МАЙски бърборанчета (98)

Дона спокойно... и небременните не сме така търпеливи, както ни се иска.

С голямо закъснение, но с огромно желание честитя РД на Деси и на Аня!Безкрайно щастие ви щелая   !!!

Дона, това с повтарянето на една и съща история ми е до болка познато ....търпение миличка....
Сиска, три пъти четох ей това изречение , докато асимилирам, че е извън БГ....даже не искам да споделя за какво си помислих....
КатКа, откъде го купи този комплект за рязане?Може и на лични да ми кажеш.....

Чета тука за пампите пак става въпрос...и Иса спи следобедния си и нащния си сън с памперс, но не мисля да го махам....живот и здраве лятото ще е тази мисия....

Ама и аз как съм го написала........... Сега като го прочетох и на мен ми се стори много зловещо

И аз си помислих най-лошото, направо ми спря сърцето.

Валя,  сестра ми го донесе комплекта. Ще я питам

Точно така си е. Вече имам чувството, че съм на ръба да откача

Лека нощ 

Дона, аз като видя, че вече не мога да им изтърпявам магариите. Ставам и отивам поне за 5 мин в другата стая. С тия двата бяса моите си се броя вече при тия с жълтата книжка. Особено вечер, когато по никакъв начин не мога да ги приспя много често взе да ми се случва да си изпусна нервите и да се развикам, че и по някое тупване по дупето могат да отнесат.
Мъжът ми казва, че проблемите ми идват от това, че съм непоследователна и сигурно е прав, но има ситуации в които дори и най-твърдите ми намерения да отстоя това, което е правилно се разбиват в ината им. Особено на малкия.
Аз тази сутрин се връщам обратно в Русе. В понеделник е операцията на дядо и искам да съм там. Свила ми се е душичката. Извинявам се че ви товаря с моите неща.

Добро утро!
Добре, че го има форума, за да се убедя, че не съм сама. Хи-хи, как прозвуча

И аз съм в джаза. В играта с нервите. И то яко.
Утре просто не зная какво ще го правя детето. Трябва непременно да отида на рабтоа, станала съм толкова разсеяна, че забравих в петък да й взема извинителна бележка от педиатърката, освен това нали тази седмица не беше на ясла и съм забравила да платя смешните десетина лева за ясла (смешни, защото представете си колко е ходила в пустата ясла...), дано не ми направят проблем. И това, ако не стачкуват, защото се оказа, че имало и такъв вариант.
По въпроса с детегледачките няма абсолютно никакво развитие, сега обмислям разни отчаяни варианти да ходя да разпитам магазинерите, от които пазаруваме - кварталното магазинче, с чиито собственици се познаваме вече, едната аптекарка, една от фризьорките и т.н. Не ми ражда главата къде да питам. Комшии нямаме много, защото тук е вилна зона и наистина има повечко вили, отколкото къщи с постоянни жители...

Иначе за утре съм решила, ако ме върнат от яслата, да се моля в детския клуб да я оставя там и до следобяд. Имат легла, но не зная дали покрай всички стачки няма да има голям наплив. Ще видим. И ще го мисля в движение. Горкото ми детенце - само като види, че си обличам якето и се разплаква без глас с огромни крокодилски сълзи. Сега отнова не сме заедно, оставих я при майка ми, защото отново съм затънала до ушите в работа. Вчера почти не я видях, защото беше панахидата в памет на 6 м. от смъртта на татко, онзи ден се прибрах в 8:30 от работа... Отвратителна работа. А най- гадното е, че глупавите задръствания ми изяждат времето за детето. Онзи ден си тръгнах от работа в 6:10 и се прибрах в 8:30. Това този път до Младост, че свекърва ми, разбира се, я гледаше там. Значи проблемът не е в Банкя, а в просто в гадните задръствания. Направо не се живее в тоя град вече. Ми то не може 7 млн България и 2  млн София. В крайна сметка тук улиците са правени за каруци, не за 1 млн автомобили. Отплеснах се.

Катка, много ми харесаха и на мен тези плодчета.
Дона, и при нас положението с разказите е същото - има си два любими - мама да разкаже за бебето - как татко дал на мама едно бобче и тя го сложила в коремчето и сърцето й го топлило, затова то растяло и се превърнало в бебче и кое е бебчето - Теа и т.н. до днешни дни. И другият - как мама и татко са били малки и са ходили на ясла, как сме отивали, папкали, акали, пишкали в гърнетатат и сме си играли с другите деца без да се бием и как татко имал приятел Иво, а мама - приятелка Анита. Ей такива истории се разказват до пълно умопомрачение. А сега и тя е започнала да опитва да разказва - в момента основно Златокоска и трите мечки и ми е много смешна като вкара някой израз от сорта на "и тогава Златокоска на бърза ръка излапала кашата" и "не щеш ли, от вратата скокнал Мечо..."

Тиа, ние сме с този модел, но по-малкият размер. Т.е. не става на голямо легло. Вие сте твърде търпеливи, ние сме без решетка от миналата зима. Иначе са качествени леглата. Здрави и ми харесват на външен вид заради меките извивки - на практика остър ъгъл по тях няма, което ни е спестило поне едно кило цицини досега.

Аниа, радвам се, че писа! Дано всичко се нарежда при теб.

Деспина, стискам палци! И ЧРД на патерица и на теб! Пожелавам ти много здраве, късмет и положителни емоции!

Сиска, за съжаление тази тенденция с емиграцията не прекъсва.... но какво ни дава в момента държавата.... Дето си викам обичам си Родината, но тая Държава...

Ренка, вчера Теа каза същото на майка ми за мен - майка ми ме прегръща и й казва - това е мойто детенце и Теа така бурно реагира - отиде при майка ми и започна да я бута и да вика, почти плачейки - това си е само мойта майка, не ми я пипай. Миличката ми, какво ли й е в малката главичка. Напоследък така ужасно страдам и се чувствам гузна, че нямам достатъчно време за нея... дано не я травмирам от толкова малка...

Ох, Мартеа, всеки път като те чета за това пусто гледане и всеки път благодаря наум ,че имам две бабки под ръка, един дядо и КОЛА. Направо нито знам какво да кажа, нито съвет да ти дам, нито нищо. Само ти съчувствам  Миналата седмица бях редовна смяна - от 8 до 17ч. Еми, като знам в Пд какво е в тези часове, представям си какво е в Софето. Като съм на смяни за 15 мин. се прибирам до нас или отивам до работа. След редовната амяна се прибирах по 40 минути. То не са задръствания, не са пешеходци, не са тъпаци, каращи като бясни. Направо е ужас. И още веднъж 

За повтарящите се истории, гледам, споделяме. Преди няколко вечери Наско така ме ядоса след банята - не даваше да му избърша ушите, постоянно скачаше по спалнята и не идваше да го облека. Накрая го хванах и започнах да му разказвам - "Ще напиша едно писмо до дядо Коледа, да дойде и да вземе този непослушен Наско, да го закара в работилницата при джуджетата и цяла година ще правиш играчки за послушните деца, а за теб да няма играчки..." Ииии всяка вечер след баня ми вика - "мамо, разказвай за дядо Коледа и за подаръците", викам "лягай и ще ти разказвам" - та така се подсушаваме и обличаме. И все ме кандърдисва да имало и за него играчки, защото щял да слуша  Все си имаме повтарящи се истории, но за един ден обикновено му омръзват. Тази с дядо Коледа сега е като на развален грамофон 

Катка, как е разстройствто на Ава?

Деспинка, ще се молим за дядо ти! Успех 

Тиа, кревата много гот.  Има си чекмедже отдолу, махат се само три пръчки, здрав бил... супер. 

Аз в момента също съм пред проблем относно гледането на детето. Никога досега не съм изпадала в подобна ситуация 

Силия доста кашля. Искам тази седмица да я спра от ясли, за да се излекува напълно. На 24-ти си пристига сестра ми с бебето и трябва да сме здрави 
Добре, но от миналата седмица започнах курс по бизнес- мениджмънт и там положението с отсъствията никак не е розово. Нямам право на много отсъствия, а да започна още от втората седмица да отсъствам...
Същевременно мъжът ми заминава за В.Търново по работа за няколко дни. Колежката на свекърва ми ненадейно напуснала и сега на бабата й е невъзможно да си взема почивни дни ( както е правила при необходимост).
Майка ми е на държавна работа и си пази отпуската за следващата седмица, когато ще е тук и бебето.
Баба ми от два дни е в болницата  Даже и да я изпишат, ще й трябва много почивка и е немислимо да й оставя детето... Дядо ми пък е с някакъв ужасен грип от снощи...

Изобщо  В чудо се виждам. Ще разчитам единствено на зълва ми, която работи на смени. Ще се опитва да си сменя графика, както на мен ми е удобно, но и това не е сигурно...

Деспина, ще стискаме палци много здраво за операцията

Ех, Мартеа, иска ми се да можех да помогна, ама как... Мога само да ти съчувствам, дано скоро се намери някоя жена или приятелка, която може да гледа Теа.

Димана, дано и ти успеееш да наместиш нещата.

Аз да се оплача, че много ни липсва таткото ни. По цял ден е в другия апартамент и бачка. Като започвахме, всички се надпреварваха да си предлагат помощта, всеки ни успокояваше че може да разчитаме на помощ, а сега всички се покриха. Мъжа ми бачка като вол съвсем сам. Там спи, за да става сутрин рано, прибира се късно вечерта само да изкъпем Дени и пак отива да бачка до 1-2 през нощта. Всичко го боли, изморен е много и много му липсваме. Постоянно ни се обажда и си приказва с Дени по 10 -ина минути. А още дори кухнята не сме привършили. От утре Дени като е на ясла, ще ходя и аз да помагам, дано дръпнем напред с работата.

Утре ни пристига кухничката

Мда дребния супер се зарадва на новото си легло. Влиза, излиза през дупката. Мартеа търпелива съм, защото спи сам в стая, не мога да следя за падане и т.н. и дълго време поддържах страха, че ако тръгне да прескача ще се удари много.... но така и така вече се престраши... няма как. Иначе съм супер доволна - широко му е.

За задръстванията - пу пу добре че работя близо и по периферията, че иначе е ад. И въпреки всичко моите 40 минути път ме дразнят, пак щото са от времето на детето. А за комбинациите думи нямам...голяма болка. И ние тези две седмици ни предстои търчане, защото бабата е по-ангажирана и ще трябва ние да си го взимаме от яслата, което преди 18-18,15 няма как да стане ... а те както обичаааааааат.....

много добре те разбирам. Ние сме така 5та година Направо ми е писнало. Всичко сам прави и всичко като вол. Иначе и ние имаме много приятели, но мъжът ми ... помощ не приема. Питаха го веднъж, питаха го втори път - той да не товарел другите, не са му длъжни... то си е така де...

Ех, как си мечтая за 40 мин. до работа но нямааа.

В тази връзка, похвалих ли се, че ме скъсаха за втори път на шофьорския? Падна ми се най-големият гад - женомразец, който наричаше жените шофьорки "пикли". След 40 мин. лекция пред 5 жени как му било писнало от пиклите на пътя се почна късането. Мен нямаше и как да не ме скъса, защото така се спекох, че направих ляв завой от трамвайната линия. Обясни ми на изпит да не съм се правела на шофьорка от 5 години. Е, мен поне не успя да ме рареве, за разлика от момиченцето преди мен. Направо го докара до истерия, милото.
Та така - ще има 3ти път (поне).

Те ме на и аз да попиша.

Дона, от хормоните е кака. И аз бях така, сега съм малко по-добре. На моменти с еразтрепервах от истерия..кукувича работа, горкото ми дете.
Иначе, мен Любака ме кара до припадък да пея...както пеех фалшиво, сега още повече (толкова ми писна). Също и всеки път е въпроса "щоо?"

Мартеа, идеята ти е страхотна. Аз точно така си намерих моята детегледачка- започнах да казвам на всеки срещнат из квартала.
А аз съм голяма патка..хем си мислех да те попитам какво стана на 10-ти  Съжалявам. Успех следващият път.

Деспина, дано всичко мине добре за дядо ти. И да те предупредя, защото на мен никой не ми беше казал. Ще откачи за няколко дена...да не се уплашиш. От упойката е и минава. Така се получавало при болшинството възрастни хора. Моят го бяха вързали, защото беше много боен и се беше върнал назад във войната. Беше разкъсал и каишите...абе екшъни. За щастие само за два дена и всичко си дойде по местата.

Сиска и нашият татко така ни липсва. Вечер само се виждат с Любака за мъничко, но на дечко не му стига. А пък аз...малко или много съм свикнала, но пак ми липсва. През деня е на работа, а след това- на обекта. Но скоро ще свърши

А Любака май ми прави алергична реакция и утре ще го водя на лекар. Още кашля и говори на нос, ноо..има и доста обриви по гръбчето и бузките. Така, че вече започвам да се съмнявам, че кашлицата и хремата (която всъщност сополи няма, а само хърка) са реакция към нещо..най-вероятно е домат. Направо преяждаше тези дни с домати.
Та, така. Ще докладвам.

Камий, а на вас предложиха ли ви да направите тест за алергии? Защо не отидете при Мустаков...докато не е станало на астма? Тези лекарства не лекуват, а само подтискат симптомите.

Майчета, моля за помощ! Някоя от вас на "ти" ли е със CV-тата и мотивационните писма? За пръв път ми е и не знам как съм се справила  До довечера искам да си пратя документите 

Ренка, влез в някой от сайтовете за работа, примерно jobs.bg. Там доста подробно е обяснено как се пишат, има и примери. Аз по съвети от подобни сайтове съм си писала моите и смятам, че добре съм се справила.

Някой знае ли нещо за Gita? От доста време не е писала

Привет, майчета!

Незнам само при мен ли е проблема, или при всички работещи майчета, но факт е, че изобщо не ми стига времето. Дано занапред да свикна и да се организирам подобаващо!
Това е и причината, да не съм писала цяла седмица!

Мартеа,стискам палци всичко при вас да се нареди! Дано скоро се похвалиш, че си намерила така необходимата детегледачка!
Сиска, знам за какво говориш....И ние си правихме апартамента по същия начин...За това пък сега много се гордеем със всичко направено и придобито!
Дона, прегръдки и от мен!
Димана, дано намерите правилната алтернатива!
Катка, тези режещи се плодове и зеленчуци ме заинтригуваха много!