"Приемни семейства с трудов договор"???

Публикувана: 15 септ. 2007, 07:49 ч.
Последно мнение: 1 юли 2015, 19:12 ч.

199 299
1 926

Estell

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Каква е програмата „Приемни семейства с трудов договор“?
Какви са основните цели на програмата „Приемни семейства с трудов договор“?
Какви са изискванията за кандидатстване за приемно семейство?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Каква е програмата „Приемни семейства с трудов договор“?
  
  Програмата „Приемни семейства с трудов договор“ е инициатива, при която одобрените кандидати сключват трудов договор за професионална грижа за деца. Те получават заплащане от 130% за едно дете, 140% за две и 150% за три от минималната заплата на дете. Целта е да се насърчат хората да приемат възможно най-малко деца в домове и да осигурят възможност за живот в семейна среда.
- Какви са основните цели на програмата „Приемни семейства с трудов договор“?
  
  Основната цел на програмата е да осигури възможност за живеене на децата в семейна среда, като се насърчават желаещите да ги приемат. Програмата предоставя краткосрочна, дългосрочна и спешна грижа за деца, които не подлежат на осиновяване, като същевременно подкрепя родителите при разрешаване на техните затруднения или осигуряване на почивка.
- Какви са изискванията за кандидатстване за приемно семейство?
  
  Извършва се оценка на годността на приемните родители, подготовка за приемане на дете, подкрепа и наблюдение както на детето, така и на приемното семейство. Социални работници извършват оценка въз основа на която определят кое семейство е най-подходящо за конкретно дете. За да станеш приемно семейство трябва да предоставиш някои документи, които доказват твоето добро здраве като изследвания за определени болести като хепатит и СПИН, както и удостоверение от местен психиатричен център, че нямате психични заболявания. Освен това трябва да има налично място и време за дете в семейството. Процедурите за проучване продължават три месеца, а обучението е осем сесии по три часа. Тези изисквания са важни за осигуряване на безопасността и благосъстоянието на децата в приемното семейство.
- Какви са основните разлики между приемните семейства и осиновяването?
- Какви са основните критерии, изисквания и процедури за приемна грижа в България?

sislie

# 405 5 март 2010, 15:10 ч.

Ама иначе имаш чувство за хумор Joy

Ако се поработи малко с теб, може и да излезе нещо! bouquet

Ще го оправим тоя манталитет, не се тревожи Laughing

Виж целия пост

sladka hapka

# 406 5 март 2010, 15:22 ч.

Вагабонд, не се кахъри бе, човек!
За циганчетата има приемни семейства от ромски произход. Хем си растат децата в средата, хем пък не баш, щото за да има една двойка съзнанието да поеме грижа за още едно детенце, значи не е от типа "държавата ни е длъжна за всичко, пък ние ще чакаме само от социалните". Поне нашия край има такива приемни семейства - цигани са, но са работливи хора. И няма лошо, че държавата им плаща (цели 250 лв. на месец), все пак това също е труд, и то много отговорен.

Аз отдавна не деля народа на българи - цигани. Един от най-близките приятели на мъжа ми се оказа циганин. Добре, че човекът ми каза, след няколко години семейно познанство Joy

Инак познавам бая "българи", дето за нищо не стават, ама то това си е друга тема.

Виж целия пост

Stillness

# 407 5 март 2010, 21:37 ч.

Vagabond, приемните семейства се следят непрекъснато. Следи се развитието, емоционалното и здравословното състояние на детето. Никой не би допуснал дете да бъде експлоатирано от приемните си родители. Има случаи (аз поне знам за един такъв) в които кандидати за приемно семейство не са одобрени, защото са заподозрени в користни цели.

Средствата отпуснати за детето също се следят до стотинката за какво точно се харчат. Почти винаги те са недостатъчни и за детето отива и част от заплатата на родителите. Възможно е и да има хора, които биха взели дете заради парите, но... кой би се навил да вземе дете за 250 лв., а на практика да харчи по него двойно повече? Те тези, пресметливите, могат да си направят предварително сметката и да се откажат. Wink

За циганчетата няма да коментирам. Приемния родител не може да избира етническия произход на детето. Simple Smile

Виж целия пост

Катюша

# 408 5 март 2010, 22:10 ч.

Манталитетът се оказва е променлива величина. Мда. По себе си съдя Flutter

. Манталитетът(Съвкупност от начини, по които един индивид или социална група действат, мислят, усещат и възприемат света в зависимост от традициите, културата и социалните структури на дадено общество) явно и слава Бог претърпя развитие и се "облагороди" Laughing

.
Приемните семейства са просто хора с повече място и любов в сърцето си. И доброволните, и професионалните. Този доброволен (и желан) ангажимент е много сериозен и изключително отговорен. Касае деца и място за колебания, грешки и несериозност няма. За корист изобщо. Във Варна също има ромски приемни семейства, което се справят отлично. Има и приемни не- ромски семейства на ромчета, което се справят изключително. Как беше за битието и съзнанието Mr. Green

?
Митака ми помага много. Да, освен бельото в коша за пране и стандартното оправяне на стаята и на масата, мие с голям успех и по собствено желание мивката в банята, чистят двамата с прахосмукачка стаята си, праха в къщата, подреждат си дрехите, учат се да готвят простички неща и онзи ден с дядо се рязаха лозе и изхвърлиха всички изрязани лозови пръчки. Дали се възползвам от него и собственото си дете? Дали когато ги водя на далечни роднини на село не им е интересно как се дои крава, как се плеви пипер и се копае? Какво му е лошото едно дете да се научи на труд? Или ако съм го родила е желателно, ако не съм- го експлоатирам?
Питам си...

Виж целия пост

Tanushka

# 409 6 март 2010, 08:00 ч.

Вагабонд, както във всяка професия ,така и в нашата, има случайно попаднали хора, които го правят само за парите. Но си мисля, че те постепенно сами ще се откажат. Първо, защото е много трудно и отговорно да се гледа дете денонощно ,без минута почивка. Второ защото такива хора не намират радостта и удовлетворението в отглеждането на дете, които да им дават сили да продължат.
Ще останат в крайна сметка сърцатите хора.
И между впрочем, няма нищо лошо в това приемният родител да има личен мотив( освен осъзнатото намерение да спаси дете от институция) . Приемният родител също е човек със своя мотивация и потребности.Както всеки човек. За справка виж Е. Маслоу-пирамида на потребностите
В първата брошура за ппр,която навремето ми попадна в ръцете, имаше една фраза, която още помня." Ако желаете да се докажете в нова и предизвикателна професия-станете ППР"
Наистина предизвикателствата ,свързани с отглеждането на дете, са много.

Нашата Криси също помага в къщи, макар че е само на две годинки. Бърше прах, отсервира си, иска дори с прахосмукачка да чисти, макар че прахосмукачката е по-голяма от нея. Всяко оръдие на труда И е много интересно.Нодецата вършат това по подражание, без дори да ги караме, защото обичат всяка вещ, до която се докосват техните значими възрастни. Например тя си има детски книжки, но иска моите. Редовно взима някоя моя книга и я разглежда умно- умно, сякаш я чете.

Виж целия пост

Tanushka

# 410 9 март 2010, 08:55 ч.

Момичета, отново имам проблем и се надявам на вашите мнения. По-точно имам трудности с детето. Аз знаех и знам, че няма да е лесно, бях психически подготвена, бях чела по въпросите на децата от домовете, пък имам и доста практически опит и все пак ми е трудно.
Става въпрос за това,че май доста разглезих Криси и сега си бера горчивите плодове. В началото когато я взехме ,много я гушкахме , целувахме, беше непрекъснато център на внимание, всички около нея се въртяха .И тя изглежда реши, че така ще е винаги. И сега ,като се опитвам да я приуча на самостоятелност ,нищо не се получава.Сама почти не се заиграва Иска само с нея да се занимавам, иска заедно да играем, заедно да чистим и готвим, а сещате се ,това е невъзможно...Ако седна на компа, тя сяда в мен и натиска клавиатурата. Ако взема прахосмукачката, тя ми я грабва от ръцете. Не мога да сготвя, не мога нищо да свърша без нейното участие. Просто е като залепена за мен. Всяка минута върви по петите ми. Мила ми е, жал ми е да И се скарам. Но понякога като не издържа и все пак И повиша тон, така жално започва да плаче, че не може да се успокои цял час.
Та въпроса ми е, как намерихте разумната доза любов, къде е златната среда между обичта и дисциплината и защо аз не съумях да я намеря. Всъщност не съжалявам,че толкова много съм я гушкала и целувала ,но за следващото дете ще знам да съм малко по-строга...

Виж целия пост

маймуна

# 411 9 март 2010, 10:13 ч.

Танюшка

мога само от моя опит да кажа, че съм си ги мислила тези неща. Но не трае вечно това глезене. В един момент, когато детето се чувства достатъчно уверено, само ще се отдръпне. За съжаление в истинския живот ни се налага да правим и други неща. Трудното е да ги правим без чувство на вина, че не обръщаме внимание на детето. И обратно, когато оставим всичко друго заради тях, да не се чувстваме виновни, че ги глезим.
За себе си мога да кажа, че се люшках и търсех баланс, докато взеха, че пораснаха и трябва час да си записвам да ги гушкам Simple Smile

На мене малкият не ми даваше да чета. Някак си не го приемаше за работа. Ако тичам насам-натам и шетам, ходи след мене и всичко е наред. Щом седна (с книга или на компа) и пристига...
Една майка беше казала: не е вярно, че децата имат нужда от нас 24 часа в денонощието, те имат нужда от нас само една минута на всеки пет...
То голямо успокоение. Думата ми е- не я глезиш, не бой се Hug

Виж целия пост

sladka hapka

# 412 9 март 2010, 10:24 ч.

Танюшка, сега нямам време, затова само две думи:

Типично за повечето деца, расли по домове, е че им липсва самостоятелност. Причините за това са ти ясни - не се поощрява инициативата, толерира се послушанието, даже покорството. Колкото по-кротко и послушно, толкова по-безпроблемно. Поне на доста места е така.

Моята е точно такава - послушна, изпълнителна. Не смее да взема самостоятелни решения. Говорила съм с екипа в града ни - казват, че е типично за почти всички приемни деца. Изключение - тези, които са расли в семейна среда и са били впоследствие изведени оттам в институция.

Глезенето е полезно на моменти, защото така ще й показваш, че я обичаш. В същото време, поставяй ясни граници, за да не реши тя, че тя определя правилата. Знам, че балансът е труден, особено при приемните деца, защото при тях забележките и критиката понякога се възприемат като неодобрение от родителя и това ги наранява. Но с търпение, търпение, търпение и постоянство всичко ще си дойде на мястото.

Виж целия пост

Катюша

# 413 9 март 2010, 11:01 ч.

Танюшка, за мен задачата глезене/ дисциплина беше лееко улеснена от факта, че е налице Мишо Laughing

. Митко, в повечето случеи се учеше от него на границите, които съм поставила. Това не изключва факта, че детето от време на време губи мярката, но аз го смятам за нормално. Най- големият ми проблем беше да го науча, че факта, че му правя забележка не означава отхвъляне и че не го обичам. Много разговори, примери с Мишо и гушкане ни бяха необходими. Когато мина известно време той сам разбра, че любовта е постоянна константа и не зависи от постъпките му. И че е нормално да се греши и да си коригираме грешките.

Виж целия пост

Stillness

# 414 9 март 2010, 12:40 ч.

Ще ти кажа как аз процедирах. Разделях "работата". Например хвана прахосмукачката и той реши да помага - връчвам му прахосмукачката, като докато той прави опити за чистене, аз свършвам нещо друго /в същата стая/. После го похвалвам и я взимам уж да доизчистя ъглите и така си минавам цялата стая. Като готвех го взимах с мен в кухнята с един голям строител. Почвахме да строим заедно, после го оставям за малко да сглобява сам, докато "мама" готви. Ако все пак номера не минеше, му казвах "добре, прибери го и ще отидем в другата стая да строим". Обикновено прибирането му отнемаше много време, защото почти винаги успяваше сам да се заиграе точно тогава. Въпроса е да вършите различни неща, но в една стая. Така хем успяваш да свършиш нещо, хем детето не се чувства пренебрегнато.
За Сашко бях взела една допълнителна клавиатура и като седнеше при мен на компютъра вадех допълнителната и така и двамата бяхме доволни. Simple Smile

С времето с тези трикчета стана по-самостоятелен и започна да се заиграва сам, дори и мен да ме няма в стаята.

Виж целия пост

Tanushka

# 415 20 март 2010, 14:34 ч.

Момичета, както винаги , така и сега вашите отговори бяха много важни за мен. bouquet

Макар да отчитаме отрицателния емоционален баланс на децата отрасли в домовете, аз искам да споделя някои ползи от ДМСГД. Криси дойде от дома с някои много добре изградени за двегодишно дете навици - хигиенни , за сън и хранене. Продължих плавно режима на сън и хранене от ДМСГД и в това отношение няма никакви проблеми . Спи си , амка и наддава на килограми. За някои неща Криси беше като дресирано животинче и аз ща-не ща, приех това за добро.Например когато я обличам подава автоматично крак след крак, подава ръчички, дори си повдига дупето , когато сменям памперса, като се събуди, не смее да стане от леглото, докато не я подканя . Явно лелите в дома са били строги .

Разбира се, в началото когато взех Криси, въведох прости елементарни правила за реда в к ъщи, които продължавам да отстоявам, но засега без резултат. Винаги е разхвърляно в къщи и това ме притеснява.Но май ще трябва да се примиря с положението и в общи линии разбрах какво мога и какво не мога да искам от нея.
Както пише Сладка хапка, децата израсли в домовете са покорни и послушни. Знаех това и си въобрязявах,че Криси винаги ще е сладка и послушна кукличка, както в първите дни . То се оказа,че и тези дечица са като всички останали- палави и енергични и с безкрайно любопитство изучават света. Криси само чака да я оставя сама в нейната стая и за секунди се е покатерва от стола върху секцията и сваля всичко. Но понеже си я знам, не държа нищо опастно, само играчки и дрехи. Всеки път И казвам да не прави това,но тя продължава да го прави като някакъв вид протест. Опитвам се да я науча да си играе само с играчките и да не пипа никакви ютии, печки и котлони,но тя продължава да ми изпробва търпението .
Въобще се очертава като палаво детенце ooooh!

, а аз -като упорита майка. Confused

Вие как я карате? Кротки ли са вашите дечица?

Виж целия пост

sislie

# 416 22 март 2010, 09:33 ч.

Танюшка, все едно говориш за моето. Laughing

Същата работа. Аз бях също така упорита в началото, но се примирих и това е! И аз си въобразявах, че винаги ще заспиваме сами, по часовник, ама не....И че винаги ще е кротка като мушица, ама не... И по-добре, да знаеш. Значи всичко вече е нормално при нас Laughing

Детето не можеш да промениш, просто приеми факта, че ще е разхвърляно, понякога мръсно, а детето палаво. С възрастта нещата се подобряват, просто трябва време.
А това с дневния режим, ние го зарязахме по нейно желание след третата седмица у дома. Децата искат свобода, а нашата работа е да поставяме разумни и безопасни граници.

Виж целия пост

saved_

Новак

# 417 31 март 2010, 14:45 ч.

Здравейте! Искам да попитам вярно ли е, че соц. служби може да вземат по всяко време дете настанено в ППС и да го заменят с друго, по-нуждаещо се. Няма ли вариант едно ППС да отгледа едно дете до 18 г. Каква е вероятността?

Виж целия пост

Stillness

# 418 2 апр. 2010, 01:43 ч.

Недопустимо е да се изведе дете от приемно семейство, за да се върне в институция. Единствените изключения са ако детето се малтретира, не се гледа добре, при някаква промяна (във тези случаи обаче няма да се настани друго дете при тези родители) или ако детето или родителите не могат да се адаптират, но дори тогава първо се опитват да помогнат дори и с намесата на психолог и чак в краен случай се извежда детето.
Какво означава "по-нуждаещо се"?
Професионалния приемен родител не може да избира срока, за който да бъде настанено детето при него. При него се настаняват деца, които ще бъдат реинтегрирани в биологичното си семейство или ще се осиновят. До 18 години може да остане само ако е вписано в регистрите за осиновяване, а не са намерени подходящи осиновители за него.

Виж целия пост

sladka hapka

# 419 2 апр. 2010, 21:15 ч.

Stillness, не зная от къде си останала с впечатление за последното, но на практика не е така.
Нашата девойка не е в регистрите за осиновяване, т.к. майката не е лишена от род. права, но е настанена до пълнолетие. Реално няма шансове за реинтеграция (поради липса на интерес от БР), както и за осиновяване (тя е почти на 8 г)

Виж целия пост

Препоръчани теми

Има ли наистина такова нещо като обръщане на ден и нощ при бебетата

5 306
16

Бъдещи майки

Приемно родителство

18 910
96

Осиновители

Редно ли е жена на 62 години да осинови дете?

27 149
400

Актуални теми и общи дискусии