С въпроси. "Това наистина ли ми трябва?"; "С какво ще го нося?"; "Къде ще го нося?";" Къде ще го държа (много важен въпрос 
)?"
Виж целия пост
)?"Как се преборвате с шопинг манията?
- Публикувана: 25 септ. 2007, 17:38 ч.
- Последно мнение: 26 септ. 2007, 12:41 ч.
# 30
25 септ. 2007, 22:11 ч.
# 31
25 септ. 2007, 22:12 ч.
Ами так е за жалост и при мене!
Виж целия пост
Аз съм на принципа: имам пари-купувам, нямам пари-не купувам. Нищо сложно 
Ами так е за жалост и при мене!
# 32
25 септ. 2007, 22:19 ч.
Много болен въпрос. В течение само на две седмици купих 2 чифта полуботуши - първите ми трябваха спешно, вторите ми харесаха от пръв поглед и се депресирах, че избързах с първите. Реших, че ще се излекувам като ги купя и тях.
Много добре ми стана и сега не изпитвам нужда да влизам в обувни магазини.
Виж целия пост
Много добре ми стана и сега не изпитвам нужда да влизам в обувни магазини.
# 33
25 септ. 2007, 22:45 ч.
С воля 
Понякога си казвам, че прекалявам и може би ставам смешна, та след тази мисъл набързо се отказвам от всякакъв шопинг 
Виж целия пост
Понякога си казвам, че прекалявам и може би ставам смешна, та след тази мисъл набързо се отказвам от всякакъв шопинг
# 36
26 септ. 2007, 00:06 ч.
Ха ха, Стеф, знам го този магазин за джунджурийките И аз там се утешавам, когато вманиачената ми тъмна половина откаже да приеме, че трябва да се прибера с празни ръце.
А единственият начин да се справя с шопинг манията е като не ходя по магазините, тръгна ли и...край!!! А най-много мразя като нямам достатъчно пари в себе си, тогава задължително ще видя най-умопомрачаващите обувки, пола или каквото и да било там. После направо не ми излизат от ума и следват едни душевни терзания и страдания... Обаче пък като си купя нещо ме обзема такова щастие, че забравям всякакви угризения и пак се почва Май няма да ми мине 
Виж целия пост
И аз там се утешавам, когато вманиачената ми тъмна половина откаже да приеме, че трябва да се прибера с празни ръце. А единственият начин да се справя с шопинг манията е като не ходя по магазините, тръгна ли и...край!!! А най-много мразя като нямам достатъчно пари в себе си, тогава задължително ще видя най-умопомрачаващите обувки, пола или каквото и да било там. После направо не ми излизат от ума и следват едни душевни терзания и страдания... Обаче пък като си купя нещо ме обзема такова щастие, че забравям всякакви угризения и пак се почва
Май няма да ми мине 
# 38
26 септ. 2007, 05:45 ч.
По-умен от мен го е казал: "Единственият начин да се отървеш от желанието е да му се отдадеш". И си следвам Оскар Уайлдовите препоръки съвсем чинно. Че ми и олеква. 
Виж целия пост
# 39
26 септ. 2007, 06:42 ч.
И на мен шопинга ми е мания. Няма значение дали е за мен, мъжа, детето, дома или някой близък. Хубавото е, че ако за нещо се размисля, мога да го върна в магазина. Много ми харесва тази практика тук, но много рядко се размислям чак до толкова, за да връщам
Виж целия пост
# 40
26 септ. 2007, 07:45 ч.
Аз съм същата 
Виж целия пост
Не обичам да ходя безцелно по магазините.Когато ми трябва нещо, влизам само в магазини,където го има и почва едно чууудене- дали да го купя или ще срещна по-хубаво.
# 41
26 септ. 2007, 08:04 ч.
Успокоявам се, че не съм единствената 
Благородно завиждам на тези, дето не изпитват такива влечения, евала
П.П. Ботушите продължават да ме тормозят...
Виж целия пост
Благородно завиждам на тези, дето не изпитват такива влечения, евала
П.П. Ботушите продължават да ме тормозят...
# 42
26 септ. 2007, 09:11 ч.
Аз пък като нямам пари в себе си всичко ми харесва, всичко искам, а примерно на другия ден имам парите отивам за това което ми е харесало и вече ми се струва не чак толкова привлекателно 
, но имам си една мания вляза ли в магазин за чанти с празни ръце не излизам 
Виж целия пост
, но имам си една мания вляза ли в магазин за чанти с празни ръце не излизам
# 43
26 септ. 2007, 09:13 ч.
Именно, имам чувството че е като в случаите когато ми се яде нещо, ама много много ми се яде, пък няма в момента или няма откъде да купя. Като сладкото - като има вкъщи, не ме съблазнява, но ако няма, самата мисъл че може да ми се дояде и да нямам, ме влудява и почвам само за сладкото да мисля.
Звучи параноично
Виж целия пост
Аз пък като нямам пари в себе си всичко ми харесва, всичко искам, а примерно на другия ден имам парите отивам за това което ми е харесало и вече ми се струва не чак толкова привлекателно , но имам си една мания вляза ли в магазин за чанти с празни ръце не излизам
, но имам си една мания вляза ли в магазин за чанти с празни ръце не излизам Именно, имам чувството че е като в случаите когато ми се яде нещо, ама много много ми се яде, пък няма в момента или няма откъде да купя. Като сладкото - като има вкъщи, не ме съблазнява, но ако няма, самата мисъл че може да ми се дояде и да нямам, ме влудява и почвам само за сладкото да мисля.
Звучи параноично
# 44
26 септ. 2007, 09:30 ч.
И аз с вафлите съм така, като ги гледам до мен на бюрото или в къщи на масата не ми се яде ама да съм на вън и някои да хрупа , милото ми помага в тая не лека борба, като свърши моята заплата, остава неговата, ама не ми дава за щяло и нещяло, само за неща наистина необходими, не че това винаги помага де, както каза някой по горе хората са измислили кредитните карти 
Виж целия пост
, милото ми помага в тая не лека борба, като свърши моята заплата, остава неговата, ама не ми дава за щяло и нещяло, само за неща наистина необходими, не че това винаги помага де, както каза някой по горе хората са измислили кредитните карти Препоръчани теми