Несподелената ви любов

Имала съм Към момента нито го обичам, нито го мразя, но не може да се каже и, че ми е напълно безразличен. По-скоро ако се присетя за него ме кара да се усмихна и да си спомня с носталгия за...наивността си 

Как, имала съм  Един левент, от Класическата. И писмо му писах, как страдам, страааадам  Добре, че не съм го пуснала (скоро го намерих у майка). Не съм го виждала от тогава.
 

Имала съм.
Всъщност любовта не беше чак толкова несподелена
Но не беше и напълно споделена.
Сега си мисля за него с топлина и носталгия.
Не съм го срещала много отдавна.

oooooooooooooooooo, каква прекрасна тема.
точно днес мислех за него.
това беше преди 20 години. все пак сега съм на 44
той беше с 20 години по-възрастен от мен. плешив, краката му  понякога понамирисваха
но беше най-страхотният мъж, когото някога бях срещала. щях да го последвам накрай света.
спомням си винаги с огромна носталгия за него. бяхме приятелски семейства консумирахме тръпката веднъж. още ми треперят колената при спомена. не съжалявам за нищо. май и сега да ми каже, че ме иска, бих го последвала. сега е стар и болен, но бих била щастлива да съм до него в последните му години. ама няма шанс..........
ще ида тези дни да го видя. каня се от много време. приемам темата като знак.

каква интересна тема
аз никога не съм имала несподелена любов, така че не мисля за нея, дори не съм се сещала, че може да ми се случи

като изключа Джордж Майкъл разбира се, но след като ми пее на ушенце се брои за споделена

 Имам!В момента даже  Но ще се постарая да я направя споделена А тръпката е неописуема наистина

  Нямам такава, трудно влюбчива съм, трудно импонирам на чувства, пълен темерут съм в това отношение. Май има повече заблудени несподелено влюбени в мен, погрешно разтълкували елементарната добронамереност и любезност, сигурно ме мразят, съжалявам...
 matakosmata, ти говориш за неосъществената любов, не за несподелената, да има и такава, винаги съм я намирала за красива и случваща се на мислещи хора.

Много актуална за мен тема. Все още го обичам, не мога да го заменя с друг мъж. Той е и си остава голямата ми любов, споделена или не.

успех

Имах и несподелена и неосъществена. Не знам коя беше по-важна за мене. Към несподелената чувствата са ми смесени, след опита който натрупах ми се струва че няма несподелена любов, има несподеленеи възприятия. Има погрешно казани думи и или по точно неказани думи. Веднъж ми се е случвало да си призная пред мъж какво искам и не хвана декиш. Или по-точно така бе представено, все още не знам дали някога ще ми се изясни, защо той ме остави на средата на нищото. Бъдещето е пред нас, може пък някой ден да му дойде акъл.

Нямам такива аз. Всички са ми споделени. Някои за кратко. След 2-3 седмици се оказваха разочарования. Обаче аз съм си такава - не обичам да гледам от страни. Несподелената любов за мен е неосъществено желание. Аз не обичам да имам неосъществени желания.

Аз вече съм споделила тук любовите си,
така че не влизат в графа несподелени.

Точно 

сега като се замисля, май първата ми любов беше несподелена. на 13 години отидох да уча в друг град. момчето беше една година по-голям от мен, от мой град и учехме в едно и също  училище. много го харесвах, беше (и още си е  ) много готин и чаках с нетърпение да се засечем по автобусите, прибирайки се към родния град. гледах да седна на седалка преди или зад него с надежда да ме заговори. но само се гледахме и се изчервявахме, нищо не стана. леле, сега като се замисля какво наивно пате съм била
години след това попаднахме в една компания и като си спомняхме тези моменти, искрено се забавлявахме. оказа се, че и той ме е харесвал, но си е мислел, че няма да му обърна внимание. детска работа. но и сега като се сетя за тези емоции ми става мило и носталгично.
даже се питахме, може ли да се получи нещо между нас след толкова години, но в крайна и двамата бяхме наясно, че трябва да си остане онази чиста, наивна и детска любов. и такава си остана!

Андрей. Не го мразя, не го обичам. Може и да не е бил любов, просто единствения, дето не се даде 

Любов и несподелена, определено не ми се връзват. Мисля, че няма такова нещо. По-скоро е привличане или влюбване несподелено, но не и любов.

Нямам несподелена любов ,не ги обичам несподелените неща .

Неосъществени любови - колкото щеш! Това ми беше хобито в гимназията, бе хора!   
Но пък бяха щедро споделени с цяло стадо приятелки.   
 

Несподелена, не. Имам неосъществена. Има разлика между двете, така мисля аз поне.
Дали е била любов, не мога да кажа. По-скоро не, а просто голяма тръпка.

Несподелената любов винаги е най-светла.Няма как да лъснат недостатъците при нея.С много приятни чувства съм.

Абсолютно го обичам 
Адски често го сънувам, не знам защо, и си го спомням с едно много топло чувство.

Несподелена-нямам.
Имам една неосъществена.

Нямам несподелена. Може да съм имала връзки, в които аз да съм била по-влюбената, н о несподелена-не.

Несподелен, несподелена, несподелено звучи като предателство.
Аз съм се разминавала ... просто не сме се случвали.  Дали си спомням и мисля - определено.

В момента ми изглежда като някаква фантастика, сякаш човека никога не е съществувал. Но чудесно разбирам ситуацията, защото съм била и от другата страна.
Но в личната ми дефиниция за любов, огромно влияние оказва времето, та онова вече е като мил спомен.

Нямала съм такава любов и ми е непонятно как може да обичаш някой, който не те базари за слива.

На една почивка си разменихме адресите (но не си писахме след това). Важното е, че още помня как се казваше. Детски спомени... 

Не съм имала такава.
Имало е случаи, когато нещата не са се получавали впоследствие...

Ами например си на 17 и той няма идея,че ти го харесваш.

Сънуваш го и имаш топли чувства, защото не си му прала чорапите и не си му събирала осополивените кърпички, които трупа на пода до дивана, когато е болен от грип и ще умира и затова само лежи и гледа телевизия като за последно.

Несподелена любов нямам.Имам неосъществени желания.

И аз се чувствам така. Преди няколко месеца дори го видях с жена му и детето. Нищо не усетих, но... доволна съм, че не той е мъжът до мен сега. Разби ми сърцето преди 15г., писма му писах.....голяма драма беше.

Ха, благодаря за уточнението Харесването като чувство ми е различно от любовта

В момента страдам от такива тревоги.... То не е точно несподелена любов.... всъщност в момента е..Голямата ми любов-мъжът с когото се разделих без да го оценя, без да съм наясно с чувствата си се жени в събота. Не съм му споделяла след раздялата ни, че страдам от някаква любов по него.
Аз даже не знам какво става с мен. Разделих се с него преди няколко години, сега съм с друг, имам дете, ама нещо постоянно ме трвожи, неспокойна съм, постоянно ме нападат някакви спомени, които ме натъжават.
И миналата вечер го сънувах.......... Насълзиха се очите ми! Спирам!

Ех, колко сълзи съм проляла, колко пасианса съм наредила ..... ама на, нищо не се получи.  Той беше дебел, оплешивяващ 22 годишен студент, а аз - 17 годишна бледна ученичка. Линях по тази любов в продължение на 6 години /в този период бяхме в една компания и се виждахме почти всеки ден/. Единственият мъж, който ме е карал да се задушавам от смях - най-уникалното чувство за хумор. Имахме и други общи интереси. Но не и физически контакт.
Тъжно ми е, че в безсилието си, го проклех - все го изоставят, а той драматично страда. Горкият. Вече е на 50 г.
Ако не бях женена в момента, имам чувството, че утре да ми свирне под прозореца, ще хукна след него накрай света.
Но това е една Голяма тайна, споделям я само с вас.

Не обичам да стоя в неведение. Рано или късно съм се срещала с този човек и съм му споделяла. От там нататък нещата сами се изясняват. Но е хубаво човек да е вклюбен, било и несподелено.

Това е много тъжно. Не знам какво да кажа. Ето затова аз като имам да казвам нещо, не търпя, трябва да си го кажа. Когато стане късно вече е по-болезнено.

Но той знаеше.....Колко много го обичам.........Той ме обичаше два пъти повече. Сигурна съм, че сега ме мрази, сразих го, разбих му сърцето, след което разбрах, че безразсъдните ми постъпки са крачка назад. И че той е трябвало да бъде до мен сега. Поне така искам.
Касиди, страхотна тема!

За последен път я видях преди 25.
Красиво е, че в спомените ми не остарява.

Ми моята беше несподелена - той знаеше и се държеше мило, но като брат почти. Спомените са топли. Не съм го виждала години. Сега знам, че той не е бил моя мъж и ако имахме връзка щеше да е кратка.

Моята несподелена любов се случи в седми клас. Той: една година по-голям, рус, синеок, висок. Кратко въздишах по него, защото си подобрих вкуса - от него нататък харесвам тъмни мъже.

Аз си осъществих всички любови. Когото и са съм искала, съм го постигнала рано или късно. Но все пак има един човек, който до ден днешен (вече 7 години) не съм изтръгнала от сърцето си. Бяхме за кратко заедно, но както се казва цял живот няма да го забравя. Той беше голямата ми любов, но уви съдбата ни раздели. Е не беше несподелена, но недокрай осъществена.

Не, темата не ми хареса, да му се не види! Внезапно ме върна към спомени, които мислех, че са забравени завинаги. Не искам да се връщам там, реве ми сееееееее! При това много. За отдавна отминалите години, за идеализма, за младостта ми, затова, че тогава не знаех всичко това, което знам сега.

Стана ми мило и после болезнено,като прочетох всичко до тук.Има копнежи по детски и болки от непоправимо пропуснати моменти.
За съжаление май ще съм от вторите.Той чежденец,а аз си исках в България!Онази голяяяяма любов!ТЪПО,ТЪПОООО!А го обичах,много и още го обичам,той мен също.5 години по-късно и без да се виждаме.Да живее нета 
Понякога се чудя много ли сбърках?Но си имом друг мъж вече и дете.И не бих го напуснала,просто много ме търпи

Може да ми се посмеете малко, но ще бъда откровена, на 5-6 години бях влюбена в американския герои ВИНЕТУ, мила майко, дългите му коси, скъсаните гъсти, коня, и перото на главата................... не ми говори, имах десетки картички и плакати на него, по онова време, беше малко трудно да си фен на някои, тъй като инфото за него се събираше трудно.Та, една сутрин брат ми ми каза че чел в вестника, че ВИНЕТУ паднал от коня и умрял.................просто ме излага, за да ми гледа сеира.   3 дена не ядох, и 1 седмица не ходих на градина, само рев, рев, рев, и защо точно той......... и как така ше падне от коня..... еми аз, какво ste правя аз без него..........И така за да излезна от "кризата" наште ми разрешиха да го гледам всяка вечер , без значение дали на сутринта сам на градина или не........... малко се отклоних от темата, но много държах да разкажа.   

Цитирам поста, с цел историческата му стойност! Хареса ми!

Касиди и vodka_s_led един и същи човек ли са?
И откога е допустима двойна регистрация?

оооооооооо, сега се сетих, аз има такава драма с героя Томи Джордаш /така ли беше/ от филма Богат-беден. била съм 3 или 4, даваха го късно, но ми даваха да го гледам, само защото бях влюбена в него и когато го убиха- ревввв, мъка, скъсах майка ми от въпроси. Монка да потвърди.
Майка ми до ден днешен ми го припомня. Спомням си от филма, как Томи говореше по телефона и казваше
- Аз съм във Вашингтон.
/тогава си мислех, че има Вашингтон и Нашингтон/

Охохохоохо, пускам тема за приказните герои!

Аз бях влюбена в някой си Бриско Каунти или просто не му помня името като хората, но така звучеше.

ПОДИГРАВАЧ, изобщо не знаеш какво сме преживели в тази крехка бебешка възраст. а майка ми милата ...аз наистина не можех да спя от рев, много ми беше мъчно и след това брат му - Руди, направо го мразех, че го замести
пууууууууу още ме хваща яд, като си спомня

ти наистина помниш и кръщенето си на 2 години!

А да ви разкаgали като бях влюбена и в АЛФ, шегичка, просто нещо ми се оправи настроението от темата ли, от спомените за ВИНЕТУ ли???

Нещо ми е много трудно да се сетя за такава.

Сещам се единствено за Джони Деп и Ville Valo, а и David Coverdale разбира се.

Олеее, вие щом чак до детската градина се върнахте, тогава и аз имам неосъществена любов. Бях влюбена в Пламен от 12-тия етаж, защото от терасата им се вижда Африка. А на майка ми съм казвала, че ще се омъжа за Пламен, защото той ще стане моряк, а пък в днешно ( тогавашно ) време " Пари, пари, ама и рубли трябват...." Лапешка работа. Баща ми пътуваше и все мъкнеше едни рубли и аз явно съм решила, че рублите са основен фактор за добро битуване. Обаче Пламен се премести в нов апартамент, от който не се виждаше Африка. Освен това реши, че ще става космонавт. Разочарование голямо се оказа.

О, наистина много се страда в детска възраст. Влюбих се в 5 клас в един от 7-ми, но той изобщо не ме забелязваше. Аз бях висока и кльощавка до 9-ти клас и някак непривлекателна за по-големите момчета - нямах добре обзаведен заден двор, нито балкони. 3 години чаках да ме забележи, но не се случи. Унизително, но една "доброжелателка" беше решила да сподели пред него за моите чувства, след което дори не ме поздравяваше. Влюби се в моя съученичка и сега са щастливо женени /надявам се/ и живеят в чужбина. Виждал ме е няколко пъти след това. Разбира се, от грозното патенце стана лебед, колкото и нескромно да звучи, и той най-безсрамно си пробва късмета с sms на служебния ми телефон /незнайно как го е изкопал/, в който обясняваше как не можел да ме забрави. Как да ме забрави, като дори не ме е запомнил... Наврях го в кучи гъз.
Втората ми несподелена любов бе любов от пръв поглед. Бях на 23 и го видях на един семинар във Велинград. Оказа се, че е от Царево, а аз след броени дни планирах да отида на гости там. Отидох за 5 дни, върнах се след 25. Излизахме всеки божи ден като приятели, но така и не почувствах някаква топлина от негова страна. Връщайки се у дома сърцето ми се късаше от болка. Костваше ми много усилия да го забравя, през което време промених почти напълно външния си вид. 5 месеца след това се видяхме на една конференция, където пък започна неговата несподелена любов към мен. Мисля, че продължи няколко години. И така се разминахме. Останахме си приятели до началото на неговия брак, след което прекъсна контакта с мен. Значи, не сме били приятели ... Сега не мога да си представя, че съм могла да бъда така привлечена от някого, когото дори не познавам.

Веднъж в живота си човек трябва да изпита и това. Като да облечеш огнена риза. Възпитава, калява и облагородява добрите, а лошите стават още по-лоши. Не е за всеки, разбира се.

Голяма несподелена любов аз не съм имала. Просто не пасва на моя характер и никак не са ми присъщи постоянство и дълбоко страдание. 

Аз бях обект на голяма несподелена любов. Няколко години. Сърцето си не можеш да насилиш... при все, че беше страхотно момче, страхотен човек. За него си спомням само с добри чувства и му желая щастие в мислите си.

А ето какво мисли Стефан Цанев за първата любов:


Малка сутрешна изповед
на едно шеснайсетгодишно
момиче


Не беше страшно.Нито беше вкусно.
Целувка първа...Това ли беше то?
Откраднато захапване на устни
с човек,
изчезващ като спомен за актьор.
След век го срещаш:
о,плешив,намръщен,
шкембе,лъщи по устните му мазнина...
Здравей!-му казваш.Той не ти отвръща.
Не чу?
Не помни ли?
Или не ме позна.
И отминава той,той-твоят първи мъж!
На тебе от обида ти се плаче.
Но сълзите ти
като милосърден дъжд
измиват истината от клепачите.
И става той отново чист и хубав,
отново и завинаги
един и същ...
И всеки път,когато пак се влюбваш-
целуваш устните
на оня първи мъж.

Бързо признай откъде познаваш мъжа ми??? 
Забравила си да уточниш, че и пъшка. 

 

Да,имах в четвърти клас.Бре,голямо влюбване-още си спомням какво чувствах,а сега като се замисля момчето -нищо и никакво(май само аз го харесвах).Не се познавахме лично.Че писма ли не му писах,че приятелки ли не пращах,записвах се на лагер,кръжоци заради него...какво ли не беше.Само си спомням,че като разбра постоянно ме гледаше и ....тва беше...

Може би грешката е моя. Не знам защо,ама съм много проценти сигурна, че видях, че темата беше на Касиди. Явно имам сериозен проблем с очите...

Не се карайте, този е моят.

  Ще ме уморите. Имах несподелена любов цели 18 години. Отмъстих му, като го влюбих в мен. И го зарязах.

С прекрасни спомени съм. Беше ми съученик в гимназията. 

Не разбирам как, ако имаш истински и силни чуства към някой няма да ги споделиш в някакъв момент? За мен такъв фим няма. Друг въпрос е дали чувствата ще са споделени. Общо взето не разбирам какво влагаш в "несподелена" любов - непризната или безответна?
С изключение на един единствен случай на брутална подигравка с чувствата ми помня само с добро всичките си безответни любови. Нямам непризнати. "Голямата" сега е с дете на 4 1/2 години, омъжена, приятелка.

Добре де,как може да имаш прекрасни спомени от една несподелена любов.Това направо ми звучи мазохистично.

Ако кажеш, че и хърка, това би обяснило защо мъж ми през седмица е в командировка. 

Несподелена...при мен по скоро беше и е,все още,неизживяна.
Спомням си го много добре,даже и до ден днешен потдържаме връзка.
При нас беше разминаване.Разминаване на време,на чуства,на усещания един към друг.
По настоящем и двамата сме си казвали,какво е било,защо е станало така и какви чуства е криел всеки един в себе си.
Винаги ще си задавам въпроса-"Какво щеше да е ако....?" и тайничко ми се иска да имам отговор,но уви....

Моя си е темичката 
Благодаря на всички за отговорите и не съм искала да ви натъжавам     

Имам, да първата ми голяма тръпка - края на 4 клас. Бяхме съученици, той кандидатства и го приеха в МГ от пети клас, но пък беше в един клас там с най-добрата ми приятелка, и в противоположната смяна, що часове съм изкарала при дружката в МГто заради него.  Ама патка, така и не му казах, че го харесвам, след пети клас бяхме на лагер заедно, пак случайно, след шести пак на лагер на море, и така тъкмо го забравя и съдбата ми го сложи пред очите, сънувах го всяка нощ, то не беше блян, чудо!
В един момент около 8 клас пътищата ни тотално се разминаха, аз се увлякох по друг и т.н., но ми е много мил спомен, нямам думи. Доколкото имам информация в момента живее в чужбина, дори не съм сигурна ако го видя, дали ще го позная, но пък е неразделна част от спомените ми!

Имам, уви удрям на камък,не отстъпва........и това си е..............а аз се пробваммммммм..

За мен мъжете , които не ме харесват са гейове или вече прекалено обвързани . 

Михаела, ти ли си на аватара?

Сопрано, за първото е ясно, ама за второто да разбираме ли, че не си прекалено обвързан 

Де да бях ... 

несподелената ми любов си остана един асистент от университета (4 години по-голям от мен)... и все до ден днешен като го видя нещо ми трепва, но ...уви....

  Май няма такава при мен или вече не си спомням

Имала съм. Две. Хич не ми хареса  Може би истината е, че не бяха така споделени както на мен ми се искаше. Няма да ги забравя и двамата.

Винаги когато изпитвам аспирации към някого, намирам начин да му го кажа. Не се страхувам от отхвърляне или нещо подобно, защото практиката ме е научила, че в повечето случаи и той е изпитвал същото, но мъжете са по-нерешителни и сякаш са чакали да им подам знак, за да започнат да действат... Никога не крия от някого, било то мъж или жена, че ми харесва. Смятам това, че е напълно в реда на нещата.
Чак несподелена любов не съм имала, вярвам, че е голяма гадост и не искам да ми се случва.

Първата година в гимназията  - най-големият шемет в цялото училище(обличаше се различно и т.н.), ама ей на - в него ми лепна погледът (че и дълги години си падах по точно такъв тип мъже-рус, зеленоок, с дълга коса) - и се започна....Моята програма на едната страница на тетрадката, неговата  - на другата; то не беше преследване по коридорите, пък засичане пред стаи...Хубави спомени(нищо, че несподелено). Запознахме се в годината когато той завършваше - най-добрата ми приятелка тогава му каза за чувствата ми ...Е, не се получи нищо, но все пак...Сега се виждаме от време на време из града, даже пием по бира понякога...

 Малееее,колко съм стара вече-изобщо не помня кой какво ми е споделил,че и любов да е.

Имала съм. Човекът така и не подозира до днес. С  такава тръпка, че като го видех, топла вълна ме заливаше, подкосяваха ми се краката, изтръпвах и ми идваше да летя   Днес не знам дали го обичам, не го мразя със сигурност, макар че заради несподелените ми чувства години наред после в живота не ми вървеше в любовта.
Днес само се сещам понякога, как тръпката беше толкова изпепеляваща, без да имам никакъв контакт с него, че ако евентуално имах, щях да съм най-щастливата на света, разбира се ако не умрях от вълнение.

Хъм..аз съм се влюбвала само два пъти в живота си.Ако сред тях имаше и някакъв несподелен опит, щях да се гръмна.

Иначе, често се увличах, но все успявах да споделя страстите си.
Едно от увлеченията ми не се даде - ни доброволно, ни с бой - каза, че съм лигла.А бях в 10 клас, к'во е очаквал, да съм вери сириъз???!!!Помня го, щото го видях след години - влачеше се след някаква ученичка, баш каквато бях аз тогава - безподобна малка капризница, само дето той е минал трийсетака вече....Сега май му импонира подобен стил
Видяхме се в заведение, нямаше да го позная, ама той ме фиксира.Та, седи си той, пие си питието, а девойката пърха с мигли, ще й изхвръкне душичката от тялото да се разкърши на дансинга.А той й вика:"Ти к'во, мислиш се за много хубава ли..."????!!!! А мацката го поглежда изпод клепки и промърморва:"Ми, дааа..."И отмята дълги черни коси.А той си гаврътва питието.Не се и чуваше добре, та не можах да стана свидетел на още реплики.
А и мъжът ми не взе участие в разговора, щото зяпаше девойчето, та побързах да си намерим място нейде далеч, щото цяла вечер, в която неосъществената ми тръпка се налива и хълца за някаква девойка, която осъществената ми брачна любов наблюдава със съмнителен интерес, щеше да ми дойде малко отгоре

Имала съм и аз...
Хубавото е,че липсва онова разочоравание.
Иначе даже не бих го нарeкла любив ама здраво бях лапнала ама така е на 15 
Сега се сещам... с смях ... какъв човек ми е харесвал (то и тогава визуално не ми е допадал ... ама пуста спортна злоба).
В интерес на истината ... сега като се замисля катоо бях малка малка.. 5 6 клас наистина много ми харесваше едно момче от тренировките .
Много странно се получи тогава.. аз му бърках името постояно ,а от един сън ... на следващия ден като омагьосана...После "след години" се оказа ,че е съученик на една адашка, с кояот станахме много близки приятелки om IRC.С
Наистина като се замисля си струваше момче поне тогав де.Знам ли таз пуста Швабия  може да го е развалила

Нинив ал-Мийра
Тъй каот ти гледам подписа незнаех ,че гледаш "Пещерата на златната роза" ("Фантагиро") и майка ми много го харесва тоя Тарабас.
 
та ем пдосети за несподелената ми любов с принц Ромуалдо 

е, как?! винаги има по някой, подрипващ нервно по тъч линията. Винаги супер абсурден като избор и почти винаги си остава в резервите.

Несподелена не, по-скоро неизконсумирана. По взаимно съгласие  

Нямам несподелена любов. Всичките си любови съм споделяла, признавала, консумирала по един или друг начин .

аз съм имала и то няколко поне - по мое желание- реших че ще е безсмислено и че тези хора не са подходящи за мен като характер...2 случая си спомням най-ярко:
първата ми любов-синеок красив умен 1 година га харесвах... по-късно му казах и аз не знам защо и май от тогава не сме се и виждали 
и още един- и той беше в  моя клас 5 години от които 4 бях лудо влюбена в него (още от самото начало реших че не би могло да се получи нищо) той така и не знае... Но след толкова време опити да го забравя се появи сегашният ми приятел 

И аз така...Беше красив, мускулест, каратист, с гъста черна коса...още на първата среща разбрах, че няма да се получи. Бях влюбена в него като в картина, щом проговори, щом разбрах що за човек е...тц. Скоро го видях...пооплешивял, мускулите ги няма вече, така че не съжалявам нито за миг 

Ох, размечтах се и се върнах в 7 клас и годините от пубертета. Много несподелена любофф, много нещо беше при мен. То бяха писма, то бяха стихове, то беше чудо.

Сега, най се кефя като засега някоя бифша несподелена либофф, а той милия - остарел, напълнел, погрознел.
А аз съм си все убава! И омъжена щастливо!

Имала съм и за съжелени ене само една.Първия щом спомена Методи и мед микапе от устата до преди времеИмаме общ приятел който от време на време ми дава инфо за него.Скоро си гледах любовното писмо което му се обяснявах-копирах си го и го сложих в бележника от 8 клас.Това писмо ми беше като талисман и си изкарах 8 клас без да уча с оценки от 4-6.Втората беше приятел на братми.Всички разбраха за нея но не и той .Все пак брат ми не ме предаде,но казваше че нищо няма да излезе и за да ме предпази всеки път когато излизаше с него а той момчего което харесвах с мацка ме взимаше и мене.Е разбирас после ме захвърляха като парцал ако и брат мие бил с мацка за се мляскотат.Правеше го с цел да го забравя но уви все още го помня.Всеки ден минавам по път за работа през тях на пл.Македония и като му видя прозорците си въздъхвам.

Пьрвото ми влюбване (бях в края на 4ти клас) беше несподелено. Момчето беше "идеальт ми zа красота". Всьщност тогава раzбрах, какви момчета харесвам (бели, чернокоси, дьлгокоси... по вьzможност китаристи  ). Пичьт беше 3ти курс, нямах никакьв шанс.
Бяха огромна компания метьли, сьбираха се на паzара, надуваха zдрава муzика на някакьв касетофон и куфееха... беше яко, ама аz ги гледах иzzад една будка 
След време се zапоzнахме.
Но вече нямаше смисьл даже да се пробвам, от онова дьлгокосо метьлче не беше останала и следа... посещавапе редовно фитнеса, косата му беше 3 сантима... е поне още свири на китара...

...............

Мисля ,че имах нещо такова ... но чак любов да е било ..по скоро детско залитане ...В по зрялата си възраст нямам такива случки ...Глупаво или не ,но в повечето случаи съм бил аз причината за несподелени любови ..може би съм бил много претенциозен към жените до мен ..или де да знам ..,но винаги съм бил  някак труден ...Дори наскоро пак получих едно неприлично предложение ,което отхвърлих ...,но това е за друга тема 

Имам да...Обичам го този човек до пръсване и то от доста дълго време (ама наистина доста),но не намирам смелост да му кажа и сигурно никога няма да намеря...С  него сме приятели и не бих искала да го изгубя като такъв...Еххх пак се хвърлих в размисли...

Уфффф, и аз пак го сънувах, напоследък ми се случва често....Много ми е мъчно  , ама наистина много. Писна ми да се събуждам и да ми се плаче. Но всеки оценява, това което е имал, едва след като го загуби. 

Имах. Сега ми е много близък. Приятели сме.

  9-ти клас. Съученик. Идея нямам подозирал ли е, че ми е голяма тръпка - сигурно - на мен и досега ми личи, като си падам по някого, пък представям си тогава.  Аз си примирах по него, а той стана гадже на друго момиче от нашия клас. В момента са женени, имат детенце. Много, много топли чувства имам и към двамата. 

След това изживях още една несподелена "любов". По-скоро - бях си навила на пръста, че го искам този мъж и това е то. И го атакувах с всички средства - голямо преследване беше, драматични обяснения и поетични страдания, вечни чувства и т.н. глупости.  Представям си как съм му изглеждала - той беше на 36 тогава, аз - много години по-млада. За мен беше "историята на живота ми", а за него - класическо "pump and dump".  Към днешна дата ми е смешно и нелепо, но преди 10 години си беше "несподелена любов". 

Една такава ми се намира- несподелена, но консумирана . Бяхме в чужбина и работехме заедно. Аз бях много влюбена и изписах сто цикли стихове, а той не беше, защото по негови думи обичаше приятелката си в БГ. Което не му попречи два-три пъти да се усамоти с мен и кана уайт рашън .