Смътни спомени.Все пак беше през 79-та 
Виж целия пост
а какво си спомняте от първия ваш учебен ден?
- Публикувана: 15 септ. 2007, 14:51 ч.
- Последно мнение: 17 септ. 2007, 21:20 ч.
# 46
16 септ. 2007, 00:20 ч.
Смътно си спомням първият учебен ден 
Бях с бяла блузка , плисирана пола и аз носех гладиоли . Харесах си учителките . Майка ми много се вълнуваше . Чантата ми беше в жълто и червено ... Това е . Все пак е било 1984 г.
Виж целия пост
Бях с бяла блузка , плисирана пола и аз носех гладиоли . Харесах си учителките . Майка ми много се вълнуваше . Чантата ми беше в жълто и червено ... Това е . Все пак е било 1984 г.
# 48
16 септ. 2007, 01:00 ч.
Е то понеже е било през 50-те, за това не помниш. 
Виж целия пост
Не помня нищо. Честно, не помня.
# 49
16 септ. 2007, 01:02 ч.
Е то понеже е било през 50-те, за това не помниш.
хахахаха
аз живея 3-ти живот нищо не знайш ти. Ми не помня ся.
Естествено знам, кое ми беше училището де. Там до 2-ри клас. После ме преместиха в друго.
Виж целия пост
Не помня нищо. Честно, не помня.
хахахаха
аз живея 3-ти живот нищо не знайш ти. Ми не помня ся.
Естествено знам, кое ми беше училището де. Там до 2-ри клас. После ме преместиха в друго. 
# 51
16 септ. 2007, 01:14 ч.
Годината няма да я казвам.
Аз открих учебната година за цялото училище.
Бих металния звънец, казах стихотворение (първата строфа я повторих два пъти за по-сигурно).
Имах червено-жълта чанта от Германия и бях много горда с нея. Никой нямаше такава.
Разбира се, да отдадем заслуженото на големите пандели, бялата блузка с червени кантове и буфон ръкав, както и на червената плисирана пола.
След което мама ме заведе на фотограф.
Е, и това ако не е страхотен спомен!
Виж целия пост
Аз открих учебната година за цялото училище.
Бих металния звънец, казах стихотворение (първата строфа я повторих два пъти за по-сигурно).
Имах червено-жълта чанта от Германия и бях много горда с нея. Никой нямаше такава.
Разбира се, да отдадем заслуженото на големите пандели, бялата блузка с червени кантове и буфон ръкав, както и на червената плисирана пола.
След което мама ме заведе на фотограф.
Е, и това ако не е страхотен спомен!
# 52
16 септ. 2007, 08:03 ч.
Ох, успокоих се ,че не съм най-дъртата тук.
все пак....
Виж целия пост
Смътни спомени.Все пак беше през 79-та
Ох, успокоих се ,че не съм най-дъртата тук.
все пак....
# 53
16 септ. 2007, 08:28 ч.
'77-ма, помня като ден днешен. Разочаровах се, понеже имах други очаквания. Разочарованията ми продължиха до 11 клас. Интуицията не ме е подлъгала дори и в тази невръстна възраст.
Виж целия пост
# 54
16 септ. 2007, 09:06 ч.
Нищо не помня. Но бях щастлива, че вече яма да ме карат да спя следобяд, както в детската градина.
Виж целия пост
# 55
16 септ. 2007, 10:15 ч.
ох помня колко горда бях, че само аз съм с различна одежда от традиционната плисирана пола и бяла ризка . Мама я бяха избали да прочете слово и аз на всички обясних как това е моята майка 
Аз не си спомням точно, но майка ми разказва, че въпреки това съм се прибрала след първия учебен ден и съм заявила с тон, нетърпящ възражение, че аз повече няма да ходя на училище
Виж целия пост
. Мама я бяха избали да прочете слово и аз на всички обясних как това е моята майка Аз не си спомням точно, но майка ми разказва, че въпреки това съм се прибрала след първия учебен ден и съм заявила с тон, нетърпящ възражение, че аз повече няма да ходя на училище
# 56
16 септ. 2007, 10:44 ч.
Най-запомнящото се от този ден бе, че пред мен в редичката стоеше едно слабичко русо момиче, доооста по-високо от мен, почти закриващо шест и половина годишния ми хоризонт Нямаше как да не се запознаем с Анна и тя бе най-близкото ми създание в следващите седем години 
Жалко, че пътищата ни се разделиха по-късно...Но този ден беше вълшебен и тя винаги ще има принос в моите емоции тогава
Виж целия пост
Нямаше как да не се запознаем с Анна и тя бе най-близкото ми създание в следващите седем години Жалко, че пътищата ни се разделиха по-късно...Но този ден беше вълшебен и тя винаги ще има принос в моите емоции тогава
# 57
16 септ. 2007, 11:03 ч.
Съвсем първото нещо, което си спомням, е, че мама ме облече в една синя плисирана пола, с бяло поло, което много ми стискаше на врата.
После цялото семейство, дядовци, баби... се запътихме към 20то основно у-ще, където е бил учител моя прадядо, където са учили дядо ми, майка ми... имаше приемственост, тържественост. Винаги съм мечтала и моето дете да учи в 20то....а то какво стана...Мястото е много много специално.
В нашият клас бяхме почти същите деца, които бяхме и в детската градина. Тогава май са разпредяляли децата в училища и градини по местоживеене.
Спомням си училищния двор, много деца. И другарката Папас! Млада, интересна, много гримирана, много усмихната. После класната стая.... Аз висока и ме сложиха до Ради на крайните чинове..... И така 7 години
Мога да изброя поименно почти всички учители от основното училище и почти никой от средното. Мога да намеря стаите по този и онзи предмет без проблеми....Понякога влизаме ( по избори предимно), разхождаме се по коридорите, говорим си " а тука беше..., а тука беше...а този помниш ли го". Много мило.
В 105то СОУ не искам и да вляза.
Тъпо място, скучно, посредствено, посредствени хора....
Училището за мен е това - 20то основно с другарките и другарите.
Виж целия пост
После цялото семейство, дядовци, баби... се запътихме към 20то основно у-ще, където е бил учител моя прадядо, където са учили дядо ми, майка ми... имаше приемственост, тържественост. Винаги съм мечтала и моето дете да учи в 20то....а то какво стана...Мястото е много много специално.
В нашият клас бяхме почти същите деца, които бяхме и в детската градина. Тогава май са разпредяляли децата в училища и градини по местоживеене.
Спомням си училищния двор, много деца. И другарката Папас! Млада, интересна, много гримирана, много усмихната. После класната стая.... Аз висока и ме сложиха до Ради на крайните чинове..... И така 7 години
Мога да изброя поименно почти всички учители от основното училище и почти никой от средното. Мога да намеря стаите по този и онзи предмет без проблеми....Понякога влизаме ( по избори предимно), разхождаме се по коридорите, говорим си " а тука беше..., а тука беше...а този помниш ли го". Много мило.
В 105то СОУ не искам и да вляза.
Тъпо място, скучно, посредствено, посредствени хора.... Училището за мен е това - 20то основно с другарките и другарите.
# 58
16 септ. 2007, 11:15 ч.
Спомням си съвсем малко - ОГРОМНИЯ СТРЕС, напрежението, двора пълен със стотици непознати деца, разделиха ме от майка ми, аз - сама с плисирана пола и нова чанта на гърба... и лекото удовлетворение, че успях да прескоча предучилищната подготовка (което ми костваше цяло лято инат, рев, учене на стихотворения и песнички, азбуката и смятане).
Виж целия пост
Препоръчани теми