Несподелената ви любов

Стана ми мило и после болезнено,като прочетох всичко до тук.Има копнежи по детски и болки от непоправимо пропуснати моменти.
За съжаление май ще съм от вторите.Той чежденец,а аз си исках в България!Онази голяяяяма любов!ТЪПО,ТЪПОООО!А го обичах,много и още го обичам,той мен също.5 години по-късно и без да се виждаме.Да живее нета 
Понякога се чудя много ли сбърках?Но си имом друг мъж вече и дете.И не бих го напуснала,просто много ме търпи

Може да ми се посмеете малко, но ще бъда откровена, на 5-6 години бях влюбена в американския герои ВИНЕТУ, мила майко, дългите му коси, скъсаните гъсти, коня, и перото на главата................... не ми говори, имах десетки картички и плакати на него, по онова време, беше малко трудно да си фен на някои, тъй като инфото за него се събираше трудно.Та, една сутрин брат ми ми каза че чел в вестника, че ВИНЕТУ паднал от коня и умрял.................просто ме излага, за да ми гледа сеира.   3 дена не ядох, и 1 седмица не ходих на градина, само рев, рев, рев, и защо точно той......... и как така ше падне от коня..... еми аз, какво ste правя аз без него..........И така за да излезна от "кризата" наште ми разрешиха да го гледам всяка вечер , без значение дали на сутринта сам на градина или не........... малко се отклоних от темата, но много държах да разкажа.   

Цитирам поста, с цел историческата му стойност! Хареса ми!

Касиди и vodka_s_led един и същи човек ли са?
И откога е допустима двойна регистрация?

оооооооооо, сега се сетих, аз има такава драма с героя Томи Джордаш /така ли беше/ от филма Богат-беден. била съм 3 или 4, даваха го късно, но ми даваха да го гледам, само защото бях влюбена в него и когато го убиха- ревввв, мъка, скъсах майка ми от въпроси. Монка да потвърди.
Майка ми до ден днешен ми го припомня. Спомням си от филма, как Томи говореше по телефона и казваше
- Аз съм във Вашингтон.
/тогава си мислех, че има Вашингтон и Нашингтон/

Охохохоохо, пускам тема за приказните герои!

Аз бях влюбена в някой си Бриско Каунти или просто не му помня името като хората, но така звучеше.

ПОДИГРАВАЧ, изобщо не знаеш какво сме преживели в тази крехка бебешка възраст. а майка ми милата ...аз наистина не можех да спя от рев, много ми беше мъчно и след това брат му - Руди, направо го мразех, че го замести
пууууууууу още ме хваща яд, като си спомня

ти наистина помниш и кръщенето си на 2 години!

А да ви разкаgали като бях влюбена и в АЛФ, шегичка, просто нещо ми се оправи настроението от темата ли, от спомените за ВИНЕТУ ли???

Нещо ми е много трудно да се сетя за такава.

Сещам се единствено за Джони Деп и Ville Valo, а и David Coverdale разбира се.

Олеее, вие щом чак до детската градина се върнахте, тогава и аз имам неосъществена любов. Бях влюбена в Пламен от 12-тия етаж, защото от терасата им се вижда Африка. А на майка ми съм казвала, че ще се омъжа за Пламен, защото той ще стане моряк, а пък в днешно ( тогавашно ) време " Пари, пари, ама и рубли трябват...." Лапешка работа. Баща ми пътуваше и все мъкнеше едни рубли и аз явно съм решила, че рублите са основен фактор за добро битуване. Обаче Пламен се премести в нов апартамент, от който не се виждаше Африка. Освен това реши, че ще става космонавт. Разочарование голямо се оказа.

О, наистина много се страда в детска възраст. Влюбих се в 5 клас в един от 7-ми, но той изобщо не ме забелязваше. Аз бях висока и кльощавка до 9-ти клас и някак непривлекателна за по-големите момчета - нямах добре обзаведен заден двор, нито балкони. 3 години чаках да ме забележи, но не се случи. Унизително, но една "доброжелателка" беше решила да сподели пред него за моите чувства, след което дори не ме поздравяваше. Влюби се в моя съученичка и сега са щастливо женени /надявам се/ и живеят в чужбина. Виждал ме е няколко пъти след това. Разбира се, от грозното патенце стана лебед, колкото и нескромно да звучи, и той най-безсрамно си пробва късмета с sms на служебния ми телефон /незнайно как го е изкопал/, в който обясняваше как не можел да ме забрави. Как да ме забрави, като дори не ме е запомнил... Наврях го в кучи гъз.
Втората ми несподелена любов бе любов от пръв поглед. Бях на 23 и го видях на един семинар във Велинград. Оказа се, че е от Царево, а аз след броени дни планирах да отида на гости там. Отидох за 5 дни, върнах се след 25. Излизахме всеки божи ден като приятели, но така и не почувствах някаква топлина от негова страна. Връщайки се у дома сърцето ми се късаше от болка. Костваше ми много усилия да го забравя, през което време промених почти напълно външния си вид. 5 месеца след това се видяхме на една конференция, където пък започна неговата несподелена любов към мен. Мисля, че продължи няколко години. И така се разминахме. Останахме си приятели до началото на неговия брак, след което прекъсна контакта с мен. Значи, не сме били приятели ... Сега не мога да си представя, че съм могла да бъда така привлечена от някого, когото дори не познавам.

Веднъж в живота си човек трябва да изпита и това. Като да облечеш огнена риза. Възпитава, калява и облагородява добрите, а лошите стават още по-лоши. Не е за всеки, разбира се.

Голяма несподелена любов аз не съм имала. Просто не пасва на моя характер и никак не са ми присъщи постоянство и дълбоко страдание. 

Аз бях обект на голяма несподелена любов. Няколко години. Сърцето си не можеш да насилиш... при все, че беше страхотно момче, страхотен човек. За него си спомням само с добри чувства и му желая щастие в мислите си.

А ето какво мисли Стефан Цанев за първата любов:


Малка сутрешна изповед
на едно шеснайсетгодишно
момиче


Не беше страшно.Нито беше вкусно.
Целувка първа...Това ли беше то?
Откраднато захапване на устни
с човек,
изчезващ като спомен за актьор.
След век го срещаш:
о,плешив,намръщен,
шкембе,лъщи по устните му мазнина...
Здравей!-му казваш.Той не ти отвръща.
Не чу?
Не помни ли?
Или не ме позна.
И отминава той,той-твоят първи мъж!
На тебе от обида ти се плаче.
Но сълзите ти
като милосърден дъжд
измиват истината от клепачите.
И става той отново чист и хубав,
отново и завинаги
един и същ...
И всеки път,когато пак се влюбваш-
целуваш устните
на оня първи мъж.