За финансовата zависимост на една жена..

Няма смисъл от делене. Както казах, ние сме партньори.
Докато бях бременна, трябваше да лежа и той беше поел и ходенето на работа, и изцяло домакинстването /готвене, пране, гладене, чистене и т.н./. После през деня аз гледах децата, той работеше; вечер след работа ги гледаше той, аз работех на компютъра. Сега - заедно ги водим на градина, заедно ги вземаме /имаме и късмет да работим много близо един до друг и пътуваме заедно/; заедно пазаруваме /или основно той, когато аз съм малко до по-късно - такава ми е работата/ - аз дори на повечето основни стоки не знам нито цените, нито къде ги продават  ; вкъщи всеки си поел различни ангажименти доброволно - аз съм "отговорник" по прането и изхвърлянето на боклука, той - по готвенето, редуваме миенето на чинии, за чистенето - имаме помощница, той прави разните ремонти, аз извеждам децата на площадката и т.н.
Никога не сме се замисляли да делим домашните задължения на "мъжка" и "женска" работа...
А за финансите - имали сме периоди, когато единият е издържал другия или е изкарвал повече и обратно.

Всъщност, в семействата ни не ни разбират особено - в неговото мъжете издържат изцяло жените, а в моето мъжете издържат семейството, а жените работят "за престиж", но това е нашият избор. Свикнали сме вече на едно определено ниво на приходите и под него няма да ни е приятно.
Е, ако единият от двамата започне да взема 10-15 000 чисто, тогава със сигурност другият ще си остане у дома и ще поеме домакинството, ама сигурно ще пукне от скука /такива хора сме, че ни е много хубаво  у ома, ама ни идва нанагорно стоенето без работа/. Аз си останах 3 месеца почивка това лято и честно казано се чудех как да си убивам времето - за мен това са изгубени дни /не броя дните, когато бяхме по почивки и екскурзии цялото семейство/. Мен лично - спане до късно, домакинстване, кафета с други неработещи майки, обикаляне по магазини и козметици, четене на книги и гледане на сериали не ме удовлетворява.

А и ще се повторя, но нали става въпрос за финансовата страна на нещата - не свързвам думата зависимост с думата семейство, а и зависи реално от доходите и на двамата съпрузи, но е много по-добре да печелите двойно и да харчите двойно, от това да разчитате само на доходите на единия /ама зависи от тези доходи, разбира се - ако са над определен минимум, няма нищо лошо - независимо дали става въпрос мъжът или жената ги изкарва или мъжът или жената си стои вкъщи/...

Ти си сигурно си паранои4ка!
В която тема ме мернеш и ска4аш да хапеш!
Кротни се малко,моля те!

Да, Рени, аз това го разбрах.
Написах го, защото унифицирането по подобен принцип го намирам за безкрайно неподходящо.
В личен аспект аз съм намерила формулата за себе си, но тя не е универсална.
Ако работата ми беше натоварваща, или шефа ми беше неприятен, повярвай ми, щях да безделнича без угризения.
И това нямаше да промени и на йота твърдото ми убеждение, че един мъж трябва да се грижи за жена си и за семейството си изобщо, без значение дали жена му има лични доходи или не.

Чудесно, и аз делене не съм вкарвала в този смисъл, в който се хванахте.Вие сте екип и затова единя или другия има възможности.Когато си абсолютно сам, тези възможности са сведени до такъв минимум, че ум да ти зайде.Ние например заедно дете на градина не сме водили.И той не е водил.Водя аз.За взимане да не говорим-какво развитие и кариера мога да имам, когато гоня работното време на яслата.Само и единствено аз прибирам.Както и пазар, както и домакинството, където няма мъжка и женска работа-боядисва стени, сменям плочки, отпушвам канали и т.н.За престиж и аз искам да работя, но...Манджите ми може да не са като на майстор-готвач, но  и те време отнемат, защото и едни яйця няма кой да опърви вечер.

И да-точно когато нещата опрат до зависимости и коментирането им нещата нещо не са наред според мен.То темата засяга тези, които искат да се развеждат, а ги е страх от финансовия удар, а не за щастливо съжителстващите, които не си мерят кариерите, а са екип и са си опора.

Ай стига бе, проста била...схванала е, ама се е заяла с това.
Мда....тук условия за бързо връщане на работа и развитие една жена има само ако е подкрепена от близки и роднини.В тази връзка-не е независима.Ако това се е случило на ранен етап/завършва гимназия, учи, докато следва мама и татко се грижат или тя поработва, пак помощ-наеми, с гадже заедно или с родители, все някой от някъде ръка е подал, финанси за собствен бизнес ако щеш, осигурен дом ако щеш-все е нещо откъдето да започнеш;или ако роди млада-да има кой да и поеме детето докато учи или работи-ако не е баба, да е детегледачка, ама детегледачката тук си е почти цяла една заплата и ако си сам на наем-не е така просто а е само хипотетично възможно;ясла и аз търся, ма нямааааа, няма и това си е/И когато си в семейство-някак се разпределя тежестта, но когато семейството е на път да се разпадне именно в този уязвим период е нормално жената да е стресната да речем.Но изход, когато опре нож до кокал има.

е, това вече мен не ме касае, не се интересувам, вълнува ме темата по същество.

и иначе-тук е борба за една градина да си дадеш детето....някои майки са принудени буквално да не работят...

И друго-каква независимост има една работеща майка с дете-сама.Финансово ако трябва да сметнем-какъв доход, че да поема луфтовете, ваканциите от по 2 месеца с детегледачки, ако е успяла да внедри детето в градина въобще...когато е болно.Ако няма баба?Ако има баба-зависима е от бабата пък.Каква работа с такъв доход и каква кариера може да гради в момент, когато ялсата затваря в определен час и само тя всъщност е на разположение/ защото не е абдикитала/ да прибере детето?Да, знам каква, но тази работа също очаква от теб раздаване и отсъствия от дома, а когато си сам?Ако имаш свой бизнес, започнат в миналото-ок, на 20г са малко тези, които ако не е с помощ от родители съумяват да изтеглят кредит примерно и да развият за 10 години на нашия пазар успешен бизнес такъв, че да си необременен максимално финансово.А иначе-да се справим можем всички, както някой написа по-горе-от кон на магаре също може, но...гладни и необлечени няма да останем, но...
Та-за жените в положение-не смея, защото съм финансово зависима -причините с амного по-дълбоки, повярвайте, не е всъщност само до пари.

И аз това казвам
Аман от тъп народ.

Айде, Сийке, простата,  у лево. Никой не те кани да ни спамиш темите

Абе изтрещяхте ли- какви са тия обиди непрекъснато? Епитетите станаха повече от мненията

Глупости..... Както Рени каза, понякога не е нужно да работиш, за да си осигурен....и да си финансово независим със или без мъж до себе си.Вярно изтрещяхте всички май тази вечер!

Защо пък толкова внимание трябва да се отделя на финансовата зависимост/независимост в едно семейство?
Поне за мен, напрежението се привнася отвън - нагласата е от вида американски сапунки.
Защо една жена се смята социално пълноценна само ако ходи на работа за заплата, но не и тази, която се занимава предимно с децата (и дома)?
За себе си мога да кажа, че финансовата зависимост е икономическо понятие, и не е особено удачно за регулиране на семейните отношения. Когато се родиха децата и двамата решихме, че ще е най-добре да си остана вкъщи. И мога да кажа, че решението си заслужава. Не исках да се поддам на прословутото затъпяване по време на майчинство и работих по интелектуалното си развитие през цялото време. Просто изкараната от мен добавена стойност не може толкова лесно да се остойности в краткосрочен план, и почти никак в дългосрочен. Защото това, което съм вложила в децата си, ще започне да се вижда в техния живот.
Винаги ми е било безкрайно трудно да обяснявам, че финансовите взаимоотношения се надценяват. Ние чисто и просто мултиплицираме ползите от моето неработене като наемен работник, и тези ползи са изцяло за семейството. По-скоро голяма част от хората не разбират за какво става въпрос и измерват всичко в пари и зависимости.