Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 3

Благодаря на всички вас за съпричастността.
От това което прочетох тези дни, както и от вашите отговори, оствавам с впечатление, че  разстройствата в развитието на детето трудно се разграничават и диагностицират, както и че не винаги поставянето на диагноза води до конкретно лечение. Мненията са противоречиви и няма единодушно приета терапия. Особено разграничени са мненията за влиянието на медикаментите и хранителните добавки. Сякаш процесът на диагностициране е по-скоро административен акт, насочен към най-тежките и характерни проблеми с цел финансова и специализирана лекарска помощ.
Изглежда засега ще изчакам още малко, с надежда, че с активна работа с логопед и психолог, както и у дома, детето ми ще преодолее и ще надрастне своите проблеми - този с движенията и този с говора. При него няма други отклонения - във физическо или комуникативно отношение.  Надявам се всеки ден вие и вашите деца да имате своите победи и радости!

Тази вечер, серията на Хаус е за момченце с аутизъм  .
(4 епизод от 3 сезон).

  Здравейте! Съжалявам, че в новата тема пак ще се оплаквам, но искам да си го кажа. Вече не знам как да се справя със стериотипите на Мишо. Вече не издържам, на ръба на силите си съм. Чувствнам се безсилна. Незнам какво да правя, как да реагирам, панирвам се. Нищо и никой не е в състояние да го отклони от заниманията му, състоящи се във въртене на различни кръгли предмети от сорта на капачки на буркани, капак на кофа и пр.
   Изпада в истерия при всеки опит да му се отклони вниманието от заниманието му. Дори не иска и да се храни. А в градината се храни много добре,  дори и сам. Толкова се в вживява в "играта" си, подскача, напряга се, че целия е вир вода от пот.
   Всичко е скрито и все ще намери нещо да върти или да го лапа, сдъвче и пр. Играчките стоят за красота в стаята или се използват неадекватно/дъвкане, блъскане в земята/.
  Имате ли подобни проблеми и как се справяте?  
  

По коя телевизия, от колко часа?

В момента, по Нова

Хареса ми какво каза Хаус за кръга и хората които са от двете страни на окръжноста.Тези които са гледали филма може би ще разберат.Точно това никога не ми излиза от ума.Кой всъщност е с проблем?Дано сте ме разбрали.

Благодаря ви.
Maia Stoitseva, би ли добавила в заглавието "Аутизъм".
Да стане например "Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 3".
Заради Гугълка.

Може би не е за тази тема,често мисля за живота на децата ни,който минава в терапии,експерименти и т.н. с почти ясното съзнание за крайния резултат.Причиняваме им невероятни неща в стремежа си да направят крачка в дългия път който може би никога няма да изминат.А  какво място отделаме на тяхното спокойствие ,на тяхното щастие и техните радости но според техните представи.

Напълно те разбирам. В къщи положението е подобно. Само, че от вече доста време основния стериотип на Алекс е да тича като подивял из апартамента. Блъска вратите, търкаля се по пода и крещи  . Всякакъв опит да бъде спрян, претърпява провал. Единствено батко му успява да го укроти като се включи и той в играта му и леко по леко го примамва да гледат някой от любимите му филми. Вир вода става това дете, от къде тази сила и енергия  . А ходи почти гол, снимките в подписа ми са от днес, вижте го как е. Аз съм си облякла вълнен елек и чорапи, а той...   . Kartel4e, не се справям, чувствам, че нещо почвам да издавам багажа  . Като каже нещо, трябва на секундата да стане, иначе рев. Като иска да се вози на колата, ставам и тръгвам по всяко време на денонощието, иначе истерия... Ставали сме да се къпем в 3ч. посред нощ, че, ако не му угодя, ще събуди целия блок  .

Позволих си да оправя малко първия постинг да е като в предната тема. (линковете да работят, заглавието като за Вълчо    и картинктие в началото да сложа)

Ако има някой с повечко време да прерови за важните линкове предната ни темичка да ги добавя 

Здравейте. Често влизам и чета във вашата тема. Чудех се дали да пиша, чудех се дали нашата история има нещо общо. И все пак реших да я разкажа и да потърся мнение от вас. Имам две дъщери. Малката винаги е имала странно поведение. Интересно ми е как вие бихте я квалифицирали. Тя се роди преди новата Здравна реформа, ако мога така да се изразя. Докато навърши 5 год.възраст смени 4 участъкови лекари и поне трима джипита. Новото и джипи е от 6 годишната и възраст. Никой от всички тези лекари не беше явно достатъчно дълго нейн личен лекар за да забележи или обърне внимание на каквото и да било. Проходи рано, на 9 месеца, но проговори, когато беше почти на 3 години. Първата и дума беше "копче" Повтори го просто механично. Преди това не помня да е казвала мама или тати. Всъщност не помня нищо да е казвала. До 5 год. възраст се случваше да се буди нощем и да пищи неистово, без да разберем защо. Не контактуваше с хора. Не играеше с деца. Започна да играе с деца след 5 год. И то с три деца, които познава от както се е родила. Игрите са им предимно индивидуални, макар и в група. Няма приятели в училище а и май не иска да има. До 6 год. възраст отказваше категорично да общува с възрастни. Просто не ги забелязваше, сякаш ги няма. Определено липсваше визуален контакт в общуването и. Дори и сега, когато се налага да отговори на непознат, гледа в земята или гледа мен и чака да и кажа какво да каже и дали да каже нещо изобщо. Общуваше реално само с хора от семейството. И сега отказва нови познанства, а вече е на 9. Отказва да говори с непознати, дори понякога, когато се возим в градски транспорт, ми казва"не искям този или тази да ме гледа. Кажи му да не ме гледа" Запознах я с класния ръководител 2 години, преди да тръгне на училище и я водех редовно, за да свикне с учителката. Опитах се да я пусна на занималня, но не се получи. Не можа да се адаптира. Трудно си ляга вечер. Като започна училище, в първи клас, започна да прави еднообразни движения с ръцете. Бяха толкова натрапчиви, че ме накараха да потърся информация и да прочета за аутистичния спектър, за който до този момент не знаех почти нищо. Сега говори добре, има страхотна механична памет. Справя се с училището, но предпочита да учи сама или с мен. Помни лесно стихове, цифрите, действията в математиката. Отне и 1 ден да научи таблицата за умножение. Но не се спревя с текстови задачи. Просто не може да разбере логиката в тях. Лесно решава текстови задачи, само ако пресмята пари, в задачата трябва да има лв. Българския и е труден, не разбира защо едно нещо го наричаме съществително, а друго прилагателно. Но се справя, научила е папагалски как се задават въпроси към думите, за да открием какви са. И още нещо- страховете. Страх я е от всичсо непознато, че и познато. Страх я е да спи сама. Спи с нас. Всеки ден си обещава, че от тази вечер ще си спи в кревата, и то без да я карам, и всяка вечер си ляга при нас. Не обича да опитва нови храни. Защото са и непознати и просто отказва да ги яде. Отнема ми доста време да я убедя да опита нещо. Не знам дали съм описала всичко, може би не. Но въз основа на това, може ли някой да ми каже, има ли нещо общо според вас с аутистичен спректър, и ако да, има ли смисъл да опитвам нещо след толкова време.

Заведи си детето в клиниката в София. Не другия месец, не следващата година. Не отлагай - нямате за кога. Званни утре и си запишете час.
И разбира се, че много може да се направи. МНОГО. 
Докато чакате да ви насрочат дата постави веднага детенцето на БГБК диета. Изкарай всичко вредно от менюто и.
Дали е аутизъм незнам  - но проблем имате и то сериозен.

kartel4e, за стереотипите - имаше в предишните теми 2 съвета, да се замени един стереотип с друг или да се "участва" в стереотипа на детето и леко да се насочва в друга посока. Зависи и кога се появява, имам чувството, че когато децата са неуверени, започват със стереотипни движения и трябва да се успокоят. Моята дъщеря имаше период, когато като се върнех от работа и запачваше да маструбира. Дори мъжа ми недоволстваше, че сигурно не я гледат добре през деня. Вгледах се по-добре в нещата и установих, че като се върна и се захвана с дом. работа без да й обръщам много внимание, тя явно се чувства пренебрегната и прави така. Започнах като се връщам от работа 30-40 мин. да се занимавам само с приятни игри с нея и тя се успокояваше. Изглежда, че така го овладяхме.
tornerosse, и ние имаме подобни проблеми, не разбира кое й е дадено за малко и после трябва да го връща, кога нещо приятно свършва и трябва да си тръгва. Забелязала съм известен напредък като обяснявам и нарочно я водя в такива ситуации - имаше един батут в парка и когато трябваше да си тръгва, настъпваха такива писъци и така ме скубеше, че оставаха кичури в ръцете й. Водих я 4-5 пъти и се подлагах на инквизициите, обаче се научи да понася сравнително спокойно края.
Гери_ , и аз напоследък си мисля подобни неща, мисля си и за написаното от Деси, че децата не трябва да се стресират и да се говори пред тях, че имат проблеми. За това, че са изключително чувствителни...
desinansitoni, струва ми се, че трябва изключително внимателно да действате. Много ще е трудно на голямо дете да му кажеш ще те водя на психолог, не знам може би зависи от детето... Мисля, че за знанията в училище просто ще я следвате и където й е интересно, там ще се развива. Обаче общуването и тези страхове може би трябва да се консултирате с психолог, да даде съвети какви действия да правите цялото семейство.

Desinansitoni, и ние бяхме така, и се търпеше даскалото до трети клас включително.
В четвърти разделиха двата класа на три заради езиците, оказаха се в различни класове
с момиченцето с което стоеше на един чин, преподавателите му станаха доста, още първия
срок му писаха една двойка по литература заради ненаучено стихотворение и всичко се срина
тотално и безвъзвратно. Не можахме да овладеем ситуацията, не се справихме.