Домашно насилие

 Пали...миличка дано всичко се оправи.Стискам палци.
Нали си наясно,че не може да е все зле.Кураж и само напред.Гадостите не бива да са по силни от нас.

Пали - какви се тези депресанти...
Според мен те само подтискат болката не помагат да оправиш нещата 
Стъпвай си на краката, бягай от насилника далече...
Права си че иска  да ти натрие носа след като се подчиниш...

Любовта, доверието и  щастието не е в подчинението и страха.
Изправи се децата ти имат нужда от теб... ако мислиш за болести само ще си ги навлечеш 
Преживей го, махни се от този човек, знаеш ли че по добре е да си сам отколкото да си сам заедно,
с някой който иска да те стъпче?!?

Стискам палци   и те    Знам че ще намериш верния път. Успех

Бих искала да обърна внимание на няколко аспекта по темата, с които съм се сблъсквала като специалист тук, в САЩ. Тя е много обширна и ми се иска повече хора, в това число и мъже, да я прочетат, защото трябва да се вземе впредвид, че психическото домашното насилие, не е само приоритет на силния пол. Жени също оказват домашно насилие над мъжете. "Опяване или гълчене, фръцване, отказ на секс" също са форми на психическо насилие. Всъщност обаче 15% от жертвите на домашно насилие са мъже.  Трябва да се има предвид, че "опяването" може да доведе до последващи неочаквани и по-скоро нежелани реакции от страна на този, върху когото се извършва.

Домашното насилие има няколко фази през които насилникът преминава и които е добре да се знаят, за да може потърпевшият да реагира адекватно. Фазите са следните: подготвителна (поставяне на капан), фаза на насилие (психическо, физическо, емоционално, сексуално, финансово и социално), фаза на вина,  фаза на себеоневиняване чрез мили жестове и извинения, фаза на нормално поведение, през която насилникът търси начини и тактики да постигне целта си, а именно да установи отново власт върху жертвата. След фазата на нормално поведение следва фаза на фантазиране и планиране на бъдещ тормоз, и накрая цикълът се затваря с подготвителната фаза (поставянето на капанът). Повече за фазите можем да поговорим ако има интерес. За сега по-скоро искам да засегна въпросът: Как да реагира човек, ако изпадне във фазата на насилие?
1. Имайте готов списък с по-важните телефонни номера - полиция, бърза помощ, телефони на организации, които помагат на жертви на домашно насилие, публикувани по-горе.
2. Имайте пари на удобно и достъпно място, ако се наложи да напуснете по спешност мястото (избягате)
3. Интензивността на инцидента може да бъде ниска или висока, затова усетите ли напрежение, опитайте се да туширате темата
4. По възможност отведете децата на сигурно място в домът (друга стая) или ако усетите, че нещата излизат от контрол, ги вземете със себе си, напускайки по спешност мястото
5. Запазете хладнокръвие - не показвайте уплаха, гледайте насилника в очите и говорете уверено, това обикновено действа отрезвяващо
6. Стойката трябва да е стабилна, невербалният език да не показва уплаха или ужас, не заставайте с гръб към насилника
7. Пийнете вода и дишайте дълбоко, овладейте се
8. Ако нещата станат нетърпими, напуснете мястото и потърсете помощ по телефон или отидете до най-близкият полицейски участък
Ако възникнат  въпроси по горното, може да ги разискаме по-подробно.

Здравейте, искам да се включа и да дам малко кураж.Точно преди един месец, на 14февруари и навръх Прочка напуснах мъжът ми, без работа, без дам, с 9лв. в джоба, качих детето в колата, събрах колкото можах багаж и се махнах, без изобщо да знам къде да ида, трябваше на секундата да се махна.Имах само колата, първите дни спях в приятелка, после взех пари на заем и си взех квартира в София, в момента съм необяснимо спокойна за човек, който няма работа и семейство на което да разчита и потъващ в дългове от бивши колеги и приятели, но знам, че ще се справя, търся си работа и знам, че мога да се справя.
 Всяко нещо от което не умираме ни прави по-силни, аз знам, че това е правилният път, да труден е, но аз го намерих, а няма нищо по-важно от спокойствието, а и децата имат нужда от здрава и щастлива майка, трябва да си помогнем на нас първо за да сме полезни и на тях.
 На всички, които се колебаят и се страхуват искам да кажа, просто се махнете, понякога като се махнеш виждаш нещата под друг ъгъл и пътяг сам ти се появява.Успехи здраве на всички, само напред.

Да, понякога напускането на семейството е единственото възможно решение. Но преди да се стигне до окончателна раздяла е добре да се направи опит за положително повлияване върху насилника. Доста жени споделят, че в "нормалните моменти", мъжете им са добри родители и партньори и само на моменти превключват и се превръщат в "демони". Затова жените са объркани и наранени, не им се иска да повярват, че домашният насилник е същият този нежен мъж и добър баща, какъвто е или е бил по принцип, и който е спечелил сърцата им в началото на връзката. Обикновено жените са влюбени в насилниците си, което прави раздялата още по-трудна.
Във всички случаи си заслужава да се направи опит за спасение на семейството, най-добре е да се проведе семейна терапия със специалист, която в някои случаи налага и включване и на децата. Жертвите на домашно насилие се самоизолират, обикновено нямат много приятели. Затова един съвет, за който зная, че може да прозвучи странно във форум като този и то от устата на човек като мен, който не е религиозен но смятам, че понякога човек трябва да отиде и на църква, да се помоли, да отвори душата и сърцето си пред божия служител, да се опита да се пречисти душевно, да спаси вярата си в доброто. Запазването на душевно равновесие е от ключово значение при жертвите на домашно насилие.

Ще си позволя да не се съглася с мнението ти. Много рядко се стига до промяна на насилника, а докато чакаме тази промяна може да се стигне до фатален изход. Аз съм жертва на домашни насилие и за тези години не видях промяна към по-добро у насилника. По-скоро агресията му ескалира. Адвокатът, който наех за развода ми разказа за свой случай, в който насилника пребивал съпругата си, след това се извинявал и така до последния път, в който я убил при поредния побой.

Посещавали ли сте семейна терапия?

П.С. Освен това нека да уточним - не всички домашни насилници бият жертвите си. Има такива, които ги малтретират само психически, финансово или социално. Домашното насилие има много форми, така че казаното от мен е по-общото, от където трябва да се тръгне към индивидуалните случаи. Домашните насилници обикновено са жертви на травми самите те, ако се поработи с тях професионално може да има значителна промяна. Колкото до убийство - тук според мен навлизаме в сферата на психиатричните случаи, които също налагат намесата на специалисти, но психиатри.

Извинявам се,че така се вклинявам в темата.Като човек,като жена,която има малко опит (горчив,мъничък опит) с домашното насилие и с насилието изобщо,ми се иска да коментирам последните няколко поста.
XFinity,разбирам,че искаш да помогнеш,но... Звучиш като човек,който никога не е бил на мястото на жертвата.Всичко е прекрасно на теория.Това ноу-хау,което си писала по-горе,подредено в отделни точки,звучи страхотно.Но не е никак лесно изпълнимо.Прочетох го,казах си,че е добре структурирано и може да помогне някому.И е така.Но четейки следващите ти постове подозирам,че нямаш много голяма представа точно за какво става дума.Не се обиждай,нямам за цел да се заяждам.

Какво значи да повлияеш положително на насилника?Дали знаеш,че тази илюзия в доста случаи е причината жертвата да остане при него?Да продължи да се подлага на този тормоз(независимо дали е физически,психически или и от двата по малко или много)?Да,правилната дума използвах -илюзия.Химера.Мечта.Безсмислена,празна надежда.
Сега разбираш ли точно какъв съвет даваш?

Какво уточняваш?Уточняваш на жертвите точно по какъв начин могат да бъдат измъчвани?Мислиш ли,че те не знаят малко по-добре?

Не само хората с психично разстройство могат да убият човек.Достатъчно е мъжа да блъсне жена си малко по-силно в ръба на масата....

До Китана,

Не бих искала да навлизам в лични дискусии. Само ще кажа, че имам доста опит в материята.

Семейното консултиране не е особено популярно в България все още. Да се надавяме да стане.

Опит с материята къде-от коя страна на семейното консултиране?

Консултант.

Разбирам...
Така и предположих.

Усещам лека ирония. Живея и работя в САЩ.

Това къде работиш няма значение за моето мнение.Ирония....не.По-скоро леко разочарование.

Защо?