Аз не съм ходила на детска градина и на първия учебен ден открих, че не съм някакъв странен и рядък вид, а освен мен, има още ужасно много такива малки хора. Това беше най-щастливият ден в живота ми. Имах нова плисирана пола, лачени обувки, лачена престилка, чанта, учебници, тетрадки..... Намерих си приятелка /още си я имам!/.
Виж целия пост
а какво си спомняте от първия ваш учебен ден?
- Публикувана: 15 септ. 2007, 14:51 ч.
- Последно мнение: 17 септ. 2007, 21:20 ч.
# 61
17 септ. 2007, 12:45 ч.
Освен трепета, очакването, букетите и т.н, у мен първият учебен ден носи и едно гадно чувство. Спомням си коридорите, шума от многото хора, суматохата, настаниха ни в класната стая. Мен като висока ме сложиха на задните чинове с едно момче 
. И най-гадното, че изведнъж казаха на родителите да напуснат. Дори не можах да кажа "Чао" на мама. Почувствах се изоставена и сама с тези непознати хора.
На самото тържество имаше една реплика, която ме смути "Да прекрачат прага на родното училище", та как нали децата се раждат в родилни домове? Имаше нещо съмнително
Виж целия пост
. И най-гадното, че изведнъж казаха на родителите да напуснат. Дори не можах да кажа "Чао" на мама. Почувствах се изоставена и сама с тези непознати хора. На самото тържество имаше една реплика, която ме смути "Да прекрачат прага на родното училище", та как нали децата се раждат в родилни домове? Имаше нещо съмнително
# 62
17 септ. 2007, 13:48 ч.
Помня всичко 
Баба ми, Бог да я прости ми лисна чаша вода на тръгване за училище за да ми "върви по вода" , огромният букет от рози за учителките, навалицата в двора.
Бях облечена със синя плисирана пола и бяла ризка, косата ми беше вързана на две опашки с огромни панделки
.
Дори помня че седнах на третия чин и пред мен седеше Криси - и до днес сме си много добри приятелки с нея.
Имам много хубав и приятен спомен от първия си учебен ден - мислех си че вече съм много голяма, след като съм ученичка. Запознах се с всички деца, аз на градина не съм ходила и не ги познавах предварително.
Виж целия пост
Баба ми, Бог да я прости ми лисна чаша вода на тръгване за училище за да ми "върви по вода" , огромният букет от рози за учителките, навалицата в двора.
Бях облечена със синя плисирана пола и бяла ризка, косата ми беше вързана на две опашки с огромни панделки
.Дори помня че седнах на третия чин и пред мен седеше Криси - и до днес сме си много добри приятелки с нея.
Имам много хубав и приятен спомен от първия си учебен ден - мислех си че вече съм много голяма, след като съм ученичка. Запознах се с всички деца, аз на градина не съм ходила и не ги познавах предварително.
# 63
17 септ. 2007, 16:11 ч.
помня тежката чанта с тетрадки и учебници и вечерно време учехме с майками стихотворенията и матеряла на изуст и сутринта го забравях.Помня на мама стра в очите на третия ден -аз първи клас че няма кой да ме заведе на училище защото беше настинала а тати остана при нея и аз как ще пресека улицата от коли.Вечерта треперешта ме заогледа да ли съм цяла.Представям си какво й е било.Даже тогава сама се прибрах си спомням.За съжеление само това .ИНаче от две години първия учебен ден го свързвам с раждането на дъщерями.Тя се роди на 14.09 в най големия дъж.Това последното ми е най хубавия спомен който всеи ден ме радва от тогава
Виж целия пост
# 64
17 септ. 2007, 16:22 ч.
Помня,че беше много горещо,с две дълги плитки и поличка с плисета вървях към училище и ми беше мъчно за мене си.Бях отличничка до края на образованието си,но с ужасно поведение.Ужасно не според мен,а според учителите.Всички казваха:Какво хубаво и умно дете,но толкова буйно.Не искам да се връщазм в училище.Вчера голямата ми дъщеря казва:Доволна съм,че започвам училище.Това дете просто не е мое.
Виж целия пост
# 65
17 септ. 2007, 16:53 ч.
`82.
Пекрасен слънчев ден. Огромна радост и желание от моя страна.
Стоях сама, но това ни най-малко не ме разстройваше. От малка съм свикнала да съм сама със себе си.
Все пак ми беше тъжно, че и майка ми, и баща ми не сметнаха за нужно да са до мен в този тъй важен ден. Трябваше да ходят на работа хората.
Не носех цветя, защото не се сетих, че трябва да купя. Но затова пък моята учителка беше с най-прекрасната усмивка и с най-прекрасната дълга коса.
Виж целия пост
Пекрасен слънчев ден. Огромна радост и желание от моя страна.
Стоях сама, но това ни най-малко не ме разстройваше. От малка съм свикнала да съм сама със себе си.
Все пак ми беше тъжно, че и майка ми, и баща ми не сметнаха за нужно да са до мен в този тъй важен ден. Трябваше да ходят на работа хората.
Не носех цветя, защото не се сетих, че трябва да купя. Но затова пък моята учителка беше с най-прекрасната усмивка и с най-прекрасната дълга коса.
# 66
17 септ. 2007, 17:04 ч.
Още го помня, все едно беше вчера.
Училището е до в къщи. На първият ми учебен ден бяхме цяла делегация от роднини. Като ни наредиха по класове и като се огледах - всичките ми приятели и приятелки бяха в другия клас. Много ми стана мъчно и си тръгнах по средата на програмата. Майка ми, отзад в тълпата само ми видяла гърба как се губи зад ъгъла на училището. Едвам ме стигнала и ме връща пак в строя, а аз супулива до Бога. Тогава класната ме хвана за ръка и ме пита защо плача. А аз - защото нямам приятели в класа, а тя, отзивчива ми вика - аз ще ти бъда. Ама аз инат! Не ща тебе!
Та през първия ми очебен ден се чупих от училище
Виж целия пост
Училището е до в къщи. На първият ми учебен ден бяхме цяла делегация от роднини. Като ни наредиха по класове и като се огледах - всичките ми приятели и приятелки бяха в другия клас. Много ми стана мъчно и си тръгнах по средата на програмата. Майка ми, отзад в тълпата само ми видяла гърба как се губи зад ъгъла на училището. Едвам ме стигнала и ме връща пак в строя, а аз супулива до Бога. Тогава класната ме хвана за ръка и ме пита защо плача. А аз - защото нямам приятели в класа, а тя, отзивчива ми вика - аз ще ти бъда. Ама аз инат! Не ща тебе!
Та през първия ми очебен ден се чупих от училище
# 67
17 септ. 2007, 17:10 ч.
Абсолютно нищо не помня! 
Сигурно съм била най-големия заплес в целия клас...
Виж целия пост
Сигурно съм била най-големия заплес в целия клас...
# 68
17 септ. 2007, 17:48 ч.
Помня, все едно беше вчера .Влязох последна хваната за ръка с момченце което не познавах.Ревях като луда и никои не можеше да ме усмири. Мислех си , че ще ни затворят там и няма да ни пускат да се приберем в къщи.Просто до входа беше физкултурният салон ,а той целият с решетки ...какво да си мисли едно дете .
Виж целия пост
# 69
17 септ. 2007, 18:04 ч.
Помня. Бях много горда, че тръгвам на училище. Чувствах се голяма. Денят беше мрачен и беше валяло. Бях с ново розово-синьо яке, което много харесвах.
Толкова си спомням. Много отдавна беше
Виж целия пост
Толкова си спомням. Много отдавна беше
# 70
17 септ. 2007, 18:17 ч.
Нищо! Спомням си мигове от вечерта преди първият ми учебен ден,но от самият ден-нищо,ама съвсем 
Виж целия пост
# 71
17 септ. 2007, 20:59 ч.
Ми аз нямах първи учебен ден. Бях в болница и там по принцип имаше нещо като училище - детското отделение на Урвич в СФ. Бях единственото първолаче, ходех няколко дни на училище в стаята за първолачета, сама с една учителка. После ми беше доста кофти, защото децата вече се познаваха... Но пък полвината от тях бяха от детската градина и от квартала, така че бързо свикнах.
Виж целия пост
# 72
17 септ. 2007, 21:20 ч.
Спомням си когато влзезнахме в класната стая учителката ни раздаде по един блоков лист и флумастери
и трябваше всеки да пречертае ръчичката си върху блоковия лист и вътре да напише името си..
после ги прибра ...
Раздаде ни тези "ръчички" след 4 години на последният учебен ден , когато завършвахме 4 клас и щяхме да се разделим
Беше много вълнуващо.... а колко ни бяха пораснали ръчичките само
Виж целия пост
Спомням си когато влзезнахме в класната стая учителката ни раздаде по един блоков лист и флумастери
и трябваше всеки да пречертае ръчичката си върху блоковия лист и вътре да напише името си..
после ги прибра ...
Раздаде ни тези "ръчички" след 4 години на последният учебен ден , когато завършвахме 4 клас и щяхме да се разделим
Беше много вълнуващо.... а колко ни бяха пораснали ръчичките само
Препоръчани теми