За финансовата zависимост на една жена..

И аз като Шанел. Даже ми идеше да се извиня за вчерашния ми постинг към Сийка простата. Добре че навреме размислих, че ще ми излезе лошо име.

 


    
лек ден на всички 

Браво на Шанел,това се казва жена и половина !
Не,не съм се омъжила малка,но какво значение има това?Много неща които трябваше да бъдат иначе се оказаха съвсем различни от очакванията ми,като например че свекърва ми ще гледа детето ит.н. подробности.Попитах,защото предположих че след като има жени,които работят и гледат деца сами без баби могат да ме светнат как става това.Има много неща,за които човек не се сеща,когато му потрябват идеи.
Мисля че икономическата независимост е едно от най-важните неща за един човек,независимо дали е мъж или жена.Не е до това дали ти дават в момента пари или не.Винаги когато съм пожелала да купя нещо съм имала възможноста да го направя.Или почти винаги.Но това е без значение-това какво е в момента.Много от нещата могат до толкова да се променят,че предишният ти живот в охолство да ти се струва като отдавна отминал хубав сън.Ето например свекърва ми-никога не е работила,не се е осигурявала,няма никаква пенсия.Ако свекър ми не дай си боже умре в един прекрасен ден,какво сте прави тази жена?!Никой не е застрахован че точно на него нещо такова няма да му се случи,когато най-малко го очаква.Да не говорим колко много мъже всяка година напускат съпругите си,защото са забили нещо по младо и свежо.Мисля че е глупаво да се озовеш в ситуация да нямаш пукнат лев,с деца и никакъв опит в живота.

Започвам да подозирам, че финансовата независимост става близка като компенсация на емоционалната независимост. Някакъв страх от това, че ако се оставиш да си финансово зависим, ставаш и емоционално зависим от партньора. То затова хората се женят и живеят заедно. Не за да са финансово и всякак независими един от друг, а точно за да си помагат, всеки да прави каквото може, за да може семейството да оцелее. Всеки дава от себе си. Иначе по какво ще се различава едно семейство от съквартирантите? Животът не е само плащане на сметки.
Според мен вече хората се хващат за финансовата независимост, защото се страхуват да се обвързват емоционално и изцяло с когото и да било.
Не коментирам финансовата независимост от родителите, защото това е част от съзряването и ставането възрастен и грижи за собственото семейство.

Това няма общо с темата.

Ела да видиш какво правя по цял ден. Като работя за себе си и семейството си, няма от кого и как да открадна от работното време, защото това означава да открадна от себе си. Тук не играят наемни отношения и принципи от сорта "работя колкото ми плащат).
Когато се е случвало някой така да си представя розов живота, му предлагам да се сменим за 72 часа и да върши всичко това, което и както го върша аз, а после да си говорим. Досега няма кандидати. Всеки си признава, че предпочита да ходи на работа, защото поне обедната почивка и клюкарстването с колегите са му гарантирани всеки ден.

Аз също не мога да се сетя за такава, която в момента е на 55... Но след 25 години със сигурност ще  има доста такива _{(аз няма да съм сред тях, но имам приятелки, които ще бъдат)}. Все пак времената сега са ДОСТА по-различни, начина на живот - също.
Колкото до независимостта - тя е състояние на духа и не може да се дели на финансова и друга. Познавам работещи жени, които се чувстват зависими, и домакини, които не се чувстват такива. Както вече всички се убедихме, животът е достатъчно пъстър, и нека всеки си го живее както намери за добре 

Много си права. Защо ли не звучиш никак затъпяла, ограничена и непораснала? 

Финансовата независимост се постига с времето. Малко са хората, които се раждат достатъчно осигурени, за да са независими. За мен независимостта е нещо, което мога да нарека свое само ако съм го постинала със собствени сили. Иначе някак не ми е  сладко, не знам как да се изразя по-точно.

При нас обаче ситуацията е такава, че постигаме всичко заедно. Тоест аз не бих се справила така успешно без мъжа ми, както и той без мен. Той е силен в едно, аз в друго, затова и работата върви. Различни сме, различни неща умеем и по различен начин виждаме нещата. Да имаш бизнес заедно с мъжа си е доста рисково, но има и много силни страни.

Колкото до това да ми прехвърли мъжа ми цялото си имущество, не разбрах майтап ли е или какъв е смисъла, нали всичко е общо така или иначе, след като вече си се оженил

Да, така е-имаш гръб.В твоя случай мъжа ти примерно.Други имат родители, трети-наследство, четвърти-щур късмет.Не на всеки му се развива живота така обаче.И да, за да постигнеш финансова независимост САМ си е на късмет.Някои цял живот не се замислят дали им е нужна тази независимост, защото живеят щастливо с някой/ все едно кой/ до себе си.Други живеят с мисълта, че един ден може да останат сами и впрягат всички сили.И-ако имаш основата, помощта и рамото се получава-останалото е бла-бла-бла или щур късмет.

пенелопа, имаш една от мен! Аз живея щастливо, но ако недай си боже нещо се случи - имам гръб. Не е кой знае колко дебел, но не е като да останеш на улицата. Може би хора (жени), които нямат нищо зад гърба си се притесняват и са чувстват зависими, но аз не съм. Доволна съм от избра си, засега. След 3-5-10 години, кой знае, променяме се и нещо, което сега ми изглежда супер, тогава да не е така. Но това може да го каже и жена градила кариера и финансова независимост, и тя да не харесва решенията си 5 години назад да речем.

Не мога да разбера защо се карате, а не насочвате вниманието си към реалния проблем. Имала избор жената - дрън-дрън! Няма да има реален избор, докато законодателството не се промени в България. Избор имат американките - ако щеш цял живот не работи, грижи се за семейството си, бъди идеалната съпруга и майка, но ти наистина си защитена от закона - утре ако на твоя мъж му хрумне да те смени с по-млада, ще ти плаща издръжка доживот, и то издръжка, която ще ти стига!  Ето това е избор. Нашето тук е заравяне на главите в пясъка. Да, аз съм за избора - нека всяка жена да живее както намери за добре, но държавата наистина трябва да й осигури този избор! А замисляли ли сте се какво може да стане с една жена и децата й, ако мъжът й, например, катастрофира (не дай си Боже!) и не е успял да спастри сериозна сума? Къде отиват тогава тя и децата, ако е безработна?

Що се отнася лично до мен - работя и винаги ще работя. Не е само до пари, макар че изкарвам наистина добре. За мен работата означава социален живот, контакти, развлечения извън домашните рамки.

Трябва да се стремим към независимост при всяко положение. Поне за мен не е достатъчно да се гордея само с успехите на мъжа ми. Искам да имам и свои, иначе не мога да бъда доволна. Дори и мъжът ми да е мултимилионер, ако аз нямам собствени успехи, вкл. финансови, просто няма да ми е добре. Ако ще да сме супер задоволени и да имам всичко, нямам ли пряк принос за това, не е за мен. Наистина приноса да се грижиш за децата и да си си вкъщи е огромен и много ценен, но аз държа да имам и успешна работа, това е.

Всяка от нас има малко или много социални контакти, активен живот, работи...Просто се случва в различно време, не вървим всички като един набор в училище.Както вече писах-при едни е на 20г, при други-на 30 развитието.И не става въпрос за деленето-домакиня-работеща.А за независимост.Няма пълна независимост, често зависиш от ред обстоятелства.Който е добре финансово, го е постигнал в миналото с гръб.Сам-не става, щур късмет си трябва.Не всеки има гръб обаче.При едни е родители, при други-съпруг.И ако се случи да ти се удаде възможност да извоюваш някаква независимост, но се е случила във време, когато не си могъл да се възползваш от шанса?

Според мен не сте разбрали (или повечето) какво пита авторката.
Явно темата и е породена от няколко други теми, в които жени със семейни проблеми споделиха,че не могат/не искат/не смеят да изоставят съпрузите си,защото са финансово зависими от тях,въпреки,че изобщо не са щастливи.

Разбира се, това не се отнася по същия начин за щастливо омъжените неработещи жени.

Може би не беше написано съвсем ясно, но въпросът е:ако не сте доволни от съвместния живот със супруга и искате да се разделите,кое ви плаши да го направите?

Когато в едно семейство мъжа си намери любовница,докато жената гледа децата и къщата,колкото и пари да имат като семейство те вече не са съвсем такова и засегнатата страна има право да промени позицията си.Ако обаче жената се страхува да напусне мъжа си,защото се съмнява ,че ще може да си докара сама същия стандарт на живот или поне подобен, то тя остава у дома при мъж, на когото прислугва,който я обижда, който не я зачита и се държи зле с нея.
Не всяко семейство успява да се справи с кризи от подобен характер.А ако останат заедно в името на децата или финансовата стабилност- то след време жената има самочувствие на парцал и дори изглежда така,независимо колко са скъпи тоалетите, обувките и спа-процедурите и.

Всяка жена има възможност да реши-искам ли да съм с мъж,който има достатъчно пари да ми плаща всички глезотии, които не мога да си позволя сама, но не ме прави щастлива като жена,не ме обича, не ме уважава,не ме хресва и се държи ужасно?

или

Искам ли да живея в съгласие със себе си,да запазя себеуважението си,да защитя личността си от този зле отнасящ се с мен мъж, като ако го направя ще загубя всички материални облаги и ще живея по-скромно, но много по-спокойно.


Аз лично много се възхищавам жени,които не се съгласяват да се държат с тях като изтривалки, независимо колко са богати мъжете им.Щото те,ако са истински мъже не биха се държали неуважително към тези, които са им родили деца,независимо какви са.