват планове за брой успешни реинтеграции. Иначе биха отделили доста повече време, за да се убедят, че готовността на майката да поеме грижите за детето си, не е плод на емоционална прищявка и биха искали от нея да покаже дългосрочна стабилност, което няма как да стане за няколко месеца.
Обучение им трябва на тези хора, обучение, обучение и пак обучение. И мисля, че това трябва да е една от първите и основни задачи на създадената от вас асоциация и надявам се с подкрепата на фондациите работещи в областта.
И защо след като според концепцията, регулярните срещи с биологичния родител (тоест нескъсването на отношенията от раз) са само от полза на детето с оглед на адаптацията му и създаване на нови емоционални връзки, това да не се прилага и в обратният случай - детето да се среща редовно с приемните родители гледали го до сега за да успее по-лесно да преодолее усещането за загуба и за да може да се свърже емоционално отново с биологичните си родители?
Бог да е с детето и с теб!
Виж целия пост
# 314
Стилнес, Нормално е да се чувстваш тъжна и съсипана. Ти преживяваш загуба, както казва и Lindt . Дай си време да потъгуваш и дай израз на емоциите си по твой начин ,така както ги чувстваш, без да се обвиняваш за нищо. Последният път когато аз се разделих с дете, бях ядосана и обидена. После разбрах, че реакцията ми е била съвсем неадекватна,но така чувствах нещата,така ги изразих.
  Нормално е и да имате различни методи на възпитание с майката. Вие сте двама различни човека.Тя тепърва ще се учи да бъде майка. Нормално е ти да си по-добра от нея в много отношения,защото имаш повече опит с детето. Но не забравяй, че най-доброто за детето е да бъде с биологичната си майка. Така поне ни учеха на обучението и трябва да го приемем като наше верую.
  Днес се видях с БМ. Мога да кажа същото като Стилнес- не  мразя  и не  съдя БМ. Но бях  съсипана емоционално от контакта с нея, и не мога да си обясня защо. Някой ако има някакви догадки и предположения защо се чувствам така ,или е преживял същото, моля да сподели. Контакта с детето ме радва, зарежда ме емоционално, срещата с нея ме изцеди. Днес за пореден път си дадох сметка с какво съм се захванала.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия