Хич не е проблем за нас този Втори клас!

Обещаната информация за мисис Моли Уизли, а и за всички, които се интересуват от Британика.

Цената за учебната година (започна на 01.10) е 226 евро (ако се плати пълната вноска);
Възможности за разсрочено плащане - 4 вноски - първа и последна по 59 евро, втора и трета по 60.
Учебници и помагала:
учебник - 25 лв.;
учебна тетрадка - 14 лв.;
Alphabet Notebook - 4 лв.;
книжка І-ви срок - 13 лв.;
книжка ІІ-ри срок - 13 лв.

Уточнявам, става въпрос за ниво Founders 2 (8 години, ІІ-ри клас).
Продължителност 90 учебни часа по 45 минути, седмична заетост - 2 пъти по 1.5 учебни часа.
Работи се по English Adventure 1

Имате ли идея от кога е подходящо да се започне втори език. Моя така се е оплел с немския, че тази година е абсурд да учи и английски, но може би от 4 ти клас ..

Ами нали от 5-ти клас уж ще почват втори чужд език? Или съм назад с мат`риала?

Veleva, според мен времето за втория чужд идва тогава, когато детето се почувства комфортно с първия. Освен ако двата не са много различни като фонетика и изписване, в смисъл след немския да вкараш руски, който е близо до майчиния като лексика и писане и до немския - като граматика. Или японски, например, дето няма нищо общо с друг от изучаваните. Всичко това, разбира се, при положение че детето расте в българоезична среда.

Вторият западен език го оставям за тогава, за когато е предвиден по официалната учебна програма. Предпочитам един, но качествено научен.

Като казахте първи западен, да ви разкажа как моята София учи английски на бебешки в детската (защото все още говори ужасно смешно) 

Вече знае "Хильоу" и "уан нанана, у нананас", което в превод е one banana, two bananas 

Първи западен, втори западен...
А като нямат самочувствие от претовареност и са изнервени, с кого ще си говорят на тези езици?
От личен опит съм се убедила, че като цяло българите страдаме от ниско самочувствие и не можем да покажем какво знаем. И западняците на са по-знаещи или по-можещи от нас. Те си изграждат самочувствие и чрез него показват по добър за себе си начин колко знаят и могат.

Това, мисля, отпадна. Но в Националната програма за развитие на училищното образование на Министерството пише:
VIII  клас - година за интензивно чуждоезиково и компютърно обучение и/или за професионална подготовка за всички ученици.
Т.е., основното образование ще се счита за завършено след VІІ клас, а не както беше досега - след VІІІ.

Въпросът за втори западен език живо ме вълнува. Наблюдавам Ралица и с всеки изминал ден ми става ясно, че се е метнала на мен.  Това математика и логика - тъмна Индия. Сутринта решаваше задача - пуйка тежи 8 кг. Колко ще тежи, ако застане на един крак? Ами наложи се да използва кантара за онагледяване, и след известно време на един крак установи, че теглото не се променя
За сметка на това притежава завидна зрителна и слухова памет. Напредва с лекота по английски, проявява интерес към френски и испански (вероятно защото често чува баща си да говори на тези езици).
Та, разумно изглежда да я насочваме и побутваме в тази посока.

Аз пък си мисля, че сбърках с избора на училище на Кристина  тя определено е по-математически насочена. даже щях да я записвам на школа в Матемеатическата, ама пуста стачка...

Ние поне с английския проблем нямаме. Говори го откакто проговори на български. Устно го владее изключително добре и знае някои неща, които и аз не знам ( имам самочувствие, че знам английски ), но писмено ....    Затова го записахме на курс по английски мин. година. Тази година продължава, защото все още не може да пише. Иначе майка ми го записала и в училище да учи английски, което смятам аз е загуба на време. Според мен няма нужда да го тъпче още цели 3 години, при условие че гледа по цял ден филмчета на английски и играе игри на английски. Но кой ме пита мен! Майка ми го държи много хлабаво. За разлика от мен. Когато аз бях втори клас имаше гърч до пръсване.

RadostinaHZ, само на едно голо самочувствие трудно се кара.
 Именно ранното чуждоезиково обучение с лексика от ежедневието + допир до носители на езика (хора, филми, песни, книги) може да даде по-късно самочувствие. А сега достъпът е много по-лесен, отколкото по наше време.
 
В контактите си детето цели преди всичко да бъде разбрано, а едва след това - да бъде оценено. При възрастните приоритетите са обърнати, затова често дори хора, които познават добре езика, трудно се отпускат да го говорят. Но ако ситуацията налага бърза реакция, понякога "проговарят" дори хора, които се определят като абсолютно невежи в даден език.

Що се отнася до претоварването - едно дете може да поеме много повече нова информация от един възрастен, защото не се налага да я противопоставя или сравнява със стара такава. Особено ако възпитателите (и родители и учители) подходят с ентусиазъм и убеждение и така го мотивират.
Но често се получава така, че самите те не са убедени и почват да валят реплики "Какви са тези глупости...", "Знам, че учебникът ви е сложно написан, не като за деца..." (това съм го чула от учителка, не от нашата, слава Богу), "Това пък за какво го учите...", т.е., пораждат у детето противоречиви чувства изначално, вместо да го подтикнат да приеме настоящата ситуацията за даденост (за тях тя може да не е нормална, но ако нямат механизъм да я променят, поне да не объркват хайваните) и да си решава оперативните проблеми. 

Разбирам те. Искам да обърна внимание на още един момент.
А когато детето бива поощрявано да се занимава повече с чуждите езици, отколкото с родния? Тогава какво става? Чия култура става предпочитана? Прегледай разписанията на начална степен за паралелките, в които допълнително има часове по език. ще видиш, че СИП-овет+ 1-2 часа от занималнята са за чуждия език. Оказва се, че 1,5 пъти повече се учи чужд език, отколкото български.
Това вече на мен ми се вижда прекалено. И после защо пишели неграмотно на родния си език.

За чужденците - поне болшинството от чужденците, които лично познавам са с много облечено самочувствие. Но не страдат от това, че не знаят много добре който и да е чужд език. Те просто не задълбават повече от необходимото им да си вършат работата и да общуват. И точно скоро имах такава случка. От 50 човека общо, 20 българи и останалото чужденци  - руснаци, турци, англичани, французи, унгарци американци, единствено ние, руснаците и унгарците знаехме поне един (а повече от половината 2) западни езика + руския. Почти всички западняци освен английския и родния си език, почти не можеха да си служат с някой друг език.
Така, че да не ги величаем много.

Както е казал Мечо Пух - "Колкото повече, толкова повече!". Аз съм "за" натоварването на децата - те действително могат да поемат и поемат толкова много информация, че понякога се учудвам. И задължително децата ни трябва да имат самочувствие, трябва да им вярваме и да ги насърчаваме във всичко, защото това със сигурност ще им помогне да се доказват по-лесно в бъдеще.

Разбирам идеята ти, но тя няма нищо общо с чуждоезиковото обучение.
Не познавам човек, владеещ на много добро ниво (защото се потрисам, когато някой употреби "перфектно") писмено и говоримо чужд език, който да не владее поне на същото ниво родния си (говоря за живеещи в родната си страна). Тук нещата вече опират до възпитание и култура, в т.ч. и езикова такава. Детето учи български не само в училище, а (основно) в семейството.
Сред моите съученици също има хора, които допускат много и идиотски правописни грешки, а сме от "старото" поколение и уж по- се държеше на тези неща. Но родителите ми не са чакали само на училището нито за лексиката ми, нито за граматиката на български (нищо че от 4-годишна уча френски), както и аз не разчитам само на него. Но разчитам, че там детето ми ще научи това, на което аз не мога да го науча и ще му се даде възможност да изпробва знанията и уменията си в някаква що-годе конкурентна среда, която не мога да му създам изкуствено.

От посоченият от теб пример за многоезиковата среда, лично аз бих направила следния извод - очевидно е най-важно да знаеш не колкото може повече езици, а този, с който най-лесно би се разбрала с възможно най-много хора във възможно най-различни ситуации. Останалите са за разширяване на обхвата (но също не са за пренебрегване, защото точно човекът, от когото в даден момент ми зависи нещо важно, може пък да не го знае, този универсален език ). И тук вече идва моментът за функционалността на обучението - дали то ми е необходимо да превеждам класици от един език на друг или да си избера кола от Франция, да кажем.

Нашето обучение беше с тенденция за универсалност (което не е лошо на определен период от развитието му, но е трудно постижимо при съвременната динамика на комуникациите на всякакво ниво). Другите народи също са минали през подобни етапи (Джером К. Джером е дал много хубав пример с англичанина, който се научил да пита на прекрасен немски "Да сте виждали червената крава на баба ми?", а се оказало, че в Германия трудно може да завърже разговор на тази тема).
В крайна сметка езикът сам за себе си, има значение само в литературата, докато основното му предназначение винаги е комуникацията между хората.  Не мисля, че като уча езика на някого, го величая, просто си осигурявам още едно средство за комуникация, а ако този някой си мисли, че така му лижа г..а, ами нека си мисли, не ми пречи.   

Да, разбрахте и си права.
Точно затова се изненадвам от ентусиазма на много родители да включват много чужди езици в обучението на децата. Вярно, хубаво ми стана като видях колко сме напред, защото до момента не се бях замисляла. Важно е човек да се чувства компетентен в това, с което се занимава.
А и някой пита ли децата дали го искат?

Струва ми се, че точно ние сме на зор, и то с идеята да сме конкурентно-способни в чуждоезична среда. Колко от обявите за работа (изискващи квалификация) са на български?

Съгласна съм с gargamela.


Много важен въпрос! Пък макар и риторичен.
Доволна съм, че Ралица проявява интерес към езиците. Но и да не беше така, щях да настоявам. Не е просто родителска амбиция. Задължително е.