"Приемни семейства с трудов договор"???

  • 198 876
  • 1 926
# 945
Танюшка, Ради,  аз добре съм го обмислила....имам нужното, да не прозвучи като хвалба....но съм педагог и психолог по образование, затова по тия збирки и лекции ми е малко ....скучно да не кажа друга дума....  А на тоя етап от живота си разполагам с време и възможности за такава отговорност.  Това че искам новородено е колкото и хубаво толкова и отговорно....такива деца остават в приемни семейства максимум да 6-7 м. от своето развитие, защото им намират усиновители.  Това е ново за системата, но в нашия град вече има няколко бебета настанени в приемни семейства директно от родилния дом...И аз се надявам да имам нужното търпение свързано с бюрокрацята по процедурата ....
Не зная какъв педагог си, но внимавай с правописа! Crossing Arms
Извинявам се за спама! Praynig
Виж целия пост
# 946
Финансовия въпрос няма да коментирам......но ще вметна, че двамата родители трябва да присъстват по срещи и учения, което е несъвместимо с пофесията на половинкат ми, защото често отсъства и това допълнително усложнява положението.....
Е, точно това си коментираме и ние в къщи. Абсолютно съм съгласна, че приемната грижа не е бизнес и сме си направили сметката в къщи, мъжа ми, слава Богу, си има стабилна работа. Обаче с това задължение да присъства и той на всички сбирки... е, нали поне единият трябва да работи!
Виж целия пост
# 947
  На мен  обученията  са ми не само скучни, но и ужасно досадни . Освен това материята , която ни преподават, е много далеч от реалните проблеми с които се сблъскваме.
   Много повече съм научила в този форум от майките-осиновителки, които искрено и неподправено разказват за децата си .
  На всички, които желаят, предлагам да си спретнем тук едно импровизирано обучение . Не знам за вас, но аз искам да чета и да се самообразовам и не разчитам на скучните обучения, които предлагат социалните.
 В длъжностната ни характеристика има основни области   на познание.
 Можем да търсим материали   по тези теми  и да ги постваме тук.
Ето една от темите, която лично на мен ми е много интересна: ''Символичният характер на връзката родител-дете, привързаност, раздяла ,загуба.'', но не намерих нищо интересно в нета.

Весела, ако наистина си психолог Laughing  и ако желаеш, може да се включиш с материали .

Аня, права си, думата ''бизнес'' трябва завинаги да бъде изхвърлена от професионалния ни речник Grinning   
 Моят съпруг също имаше стабилна работа, когато кандидатствахме, но впоследствие му намалиха заплатата ,заради кризата. Никога не знаеш какво ще те сполети .
 Нашето обучение беше организирано в 4 модула и последните два бяха задължителни само за професионалните приемни родители .Така че само единият от вас трябва да ги посещава- този който кандидатства за професионален, а  за  другият не са задължителни .

Чандра, допада ми чувството ти за хумор Grinning

Виж целия пост
# 948
Нашето обучение беше организирано на 4 модула и последните два бяха задължителни само за професионалните приемни родители .Така че само единият от вас трябва да ги посещава- този който кандидатства за професионален, а  за  другият не са задължителни .
При нашия доставчик не е така, 9 сесии са в 9 седмици (с по две седмици почивка след първите и вторите 3, през които ще са последващите домашни посещения) и е задължително на всички да сме и двамата. Донякъде е хубаво, че като са така разпръснати са само вечерно време, но на мъжа ми пак му се налага да излиза по-рано, а пък сега е точно момент, когато имат овъртайм и се надявам да не му правят проблеми по-нататък.

И на мен ми е малко досадна материята на обученията, 'сухо' ми се струва. Когато започнем да задаваме въпроси, които ни вълнуват от реалния живот, отговорът е, че в еди-коя си тема ще го разглеждаме  Laughing, или пък да си го запишем и ще го обсъждаме на домашните посещения, за да не откараме до посред нощ с обучението. Simple Smile

Ние купихме количката и столчето за кола и пада голяма игра с батковците - единият се 'натикал' в кошницата, другия в количката и се паркирали и гледат детско. Simple Smile Simple Smile Поне вече са тествани откъм издържливост. Wink
Виж целия пост
# 949
Ели, предучилищен педагог, учех малки палавници на елементарни навици....поради заетост на мамите  Wink , идваха в градината с бибероните в уста.... правописа го знам, понякога от бързане
 Windows кирилица  ми е достатъчно неудобна на ПС, взимам си бележка и ще ползвам друга протрама ......ако трябва и друго ПС
Танюшка, ще пиша след празниците и ще коментираме и други интересни въпроси....Как няма да е сухо обучението, като повечето от присъстващите,  извинявам се предварително, не говорят добре български език.....посто материала трябва да е поднесен максимално достъпен за присъстващите.
Виж целия пост
# 950
Как няма да е сухо обучението, като повечето от присъстващите,  извинявам се предварително, не говорят добре български език.....посто материала трябва да е поднесен максимално достъпен за присъстващите.
Е, с това няма как да се съглася, поне по отношение на нашата група.
Виж целия пост
# 951
Танюшка, не съм превеждала, защото това отнема време, а последния път ми се стори, че няма интерес...

Чандра, допада ми чувството ти за хумор Grinning
Чувство за хумор? Кога? Simple Smile
Виж целия пост
# 952
Ние купихме количката и столчето за кола и пада голяма игра с батковците - единият се 'натикал' в кошницата, другия в количката и се паркирали и гледат детско.

Аня, мислила ли си, как ще се отрази на двете ти деца, предвид възрастта им, решението ви през семейството ви да "преминават" бебета на път към своите осиновители. Реалистичния срок, за който едно новородено без отказ от майката, ще преседи в приемно семейство, е най-малко 8 месеца. Осем месеца са много дълъг период от време за деца на възраст, на която са твоите.

На теория е лесно да обясниш на децата ти, че помагаш на едни деца, докато си намерят осиновители. На практика, няма да можете да избегнете процеси на привързване между децата и после преживяване на загуба при раздялата. Детските емоции са много силни и такива събития, като поява на нов член на семейството и впоследствие загубата му се преживяват доста кризисно и оставят дълбоки следи.
Сигурни ли сте, че като възрастни, които носят отговорност за "благоденствието" на децата си, не поемате твърде голям риск за тях.
Виж целия пост
# 953
Чандра,на мен специално ми е интересно всичко което се коментира тук,още повече материалите които ти превеждаш защото това няма от къде да го прочетем.Но пък и не искам да те ангажираме,когато ти попадне нещо и имаш време ,моля публикувай. Аня на теб искам да кажа ,че Линд е права,ние имахме големи проблеми след извеждането на първото ни детенца.Синът ми е на 10год. и въпреки ,че бяхме говорили постоянно за това и ходихме заедно на срещи с БР и въпреки всичко синът ми е с нервен стомах и се побъркахме 2 седмици.И при нас обучението беше задължително и за двама ни.
Виж целия пост
# 954
Ние купихме количката и столчето за кола и пада голяма игра с батковците - единият се 'натикал' в кошницата, другия в количката и се паркирали и гледат детско.

Аня, мислила ли си, как ще се отрази на двете ти деца, предвид възрастта им, решението ви през семейството ви да "преминават" бебета на път към своите осиновители. Реалистичния срок, за който едно новородено без отказ от майката, ще преседи в приемно семейство, е най-малко 8 месеца. Осем месеца са много дълъг период от време за деца на възраст, на която са твоите.

На теория е лесно да обясниш на децата ти, че помагаш на едни деца, докато си намерят осиновители. На практика, няма да можете да избегнете процеси на привързване между децата и после преживяване на загуба при раздялата. Детските емоции са много силни и такива събития, като поява на нов член на семейството и впоследствие загубата му се преживяват доста кризисно и оставят дълбоки следи.
Сигурни ли сте, че като възрастни, които носят отговорност за "благоденствието" на децата си, не поемате твърде голям риск за тях.

      Линд, за какъв точно риск предупреждаваш ? И какво би посъветвала Аня- да  почака докато децата й пораснат и тогава да стане приемна майка!? Колко големи да станат -на 10 ,на 15 години!?
 Когато са големи ,  децата по -осъзнато ще приемат раздялата. Ще разбират какво се случва и това намалява риска да бъдат засегнати емоционално и психически.
   Но не е само този рискът от приемното съжителство , според мен.
 Едно наранено, изоставено  дете е дошло в семейството ми , носейки своята първична рана . Тази тежка травма се пренася всеки божи ден и върху останалите (биологичните деца )в семейството.
   Те всеки ден са свидели на неговото разстроено поведение и невротичен характер.
  Правят всичко по силите си за да му помогнат да ги преодолее и го обичат.
   Но несъзнателно поемат този тежък емоционален товар и това ги белязва .
  Вчера моят 20 годишен син , разстроен от поредната нервна криза на 4 годишната ни приемна дъщеричка ,  ядосано ми каза :'' Мамо ,  не искам  да се женя . Жена ми може да се окаже някоя луда, която да ми роди 5 деца и да ни изостави. Тогава и аз ще ги изоставя.''
 Тогава си поговорихме и си дадох сметка, че той има право да е ядосан. Замислих се, с какво право товаря един 20годишен младеж с  чужди проблеми. Вместо да си живее младостта, да се радва на живота, той разсъждава върху сложни екзистенциални проблеми .
Емоционалното опустошаване е част от нашия живот.
Разделите като тайфуни преминават през живота ни.
    Готови ли сме за тях?
    Достатъчно силни ли сме наистина за да поемем тежкия емоционален и психически товар?
  Аз не съм, но ще поема този риск.
Виж целия пост
# 955
Много добре разбирам за какъв риск предупреждава Линдт Peace. Ако недай Боже нещо се случи и се наложи Митко да ни напусне/което е малко вероятно всъщност/ и двете деца ще се поболеят от мъка. Преди година направих великата глупост като вземам Мишо от градина/след като бях оставила Митака на рожден ден/ да се пошегувам, че е отишъл за няколко дни до дома да си види приятелчетата ooooh!. Като се върнахме вкъщи и видя, че го няма, не мога да опиша каква драма настъпи. Изобщо не ми вярваше, че съм се пошегувала. Обвини ме, че съм го върнала и няма да го взема повече, че не мисля за него, защото той много го обичал, че не искал да живее без Митака, много се разстрои Confused Тогава седнахме и поговорихме, че дори и минимална, има възможност да се появи майка му отнякъде с времето, обесних му отново какво е приемна грижа. И тогава моето дете, дето от бебе го мъкна по домовете и расте, и живее със съдбите на тези деца се разплака и ми каза, че не е честно нито да се изоставят бебета, нито така да ги местят от семейство в семейство, защото както ние ги заобичваме и те ни заобичват и после сигурно цял живот щяло да им бъде мъчно, ако в приемното семейство са се чувствали по- добре, отколкото при родителите или осиновителите. И е прав.
Виж целия пост
# 956
Сигурно сте прави, има такъв риск и ми обърнаха внимание още на първата среща у дома. Да, говорили сме с децата, че може майката, която го е родила, да си го вземе бебето. Надявам се, ако се случи да не го преживеят много тежко, все пак са си двама и са почти неразделни. Имам предвид, че ако е едно биологично дете и дойде приемно, по-тежко би се приела раздялата; или по-скоро се надявам, като са двама, да им е по-леко.

Всъщност ние не държим твърдо да е новородено, в документите съм посочила 0-12м.

По тази логига (с риска) никой не трябва да е приемен родител, нито родителите с малки деца, нито пък тези с по-големи; а пък тези, без свои деца, сигурно се смята, че нямат опит...
Виж целия пост
# 957
Аня, прочети вниматлено какво са написали момичетата по-горе. Знам, че в спора рядко се ражда истината и по-скоро всеки от спорещите страни затвърждава вярата в позицията си.

Не не е такава логиката - просто има оправдан риск и неоправдан такъв. Ако хората, с които работите са професионалисти въобще не би трябвало да ви оценят като семейство подходящо за краткосрочни настанявания.
С оглед интересите на биологичните ви деца - все пак от ОДЗ би трябвало да оценяват интересите на всички деца. Приемна грижа на всяка цена не се прави.
Виж целия пост
# 958
Катюша при нас това вече го има ,първото ни дете се върна при прабабата и детето не иска да живее при нея защото при нас е живяла по добре и се е чувствала по-обичана.А има и нещо друго никога не можеш да бъдеш сигурна до кога детето ще бъде при вас,до колкото разбрах майката не се е отказала но по новия закон ако не го потърси 6 месеца го вписват за осиновяване или ще го предложат на роднини(при нас бабата я взе заради 170лв.които и дават).
Виж целия пост
# 959
Lindt, точно затова написах, че не държим твърдо на новородено, а да е бебе.
И не мисля, че, ако е при нас 2-3-5г., след това ще страдат(ме) по-малко...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия