"Приемни семейства с трудов договор"???

Аз записах Еми в по-отдалечено училище, заради учителката, която ми препоръчаха. Блага, търпелива- такава, от каквато тя имаше нужда. Ивка например е имала  нужда  от по-строга учителка.
В училище се справя добре. Увоява в крак с останалите. Все още има проблеми с фонематичния слух- изпуска гласни като пише. В къщи работи с учителка, индивидуално. Мнението на специалния педагог, с който работи 2 години беше, че обезателно трябва да се работи с нея индивидуално поне още една година. И резултат има. много е старателна, но и бързо се уморява.

трън в окото , Цвете, Монда, благодаря за разказите!
Монда, отново ми даваш чудесна идея - още днес ще говоря с ресурсния "екип" на нашата девойка какъв тип обучение препоръчват за т.нар. самостоятелна подготовка - с учител или групово, тъй като училището ни предлага занималня и ако това е по-добре за нея, има възможност, да е там.

Ние също много време се лутахме коя да е "нашата" учителка, още повече, че точно наесен учителката на сина ми взема първокласници. Но колкото и да беше подходяща за него, толкова неподходяща е за нея. Тя има нужда от мил, грижовен и любвеобвилен подход. При прояви на строгост се паникьосва и дето се вика - ни приема, ни предава. Ние също имаме проблеми с фонематичния слух.

Митко не го отложихме. След тестове се оказа, че има необходимото ниво за първи клас. Не можеше да чете и пише когато започна, но се справяше със смятането до десет/което после скоростно забрави /. Със съпругът ми искахме да е в училището до вкъщи/за да е близо и до занималнята, която вече посещаваше от два месеца/, та когато го записвахме просто поговорихме с директорката коя от трите учителки, които ще водят първи клас е най- подходяща според нея за Митко и се съобразихме с препоръката и. Много съм доволна и от класа, в който попадна и от госпожата му. На възраст е, но подходи с голямо разбиране и детето се чувства много добре. В отношенията и с децата държи на дисциплината и диалога и някак го постига- строга е, но много я обичат. Имахме проблем с признаването на други личности освен мен за авторитет, но с много разговори го попреодоляхме. Има съвсем лек проблем с концентрацията според госпожата му при него, но тя като го усети, че му доскучава или се върти го праща да си пийне вода, да и донесе нещо от шкафа и успява да го тушира. Митко е единственото дете от класа си, което не е в занималнята към училище, а е в частна, в съседен квартал. За самата занималня мога да изпиша много суперлативи и всичко ще е вярно. Собственичката/тя също се занимава с децата/ е чудесен и слънчев човек, а учителката му е с личен опит в семеството си с приемни деца и още от самото начало беше наясно с трудностите, през които преминава адаптацията на тези деца. Изобщо, както казва мъжът ми, Митко си върви с късмета просто  . Всичко /като обстоятелства/ се случва по най- добрият за него начин, много лесно.
Иначе имахме проблеми с ученето първият месец, месец и половина. Запомняше трудно, разсейваше се, не искаше да учим двамата/пък като учехме заедно най- добре възприемаше и си личеше/. В този период/ септември- октомври/ имах чувството, че единственото което той иска е да е бебе, да си играе и да го гушкам, а имаше толкова нови задължения. Когато се научи да чете обаче всичко се оправи/математиката повече му върви сякаш/- детето се успокои, започна да чете на Мишо гатанки и книжки, някак сам си реши, че е вече голям/и важен  / и сега се чувства и по- уверен и в училище, и в себе си, и изобщо. Миналата седмица бях на родителска и много ми го похвалиха- и като ученик, и като добро, възпитано, помагащо дете. Не знам дали с минаването на шест месечния период на адаптация се промениха и успокоиха нещата, или се дължи на нещо друго, но от месец някъде имам един много променен, любвеобвилен и успокоен Митко .

Аз днес отидох да взема Мери от ДГ, за да я заведа до Ресурсния център, където има часове с логопед и психолог. Хем и да говоря с тях дали препоръчват занималня или да търсим госпожа. Видях се с учителката на Мери, която си има проблеми (със себе си, с детето, а от известно време - и с мен) и тя отново ме затрупа с оплаквания. Взехме да "обсъждаме", т.е. аз говоря, тя не ме слуша и спори, че детето е лошо и за нищо не става.  И накрая като ми изтърси - абе какво да се разправяме, тя нали си е освидетелствана! Аз подскочих и я питам - какво значи "освидетествана". Отговор: ама вие не знаете ли, Мери е със СОП!!!  Отговарям й - естествено, че е със СОП, все пак е живяла в социална изолация 6 години и половина, щеше да е чудо, да не е със СОП. Тя ми казва - Аааа, не, вие не разбирате, това значи, че има поведенчески проблеми. На мен ми падна пердето, взех да й обяснявам, тя се запъна и ми каза, че не съм разбирала нищо, тя била с нея по цял ден и щом е казала - поведенчески проблеми, значи е факт.

Оттам аз с газ до дупка (как не се блъснах някъде) - към Ресурсния. Разговор с психоложката. Тя ме гледа и не вярва. Какви поведенчески проблеми, какви пет лева! Каза ми, че не са правили такава оценка и няма основания да дават такова заключение (не че не го знам), че няма никакви данни за поведенчески проблеми или за интелектуален дефицит, че е малко бавничка, но напредва. И че прогнозата е за напълно успешен първи клас.

Търсих директорката на ДГ, ама не я намерих. Нищо, утре ще я намеря и ще си поговорим хубаво за СОП и "освидетелстването". Обаче така се изнервих, че изпуших две цигари, а уж е пуша от 17 декември. Май и на мен ми трябва специална помощ. Мисля следобед да ида и да си купя обувки.

Оплаках ви се 

А, да, психоложката препоръчва занималня, защото тя е много общителна и се чувства най-добре в колектив. Ако не се справяла - тогава да обсъдим пак нещата, но не допускали да има проблеми.

sladka hapka 
Дааа, простотията е особено разпространена сред детските и начални учителки.
И аз довечера имам разговор с една госпожа, която не може да ми обясни как едно дете, което прекалено бавно работело, все пак има отлични оценки на тестовете 
Стискам ти палци за многото подобни разговори занапред.
Само една мисьл: и моят малкият е много общителен и се чувства отлично в групи, само дето нищо не научава по този начин. Само с индивидуална работа. Има разлика, искам да кажа. Аз бих избрала госпожа за Мери, но ти си я познаваш.

Май трябва да прочитам тази тема ,Макар че съм осиновител а не приемен родител. Валентин го осиновихме когато беше на  5 год. сега  е  вече на  7 год. навършихме ги на 15. 02 , но проблемите и трудностите са еднакви на нашите деца.   добре ,че ви има за тези деца.
Срещу работното ми место е домът за деца в училищна възраст от 7 до 18 години .Сърцето ми се свива като ги видя. Идват при мен да пазаруват като им дадат паричките( работя в книжарница).
Искаше ми се да имам две деца (може би защото аз съм сама съпругът ми също) . Започвам да се замислям какво да направя.
Желая много успехи на децата и с все по голяма лекота да преодоляват трудностите.

kmira, добре дошла!
Приемни родители или осиновители - разликата май е само в документа. За нас те са си наши деца!

Маймуна, напълно приемам препоръката ти. Аз самата, заедно с таткото, се двоумим в избора. От една страна, индивидуалната работа определено ще помогне за по-бързия напредък. От друга, при нея пропуските вече не са кой знае какви и може да се окаже, че ресурсният екип е напълно достатъчен. Май времето ще покаже, а и училищната госпожа също ще се включи с препоръка в началото на учебната година. До тогава има още време и тя ще навакса доста неща. Ние сме готови за двата варианта, според ситуацията.

Аз се видях с директорката и отношението й към проблема ме удовлетворява. Мерки ще има. Познавам я добре и съм сигурна, че не са само празни приказки, защото малката ми дъщеря е в тази ДГ вече 3 години.

Много съм щастлива, че има с кого да споделя  Благодаря Ви   

  Момичета, спешно се нуждая от вашите мнения и съвети, защото съм много объркана.
 Вчера, както  разхождах детето близо до дома ми,  се засякох с биологичната майка. Оказа се, че тя живее временно в нашия квартал. Поговорихме си . Тя  ми разказа нейния живот, аз пък и разказах как съм решила да стана приемна майка и как се чувства Криси , откакто е в нашето семейство.
  Решението на социалните е майката да вижда детето един път в месеца.Тя ме попита може ли да се вижда Криси, отделно от срещите в ОЗД.  Тоест само една среща  месечно И се вижда недостатъчно. Уговорихме си среща за следващия ден. Ще уведомя социалния ми работник за тази среща.

   Разбирам, че да допусна БМ до живота на детето и до моето семейно жилище, си  е сериозен ангажимент. Майката има диагноза личностово разстройство. И в тази връзка се сетих ,че в един стар пост Линд нещо споменава за психологически характеристики на родителите, изоставили децата си. Хайде да си поговорим за това- какво рискувам, ако допусна БМ до жилището си и до живота на детето? И имам ли право да се срещам с нея освен в регламентираните срещи в ОЗД?
   

   

Трудничък въпрос Танюшка Ако ти нямаш нищо против ,няма проблем да се срещате допълнително с БМ.Поне при нас беше така мислено за детето,което не взехме всъщност.Може би е добре да поговориш с психоложката,която ви е била на опознавателните срещи/от отдела/.Тя би трябвало да познава детенце и да прецени дали ще му се отразяват добре по-чести срещи.Малката познава ли майката,имали привързаност или не реагира?Често ли е посещавана в дома?Мисля,че добре трявбва да обмислиш дали да я допуснеш у дома.По-чести срещи може,но в къщи не си мисля аз.По-скоро при разходките навън да се виждате,незнам обаче дали психоложката ви няма да иска да присъства на тези срещи.Очаква ли се майката скоро да си вземе Криси?

Aз не бих се съгласила на срещи у дома.  Според мен- придържай се към официално регламентираните срещи. Ако беше за доброто на детето, ДАЗД щяха да решат да се виждат  веднъж седмично, а не месечно. Излез от положение,че такива са изискванията, че те наблюдават и не искаш да нарушаваш правилата и толкова. Ако детето не е привързано към нея, мисля, че няма да има проблем за него. Но все пак попитай  и него.

Танюшка, а каква е перспективата за Криси? Има ли план тя да бъде върната на майката, след време? Да остане дългосрочно при вас? Или да бъде осиновена от друго семейство? Мисля че от отговора на този въпрос трябва да зависи честотата на срещите с биологичната и майка. Това разбира се трябва да се обсъди със социалният работник. Ако плановете са да се върне при майката, зачестяването на срещите е добър вариант.
Ако сте имали една нормална, човешка среща, не виждам защо да няма и други такива.
За Криси при всички положения срещите с майка и са нещо положително. Дори и да не се върне при нея, тези срещи ще са мост между миналото и бъдещето и. Ще имат значение когато в бъдеще мисли за обстоятелствата около нейното изоставяне, вместо "Тя никога не ме потърси" "Майка ми ме обичаше, липсвах и, но не беше в състояние да се грижи за мен" и т.н. Казват, че децата създават по-лесно емоционални връзки с новото си семейство, ако имат някаква  връзката със старото. Нещо като мост. (това в случаите на приемна грижа, когато детето е имало емоционална връзка с биологичното си семейство)
Какви са рисковете за Криси? В посланията, които майка и и отправя. Ако често и повтаря "Мама ще си те вземе" (а реално да няма такава перспектива) това ще кара детето да живее в очакване, със "събран багаж" и може да и донесе много разочарование. Просто внимавай какви са основните послания към детето.
Друго ного объркващо за Криси би могло да бъде неконсистентното поведение на майката - днес е ведра, приласкаваща, усмихната, при следващата среща, дистанцирана и студена.

На твое място бих изчакала със срещите в дома ти. Най-малкото рискуваш посещения без предварителна уговорка и по всяко време.
Също внимавай и за манипулации спрямо теб, възможно е да те накара да се чувстваш виновна и отговорна за нея, сякаш по някакъв начин си част от нещастието и. А също и в един момент можеш да се окажеш че си в ситуация да обгриждаш емоционално две деца, едното пораснало.

Личностово разстройство е общо понятие. Те са и различни видове, но най-общо това е границата между нормата и психичната болест. Тоест индивида притежава характеристики на личността, които по някакъв начин го отличават от нормата, и затрудняват социалното му функциониране. Например човек с параноидно личностово разстройство, ще бъде по-подозрителен (от нормалното) към всички и всичко, ще съзира заговор или зла умисъл във взаимоотношенията си и ще търси доказателство за тези свои "усещания". Няма да изпитва доверие към никого и вероятно ще бъде болезнено ревнив във връзките си.

Човек, чиято личност се характеризира със зависимо поведение, вероятно ще влиза във взаимоотношения в които ще бъде доминира и обгрижван. Ще вярва че неговото благополучие или щастие зависи само от някой или от нещо. Че не е в състояние да се справя сам. Ще се страхува от самотата и по тази причина ще остава във връзки които са вредни за него, ще търпи злоупотреби. И т.н.

Много е общо да се говори за личностови характеристики на хората изоставящи децата си, но най-общо тогава имах предвид емоционална лабилност съчетана с липса на зряло волево поведение.
На практика това може да означава, че една жена твърди, че обича детето си и това да е наистина така, тя да изпитва емоцията, също и да изпитва истинка тъга от раздялата, но в тези емоции да липсва последователност и постоянство на силата им.
Липсата на зряло волево поведение в случая се изразява в това, че липсва последователност в грижите за детето. Днес в пристъп на етусиазъм може да напряви закуска на детето си, а друг път да не сети да го нахрани цял ден. Няма да поема ОТГОВОРНОСТ, така както ние като възрастни я разбираме, за живота и здравето на детето си.

Танюшка,
много обстойно ти е отговорила Lindt, само да добавя, че каквото и да решиш, нека да не е в дома ви! У дома детето трябва да се чувства сигурно и спокойно, навън ще може и да се справи с нещата, описани по-горе. Най-важното - че може да си отиде, когато поиска!
Много трудно решение, на твое място не бих задълбочавала контактите твърде много, ОСВЕН АКО ДЕТЕТО САМО ПОИСКА, и дори тогава е за предпочитане да е на неутрално място, в присъствието на друг човек.
За съжаление съм виждала как един психопат манипулираше собствените си деца, че и си вярваше, та години след това си ближат раните, милите.
Успех, каквото и да решиш

 
   Мили момичета , благодаря ви, че се отзовахте. И най-вече благодаря на Lindt за обстойния анализ. Някои неща така добре ги е казала, точно както ги чувствам и аз.
 
  Перспективата пред Криси е неясна. БМ на Криси има пет (5) деца. В развод е с бащата.Той е дал съгласието си за осиновяване на Криси,но БМ-не. Двете баби гледат две от децата , средното детенце е със сериозно заболяване и е в същия ДМСГД, където беше Криси. След раждането на най-малкото  майката е настанена  в звено `Майка и дете ` към ОЗД.  Ще я изпишат през месец май и дотогава трябва да си намери работа и квартира,  за да може да вземе със себе си поне най-малкото си дете.  
   Общуването ми с нея е трудно. Говори тихо и неясно . Не може реално да прецени възможностите си. Страда от някои свои заблуждения, като например как щяла да си намери две работи , да взима заплата 700 лв и как ще си вземе и петте деца. Но има нормален интелект, ползва компютър.
   Наистина иска да гледа децата си, но не може. Няма подкрепа от роднини.
   По време на инцидентната ни среща майката  и детето не показаха никаква привързаност една към друга. Детето не си спомни майка си. През целия му престой в ДМСГД майката го е посетила само няколко пъти. Затова много се учудих и бях объркана когато тя ме помоли за по-чести срещи. Но на другия ден не дойде на уговорената среща. Не искам да си правя прибързани заключения за нея, защото все още не я познавам. Но реших, че ще се придържам към регламента на ОЗД  и няма да върша нищо извън него.
  Утре е  първата регламентирана среща в ОДЗ , на която ще се срещнат БМ и Криси, след настаняването И в нашето семейство.
    Момичета, в договора  в графата Задължения на ППР пише че не трябва да изнасяме факти за детето и семейството му. Мислите ли, че нарушаваме тази графа по някакъв начин, пишейки тук?
  Имайки това предвид, ще наричам моето приемно дете само с инициал К.
   Много цулувки от моята К. на всички приемни мами и техните дечица

Танюшка, аз не съм приемна майка и нямам опит в тая сложна материя от взаимоотношения, но след като прочетох написаното от теб, моята позиция би била да се придържам към регламентираното от ОЗД и да търся тяхното съдействие и съвети при бъдещи подобни ситуации.

Танюшка 
Мисля, че това е най-доброто решение в случая.

По отношение на изискването за конфиденциалност. Мисля, че никнейма и неспоменаването на имена и адреси запазва в голяма степен анонимността. Според мен, ползата от споделянето, и подкрепата която може да бъде дадена и получена в този подфорум, надхвърлят многократно вредата от това, някой да се разпознае тук.
Писането тук би помогнало и на много търсещи и интересуващи се от приемната грижа хора.
На мен ми погна и продължава да ми помага при преминаването през многото въпроси и страховете съпътстващи вземането на решение.

Обаче ако това наистина те притеснява, може би е добре да попиташ социалния си работник, той как разбира условието да не се споделя информация. В крайна сметка никой не може да ти забрани писането във форум