"Приемни семейства с трудов договор"???

  • 199 459
  • 1 926
# 1 515
А за тази прословута методика за която постоянно говориш Светлозаре искам да ти кажа че и такава има и то от много отдавна и е една за цялата страна,но като всичко в тази държава и там си има вратички и всеки си я тълкува както му е удобно.
Виж целия пост
# 1 516
mama-Ira, това е позиция на НАПГ.
http://napg.eu/premahvane+na+vyzmozhnostta+za+razsinovjavane+i+novi-novini/predlozhenija+za+sinhronizirane+na+procesa+na+osinov-pozicii/1/MNKjIVOTcxOXI1aPcFercZavgheLcxOXcVe7cpOHMRa-IRafcNe-IZeLYJOTclaXcdenIt

Националната асоциация изразява своето безпокойство по отношение на административния подход, който се прилага към приемните родители и силния фокус върху администрирането на процеса и все повече намаляващата подкрепа от страна на държавните социални работници към приемните семейства.

Все повече сигнали от приемни родители разказват за липсата на емоционална грижа и подкрепа, както и порочни административни ходове, с които се убива мотивацията и желанията на приемните родители.

Бихме искали да напомним, че приемната грижа у нас съществува основно благодарение на приемните родители, а не благодарение на администрацията.

Скоро Националната асоциация за приемна грижа ще изпрати становище до държавата за масовото унижаване на приемните родители и подчиняването на отношенията между социалните работници и приемните родители единствено на норми и рамки.
Подкрепям. Това е добре за децата, защото няма как напрежението между социалните и приемните родители да не им се отрази негативно.
Виж целия пост
# 1 517
  То напрежението се отразява зле и на приемните семейства. И в тоя дух, с  риск   да  стана досадна, как виждам интересите на приемните семейства. Ще говоря лично и от името на моето семейство. А ако се окаже, че изразявам интересите на някаква група хора, ще се  радвам , че е така. Ако не - значи е само мое мнение, но то също има право да види бял свят ,нали?
Приемните семейства имат интерес  и желаят :
1.Първо, да си взимат заплатите редовно , защото не забравяйте, хранят и обличат  семейството си и като всички плащат сметки за токове и води.
2.На второ място, да имат спокойствие и сигурност за  семействата си. Както вече горе е казано, това е в интерес преди всичко на детето.
Трето, ако може да бъдат уважавани, защото наистина правят едно благородно дело въпреки или  може би благодарение на точки 1 и 2.
 4. Да не бъдат съдени и упреквани в комерсиалност, ако говорят за заплати и пари.
    Да не бъдат съдени приемните родители за тяхната мотивацията  да станат такива, каквато и да е тя.
Важното да бъде, че те са се решили да вземат в дома си дете. Не забравяйте , има 9 хиляди деца в домовете...и всеки ден престой там забавя фатално тяхното развитие.
 Аз мисля, че нямаме време ,за съжаление, да подбираме родители и да имаме огромни притенции към тях.
 5. Всичките тези обучения да не бъдат задължителни , а само пожелателни и свободноизбираеми , според темите.
    Не може 20 годишна пикла да ме учи как да гледам деца , дори само заради повечето ми житейски и семеен опит, която съм с повече знания и умения от нея.
    И не може да привикват леля Пенка , 60 годишната жена, от село в града да идва на обучения, когато тя се чуди какво да сложи в тенджерата и в главата й в никакъв случай няма място за ''  как да изградим индентичността на детето  '' или позитивни методи на педагогическо въздействие при пр.р'' Важното е че тя жената гледа, храни и облича едно сираче и не можете да искате повече от нея.
  И въобще да отпаднат много от изискванията към приемните родители. За 300 лв заплата не можете да искате от тях много. Всеки който разбира поне малко от пазарна икономика ,ще се съгласи.Работодателят/възложителят най-накрая да разбере , че не е в позиция да поставя големи изисквания към кандидат-приемните семейства. Ако продължи по този начин, хората, които сега търсят работа, просто ще се насочат към други професии. А ако иска да привлече нови , да увеличи заплатите и да им даде права и свободи, ясно и конкретно регламентирани.
  Няма  да не ви занимавам  повече с битовизми...Защото смятам по-късно да ви занимая с моите виждания за някои емоционално-психологически аспекти на приемната грижа и ще стане прекалено дълго.
 
Виж целия пост
# 1 518
Танюшка, с петото не мога да се съглася.
Често хората не са запознати с децата от домовете и се случва да се върне дете (има и случаи на разсиновени), защото "то не е като мойто или като другите деца". Ако не минат обучение, приемните родители няма как да знаят, че детето, което ще дойде при тях се различава от децата, отглеждани в семейна среда. Няма да знаят как да се справят с едно хиперактивно дете. Или пък, като се клати или си блъска главичката, че се чудят защо прави така. Едва ли ще могат да реагират адекватно на много от потребностите на детето, а на него не му стига само в тенджерата на леля Пенка да има нещо. Изграждането на идентичността на детето не е маловажно. Как ще се справи леля Пенка, когато се стигне до реинтеграция, ако не е подготвена? То и да си подготвен е много трудно. Все пак приемните родители не са психолози.
Права си иначе за 20-годишните обучаващи и аз смятам, че служителите в отделите "закрила на детето" трябва да бъдат самите те родители. Например, обучаващата ме психоложка беше и родител и в обучението говореше и като майка и като психолог, което ми беше много полезно.
Виж целия пост
# 1 519
Танюшка, с петото не мога да се съглася.
Често хората не са запознати с децата от домовете и се случва да се върне дете (има и случаи на разсиновени), защото "то не е като мойто или като другите деца". Ако не минат обучение, приемните родители няма как да знаят, че детето, което ще дойде при тях се различава от децата, отглеждани в семейна среда. Няма да знаят как да се справят с едно хиперактивно дете. Или пък, като се клати или си блъска главичката, че се чудят защо прави така. Едва ли ще могат да реагират адекватно на много от потребностите на детето, а на него не му стига само в тенджерата на леля Пенка да има нещо. Изграждането на идентичността на детето не е маловажно. Как ще се справи леля Пенка, когато се стигне до реинтеграция, ако не е подготвена? То и да си подготвен е много трудно. Все пак приемните родители не са психолози.
Права си иначе за 20-годишните обучаващи и аз смятам, че служителите в отделите "закрила на детето" трябва да бъдат самите те родители. Например, обучаващата ме психоложка беше и родител и в обучението говореше и като майка и като психолог, което ми беше много полезно.
Да ,права си за това. Аз имах предвид поддържащите обучения  след като вече отдавна си взел дете по разни теми, които цитирах горе.
   Също съм съгласна ,че човек трябва да е обучен и да е запознат със специфичните особености на детето, за да може адекватно да реагира на неговите нужди и потребности.
   Исках може би да кажа,но не се изразих добре- социалните работници трябва да имат индивидуален подход към всеки пр родител. Да познават своите пр родители, да знаят на какво образователно ниво са те ,какви са им знанията и възможностите и кои са проблемните им зони. Оказа се, че моята нова социална( поради голямото текучество смених три социални за три години), не знае нищо за мен , не знае аз какво зная и мога  и ме праща на едно обучение по тема,която аз съм чела в седми клас,
В такъв смисъл да не ни налагат нищо като задължително и принудително , а да оставят това на нашата свободна воля и  съвест.
Виж целия пост
# 1 520
Напълно съм съгласна с гореизложените предложения и споделеното от Stillness и Танюшка. Разбира се има още много факти и примери за допълване. Така както всички ходят на работа за заплата , така и ние искаме да получаваме заплатите си и да има фиксирана дата за това. С тези заплати ние се грижим за нашите деца и семейства. Ако искаме да го правим безплатно, щяхме да станем осиновители. Време е също да се напише тази прословута книга за правата на ПР, защото на този етап ние имаме официално само задължения. Искам да помоля също от НАПГ да ни информират официално когато излезе или се промени наредба , методика ... касаеща нас ПР и децата за които се грижим. Като не го правят нашите "партньори" поне вие НАПГ го правете. Много е важно партньорството, но за съжаление то е само на думи. Време обаче държавата, социалните и подкрепящата ни НПО да започнат да ни уважават , да ценят труда и цената /не става въпрос за пари/ която всеки от нас плаща. Само така можем да постигаме добри и качествени резултати. Друг важен фактор, който от скоро започна да се случва, но само от части,  е когато се пишат и променят закони , наредби и методики да искат и да се вслушат нашето мнение, мнението на ПР. Както някой по-горе каза, ние сме тези които гледаме децата , ние сме в кухнята на приемната грижа и знаем проблемите , трудностите, нуждите, пропуските и дефицитите до сега. Може да прозвучи смешно, но аз предлагам тези горе дето пишат законите и наредбите да станат първо ПР и после да сядат на големите маси и удобни кресла да пишат и творят с големите си глави. Има още и още неща за споделяне и предложения, но нека не ви отегчавам. Споделям своето мнение и виждане. Нека всичко това което предлагаме Г-н Георгиев да го споделя на управителния съвет на НАПГ и да се надяваме че ще се вземат мерки да се придвижат тези наболели въпроси и споделено по-нагоре към управляващите.
Виж целия пост
# 1 521
Здравейте, присъединявам се към последните няколко изказвания в частта за обученията.  Вместо да ни подготвят за това какво ни очаква като трудности, препятствия, бумащина и т.н. и с чисто практическата страна на въпроса, разни току що завършили момиченца ни пълнят главите с никому непонятни и ненужни термини и теории. В нашия курс повечето бяха възрастни хора от селата и им беше много трудно да разберат какво всъщност искат да им кажат обучаващите и какво трябва да правят на разните игри, които провеждаха. Имах усещането, че не ни обучават за приемни родители, а ни изучаваха и анализираха интелектуалното и психическото ни ниво. Доста неприятно беше, вярвайте ми. Затова не обичам да ходя на обучения и други подобни срещи.
Виж целия пост
# 1 522
Здравей Пети. Всъщност идеята на обучението освен да ни запознаят какво е приемна грижа , какво представляват децата от институциите, обучаващите ни да ни анализират и проучат. Те ни наблюдават през цялото време, наблюдават дори реакциите ни, записват си кой как е реагирал и какво е казал, дали е участвал и как и това е част от доклада за одобряване, който подготвят за кандидат приемното семейство. За това на обучението има и много въпроси и игри- самостоятелни и групови. Истина е че често обикновените хорица, без тяхното образование се стресират точно от това, че не разбират какво се иска от тях , а не че нямат знания или възможност. Но това е заложено  и няма как да го променим. Аз лично смятам,  че в обучението активно трябва да участват и действащи  ПР с лекция и дискусия на която кандидатите да имат възможност да задават въпроси и да споделят притесненията си. Също така да участват и младежи, които са прекарали живота си в институции и приемни семейства. Ние ПР и социалните работници имаме какво да научим от тях.
Виж целия пост
# 1 523
Съгласна съм с мама Гиги. Всъщност именно това куца най-много - практическата част и срещи с хора от всички страни на бариерата. Както казва народът "Не питай старило, а питай патило!"
Виж целия пост
# 1 524
Здравей Пети. Всъщност идеята на обучението освен да ни запознаят какво е приемна грижа , какво представляват децата от институциите, обучаващите ни да ни анализират и проучат. Те ни наблюдават през цялото време, наблюдават дори реакциите ни, записват си кой как е реагирал и какво е казал, дали е участвал и как и това е част от доклада за одобряване, който подготвят за кандидат приемното семейство.

 
     Това ми звучи доста стряскащо! Аз пък мислех, че идеята е  приемният родител от една страна и социалните работници, от друга, взаимно да се опознаят. Тъй като ще работят заедно,трябва да се опознаят, нали?

  И ако те ни анализират, защо не ги анализираме и ние. Simple Smile
Никой няма право да ме анализира и проучва без мое знание и съгласие. Ако знаех , нямаше да се подложа на това.
 Такъв анализ ще им дръпна, че ще ме запомнят. Шегувам се,разбира се.
  Впрочем, по време на обучението ми аз също научих доста за моите социални работници - и хубаво и лошо. И ако реша да пиша доноси и доклади, мога да изпиша камари хартия Grinning
 Социалните работници нямат квалификация да ни наблюдават , проучват и анализират в смисъла на психологическо  проучване или психоанализа.
 Това могат да правят само квалифицирани психолози, психотерапевти и психоаналитици.
 Само квалифицирани такива могат да анализират невербалните знаци на тялото и сигналите които изпраща говорещия с поведението си.
   При нас социалните работници са с различно образование и квалификация. Едни от тях имат магигистратура  социални дейности , понякога и  психология. Но други са със съвсем различни специалности като българска филология, начална училищна педагогика,  икономика, детски медицински сестри дори има.  Така че не мога да очаквам например от една бивша начална учителка, каквато беше моята социална , да ме анализира.
 Социалните работници могат да се опитат съвсем по човешки да ни опознаят и в доклада да напишат  мнение за нас. Но то е субективно в различна степен, според опита, квалификацията и личността на социалния работник . Затова имаме право да правим забележки към доклада и да оспорваме отделни точки от него.
Виж целия пост
# 1 525
Според мен тези обучения са ненужни и чисто губене на време. Целта е повече пари да отиват при обучаващите, а по-малко при ПР и децата. Интервюто и доклада, който пишат за нас са достатъчно подробни. Освен това аз мога умишлено да скрия неприятни случки от миналото си и да им кажа само това, което е добре да чуят. Аз мога на думи да се изкарам перфектен родител, но на практика е почти невъзможно... В момента одобряват всеки кандидат, който има място в дома си, има вътрешна баня и тоалетна и говори горе-долу добре български. Например може самотно живеещ мъж да стане ПР на две деца.
Ако някой имаше желание да сме добре подготвени, щеше да ни разведе из домовете за сираци...
Виж целия пост
# 1 526
Здравейте! По технически причини едва днес успях да се включа. Изчетох ви какво сте споделяли. Да ви споделя и аз - Пари. Думата изобщо не е мръсна, а необходима. Споделила съм ви вече, че за да стана проф.пр. родител, трябваше да напусна работа. Та на предишната си работа заплата  получавах на определена дата. А откакто съм ППР, заплата за предходен месец получавам десетина дни след като социалните вече са получили и аванс за текущия месец.... .....Техническите причини ми бяха ПАРИ - децата болни, заплата няма и съответно не платих интернета, защото нямам сигурност финансова от страна на работодателя ми никаква, а децата са ми винаги на първо място, както и на всички вас. Та в тая връзка , за парите, може ли някой да ми обясни защо ИЗДРЪЖКАта за децата ни превеждат с ПОМОЩИТЕ, след като едното с другото нямат връзка. За помощи кандидатстваш, а издръжката върви с детето настанено в дома ти. Ето тия проблеми могат да бъдат решени, без нови постановления и закони - да ни превеждат  заплатите в деня, в който се превежда и на тоя, дето превежда нашите заплати ....и тогава няма да ни се присмиват социалните , че важното е , че имаме да вземаме.....и ще чакаме.... Миналия декември и двете ми принцеси бяха на антибиотици, а заплата, идръжка и детски надбавки ми бяха преведени между Коледа и Нова Година.....И не разбирам защо било грозно да говори приемен родител за пари? Ние не говориме за баснословни суми, а просто искаме това, което ни се полага , да го получаваме навреме и на определена дата.Нали работиме, плащаме данъци, сметки и т.н. Поне финансирането ни да  го направят на фиксирани дати ...Всеки си прави сметките за домакинството според финансовите си възможности... Някой скоро спомена, че ние не бива да сме спонсори на държавата и съм напълно съгласна с това. Ние си изпълняваме нашите задължения, нека и работодателя ни да си свърши работата. Моля да ме разберете правилно, не говоря за повече пари, а за полагащите ни се по трудов договор. При нито един ППР материалната страна не е водеща, но пък без навременни парични постъпления, все трябва да притесняваме близки, приятели и познати при екстремни ситуации, нали? Мисълта ми е, че поне това ,което ни се полага може да е фиксирано в определени дати от месеца. За две години само двата месеца преди изборите при мен бяха редовни плащанията....
Виж целия пост
# 1 527
Крейзи много си права,а това за спонсорството на държавата го казвам аз.Защото ние постоянно я спонсорираме и си плащаме за да работим,вземаме заеми и залагаме ценности.А сега ми кажете кой друг освен нас го прави за работата си и по точно кой би го направил.
Виж целия пост
# 1 528
    Подкрепям горните две изказвания, но със някои уточнения.
 Значи вие казвате следното:
 Месечните издръжки са крайно недостатъчни за  живота на едно дете и за задоволяване на неговите нужди, както многократно сме констатирали.
 Понеже психологията и преоритетите ни са такива, че винаги на първо място поставяме детето, става така, че от нашите малки заплати спонсорираме приемното дете. Така ние не успяваме да издържаме себе си и биологичните си деца.
 Понеже за настоящ месец ни изплащат заплати и издръжки след два месеца, ние взимаме пари назаем, , задлъжняваме, изоставаме с плащания за( примерно ток, телефон, вода),  и въобще вървим към семеен фалит. Това ли казвате,  колежки? Правилно ли съм ви разбрала?
 Защото аз много не съм сигурна във финансовата част така както я представяте  и затова започвам от днес да си правя семейно счетоводство и да записвам всеки разход за детето, и след няколко месеца, и аз ще пиша до какъв извод съм стигнала.


Крейзи,
 Никоя приемна майка тук не е казвала, че да се говори за пари е грозно.
Грозно е друго, но мама Гиги беше достатъчно мека и прощаваща ,за да го каже  директно: Грозно е да заплашваш, че ще върнеш детето, всеки път , когато семейния бюджет ти излезе на червено. За кой се отнася това -няма да казвам, тя си знае. Няколко пъти разни потребители тук й обърнаха внимание,  че говори само за парите и то с неподходящ  език.

Всъщност чета ви и не мога да разбера накъде биете? Че не стигат парите, то е ясно. Че го правим заради децата-също е ясно.

 Че в нашата работа има чисто емоционален елемент, това не трябва да се забравя.
 Еми спонсори сме , и благодетели сме даже . Ама не е ли малко неетично сами да говорим за себе си какви велики благодетели сме. Нека другите говорят за нас, и делата ни -също.
 Но това говорене тука е полезно за новите-нека знаят .
Защото аз не знаех, взех дете , привързах се към него, обикнах го-и сега с радост понасям  финансовото му бреме.Благодаря ,че ме накарахте да се замисля защо продължавам да правя това,което правя. Ами много ясно-защото се привързах към детето и го обичам, и не бих го оставила заради никакви пари,както и вие, сигурно...
 

  А ако се абстрахираме от емоционалния елемент, а ние трудно можем да го направим, и погледнем на нашата работа само като на професия, искам да отбележа, че  ние премните родители като всички работници, можем да бъдем стимулирани и мотивирани от
 добра заплата
и
 добро отношение към нас.
  Между заплата и отношение към работника трябва да има баланс  и винаги едното  да компенсира другото. Иначе работникът дълго няма да търпи и ще назрее конфликт.  
 Ако заплатите не са добри, поне отношението на работодателя към работника трябва да е добро, човешко, разбиращо.

 Та се чудя, то при нас заплатите не са добри. А за отношението на работодателя към нас какво ще кажете?

  Може би трябва да пишем по следните въпроси:

 Какво е отношението на социалните работници към вас?
    Сухарски ли се държат с Вас ?
     Дръжат ли се човешки, приятелски , доброжелателно? Изслушват ли ви внимателно? Опитват ли се да ви разберат?
Отминават ли вашите нужди с насмешка,пренебрежение?
 Когато ги молите за нещо, удовлетворяват ли молбите ви или се налага много пъти да молите за едно и също нещо и да  ходите от инстанция на инстанция и да стигате до най-горното стъпало във йерархичната стълба, докато някой чуе молбата ви? Ето по тези въпроси можем да пишем.
 А  заплатите  не можем да променим,
  за съжаление ние сме безсилни-само пишем . Единственият от нас ,който може би има сила и власт да промени нещо май е г-н Светлозар Георгиев в качеството си на координатор  и може би и мама Гиги като активист. Те за съжаление спряха да пишат, обидени от отношението ни към тях. А ние всъщност с нищо не сме ги обидили. Казваме нещата както ги чувстваме и разбираме.
  Аз лично не съм искала никого да обидя.
Виж целия пост
# 1 529
Танюшка,благодаря за отношението към мен при положение ,че казах че го споделям в яда си само ток във форума.Но няма нищо всеки има право на мнение,само искам да ти кажа че трябва да се съобразяваш със соц. защото от тях зависи дали ще бъдеш ПР или не.А за Светлозар и НАПГ не искам да говоря който иска да си мисли че ще му помогнат няма лошо.В началото и ние имахме търкания със соц. ,но вече се разбираме добре и нямаме проблеми.А за това ,че сме спонсори не го казвам да се хваля,а защото ме е яд и не смятам ,че трябва да се лишаваме заради работата си.Всеки ходи на работа за да издържа семейството си ,а не да издържа държавата,така ,че не искам някой да ме хвали а да се замисли ,че така не може да продължава вечно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия