МАЙски бърборанчета (98)

Деспинка, дано се оправи дядо ти! 

Дианка, представям си какво ти е...    И с никого ли не сподели, нито с мъжа си, с никой?! Не го трупай в себе си, разкажи на някого. И дано да ти олекне. А че никога няма да го забравиш...     

Катка, и Наско не е симулирал досега. В повечето случаи си казва истината. Един-два пъти ми е казвал, че го боли коремчето - тогава имаше разстройство. И няколко пъти за зъбче - когато му никнат и го боли. Наблюдавай я и ако продължава така, сподели с педиатъра.

Деспина, дано се оправи дядото

Катка, и Дени не е симулирал никога до сега. Поне не за нещо подобно - да ни лъже че го боли, за да стане на неговата

Диана, човек, когато е ядосан казва неща, които не мисли в действителност - само и само да нарани човека отсреща. Аз поне съм така Казвам пълни глупости, само за да причиня същото на човека, който наранява мен. Не приемай много навътре думи, казани в момент когато някой е афектиран. И аз в последно време съм ужасно разстроена заради моя баща. Ужасно ми е мъчно, още повече ми е обидно. И тази обида никога няма да ми мине, дори и да спазваме привидно добър тон, в редките моменти когато контактуваме. Не е хубаво така обаче, защото рано или късно ще дойде момент когато вече няма да ги има на този свят и тогава ще  съжаляваме искрено, че сме пропуснали дни или месеци обидени и намусени и ще искаме да ги прегърнем, но няма да можем  

Катка, говори с някой лекар по въпроса, може да и е от обувките. Знае ли човек 

Деспинка, стискам палци, дано се размине на дядо ти и да се радва на правнуци още дълги години. 

Диана, случват се и такива неща, родителите ни остаряват, с времето се и изнервят, пък дано да можеш и да простиш на татко си. Има и такива дни. Не се притеснявай много. 

Диана, не зная какво да кажа, защото само ти знаеш какъв е бил разговорът и какви са били обидите, но подкрепям мнението на Сиска като цяло. Когато сме афектирани, казваме неща, които не мислим, а когато това става между близки хора - когато се познаваме добре, обикновено казваме неща, които знаем, че ще наранят на точното място....
За себе си много съжалявам, че в последните години съм все нервна и заради тази си непрекъсната сприхавост изпуснах последните възможности да бъда и да се радвам със семейството си, с нашите. Сега връщам лената назад и си мисля - защо този или онзи път, когато бяхме заедно за последно всички заедно, непрекъснато си изпусках нервите за абсолютни глупости и натовравах с поведението си нашите, вместо в това време просто да се порадваме един на друг. Уви, назад времето не мога да върна.
Виж, за споделянето, според мен вярното място е тук, моето виждане е, че споделиш ли с мъжа си, примерно, го настройваш, и когато един ден се изясниш с баща си, отношенията между вас (баща-дъщеря) ще са същите, но мъжът ти никога няма да гледа на този човек по същия начин. Затова аз поне, гледам да не споделям на майка ми за мъжа ми и обратното. Едните отношения трябва да са абсолютно разграничени от другите, мое мнение.
Мъчно ми е, че се нервираш, особено в момента, надявам се да постигнете разбирателство. Според мен, никй родител не може да мисли лошо на детето си, а такива сблъсъци има, когато в една къща са 2 поколения. В това имам богат опит

Катка, Теа също се оплаква от време на време, че я болят крачетата. Абсолютно същите притеснения ги имам и аз всеки път, като се оплаче, при това е с жален тон, изглежда достоверно. Но според мен зорът е да я гушна. Тя си е голяма актриса. Можеш ли да я попиташ за конкретно място, да посочи с пръстче и да ти обясни по-точното болката? Ако започне да се разсейв, вероятно е преструвка... Помните, когато разказвах за лепенката, под която рана вече нямаше. Е, писъците да не я свалям бяха такива, че все едно отдолу кой знае какво има.... Абе актриса

Деспинка, дано се оправи дядо ти!
Катка, и Вали досега не е симулирал, така, че не мога да бъда много полезна.Най-добре ще е да се консултираш с някой лекар.Така и ти ще се успокоиш.
Дианка, прегръщам те силно! Подкрепям всичко написано от Мартеа.Все едно съм го писала аз. Знам, че тежките думи, а в случая казани от близък човек трудно се забравят, но наистина опитай се да ги забравиш и да му простиш.И аз лично бих искала да върна лентата назад, и да променя, и  да споделя много неща....но уви....

Сладка среща сте спретнали в съботата  За съжаление наистина, ако сме с децата, комуникацията става трудна. На мен ми е ужасно неудобно да се срещна с приятелка и да търча след Ели, а приятелката след нас  А ако и тя има дете на подобна възраст, за каква среща въобще говорим 

Дианче,  Вместо да пиша отново ще кажа, прочети мнението на Мартеа още веднъж 

Днес ми е ден за писане във форума  иначе имам време само да попрочета. Това при положение, че не ходя на работа  Много съм заета покрай Жорко, гледам да му отделям максимално време и внимание. Обикаляме училищата в района, търсим уж най-подходящото и това, в което най-вероятно ще го приемат. Допълнително го карам да учи в къщи, пусти родителски амбиции. Мъж ми се прибра в петък и тази седмица си е в къщи  Веднага се включи във водовъртежа и като усети лично на какви обороти сме, заключи философски, "малки деца, малки проблеми". Не искам и Ели да ме вижда да вися на компа толкова много, защото и тя започна да се пристрастява  А като родител уж трябвало да съм пример за децата

Дианка, напълно те разбирам Преди време, всъщност преди доста години, бях още ученичка, се скарах ужасно с майка и татко. Всъщност те ми се накараха за нещо, за което изобщо не бях виновна. Татко тогава ми каза много тежки думи, които никога не съм предполагала, че ще чуя от него... Отдавна е минало, те дори не си спомнят случката, разбира се, аз отдавна съм им простила и знам, че са ги казали тези неща в момент на афект, но въпреки всичко и до ден днешен ми остава горчивината от тази случка.
Независимо от това колко ти е неприятно, наистина е най-добре да обърнеш гръб на случилото се и да го мислиш. Помисли си за татко ти и майка ти и за това, че те наистина те обичат. И че от време на време всеки има лош ден. 

Деспина, стискам палци всичко да е наред

Катка, може наистина да я боли нещо, загледай се, когато си играе дали се оплаква, тогава едва ли ще седне да симулира. Защото Миша започва да ми играе театри, че е уморена, но като види топка хуква да тича и забравя за умората
А тя свикна да я носят, защото свекърва ми непрекъснато я носи, да му се не види, толкова ме е яд. И тя прави номера на всички и не иска да ходи вече, иска да я носят. Майка ми каза, че вече няма да излиза с нея на разходка, защото е с болен кръст и не може да я носи постоянно. Говорих хиляди пъти със свекърва ми, обяснявах й, че така не може, а тя си продължава нейната. Миша каже "гуш" и веднага я вдигат. Като сме заедно и почне да ми мрънка да я гушкам и аз й казвам, че няма да я гушна, или свекърва ми или свекър ми задължително казват "дай, ние ще я гушнем". Не  е въпросът, че не мога да я нося, принципен е, откачам като започне така да се лигави. Уфф, извинете за изблика

написа го вместо мен, нали същата, ама същата работа, едно към едно.

Ами що си мълчите, бре булчета...скарайте им се на тия свекърви 

дали съм й го спестила Цяло село сигурно ме знае каква лоша снаха съм, че и мъжът ми покрай мен се е променил, станал нервак и т.н. 1001 нощ, едно, друго
и какъв е резултатът - като види, че идвам, Отма пуска Теа на земята, но детето си казва - гушни ме, баба като се изморя ме гушка...

Ами тя мартеа го е написала вместо мен - да не мислите, че не съм й се карала?! Вече ми става неудобно чак, непрекъснато й дудна. А тя свекърва ми е толкова мила жена, обаче има навика мило да се съгласява с мен и да ме разбира и после - Айде, Йово, пак отново, дет има една приказка А и се старая да не прекалявам, защото виждам, че им е неприятно като им правя забележки и се опасявам, че скоро не че ще престанат да ги правят тия работи, а просто ще се стараят аз да не разбирам

Миналата седмица отивам у тях да я взема- Миша яде вафла. Ние по принцип шоколадово/сладки работи не й даваме по давление на мъжа ми. Но както и да е, не ми пречи, защото знам (надявам се), че й дават рядко. ОБАЧЕ! Купили й вафла Мура, тя хапнала една хапка и казала "Това не е вафла Троя." (явно вече си има и предпочитания) И свекър ми хукнал да й купува вафла Троя, моля ви се. Полудях. Обясних им надълго и нашироко, че по този начин освен да възпитат едно лекенце, което капризничи и очаква да му се угажда, друго няма да постигнат, те се съгласиха уж.

Милички...
Всичко, което сте написали уж го знам, разбирам го и въпреки това ми е едно шугаво...Ще се постарая да го забравя или поне да преглътна. А за тези от вас, които натъжих..извинете ме...просто не съобразих, много ми е неудобно .

Благодаря на всички за съветите. Мисля да се посъветвам с лекар, защото не ми се вярва да симулира. Освен това днес пак се случи, но не искаше да я нося. Една приятелка ми каза, че когато децата правят често ангини се случва да ги "удари" в ставите.

Деспина, надявам се състоянието на дядо ти да се подобри

Дианче, ти най-добре си знаеш какво сте си казали, но според мен ще ви мине и на двамата Случват се такива работи във всички семейства.

.

Точно така си е Преди години(ние сме от 11 години тугедър) се оплаках на мъжа ми от сестра ми и все още не мога да се преборя с лошото му отношение към нея. Помни като слон, хем историята няма нищо общо с него. Става ми много мъчно, че не я харесва особено, а като се сетя, че "заслугата" е моя...



Феъри, сега пък си го написла вместо мен. Моята свекърва обаче започва да се усеща, че прекаляват с лигавенето, а и мъжът ми така и се кара, че ми става неудобно и  започвам да я защитавам

Такъв ферман написах и пак забравих да се похваля, че в петък и събота бях на лютеница.Не ме питайте колко чушки опекох и обелих . Резултатът е муцка! 

Катка дай насам 
Диана  ,не се ядосвай ,мисля ,че мартеа най- добре го е казала.