Ще се решите ли на още едно дете?

Ох, незнам дали да съм първата, която се включва 
Аз за себе си вече съм съвсем категорична- не.Не мога да се престраша,но все-пак съм вече на 40 год. ( и това има значение).
На смелите   

Аз се престраших, но сега умирам от страх. Родих в 38-ма 1800кг., 44 см.
На предната консултация пак засякоха изоставане по BPD с около седмица. По другите измервания е в норма. Ще видим другата седмица. Но аз вече не съм добре, само черни мисли са ми в главата. Добре, че е детето, та се разсейвам с нея.
Не знам какъв ще е финала. Много ме е страх.

С теб сме и силно стискаме палци.

Явно аз съм от малкото смелчаци.. да искам второ дете и когато малката стане на 1.5 -2 години и ако докторите кажат че може ще й правим братче/сестриче . Родих доста рано 29.г.с. полежах си в патологията и в интензивно и  когато се освестих след операцията и след упойката първо погледнах дали иамам гривна на ръката /т.е че детенцето е живо/ после си казах да готова съм да мина през това пак искам още едно детенце.Дали има риск- ДА , дали мога да загубя детето или да има увреждания - ДА, но мисля позитивно и някъде в душата си усещам че съм готова да износя и да родя едно живо и здраво дете и се моля да имам сили ако нещатат не се случат така.
Много успех на престрашилите се   

Аз съм от тези, които са се престрашили на второ след първо преждевременно раждане/в 31 г.с/. Вярно е, че много се страхувах, но взех необходимите мерки и успях да стигна до 9-ти месец. Според лекарите всяка бременност си е индивидуална и наистина е така.

Ей такива хора са нужни на света,браво,моите уважения към теб 
Аз лично още не мога да се престраша,но и аргументите ми са неоспорими-за сега.Но пък никога не съм го отричала напълно,все си мисля,че някой ден ще намеря сили и ще се навия на второ-въпреки всички рискове,които всъщност вече преживях

Има една умна приказка, че гръмотевицата НИКОГА не удря два пъти на едно и също място!  Но и мен много ме е страх..........

barfly с теб сме! Всичко ще е наред!

Здравейте, аз също още щом родих си обещах, че ще го направя отново, въпреки спонтанния аборт и последвалата тежка бременност. Оптимист съм и зная, че края ще е щастлив. Даже в последно време доста се замислям по въпроса, защото по-хубаво нещо и по-голямо щастие от това да станеш майка няма, а риск винаги си има. А пък и малчото трябва да стане батко..............

И аз в момента, в който родих поисках още поне едно дете, може и трето но след десетина години . Именно заради стреса от ранното раждане, миниатюрното бебе и последвалите ревливи дни и нощи, разбрах, че с едно дете не може, всичко може да се случи, колкото и черногледо и грозно да звучи. А риск винаги има, дири и да имаш бременност и раждане по учебник, кой може да ти гарантира, че всичко ще е ОК. Цунки

риск има във всичко
това че някой е родил преждевременно - ми трябва да се разбере ЗАЩО
ако има заложени причини които могат доа доведат до повтаряне на проблема - трябва просто да се внимава и тези причини да се сведат по възможност на 0 или на мимнимум
ама ей така щото първия път е станало - да очакваме че и втория път ще стане...за мен е като да се плашиш от митове и легенди

има доктори, изследвания и може да се провери в НЯКОИ но не и всички случаи дали има реск проблема да се повтори!
затова първо УТОЧНЕТЕ ЗАЩО стре родили преждевременно и после се страхувайте

мда и ще се подпиша под това - риск винаги има
ЖИВОТА Е РИСК ама не спираме да живеем
но! разбира се аз съм за премерен риск - и да се сведе той до минимум
явно, че ако има фактори предразполагащи проблема да се повтори - чая бих се замислила - аз напр най-вероятно имам генетичен проблем засугащ захранването на плацентата....и затова много ама страшно много бих се замислила за 3-то дори да имах възможност и желание....

и още нещо - оцелява се дори и с черни мисли, пък дори и когато видиш че има проблем - пак се оцелява заради малкото ти първо съкровище, заради това което очакваш и най-вече - защото такъв е живота - всякохубаво нещо върви ръка за ръка с много тежки и трудни моменти

catnadeen   ти имаш ли недоносено дете?
Твоето мнение ме навежда на мисълта,че твоите деца са си износени,да са ти живи и здрави
Но тук проблема не е в страха от това дали ще се роди недоносено,а изобщо дали ще се повтори кошмара след раждането,знаеш ли какво е чувството с месеци да не знаеш дали детето ти ще оживее и в крайна сметка на каква цена ?
Има недоносени деца ,които престояват десетина дни в болница и ги изписват живи и здрави.Мен лично изобщо не ме топли факта ,че има лекари и би могъл да бъде премерен риска,страх ме е да не преживея пак онзи месец и половина ,в който всеки божи ден точно в 12 на обяд ,висвах пред неонатологията, в очакване да разбера диша ли още или не,след което мозъка работи или не,след което ще вижда или не,ей това ме е страх да преживея отново,а не преждевременно раждане,защото пък и моето всъщност не е много недоносено,но.............
Да риск винаги има,но един път преживял това ,страха си остава,колкото и силна личност да си,ти си човек с чувства ,а тях трудно би могъл да подтиснеш,пък ако ще и най добрия лекар да е до теб.
УТОЧНЕТЕ ЗАЩО стре родили преждевременно и после се страхувайте -и да се уточни ,което изобщо не ме интересува,то това няма да ми реши проблема,нито ще изкорени страха ми,че няма да преживея кошмара отново
П.п. Извинявам се ако съм засегнала някой

Присъединявам се. Има друга тема за причините за преждевременно раждане.От нея става ясно,че....нищо не е ясно. Божа работа (макар,че аз самата съм далеч от религията).
Аз (и не само аз) се въртим в кръг от предположения, мнения  и обвинения дори...към себе си,към лекарите, ....Страхувахме се много докато оцелеем (ние и децата ни), затова се страхуваме и за бъдещите. Това, което се е случило си беше реалност, не виждам митологията какво общо има тук?
P.S. И аз се извинявам, но след дни е рождения ден на детето ми и сякаш отново преживявам събитието, а този назидателен тон с главни букви на помага на никого.

Здравейте милички и тук  
Темата ми харесва! 

Аз се престраших и даже се реших най- вече заради Теа!А страхът си го имаше при втората бременност не мога да си кривя душата...само че покрай грижите за моята голяма принцеса нямах време много да мисля какво може да се случи...винаги съм искала поне 2 деца...и вече си имам две...исках второ, за да може Теа да не расте сама, да е по- самостоятелна, по- контактна, по- отговорна и честно казано тя значително "дръпна" откак бебка се появи- говоря чисто емоционално, а и интелектуално...помага, пее песнички на малката, много е любвеобвилна, вярно има си я и ревността, но смятам, че е естествено/...
Бебе Лора се води недоносена, но аз не я смятам за такава- тя е родена почти на термин, просто е хипотрофна /2, 450 кг., 46 см./...явно не се е хранела достатъчно в мама, но при положение, че мама си носеше кака Теа всекидневно на рехабилитации през цялата бременност няма нищо очудващо...а и покрай грижите за едно прекрасно "специално" детенце аз не наддадох много- така че няма как и бебето да е много едро.
Никога не съм съжалявала за бременостите си, и двете не бяха планирани, но ни направиха много щастливи- имам прекрасни деца и се гордея с тях, а трудностите и тревогите си ги имаме и винаги ще ги имаме понеже сме "майки" и това ни е "работата"...аз лично смятам, че ако детенце има проблеми и хубаво да не остане само дете...за мен важно бе да са с малко разлика, за да може да си дават пример, да си подражават /за движение, говорене.../, да се развиват по- добре и по- бързо...мисля че не сбърках...
barfly,  всичко да е наред!И стига с черни мисли! ...теглото не е от такава огромна важност; по- важно е да е доносено относно седмици, развитие...Ако трябва влез в Родилно малко на "системи за угояване"_ аз така им викам и да бият инжекции за разгръщане на дробчетата; аз с Лора изоставах 2-3 седмици и след 10 дневен престой в болницата пак се роди дребосък ...но аз не се спирах...

ВИки и Мама, и сдевте бремености съм имала проблеми
лежала съм по болници
в седми месец на втората научих че детето има проблеми с бъбреците, че плацентата и захранването на второто ми дете са зле и може да се наложи по спешност да се вади преждевременно
не се знаеше какво й е на бъбреците и дали ще се оправи или няма....божа работа
кой тук е живял с такава бременост?
знам какво е да те е страх...още когато втората бременост почна и Мазнейкова каза че има проблем с кръвотоците на плацентата - вече знаех риска...знаех какво може евентуално да стане
и живях с това и си гледах детето другото и оцелях и след епикризата за бълреците и неизвестноднтта дали Мими ще живее или не....
бях в болница в 8 месец да ми бият инжекции за разгъване на дробовете защото кръвотоците пак бяха зле...и съм живяла с неизвестността кога и как ще се роди детето...и дали след това бъбреците ще работят или не.... с мисълта дали няма моята история да повтори случая на Теа........и куп друтги майчета
преживях го и ако наистина искам второ дете или в както в моя случай трето - ще го преживея пак
но! тук има хора дето наистина няма защо да очекват второто или последващо рагждане да свърши като първото
аз .... аз винаги ще има риск за моя последвала бременост въобще да не успее да завърши

така че Вики и мама - знам какво е даживееш от първия ден на бремеността си в страх...такъв какъвто някои тук дори не знаят защото не са чели във други подфорум за деца с проблеми или в проблемна бременост - и дай боже никога да не научат за всички рискове. постоянен денонощен страх.9 месеца и първите часове след ражданетоо - докато разбера дали пишка МИми или не...и въобще дали сработват бълбреците или не...
и съм живяла 5 месеца че и повече св страх дали ДАни ще остане с дцп или други увреждания или ще се оправи след "прекрасното " му раждане точно на термин....
и исках да кажа - преживява се....просто понякога живота не ти дава друг вариант - или оцеляваш или...нямаш избор и продължаваш живота си

catnadeen   ,съжалявам че си преживяла това,което пък още повече ме шокира ,що за мнение си хвърлила в началото,може би пишеш прибързано,или просто аз не съм разбрала мисълта ти,ако е така,моля да ме извиниш.
Ще ти покажа кое всъщност ме ядоса и щом като си преживяла тези неща,моля обясни ми 
това че някой е родил преждевременно - ми трябва да се разбере ЗАЩО  -ти като разбра проблема,по леко ли ти стана?
ама ей така щото първия път е станало - да очакваме че и втория път ще стане...за мен е като да се плашиш от митове и легенди -митът от първата ти бременност не те стресна ,така ли?
УТОЧНЕТЕ ЗАЩО сте родили преждевременно и после се страхувайте
 -тук въпросът ми е същият кто първия
Не искам да се заяждам,но пак твърдя ,че се изказваш прибързано,не забравяй че всички сме различни хора,едни преживяват нещата леко,а други много тежко,за всеки човек неговия си проблем е най сериозния и е добре да се опитваме поне да си влизаме в положението.
Нито ти ,нито аз съм най добрата и най силната ,че да даваме оценки и съвети,видите ли,щом аз съм силна и другите трябва да са такива и :Кво се страхувате,ами уточнете ЗАЩО и няма проблем
Извини ме за сарказма ,ама честно казано,понякога изобщо не те разбирам

не ме разбираш...и аз теб
не съм била груба и не съм дава оценка - казах само че е добре
1. ако може да се уточнят причините за настъпилото преждевременно раждане - напр една прееклапсия /аз имах такава но не в целите й екстри/ - тя може да су тушира с хапове още в началото и ЕВЕНТУАЛНО да не се стигне до преждевременно раждане. по същата логика има и др заболявания или фактори, които биха могли да се отстранаят или поне да се направи опит да се сведат негативите до минимум
2. да се опитва човек да е позитивен въпреки страха...който винаги ще присъства в живота ни - станем ли родители
това е. не съм давала оценка - не се страхувайте
казах само - страх или не страх - живота продължава и ако имате желание - ще се преборите - поне нямаме друг избор, аз няма - живях си със страха...но си струваше
и призовах да се потърсят МЕДИЦИНСКИ отговри на въпроса - може ли да се повтори, какъв е риска да се повтори
не е лошо едни имунологични и генетични изследвания при жени с прееклапсия например , едно следене на кръвното и сега след раждането, евентуално при втора бременост - след първа с такива проблеми - задължителен ДОПЛЕР и т.н. и т.н.
това беше моя пост. затова иронията ти наистина е излишна

Не очаквах,че спорът ще продължи.
Темата беше отправена към преждевеременно родилите майки с точен и ясен въпрос.Не изисква да се убеждаваме; нито е "За" или "Против";нито пък коя от нас е по-голяма мъченица.
Имам идея.Нека повторно бременните преждевременно родили майки да си направят тема.
Аз лично ще ги чета с удоволствие и интерес.

оо сори че не съм родила преждевременно явно като не съм - няма мправо на мнение
тук какво могат да пишат САМО преждевременно родили майки кво ли?
това да не есекта някаква или частен клуб?
я малко се осъзнайте...пишете в свободен форум и ще получавате различни мнения от различни хора независимо дали ви харесва или не
имай малко уважение към другите - не е нужно да изпиташ някаква болка буквално на гърба си за да си усетил някои неща!
или ти не пишеш в други теми никъде? напр попрочети в "татковци" има интересни неща и без да си татко и можеш да пишеш без да си мъж..... доста жени пишат дори когато въпроса е само към мъже...толерантност липсва май тук ама това е др въпрос

както и да писна ми този детински спор - не съм писала да обиждам, нито пък за да бъда обиждана - най-малкото търся пък съчувствие или си меря нещастието с това на някой друг - идвам от подфорум където има толкова болка и тъга и нещастие, че никой не си го мери....казах личното си мнение с някаква цел и нямам намерение да се оправдавам като ученичка - имам правото да си имам своето мнение независимо дали на някои индивиди им харесва или не

catnadeen иронията ти е абсолютно ненужна.
Тук сме ,за да си даваме подкрепа, както и да получим съвети. Съгласна съм с мнението ти, че е нужно да се уточнят причините (ако  е възможно) предизвикали по-ранното раждане. Думите ти ми подействаха успокойтелно(което беше и целта на темата, междувпрочем )-когато човек е наясно  какво му предстои, ако може да избегне грешките или намери някакво решение на проблема си, страхът постепенно изчезва. Несигурността е нещото , което ни кара да се притесняваме.

Никой не отнема правото ти на мнение (няма и как да стане).Казваш,че идваш от форум  с много болка и нещастие. Значи разбираш горе-долу за какво става въпрос. Ами и тук е така и не е редно си говорим с такъв тон; не е нужно да се обвиняваме, а да се изслушваме и подкрепяме. Ти може би целеше това, но не успя да го изразиш. Начинът, който избра и е доста остър, тонът агресивен и става все по-агресивен. Ако целта ти е да се движиш по подфорумите и да "разтърсваш" момичетата- О,К.
На мен това не ми е нужно.
Наистина да спрем до тук.

ок изивинявам се
не ми е агресивен тона в първите постова а в последния защото се почмувствах засегната - едва ли не защото не родих преждевременно не мога да напиша нещо което наистина исках да бъде като ПОДКРЕПА и може би малко като съвет на какво да се обърне внимание за да се тушира страха
извинете ме - не умея да се изразаявам и май наистина бързо ставам агресивна за което също се извинявам

Е, аз съм от страхливите.
Не бих се решила за момента на второ дете, макар че знам че не съм права.
Родих 33 г.с. момиче 3,200 кг, 48 см. Тогава ми казаха заради теглото, че детето е доносено, но си носи всички рискове на недоносените деца. Бях със тежка преекламсия това е и причината за ранното раждане. Лекарите са убедени, че ако отново забременея нещата ще се развият във същата посока, че и по зле. Затова ме е страх и не мога да се реша, а съм на 32 ... Не че винаги би следвало да вярваме на лекарите 

catnadeen е изживяла достатъчно много със детето си, нищо че не е родила преждевременно!
catnadeen 

Аз се престраших за второ, въпреки рисковете и другите проблеми който имах. И за трето съм навита, макар че, докторите казват, че едва ли ще мога да износя до края дете. Ако имам възможност, най-вече финансова, искам още едно дете, ще лежа ако трябва 8 месеца по болници, ще избегна много грешки от предишните 2 бременности, но ще се постарая, най-сетне да се зарадвам на едно голямо и  нормално бебе. Искам най-сетне да успея да кърмя бебе, все такива обикновени неща и за да станат ще направя и невъзможното.

Да-категорично ще се реша /само още мъничко да порасне принцесата ми  / .След целия кошмар /родена е в 27 г.с. в тежко състояние/ със сигурност ще ме е страх, няма как, но бих родила още едно детенце /, а може и двечки/.Също като Salai ми се иска да разбера какво е да кърмиш  .Това, което съм решила за себе си е, да направя всички необходими изследвания преди да започнем бебеправенето, за да знам, че съм здрава. По време на бременност също бих си направила доста повече изследвания, отколкото първия път.Моето мнение е, че уточнаването на причината за преждевременното раждане/ако е възможно да се разбере/ , също е фактор, който не е за пренебрегване, когато причината е ясна, естествено е да се обърне внимание и да се направят изследвания, или да се следи за симптоми, които при първа бременност са пропуснати.

Аз вече имам двечки и добре, че второто беше недоносено. Винаги съм казвала, че ако Лора ми беше първо дете сигурно никога нямаше да се навия на второ. Минаха 2 години и половина от раждането и, всичко е ОК и въпреки това още не мога да се отърся от ужаса, хем минавам за силен човек. А само да мярна по новините нещо за кувьози и т.н. сълзите ми рукват веднага....

Същата история- за всички наоколо съм една от най-силните и организирани жени, но  видя ли кувьоз и започвам да се треса. А сега около рожденния ден на дъщеря ми изживях всичко отново и отново (вече трета година нищо май не съм забравила)

Здравейте,момичета! 
Този въпрос ме тормози денонощно,вече 4 та година!След кошмара който изживях с Малкия 32 г.с и 45см,след видимо перфектна безпроблемнна бременност,последва шока и  ужаса от това което преживяхме,/мисля,че никога няма да съм същият човек/,сега слава богу всичко е наред,имам едно здраво и мнооого палаво зверче  Но и аз така наближи ли рожденият му ден спомена изниква/кувиоза...той...  /буцата застава и сълзите сами тръгват,даже сега като пиша едвам се сдържам.Та никой изобщо не можа да ми даде смислен отговор на въпроса,защо аджаба се случи така,след като всичко ми беше О.К? Но аз също много бих искала да имам второ,дерзая се и хем ми се иска,хем не ми стиска...както се казва!Абе не знам,ама шубето е голям страх са казали хората....Пред дилема съм и аз момичета...голяма! 

Все още водя вътрешна борба със себе си.И да си призная все още не знам отговора.

eddy6,  madness и аз съм като вас. Тази година ходих за първия рожден ден на малката до неонатологията да оставя почерпка за персонала. Само като влязох в АГ-то и се разтреперих. Качих се до 4-ия етаж и очите ми се напълниха със сълзи...Акушерката ме покани да вляза, но побързах да откажа .Не мога да претръпна още...

Моята първа бременост също беше кошмарна - разказвала съм ви / 1600 гр - 44 см - 1м в кувьоз/ и се бях зарекла категорично, че никога повече няма да преживея този кошмар, НО....... Искам да ви кажа мили мами, че с времето всичко се забравя. Няма да ви лъжа, че през втората си бременост през цялото време си умирах от страх всичко да не се повтори, защото вече веднъж бях минала по този път. Не можах да се зарадвам, че отново ще ставам мама и да изживея пълноценно бремеността си. Непрекъснато си внушавах, че има някакъв проблем и ще родя по-рано.
 
Аз също бях с много тежка преекламсия, но гинеколога ми каза, че не е задължително при втора бременост да я имам и наистина не се прояви. Имаше такива теми във форума - доста жени има, които са развили това заболяване при първата бременост, а при втората не.
Кураж мили мами -вашите борбени недоносени дечица се нуждаят от другарчета в живота.
Аз пък да си кажа честно много искам да имам дъщеря, но не знам да ли ще се решя на трето дете. Страхувам се от това, че след 35 год се увеличава риска от увреждания, но това вече е друга тема. 

Мечтая си за още едно детенце, въпреки проблемната си бременност. Ще трябва обаче Вики да порасне поне с още годинка-две, защото пак ще трябва да лежа през цялото време и  трябва младежа да е "самостоятелен" - да не се налага да го нося.
Както съм писала в другите темички, още в началото си знаех, че съм "рискова" и въпреки лекарствата за спиране на контракциите и за предотвратяване на преждевременно раждане, а и лежането, мъника се роди доста по-рано. При следваща бременност нещата няма да са много по-различни - пак ще съм на хапчета и на легло, но се надявам да "устискам" по-дълго.
barfly, стискам палци 

Не ме притеснява втора бременност.Мисля,че ако взема мерки по-отрано няма да имам проблеми-то и за тази не съм имала никакви,а беше божа работа,така,че пак ще е така.

Здравейте и от мен мили мами. През 1998 родих първото си момченце в 35 г.с.(2300 гр. 47 см.). Не беше лесно, но се справихме. Сега той е 3-ти клас и е чудесно здраво, умно и весело дете. Освен това е най-високото дете в класа. През 2002 г. се роди и братчето му само 7 дни преди термина -3500 гр. 52 см. Втората ми бременност премина без никакви усложнения, дори нямах и гадене. Родих го 40 мин. след постъпване в болницата почти без болка. Кураж майчета, не се замисляйте за второ детенце.

Аз се престраших, Родих баткото в 35-ма 2050 г, 43 см.

Но аз вече не съм добре, само черни мисли са ми в главата.
Добре, че е детето, та се разсейвам с нея.
Не знам какъв ще е финала. Много ме е страх.

Въпреки, че лекарката казва, че всяка бременност е индивидуална, а и съм със серклаж и уж лежа повечко... но знам ли
Дано изкарам до 9-ти месец 

Да се включа отново тук.
След внезапното преждевременно раждане в 31 г.с. първия път, втория път родих 1 ден преди термин.
Първата ми бременност беше абсолютно безпроблемна, за разлика от втората, при която имах доста контракции.
Много се страхувах да не се случи отново, но слава богу всичко завърши благополучно след като взех необходимите мерки.
Ива, спокойно. Ще изкараш до девети месец. Стискам ти палци 

Е и аз се реших,  е и разбира се и втората бременостт завърши в 35 г. с.  както и първата. Сега се радваме на прекрасна принцеса обожавана и глезена от тате бате и мен, но със завиден характер и много борбена.     

Рядко влизам тук, не съм писала, но попаднах на темата и се развълнувах. Аз съм недоносено дете /вече магарица в 4-тото десетилетие от живота си/. Майка ми никога не се е оплаквала от тежката си бременност с мен /подозирам, че е имала прееклампсия/ и болежките си, след мене роди още две момичета, имам сестри близначки. Пожелавам ви да гледате позитивно и да направите децата си каки и батковци.

Родих Криси в 34 седмица, 1480 гр. и 42см.През голямо изпитание преминахме, но слава Богу сега всичко е наред.Толкова си бях напатила и такъв ужас бях изживяла, че само мисълта за втора бременност ме караше да изтръпна.Когато забременях с Али такъв ужас ме обхвана и толкова ме беше страх да не се повтори всичко че даже не можах да се зарадвам на бременността си.Криси я изписаха от болницата на месец и половина и аз като Вики и мама висях всеки Божи ден в дванайсет на обяд пред неонатологията и се надявах на добри новини.Това беше най-тежкия и най-кошмарния период в животами.
За щастие този път всичко мина безпроблемно.Никакви системи за задържане и никакво лежане в болницата с изключение на 7 дни в началото на бременността - бях се обезводнила и ме вкараха за да ми вливат течности.Износих си Али почти до края- термина ми беше на 03.08.07, а аз родих на 25.07.07. с планово секцио.Доктора ми каза, че ако сме чакали най-вероятно съм щяла да пренося.
Така че горе главата.Не си мислете че като сте имали проблемна бременност първия път и втория ще бъде така.
Успех на всички, които са загърбили трудностите и лошите спомени и са решили да си имат второ детенце.Няма по-голямо щастие от това да видя как Криси се радва на Али, милва я и я цунка по бузките и крачетата и На всички разправя  че това е нейното Али.Даже се е прекръстила -  преди казВаше че се казва  ...тина ...бажева, а сега гордо казва  ...тина ...бажева-КАКА

Никога не съм си мислела, че защото тази бременност завърши по-рано, ще се лиша от втора....Дай боже и трета 

Да,но със страх, който с първата бременност не изптах. Чак след като родих осъзнах какво е да родиш в 8-мия месец и колко е страшно.

Разбира се, че искам поне още едно дете. И живот и здраве, дано се получи, ще гледам напред с оптимизъм и ще се старая да не се измъчвам с негативни мисли, пък каквото е писано..

И аз съм от престрашилите се.Има една стара приказка''Времето лекува всичко''.Кураж майчета, не се замисляйте за второ детенце

Оф, не се отчайвайте, милички!
Моята вуйна имаше сигурно 5-6 спонтанни аборта, преди да роди живо и здраво прекрасно момиченце(от Септември- вече ученичка).

Всеки следващ път беше все по-отчаяна и уплашена, но успя!

Мислете позитивно и се борете. Вярвам, че ще успеете!

     

След 3 спонтанни и едно раждане в 31г.с 1850г и 41см, 27 дни в болницата за да стане 2300г,после 20 дни в клиниката на д-р Чавдаров......бях категорично против за второ дете. След 3г обаче все повече ми се иска да си имам още едно бебче, но не съм се престрашила още. Не е вярно, че се забравя или времето лекува, просто с времето ставаме по- смели и силни. Кураж на всички!!!

Разбира се,че бих се решила, това ,че едното ми дете е недоносено не значи със сигурност,че и другото ще е недоносено, просто ако забременея пак ще гледам да се пазя повече, тъй като може би и аз имам вина за преждевременното ми раждане.

Не мога да не споделя - след раждане в 36 седмица 2050 г и 46 см, синът ми имаше много проблеми - преминахме през 4 операции и многобройни изследвания. Бях решила, че не искам втори път да мина през този ужас.
И аз като писалите мами, месец и половина чаках на обяд да разбера дали е наддал с 5 грама и какво е състоянието му, на всеки рожден ден си спомнях кошмара от неочакваното раждане.
Знаех, че аз съм виновна - заради високото кръвно и първия етап на преекламсия, който в далечната 1991 година никой не ми обясни.
Полека лека обаче спрях да преживявам отново и отново на рожденния ден на сина ми. Той растеше, стана на 13, а аз продължавах да се страхувам. И когато разбрах, че съм бременна на 36 години, изпитах същия неподправен ужас, че всичко ще се повтори. Но се взех в ръце, следих внимателно кръвното и другите параметри - когато в 33 седмица започна да се качва - влязох в болница, пих хапчета и така в първия ден на 40 седмица се роди най-красивата принцеса.
Затова - не допускайте мрачни мисли, вярвайте в себе си - ще се справите!

Само така.След първата ми проблемна бременност (раждане в 34 седмица, 1480 гр. и 42 см), втората протече по мед и масло, но разбира се много се пазех и пиех Магнерот от самото начало.

Момичета искам да споделя с вас, че родих, пак в 38-ма. Моята втора принцеса е 3150 г., 51 см. Много прилича на сестра си, но когато беше поохранена вече.
Взех необходимите мерки по-рано. Бях в паталогична за вливания и профилактика на белите дробове, пих Магнерич и Но шпа до края.
Така, че имайте вяра в себе си и да пратим черните мисли далеко, далеко....
На Коледа стават чудеса. 

Четита ти принцеса да е  жива и здрава и много да те радва.

Честита рожба и от мен, barfly!   

barfly да ти е жива и здрава и много, много да те радва!  

barfly, честита рожба и от мен!

Аз също искам второ детенце, но много ме е страх. При мен проблемът е физиологичен и 99% е сигурно, че пак ще се повтори случката  Още преди да забременея ми бяха установили деформацията и ме бяха предупредили за рисковете, така че от началото бяхпо болници... Имам двурога матка, която не може да побере нормално бебче - моята сладурка изчака до 34 седмица и 2 кг и реши да излиза.... При спешното секцио отстраниха преградата в матката, но година по-късно преградата отново израсна...
До преди година и дума не давах да се изрече за второ - направо ме втрисаше, но напоследък все по-често се замислям, даже и на таткото взе да му поотминава стреса  Но сме решили живот и здраве след 3-4 годинки, пък каквото сабя покаже.

Това все едно аз съм го писала.Винаги съм казвала, че ако Марти ми беше първо дете, едва ли щях да има второ. Тази година да ми е жива и здрава ще стане на 10г. и чак сега започвам да се замислям дали бих могла да родя трето дете.Много искам,  но все още ме е страх.

Абсолютно си права 
И аз съм на това мнение.

Здравейте,мами!
 Понеже прочетох цялата тема и забелязах,че много от вас са преживели като мен кошмара прееклампсия,искам да попитам тези,които са решили да имат още едно детенце-какви са мненията на лекарите по въпроса,проявява ли се това състояние и при следващата бременност или няма такава закономерност?Мненията,които съм чувала,са в подкрепа на второто,но все пак самата причина,довела до състоянието при първата бременност,не е особено ясна-т.е-преекламсията е патология на бременността,която все още остава малко или много терра инкогнита за докторите и няма как със сигурност да се знае дали ще се прояви отново при втората бременност...
 Ще ми е приятно да споделим мнения...

Лично на мен лекарите ми казаха, че най-малко 4 години трябва да изчакаме и след това да действаме за второ бебче. Да си почине организма ми, уж  Мнението беше, че шанса да се повтори прееклампсията е минимален, но не и нулев. Просто при първа бременност, завършила така, втората ще бъде следена по-внимателно  и налагат ли се мерки, ще бъдат взети по-навреме 

Благодаря ти,ivanah!!!
И  на мен същото ми казаха,но прочетох по темата и други мнения,та за това реших да попитам и други момичета,препатили същото....
 Пожелавам на всички здраве на тях и на хората,които обичат!!!!

на мен ми казаха 2 години да изчакаме и после за следващо.Но ме съветват да пропусна 2-рото защото при мен вуюисокото кръвно започна още 5  в месец и имало голяма вероятност да се повтори.Ама аз много искам 2-ро и съм сигурна че висчко ще е Ок.Само да порасне дребнат и да навием тати

Стискам палци,Zoia_Alex!!!Ако наистина се решиш ,намери си сигурен доктор,който да те следи-ако трябва всяка седмица дори-аз така съм решила...Вече съм спец по мерене на кръвно,ще се пазя и ще си почивам повечко,само в болница не ми се ходи много,ама ако се наложи...
 При мен докторката,която уж ме наблюдаваше,го откри в 32 г.с,но съм била в това състояние достатъчно дълго,за да съм почти на ръба,от който връщане назад няма и да ми се роди момченцето 1.400 кг в 33 г.с-така съм го мъчила в мен поне от 1 месец най-малко...ужасссс...
Само като си спомня и ми иде да отида и да я хвана за гушата тая докторица....

Моят лекар беше казал, че изобщо не е задължително да се появи при втората бременост, но след всичко преживяно аз не исках за чувам за повече деца.
Аз бях така втората бременост - направо се бях вманиачила и за това на 2 пъти припаднах от ниско кръвно . Важното  всичко да се следи на време и тогава ше бъде наред.

Анет,при втората  бременност пи ли лекарства или нямаше никакви проблеми от началото до края?

Не съм, но много стриктно внимавах с какво се храня - абсолютно безсолно и много кисело мляко. Много често си пусках изследвания за белтък в урината и си мерех кръвното по няколко пъти на ден . Направо се бях вманиачила Не знам да ли това с нещо е помогнало, но аз по принцип съм с много ниско кръвно - 100/60, а тогава беше станало 200/110.

Да,аз също съм с много ниско кръвно,но и моето така беше скочило...Благодаря ти за успокоението!!!!
 А казаха ли ти защо така се е получило?На мен впоследствие един доктор ми каза,че е патология на бременността-от какво точно се получава не е ясно,на латински се превеждало като "Гръм от ясно небе"....
 

Точно като "гръм от ясно небе" си е 

Престраших се и пак ще се престраша.
Първото ми раждане беше в 29-30 г.с., но момченцето ми не оцеля.
Второто - с близнаци - 35 г.с. и то с 300 зора удържах дотогава (8 месеца ставах само до тоалетната, биеха ми всеки ден инжекции, гълтах лекарстви с шепи). После близо месец живеех в ужас дали ще се преборят. Слава Богу, всичко е наред с момиченцата ми.
И искам още 1 дете, но има голяма вероятност да имам пак същите проблеми (заради мои физиологични особености). Страх ме е, но 100% ще рискувам, защото няма по-голямо щастие от любовта към и от децата ми.

Чета и се възхищавам на всички ви! Защото, когато не си го преживял, не знаеш. Обаче, ако си, знаеш колко ужасно трудно е. Е, аз въпреки че от петия месец лежах, месец в болница, без да ставам, след това вкъщи само до WC..., родих в 31 г.с и ни беше много трудно,сега от седмица си гледам прекрасния син и да, готова съм пак да опитам. Пък, не се знае, Божа работа.

Когато родих второто си дете, моя близка много ме обгрижваше, тя вече имаше едно недоносено дете и изписвайки ме от болницата, аз и пожелах второ доносено дете, е роди още две доносени, а сега чака четвърто, много и се радвам, защото и двамата много си обичат и желаят децата.

Здравейте! Днес моят син става на 5 месеца. Роди се  в 32 г.с. 1490 г.
Това ми е втора бременност след една завършила с екламсия, 2 гърча в 28 г. с. Бебето загина. Приех го много стоически и продължих да живея  с много вяра и търпение. През тези 3 г и половина не бе минавал и ден, без да помисля за моето съкровено желание да имам дете. 
След като чудото се случи и забременях отново, отложих всички ангажименти, почти цялата бременност прекарах в почивка, ходих на 2 различни  консултации, имах уговорка с 2 доктори в 2 различни болници. Бях много спокойна и не ме е било страх, защото съм оптимист. Не се давах и докато лежах по болници от 30 г с нататък. Бебчо се роди с инфекция и пак поради преекламсия. Не можех да повярвам, не исках да съм в този филм.  Всички ми казваха: "Ти си силна!"Исках да съм слаба, тъпа и като всички онези, които ми казваха, че съм силна. Щях да се побъркам. Но какво да ви обяснявам, пишещите тук са минали през този ад.
Искам да имам и второ дете. Готова съм да рискувам, но ако моят живот е застрашен, означава да лиша моя прекрасен син от майка...Ще се изследвам отново, Не че не го направих предния път. Ако има информация заложена в клетките ти, това отново ще се отключи. Докторът ми каза, че не бива да забременявам отново. Звучеше страшно, като присъда в 3 я ден след раждането.

Изкарах до девети месец (38 -ма), след лежане за задържане в 32 г.с.
Благодаря на лекарите в МД София!
Лека вечер и дерзайте момичета 

Честито и дано с тези думи вдъхнете кураж и на други мами.