Домашно насилие

  • 157 754
  • 735
# 465
blagovesta - Личи си че сме от една категория изстрадали точно такова съжителство...  Hug
 Mischa - знай че има и за теб някъде там човек, които да те обича истински и с който ще се чувстваш най-щастливата жена на Земята  Peace  Heart Eyes Hug
Виж целия пост
# 466
У нас драстични случаи не е имало. Аз няколко пъти "посъветвах" дребната, да се държи по-прилично, ама децата порастват много бързо. И сега се опитвам "со кротце, со благо и со малко кютек Laughing", ама наистина малко и рядко. Татко й е по-строг и често имаме с него стълкновения по този въпрос. Мисля, че трябва да се правят повече компромиси, когато детето пораства.
Виж целия пост
# 467
winking бъди сигурна, че много компромиси съм правила, но и прекалено много съм претърпяла в името на семейството. Но за нищо на света не си струва да се търпи бои и ежедневно унижение. Детето ми да бъде ритано като куче и да не знам дали ще оцелее след ритниците и щурутиите на един идиот и ще му седа. Ти мислиш ли какъв човек израства детето в такава среда.  Приема, че боя е нещо нормално и ще повтори същото в своя живот.
Ти си си взела своето решение, но не всички случаи са еднакви. По-добре децата ми да живеят с една нормална и пълноценна майка, отколкото с двама родители, бащата луд за връзване, а майката неадекватна и не можеща да взима решения, тя няма да е адекватен родител.
Виж целия пост
# 468
winking, всеки волю - неволю преглъща някакви обиди през живота си - заради възрастта, външния си вид, пола, расата си и пр. независещи от него самия обстоятелства, за които няма грам вина. Питам се обаче - какво е "драстично"? Помня преди време в една тема едни майки бяха "за" шамарите от време на време, че "от дума не се разбира"  Tired Сектир, великия авторитет, който нямаме дар слово да защитим  Crossing Arms Имаше един пост от жена, който вече има внуци - разказа как си позволявала да навиква и шамаросва, но не щеш ли, се отворил шанс всички да заминат на запад - цялото семейство. Казва - огледах се, никой не крещи на улицата, ако им ударя плесник, тутакси ще викнат я полиция, я социалните. Оказало се, че без много труд постига еднакъв ефект, без нито един шамар и повишаване на глас. Дай Боже, ще остареем някога - с какво си представяте, че ще отвърнат порасналите синове?
Виж целия пост
# 469
Толкова много хора търпят в името на нещо си, деца, семейство, съседи и така на татък. Но явно не могът да проумеят, че правят лоша услуга на себе си и децата.    Че в отношенията трябва да има компромиси съгласна съм, но пък единият да си позволява да прилага някакъв вид тормоз (физически или психически) - не благодаря, не е това за мен вече. Търпяла съм, много компромиси съм правила, но няма да уча децата ми да търпят и да позволяват да ги тормозят. Аз като тяхна майка съм и пример за тях.
Виж целия пост
# 470
Толкова много хора търпят в името на нещо си, деца, семейство, съседи и така на татък. Но явно не могат да проумеят, че правят лоша услуга на себе си и децата.    Че в отношенията трябва да има компромиси съгласна съм, но пък единият да си позволява да прилага някакъв вид тормоз (физически или психически) - не благодаря, не е това за мен вече. Търпяла съм, много компромиси съм правила, но няма да уча децата ми да търпят и да позволяват да ги тормозят. Аз като тяхна майка съм и пример за тях.

Аз затова се махнах. Търпях много години заради детето. Бях гузна, че лишавам децата си от доста неща, заради моите проблеми с таткото.
Няколко часа след като се махнахме синът ми каза: "Мамо аз съм ти сърдит, че не ме спаси по рано".
Той горкият се оказа по тормозен от мен, но от страх мълчал. Постоянно питаше защо къщата в която са ни приютили не е изпочупена. Защо там никой не вика. За него тава не беше нормално. Той просто е живял в ненормална обстановка, на през цялото време си е мислел че е нормално да псуваш, блъскаш, чупиш и биеш. Мислех че спасявам себе си, а всъщност спасих децата си. Лошото е, че в повечето случаи децата вече имат изменения. Стават или насилници или жертви. Аз израснах в семейство на насилие и станах жертва. Не живее ме с таткото повече от половин година, но няма ден в който да не си спомняме ужаса. Много ми се иска да се бях махнала преди доста години, за да мога да съхраня детето си от грозните неща. Сега е много трудно да забрави и да не тръгне по стъпките на баща си.
Виж целия пост
# 471
blagovesta - Личи си че сме от една категория изстрадали точно такова съжителство...  Hug
 Mischa - знай че има и за теб някъде там човек, които да те обича истински и с който ще се чувстваш най-щастливата жена на Земята  Peace  Heart Eyes Hug


Благодаря и на двете за хубавите думи. Все още имам моменти в които се питам защо трябваше да стане така, нямаше ли начин да се оправят някак нещата... Тогава коментарите на изпатили от подобно съжителство жени наистина са ми от полза, понякога нещата отстрани изглеждат съвсем различно още повече, че така ми беше промил мозъка, че на моменти съм се чудела дали наистина не го предизвиквам аз. Прочетох толкова много неща на тема психични рзстройства, че наистина смятам, че такива мъже не могат да се подобрят към по-добро. За тях явно това е идеала за жена - подчинена, послушна, без право на мнение. Не ми е трудно да си представя как се отнасят и към децата си...
Дано един ден нещата около мен да се подредят и всичко това да остане един далечен лош спомен.
Толкова трагично съм приемала всичко (а и все още на моменти), че съм си мислела, че един ден ако дай боже бъда щастлива с човек различен от този, мога да напиша книга за всичко преживяно

P.S. Тази същата статия я бях публикувала в един друг форум, където повечето помислиха, че е измислена - със съгурност жени, които не са преживели подобно нещо.
Радвам се, че ви има. Разбира се не и на това, че сте преживели подобен тормоз, но на това, че сращам разбиране и подкрепа. Благодаря ви от сърце Hug
Виж целия пост
# 472
Не го мисли. Всеки път като го говорим и мислим преживяваме нещата отново. ЗА това живей си живота и да нети пука за този човек. Тези хора заслужават просто да ги забравим и това е.
Виж целия пост
# 473
Не го мисли. Всеки път като го говорим и мислим преживяваме нещата отново. ЗА това живей си живота и да нети пука за този човек. Тези хора заслужават просто да ги забравим и това е.

Да, така е, но понякога ми става мъчно, че чаках дете. В такива моменти трябва да си спомня всичко лошо което преживях, да си представя живота, който щях да имам...
Виж целия пост
# 474
Здравейте и от мен Simple Smile
Моята история е почти същата като на Mischa, даже на моменти имах чувството, че аз съм ги писала някои неща. Само че при е още по-тежо защото се получи-от трън та на глог-две такива връзки-всяка с по едно дете Sad
Радвам се че намерих сили да приключа втората-въпреки , че много ме е страх , незнам как ще се оправя..но съм един спокоен и щастлив човек
Пуснах тема в ДИС  - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=513485.0,защото се чувствам виновна пред децата че един вид ще растат без баща, но вече съм повече от убедена че това е за тяхно добро..и за мое.
Аз съм едно живо доказателство за това, че деца израснали в такава среда стават или жертви или насилници(баща ми също си позволяваше да удря майка ми и то пред нас-изживяла съм ужасни моменти).Аз имах две сериозни връзки, в които мъжете се оказваха агресори Cry
Много ми е тежко от този факт-на моменти се обвинявам, че аз съм виновна, че с нещо съм ги предизвиквала, ни истината е че те действително усещат моето превъзходство, комплексирам ги по един или друг начин, страхуват се и съответно нападат с думи и с удари....
Никой човек,какъвто и да е не заслужава такъв живот..

Ето ме сега и мен в този подфорум..сама съм но съм щастлива Hug
Виж целия пост
# 475
ludetina79 съжалявам, че 2 пъти си преживяла едно и също, но пък си преценила правилно и си взела правилното решение, децата са важни и ти от опит знаеш много неща.Късмет  и всичко ще де нареди, зависи от нас си.
Виж целия пост
# 476
Май ще правя запис в темата, още ми е трудно да споделя, обаче най- накрая намерих кураж да си извадя медицинско за побоищата и да ангажирам адвокат за развод. това, което ме плаши, е че може би и аз имам вина за това, което се случва. Много ме е страх от бъдещето  и от това, че ще съм сама - всмисъл, че нямам семейство. Имам нужда от подкрепа и да вярвям, че и самотните майки се оправят.
В момента не съм чела темата, просто не мога.............
Виж целия пост
# 477
Сигурно ти е много тежко в момента при обстоятелствата,които живееш.Мисля че щом има побоища ще ти е по добре да си сама.ще се справиш.Толкова ми е гадно,че има такива тирани,които бият жените си. #Cussing out
Виж целия пост
# 478
Май ще правя запис в темата, още ми е трудно да споделя, обаче най- накрая намерих кураж да си извадя медицинско за побоищата и да ангажирам адвокат за развод. това, което ме плаши, е че може би и аз имам вина за това, което се случва. Много ме е страх от бъдещето  и от това, че ще съм сама - всмисъл, че нямам семейство. Имам нужда от подкрепа и да вярвям, че и самотните майки се оправят.
В момента не съм чела темата, просто не мога.............

това е първото, което трябва да промениш в себе си - не оправдавай посегателството върху теб! каквото и да си направила, никой няма право да те пребива! никой не е безгрешен и всеки е правил глупости, но не сме в средновековието, за да приемаме побоя с наведена глава  Naughty
иначе добре си направила, като си извадила медицинско навреме и си намерила адвокат  Peace
не оставяй нещата дотук - не искам да те подстрекавам, но ако побоят е системен, събирай си багажа и напред!
подкрепата от наша страна я имаш. и да - много майки се оправят и сами  Peace
Виж целия пост
# 479
Спасявай се миличка. Вдигни глава и повярва и наистина ще се стправиш. А ако не обърни се към някоя фондация за помощ. Знам че е трудно, но трябва да продължиш на пред. И да знаеш,  че като мине време въпреки , че ще си сама ще си спокойна и ще си щастлива. А пък и не се знае дали наистина ще си сама. Ти заслужаваш щастие.  И мен ме беше много страх всички ни е било страх, но с времето нещата се нареждат. Трябва ти време.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия