За финансовата zависимост на една жена..

Вече тотално се обърках!
Всички тук са адски щастливи - работещи/неработещи, зависими/независими. Всички са успели.. Защо тогава не спират да валят темите от типа "Мъжо не спира да ходи по проститутки, ама аз не мога да го напусна щото съм финансово/психически/физически/исторически зависима от него"...
В крайна сметка всичко е строго индивидуално и някак си дискусията си губи смисъла, тъй като 90% от пишещите по темата ми се струва, че грам не са искрени...
 

Донякъде.....
Имам възражение обаче-не е само до глезотиите, които уж носи този т.нар. мъж в едно такова никакво семейство.Жената в подобно състояние не се притеснява за фризьора и спа-процедурите, а до това, как ще смогне да прибере децата от градина, когато тя затваря в 7, а за да може да плати градината и сметките сама на тези деца-работи не до 7 а до повече.В мнооого малко от случаите мъжът продължава да участва ефективно в ежедневието на тези деца, а те си искат своето време.Освен пари.Т.е.-рядко такъв мъж прибира децата от градина, ходи да понапазарува или пържи яйца вечер набързо за вечеря.Той отсъства изцяло.Вариантът детегледачка е от скоро популярен и пак не е по джоба на всяка една жена, освен ако не е имала възможностите и гърбът в миналото да се реализира някъде така успешно, или да има свой бизнес или родителите да са насреща/баба и дядо/

И да-всичко е индивидуално, а жена, пуснала подобна тема е по-скоро зависима емоционално, че всичко пада на нейните плещи и търси подобни на нея, които са се справили да и дадат кураж.Има един съседен подфорум, където няма жена, която да не се е оправила.И след катастрофа и нелепа смърт, и при бунашко зарязване още като бременни.Макар и мрънкащи понякога-те са на фронта и подяволите-имат право веднъж в годината да споделят и някоя несгода!

И на мен пък са ми ултра смешни темите за свекитата, свеки товааа, свеки оноваааа, ма много често тези свекита са именно този гръб на децата си-на същите тези развиващи се мъже, че и жените им, като им поемат децата, прибират ги от градина, бутат по някоя филия вечер докато мама и татко се приберат.Същите тези свекита са минали един житейски път и понякога имат връзки за някоя и друга работа....абе-който е абсолютно сам, само той знае за какво говоря, ама хайде.

независимост и семейство са две несъвместими неща
в едно семейство всички са зависими едни от други и тези зависимости са хубави
не говоря само за финансовите а и за емоционалните зависимости

аз се гордея с мъжа ми,че печели достатъчно за да мога да си позволя да не работя
за мен способен е само такъв мъж,който може да се грижи за жена си и децата си

Д.И.Р,не всички,аз никак не съм доволна от сегашното ми положение!Напротив,тази финансова зависимост е твърде подтискаща за мен.Възможно е и да има жени,които не работят и които не се чувстват притеснени,нито задължени да дават обяснения за това къде и за какво харчат парите на съпруга,но аз определено не съм от тях.Всеки път когато реша да купя нещо,каквото и да било се чудя как да го кажа на съпруга си.Не че не ми дава пари,обаче е някак си под достойнството ми и се чувствам кофти всеки път.Естествено че дори да работех отново бих съгласувала покупките с другия,имайки в предвид че сме едно цяло,но няка си би се избегнал този дискомфорт благодарение на мисълта че парите все пак съм си ги изработила самата аз.

Всеки нормален мъж би трябвало да може да се грижи за жена си и децата си. Отделен въпрос е, че не всяка жена иска да чака само на мъжа си за приходите на семейството.

Колкото до мен, сега съм доволна наистина от това, което постигам, но само преди 4 години бях в много трудна ситуация относно работа и релизация. Всяко нещо с времето си. Нещата се обръщат нон стоп  животът е ежедневна промяна.

Ако пишех в тази тема преди няколко години, съвсем различни неща бих казала. Единственото, което винаги съм знаела със сигурност е, че не трябва да се оставяш да зависиш изцяло от мъжа си във финансово отношение.

Е кво, тия дето работим, да не мислиш, че мъжете ни са на социални помощи? Какво общо има едното и другото? Жената не работи само от нужда, но и поради вътрешна потребност.

Албертин-това няма общо с темата....
Темата е защо жени се страхуват да напуснат мъжете си, да се разведат, а реват, че са финансово зависими и лек упрек към тях-защо е са направили нищо по въпроса да са независими.
Моят отговор беше-не всеки уцелва момента, не пред всеки има шансове равни с тези, които са успяли.Животът на хората се развива различно, за да очакваш, че всеки до 30-та си година ще е игградил кариера достатъчна, че да поеме бремето после сам да тегли влака.Обикновено и за това е семейството-да се сменя локомотива при нужда.Когато обаче локомотива се откаже и смени посоката-вагоните остават на едно място.И е нужно доста време, за да се купи нов локомотив.Една кариера се гради години.Не става за ден-два.Не винаги един човек има възможността да отдаде години само и единствено на развитие и кариера с цел-ако остана сам да тегля без проблем всичко.И пак казвам-това развитие започва от някъде, някой дава начален старт-дали родители с бизнес, с подкрепа като покрив над главата докато учиш или с буркани от село-все тая-някой подава ръка, останалото зависи от теб вече.

Мила мама,според мен днешният живот се е променил тотално от онзи в миналото,начина на разбиране също.Ти казваш"аз се гордея с мъжа ми,че печели достатъчно за да мога да си позволя да не работя
за мен способен е само такъв мъж,който може да се грижи за жена си и децата си",обаче не мислиш ли че е несправедливо да се нагърбва някого с тази тежка задача.За мен е някак си нечестно да се определят роли в зависимост от пола.Тук в Дом и Семейство е имало много теми за това дали мъжете мият чинии,дали помагат в домакинството и пр.Значи,ако приемем че живэйки с мъж,споделяйки едно домакинство той е длъжен да мие чинии,да се занимава с децата и да простира,защо тогава същото не се отнася и за средствата които се вливат в семейния бюджет?!След като желаем от съпрузите ни да участват активно в семейния живот,за да е честно и равноправно ние като жени би трябвало също да сме способни да плащаме общите разходи по вода,ток и отопление.
Само разсъждавам

така е.
Едно време мъжете почти постоянно са били я на война, я на гурбет. И жените пак са се оправяли и с нивата, и с децата, и с животните. Вярно е, че тогава са живеели в разширени семейства, няколко поколения под един покрив. Но както и да го гледам, все жените са се оправяли като няма работоспособни мъже наоколо. И сега се оправят.
Проблемът е, че цикълът на живота е друг. Специализацията и организацията на труда е променила почти всичко в семейните отношения. Има значение дали семейството е пълно, или само един родител носи основната отговорност. И с това се спекулира. Много самотни майки се опитват да компенсират недостатъците на своето положение с вярата в твърдението, че са независими. А има и достатъчно жени, които са в интерес на децата основно, не знаят дали да напуснат тираничните си съпрузи точно защото ще свалят надолу стандарта на децата. И като правило не се тревожат за себе си - те могат да карат и само на хляб, но грижата е, че децата ще бъдат лишени от начина си на живот. Обикновено в такива ситуации мъжете са склонни да си връщат на жените си като отказват да дадат и 1 лев с оправданието, че майката цяла да го изхарчи по чужди мъже.
Та, май това е.

Да,права си,много се отклоник.Виноват!

А реално се наскача тук отново-работещи срещу домакини-не е това темата, момичета...
Темата е-зависимостите...
щото ето ме мен-цял живот, от ученичка работеща-но не достатъчно независима....
И като жена на кръстопът, разбира се и от естеството на времето в което живеем-аз се боря в момента за спасяването на семейството си не от финансова гледна точка, а много по-глобална-среда, която да даде именно този шанс на моите деца-да станат независими до толкова един ден, че да имат пък възможността да се развиват.То е кръговрат...

Албертине не не мисля ,като теб
аз просто казвам,че за мен един мъж е Мъж  само ако задачата да се грижи за семейството си не му е тежка
това е за мен и такъв си взех

а относно равенството-варианта "майка,труженичка и общественичка"не ме блазни,тези соц идеи за жената на комбайна редом с мъжа  също
В Европа(по на запад-най общо казано ) на мъж осигурил на жена си спокойствието да е просто стопанката на един добре уреден дом се гледа ,като на успял мъж и никой не си представя жена му циркулирайки между печката и мивката

другото, което мисля е,че е тъжно, като жени подценяват този невидим труд по отглеждането и възпитанието на децата ,който е изключително важен
не случайно всяка придобивка по време на брак при евентуален развод се дели на две независимо, кой е работещия и кой не,защото този незабележим труд в къщи също е от огромно значение за допринасянето на благо за семейството

и още веднъж няма пълна независимост в едно семейство-и това му е едно от хубавите неща

го прочетох поне няколко пъти.Ами изказва си мнение жената,което аз подкрепям напълно тъй като и моите възгледи са подобни и за мен да си финансово независим е едно голямо предимство.Причините поради които аз работя са няколко-развивам се,подкрепям семейният бюджет(което винаги е добре дошло) и не на последно място спокойствието което ми носят личните доходи. Колкото и някои да  разправя,че едва ли не мъжете им от вратата им дават заплатата си-ми не мога да го повярвам.Може и да има такива но не е масова практика.А и не мисля,че една жена да е само  домакиня и да не работи  е кой знае какво постижение.Имам познати,които не си знаят парите в буквален смисъл и въпреки всичко за жената е едва ли не престиж да се развива и професионално.Това са жени с хубави професии,изучили много.По-скоро липсата на професионален успех според мен кара жените да се застояват в къщи.
Цитат на D.I.R.
Всички тук са адски щастливи - работещи/неработещи, зависими/независими. Всички са успели.. Защо тогава не спират да валят темите от типа "Мъжо не спира да ходи по проститутки, ама аз не мога да го напусна щото съм финансово/психически/физически/исторически зависима от него"...Ами.Не всичко е цветя и рози то е ясно.Затова и по-горе съм посочила ,че една от причините да работя е именно финансовата независимост.За други незнам,но за мен липсата на собствени средства ме кара да изпитвам душен дискомфорт.

Привърженик съм на тезата за работещата и развиващата се жена.
На който му харесва да е домакина - да е. За себе си съм избрала другото. За щастие имала съм избор.
Избрах да работя по няколко причини
Имам добро образование и не исках да го ползвам само за обща култура
Усетих, че изоставам спрямо съпругът ми, който имаше (и още има) доста добре развиваща се кариера. Не от желание да се състезавам с него, а от желание да опозная един непознат ми свят. Признавам, че след като започнах работа усетих промяна в отношението му към мен. Разшириха се и темите ни за разговор. Преди можех само да слушам за неговите служебни преживявания, сега участвам в тях от позицията на моя опит.

Milika,
Само с последното ти изречение не мога да се съглася.
За 9 години с децата съм натрупала достатъчно стаж - педагогика, диетология, медицина....., пък и психология. Дипломи имам и квалификации в достатъчно количество. Само не съм си мерира IQ. Та, ако 9 години гледах чуждите деца за заплата и си плащах осигуровки и данъци, това юридически щеше да ми се брои за трудов стаж и спокойно можех да го впиша в СV-то като професионална реализация. Но фактът, че съм го правила с моите деца, ме лишава автоматично от признаването дори и от непознати и по-малко образовани от мен хора ме смятат за професионално нереализирана.
Ето, с това не съм съгласна.

И за да има още малко смут - благодарение на този си опит сега имам много опит, който ми дава ракетна скорост в професията. Поне при мен няма противоречие. И не е нужно да става въпрос за корпоративна кариера. Не е нужно да имам началник и трудов договор, че да съм реализирана професионално