Домашно насилие

miika никога няма да разбереш миналото си. Недей да се тормозиш над въпроса "защо?" тъй като не ти си била тази която взима решението и мнението на родитлите ти е било субективно. Така е било, ти си била потърпевшата. Сега е време да погледнеш на пред, да видиш грешките от миналото и да се опиташ да не ги повтаряш.
Откъсни се от миналото си в смисъл на това как то те определя като личност - все лошата, все кривата, все неспособната... Погледни на себе си през очите на приятели, познати, детето си...

Не се притеснявай, болно е, но минава с времето. Ако не ти е приятно с човека, който те е наранил изкарай го доколкото може от живота си или поговори с него по този въпрос. Мисля, че от позицията на времето е по лесно да се коментира, това което те кара да се чувстваш така 
Ще видиш как ще ти олекне след разговора 

Съгласна съм и с Киара и това може да ти помогне 

Помни, че детето ти е най важното и грешките на родителите не бива да се повтарят 

Може би не искам да се вторачвам в една отминала горчивина; опитвам се от гледната точка на родител да преценя защо понякога дори и родителят може да бъде изнервен и притеснен. Във всичко друго нямам за какво да се оплаквам от своите родители - те са си мои и аз ги обичам много - сестра си също - и, да, моето дете е най - важното нещо.

Не се тормози с това, рано ти е още. След време когато малкия порасне ще видиш как понякога реагираш по същия начин като родителите ти и може би тогава ще успееш да ги разбереш.

 

Докато сме деца, родителите са нашият пример и мерило, те са силните, знаещите и можещите.Нормално е, децата докато са деца да знаят по-малко. Идеализираме образа на родителите, очакваме от тях да са все разумни и мъдри. Но действителността не е такава(понякога). Когато детето порасне установява, че родителите всъщност са и те хора с недостатъци, често "детето" ги надминава в развитието си.
Ей тука е "ключа от бараката". От ограничени или невротизирани родители може да се роди дете с по-голям потенциал, и тогава се поражда конфликта, че то е по-напред в сравнение с тях, но е физически зависимо от тях.
Въпросът е да надрастнем родителите си и да им простим несъвършенствата, защото те толкова могат.
Нали теорията за прераждането казва, че сами си избираме родителите, за да ни се случат определени неща, да научим определени уроци, да съберем мъдрост....
 

Здравейте,
бих искала да споделя и моята история тук. Всичко което ще ви разкажа приключи преди повече от три месеца, но все още сам в ужасна депресия и не знам кога и как ще изляза от нея...

И така имах приятел с който в началото всичко беше прекрасно, обичахме се много и аз му вярвах на всичко което ми говореше, че иска да създаде семейство, да има деца да живее щастливо, т.н.

Често се случваше да се изнервя от най-малкото нещо, например като съм гледала снимки на мои роднини в интернет или че съм говорила малко по-продължително по телефона с приятелки или майка ми и за други дребни неща.

Такива дреболии най-често прерастваха в скандали след което той винаги вземаше някакви съвсем крайни решения - събираше ми багажа (а по негово настояване се пренесох да живея в тях), викаше и приказваше несвързани неща, че няма да се получи нищо между нас след което малко по-късно съжаляваше за всичко и очакваше да го прегърна и му кажа колко много го обичам или сам идваше и се опитваше да се сдобрим отново, а ако се бях прибрала при нашите по телефона се извиняваше всеки път че няма да се повтори това.

И така в началото ми се струваше странно, че винаги очакваше да получи това което иска, винаги трябваше да стане на неговото,все очакваше да съм със железни нерви и независимо какво се е случило преди това да го прегърна и да ми говоря мили думи докато той говори какви ли не глупости. С месеците всичко това започна да ми прави все по-малко впечатление, може би и със скандалите бях свикнала вече. Всичко обаче мина всякакви предели които бих могла да изтърпя когато...

Един ден разбрах,че съм бременна. Той беше толкова щастлив, а аз толкова ошашавена. Всъщност страшно много исках да имам дете просто за първи път ми се случваше и изпитвах много смесени чувства. Мисля, че от този ден започнаха и сериозните скандали между нас, когато аз изпитвах страх от него да не ме нарани и то не толкова заради мен колкото мислех за детето в мен.

Избухваше от едното нищо, каквото и да правех винаги беше недоволен. Трябваше постоянно да стоя в тях докато него го нямаше (което аз не правех).
Ходех при нашите през деня или при някоя приятелка, а като се върнех при него скандала беше готов защо съм се върнала след него, той очаквал да съм вкъщи. Или пък си въобразяваше, че нещо не съм била доволна от него, че не съм го обичала както той мен, той очаквал нещо което аз не съм била направила.

И от тези неща ставаха вече доста сериозни караници, при които аз трябваше да внимавам какво казвам за да не стане нещо страшно, той набираше и набираше.

Нападал ме е да ме удря, но майка му го е спирала, беше взел веднъж нож а аз пищях от ужас защото беше взел и ключовете за вратата. Трошил е стъкла , хвърлял е дистанционни по земята. Не проумявах какво става, в тези състояния той искаше аз да изпитвам страх от него, а в същото време повтаряше колко много ме обича. Няма да забравя и онзи ужасно злобен поглед...
По цели нощи съм плакала и съм се чудела как ще живея така, мислих още че в това състояние трябваше да бъда спокойна и се притеснявах ужасно много. Него не го интересуваше на мен какво ми е, заплашваше ме, че ще ме убие и мен и майка ми и баща ми и детето ако не сме заедно.

Майка му казваше, че го е страх да не го напусна и затова прави това, но аз всеки път умирах от страх и се опитвах някак да го успокоя. Като чели ставаше съвсем друг човек.

Страха от него в мен с всеки изминал ден се увеличаваше, заплашваше ме, че ще ми вземе детето, ще ме убие, не мислеше как се чувствам и аз постоянно плачех, страх ме беше какво ще стане още, като го видех и пред мен беше и онзи поглед изпълнен с ужасна злоба способен да убие човек без да помисли какво му е на него и как го наранява.

Бях в ужасно състояние, исках да се радвам на бременността си а аз изпитвах ужасен страх какво ще стане с мен и детето.

Това беше най-кошмарния период в живота ми. Един ден след две будни нощи сълзи, заплахи, страх да заспя, отидох и направих аборт. От този ден не мога да се успокоя какво ми се е случило. Чудя се защо трябваше да става така, защо говореше, че го иска а ме тормозеше така, защо искаше да изпитвам страх от него, защо ревнуваше от нищото?

Не знам дали нещо щеше да се оправи или щеше да стане много по-зле, но не виждах никакъв изход, изпитвах единствено ужасен страх какво ще стане с мен, детето и до къде може да стигне приятелят ми. Всички заплахи ми се виждаха съвсем реални, имах чувството, че живея с убиец, страх ме е било да заспя дори когато се е държал като луд.

Много исках това дете, в деня в който не издържах на цялото напрежение бях в ужасно състояние. Този човек беше решил да ме побърка, беше свикнал единствено да взема от живота без да дава нищо в замяна.

Не знам дали нещо щеше да се промени ако не бях направила аборт онзи ден. Най-вероятно щеше да направи всичко възможно за да ми почерни живота, бях сигурна, че мога всичко да очаквам от него...

В момента страшно много ме боли, че не можах да си родя детето заради един изрод, в който мислех че има поне капка човечност, че нося неговото дете...Но не, уви явно има и такива хора...

Не знам как бих могла да си обясня всичко станало. Може би беше започнал да ме смята за негова собственост и затова той трябваше да диктува правилата, аз нямах право на мнение.

Ако някоя жена е преживяла подобен тормоз може да сподели нейните преживявания или ако има логично обяснение какво кара някой хора да се държат  с жените си като със собственост и такива ли си остават до края на живота си, бих се радвала да го сподели с мен.
Все още ми е толкова болно, че не вярвам какво ми се наложи да преживея...

Горкото момиче! Просто не знам какво да кажа, освен, че си имала адски несправедлива съдба досега, но че според мен ще срещнеш достоен мъж, който ще е привилегирован да стане баща на твоето дете, а раните ще зарастват, мила. Не губи самоуереност и посока, защото виждаш как такава загуба е прецакала предишния ти приятел.

Mischa взела се най-правилното решение за себе си. Много е страшно да виждаш злобата в чуждите очи и да не знаеш на какво е способен този човек. Ти трябва да приемеш този край като спасение за теб. Ще срещнеш човек който да те обича, цени и да те уважава. И този опит който си натрупала ще ти помогне да правиш по-малко компромиси със себе си и ако подобен човек отново се появи в живота ти по рано да го разбереш и да не позволиш да се случи нещо повече.
Много късмет ти желая.

Миличка Mischa, това рано или късно ще ще да стане, повярвай ми. По добре така отколкото с 2 деца и война за тях. Защото той няма да се промени, майка му няма да застане на твоята страна, а на неговата защото и е син и го обича какъвто е...
Забрави това, и сега помисли само за себе си ... Със сигурност ще намериш човек, който да те обича такава каквато си, няма да те ограничава ...
Мъжете, които ограничават са с ниско самочувствие и мислят че не те заслужават за това го правят Искат да ограничат всичките ти контакти и ти да живееш само за тях, дори и майка ти е обект на агресия от негова страна... Накрая като се примириш с това си намира нова приятелка за да я сразява по същия начин... Никога няма да се промени  Това е неговата Карма... и ти никога няма да го сториш дори и да искаш. Тези мъже са болни и са за психото 
Аз също преживях това което си написала, само че родих 2 деца, но нещата не се подобриха, а стана още по страшно защото си "Изнесла сърцето си навън от тялото" и ще ти бъде жалко да оставиш детето си нещастно с  разделени родители ( в крайна сметка това ще е краят)
Добре че си се отървала  
Време е да живееш за себе си ... Направи го и ще си щастлива много скоро отколкото предполагаш. И да не забравиш да ни съобщиш за хубавата вест след време за нова връзка и детенце под сърцето  
Вярвай ми всичко ще стане реалност ...
Сега те прегръщам за кураж и да не си посмяла повече да виждаш този човек, а още повече да разговаряш с него... Бягай от "чара" му който ще те погуби ако останеш с него  

От сърце ви благодаря за окуражителните думи, не можете да си представите какво означават те за мен в такъв момент...
Толкова много исках всичко да е нормално, че още не мога да се примиря със случилото се. Знам, че щях да имам ужасен живот - той щеше да направи всичко възможно за да го почерни, само като си спомня злобата в очите му и удовлетворението, което изпитваше когато съм се страхувала от него ... последните дни имах чувството, че живея с убиец, не знаех всеки един момент на какво е способен, беше ужасно, иска ми се да бях сънувала и да се събудя. Минаха няколко месеца, а аз все още не мога да се съвзема. Все още се питам на моменти дали нямаше да се промени нещо, къде сбърках аз в отношенията ми с него, дали не съм мълчала прекалено много и какво щеше да стане ако не показвах страха си от него, а му се противопоставях, способен ли беше наистина да ми направи нещо или само ме плашеше (а тогава бях сигурна, че е способен на всичко). Такива чувства изпитвам след като мина малко време, но тогава не виждах никакъв изход. А що се отнася до майка му тя до последно твърдеше, че той не е такъв по принцип, всичко било защото много ме обичал и го било страх да не ме загуби...
Не знам дали се оправят такива мъже, предполагам, че не, но знам, че със сигурност причиняват ужасно много болка на другите без дори да го осъзнават

Този човек явно има някакви проблеми със себе си.Странно защо не бълва всичката си агресия на този или на тези,на които трябва.Той си знае защо,защото е СЛАБ,дребна душица знаеща да наранява,както казваш и ти обича да получава,но не и да дава.Не съжелявай за станалото,радвай се че се е случило сега,а не когато щеше да е още по-трудно за теб и евентуално децата ви.Жалко че след теб ще има друга друга,която ще си изпати,дано да е някоя която да го сложи на мястото му.
А на теб пожелавам да излезеш по скоро от депресията в която си,най-вече се успокойи всичко ще се подреди 

Напротив, хубаво, че не си се противопоставила открито; пак щеше да стигнеш до същите изводи, но с телесни повреди, а той да обяснява нагло - нагло "тя ме предизвика"; недей да се виниш. Този типаж слаб характер би се допълнил от силен женски характер, който да го респектира - къде с хубаво, къде със строгост и жестокост. Но той няма топки да се събере с женския Франкещайн, иска лесно и иска без последствия. Забрави го

Това садистичното и аз съм го виждала ... Мисля че това ги възбужда за това казвам че са садисти, при тях няма симпатия, няма съчувствие към хората... Има само краен егоизъм... Те не обичат никого дори и най-близките си хора 

Радвай се, че си се оттървала и гледай напред, но много внимавай в следващия избор да не попаднеш на същия тип човек 
Трябва да си готова когато решиш да направиш стъпката да си с някого  Иначе рискуваш да влезеш в приказката " От трън та на Глог" ... Все бодливи 
Успех 

Същото щях да напиша и аз. Радвай се че си се отървала и си продължи живота. Тези хора нямат приятели, ще си живее с мама която да го хвали. Винаги другите са виновни. Това е човек с психически отклонения, а знаеш ли като видиш после щастието на такъв човек след като е наранил някой. Аз в нашият случай виждах след като нарани баща му или моят баща такова щастие имаше в очите ми, зверско. Това да наранява околните го прави щастлив, те са си го заслужили. Това са хора с психически отклонения, аз съм принудена да поддържам някакъв контакт с такъв човек, деца имаме, но вече никой не ще да общува с него. Каквото ще да прави, той никога няма да чуе твоята гледна точка и никога няма и да се опита да те разбере. Ти си щастливка, че нищо не те свързва с този човек. Ще мине време ще срещнеш нормален мъж, ще си имаш детенце и ще си щастлива, тогава дори ще си се чудиш защо си търпяла толкова време и защо си страдала.