"Приемни семейства с трудов договор"???

Защо се учудвате - нали системата точно към това насърчава приемните семейства?! Освен това постоянно им се повтаря, че това не са техни деца(правя изводи от поместените тук постове на приемни родители)! ... Разбира се, че и за мен това не е нормално отношение към едно дете. Но аз не виня приемните родители, а системата в БГ, която както винаги е полувинчата - взела е откук и оттам по нещо, като го е "гарнирала" с голяма доза побългаряване. Затова и не бих се нагърбила с тази нелека задача - да си приемен родител в БГ. Не ми харесва тази неопределеност  - хем си родител, ама хем и не си.  За кратък престой на детето - става, но за едно дългосрочно отглеждане - мисля, че това е един абсурд.

Никой не вини приемните родители. Много правилно, че хем искат от тях да са родители, хем не им дават права над детето. Тази система ми е много изкуствена...и аз не знам, но нещо при нас е много сбъркано. Децата продължават да са ничии и никой не трябва да се интересува от тях и да ги приема като хора. Тогава не разбирам защо ги залъгват и защо залъгват нас, както и приемните родители. Извинете ме за некомпетентността, но не виждам смисъл...

Ира само да кажа ,че и периода на пребиваване на детето е само на хартия(дългосрочен и краткосрочен)никой не може да ти каже колко време детето ще остане при теб.Стефи например август идва  да я види една осиновителка но я отказа ,това беше 3 отказ и от януари тя е за международно осиновяване.Искам да кажа ,че ако я бяха харесали август тя щеше вече да е осиновена.И аз съм на мнение ,че приемния родител не трябва да се превързва към детето,но това поне за нашето семейство е само на теория,а на практика въпреки ,че подържаме връзка с първото си дете повече от месец всички бяхме съсипани.

А защо да не трябва приемните родители да се привързват към децата? Няма ли вариант те да си ги обичат, но да са със съзнанието, че след време (незнайно колко дълго) тези деца ще намерят своя път другаде, че с едно ново семейство ще се дарят взаимно със щастие и ще станат неразделна част от него?

Нима изпитваме чувства и се привързваме единствено към хора, за които имаме сигурност, че цял живот ще сме заедно? Лично аз в един период от живота си работих в болница и си спомням, колко топли и сърдечни отношения имахме с пациенти, за които беше ясно, че ще бъдат изписани и никога повече няма да се видим... Учителите сигурно също могат да потвърдят, че не остават безразлични към учениците си независимо от факта, колко скоро випуска ще "отлети"...

Аз продължавам да не разбирам, как така някой нямало да вземе приемното си дете на почивка, тъй като не трябвало да се привързва...  Системата е калпава, то е ясно, но защо се оправдава всичко с нея?... Пък и в крайна сметка приемните родители са елементи на тази система, те са ЧАСТ от нея... и са поели своята лична отговорност...

Най-трудно ми е да толерирам заигравки от рода на тази, как някой щял да върне детето... Аз не мога да приема дори хора, които (поемат отговорността да) вземат куче и после го "връщат" или пускат на улицата, пък какво остава за подобни случаи... Та това е ДЕТЕ, за Бога! Приемните родители са мислещи възрастни, имали са възможност да обмислят действията си, можело е и да се откажат навреме, но са решили и са ПОЕЛИ тази ОТГОВОРНОСТ! А децата усещат и подобни спекулации за връщане ги карат да живеят в огромна несигурност... 

Ето на виждаш ли разликата Чандра,ти си се привързвала към пациентите,учителите се привързват към децата ,но никой от тези примери не си дава заплатата и никой не лишава семейството си заради тази близки,не залагат златото си и не се чудят как да ги гледат и лекуват.А тази приемна майка няма да вземе детето на море,защото няма от къде да вземе още 200-300лв. за него,а осиновеното и дете също често боледува и лекарят и е препоръчал да го заведе на море.Разбираш ли пред каква дилема е изправена ,да си заведе детето на море за да не боледува или да е все болно заради работата и.

Нарочно наблегнах на думата осиновено за да покажа че жената не е от тези които делят децата на мои и чужди,но едното остава за винаги и няма кой друг да помисли за него,а друго рано или късно ще си отиде.

 
 
  Системата( на професионалната приемна грижа) е необмислена и в случая поставя в конфликт интересите на детето и интересите на приемното семейство, което е крайно некоректно и непрофесионално. Какво повече да кажем. То си е факт.
 Защото по закон имаме право на отпуск. И точно такъв е редът - докато един приемен родител е в отпуск, друг на заместваща приемна грижа , гледа детето. Но това трябва да е обмислено,планирано,съобразено с индивидуалните потребности и особености на децата и с период на запознаване , адаптация и напасване на детето със заместващото приемно семейство. Но не обсъждаме това сега.
 А как и къде  приемният родител  ще прекара  отпуска си ,защо  коментираш това?   Ако иска - на море, ако иска на Луната да иде.
   Аз лично реших че няма да си ползвам отпуска ,защото за нашето дете няма никакви алтернативи за това време. И отпуска ми за миналата година вече изгоря. Чудо голямо. Още когато  започнах тази работа( работа,но не само) знаех, че тя ще бъде свързана с  компромиси и малки и големи саможертви от най-различен характер . Ние сме едни малки майки Терези . Лищаваме се доброволно от много неща. Остава ни само надеждата, че ако пишем и разказваме, някой ден някой ще ни чуе.
Нашата работа е особен начин на мислене и начин на живот. Понякога, дори доста често, не спим,не ядем  и се лишаваме като повечето български майки ,...а!  и не ходим на почивки    ,но заради едни ''чужди'' деца . Аз продължавам да протестирам пред социалните срещу това им мислене. Ако приемах детето за чуждо, щях ли да правя всичко това за него!

Въпросът е колко ще издържим така? И ние сме човешки същества.

  За привързването. Аз и моето приемно дете сме безкрайно привързани, като нормални майка и дете и за което съм критикувана от социалните. За мен това е единственият ''правилен'' начин. Няма как да се привържеш към дете с мярка,или разумно , или в граници, средно количествено. Това са чувства и те са непредвидими.
 Не бих върнала детето, само защото не мога да скърпя семейния бюджет. Дори не бих си го помислила.

 Ради , нямам намерение да съдя нито теб, нито никого. Коя съм аз че да съдя. Но начина по който    разказваш ,
  ми звучи  клюкарски и по махленски и   не  вдъхва особено уважение  към описаното приемно семейство, според мен . Какъв имидж ще изградим тук на приемните семейства  и дали той ще е верен? Дали на едни изнервени( както някой много точно се изрази), недоволни ,вечно мрънкащи хора или на позитивни  хора, които обичат работата си и децата!
 И защо не забелязваш например  положителните неща в този пример, който сама си дала?. Ето  вече работи заместващата приемна грижа, има заместващи приемни родители . Браво. За мен това е  напредък, който трябва да се отбележи. В Пловдивска област по мои сведения-няма. Впрочем nрофесионалните приемни родители в Пловдивско са 7( седем).
Не е ли по-добре да разказваш за своя опит, вместо за случки с непознати лица?

Танюшка споделих с вас защото този разговор много ме разтрои .ние живеем в малък град и всички се познаваме и затова не бих го споделила с никой.Но разберете ме трябваше да си излея душата,а и упрека ми не беше насочен към приемната майка ,а по скоро към системата затова ,че ни кара да вземаме такива трудни решения.Ако си спомняш бях публикувала тук документ от 2001год. тогава държавата е отпускала пари за почивка ,ако беше все още така нямаше да се води такъв разговор.а и не смятам ,че детето ще се чувства добре в друго семейство според мен ще се чувства изоставено.И още веднъж разберете ме правилно никого не упреквам,просто исках да споделя това което ме мъчи.

Притеснява ме това ,че много приемни родители ще се откажат заради такива неуредици и много деца ще страдат от това.Не знаех с кой да го споделя и си помислих ,че тук ще намеря разбиране.Извинете ако съм ви дотегнала но всеки ден чувам и чета за малтретирани и изнасилвани деца в домовете и за отказали се приемни родители.

Е Ради, явно вече си намерила отговорите относно онова, което те е разтърсило... 


"Каквото и да ти говорят знай, че става дума за пари"... Не знам, какво да ти кажа... Но да се оплакват приемните семейства постоянно, как лишават семействата си заради РАБОТАТА си не е добре нито за тях, нито за децата... Пожелавам ви много здраве, сили и търпение и дано скоро осиновят Стефи!

 

Ради, ако ни беше дотегнала, щяхме ли да ти отговаряме
 Не  намесвай сега децата в домовете! Те нямат нищо общо със случая  на твоите познати . За мен това са  хора, които се изсилват да направят нещо непосилно за тях. Но не им е по силите
  и не могат да надскочат дребнавите си еснафски разбирания. Това което разказваш не са никакви трудни избори.
  Hе разбирам нито теб, нито тях.
Но тук сме не за да си сравняваме разбиранията, нито да си мерим морала, а за да обменяме информация. Затова аз искам да ти припомня, че в началото на процедурата ни попитаха какви доходи имаме и имаме ли подкрепяща система от близки,на които да разчитаме в случай на нужда, вкл и финансова. Аз взимам заеми, като получа парите за детето, връщам заемите.
За почивката -отделяш от семейния бюджет, ако можеш и само ако това не влоши стандарта ти на живот през останалото време-тоест през цялата година.
 Как така на твоите познати им хрумна че няма да вземат приемното дете на море ,защото за него нямало пари . Ами да намалят дните  си за престой  на море или  разходите за ден за да включат и детето в почивката.
 Родителят трябва да е справедлив към всички свои деца и не трябва да ги конфронтира помежду им .  Приемният родител трябва да разпределя по равно Благата между биологичните и приемните  деца .  Ако приемното дете не може да иде на море, моите биологични  деца също не биха отишли на море . Ще споделят заедно и добро и лошо, и благоденствие,  но и бедност, ако се наложи! А какво правят твоите познати?!  Те конфронтират интересите на биологичните и на приемното дете. Нищо чудно да скарат децата си някой ден и те да се намразят помежду си .Същото прави в момента и държавата с приемните родители.
 Ако тези хора не могат да правят такива злободневни избори, какво ще стане когато трябва да взимат наистина важни решения за животоспасяващи лечения или нещо наистина важно и драматично.
  Жалко че такива случайни , немотивирани хора стават приемни родители.
  Но процедурата няма как да ги отсее .
 Съжалявам ако съм прекалено критична.

Като се връщах от градината видях социалната на Стефито и я попитах кога трябва да правя ново медицинско,защото знам че за международно осиновяване се прави на 3 месеца,а тя ми отговори че детето още не е вписано в регистъра.Януари ми каза ,че е вписана а сега излиза че няма да има осиновители поне още година,а това ме притеснява.Тя расте и шанса за осиновяване намалява,от една страна се радвам,че ще остане при нас но осъзнавам че това е егоистично а и не мога да и осигуря бъдещето което според мен ще има при осиновители.

zdraveite az sam priemen roditel ot edna godina detenceto e s yvrejdane iskam da vi kaja ce nikak ne e lesno da gledash takova dete  v nacaloto mi beshe mnogo trydno no vaprosat e da ne se otcaivash da namerish sili  da prodaljish v imeto na deteto a pak za pari ne mi se govori deteto se razbolqva cesto vadihme treta slivica kypyvam skapi lekarstva i nikakvi dopalnitelni sredstva vodih go na sanatoriym s moi sredstva shte se radvam ako nqkoi mi pishe da si spodelim problemite zashtoto v moq grad az sam edinstvenia priemen rodite izvinqvam se za pisaneto no kompa mi nqma kirilica

habibe ,
благодаря, че сподели с нас . Можеш да пишеш тук и да споделяш всичко, което те вълнува.
Откъде си?

здравей и от мен Хабиби,разбирам какво ти е и ние бяхме в същото положение но вече минахме на ТЕЛК и сега ще получаваме и някакви допълнителни пари за лекарства.Затова е тази тема да си споделяме и помагаме ако можем поне със съвети.