Домашно насилие

Това не е точно така. Има различни хора, с различна степен на интелигентност и практикуващи различни форми на домашно насилие и някои се повлияват доста добре от психотерапия. Но тъй като в България ходенето на психотерапия не е достатъчно широко разпространено, битува схващането, че домашните насилници не могат да се повлияят. И между другото, има доста жени, които оказват домашно насилие без дори да го осъзнават и си мислят, че постоянното им натякване и обиди към половинката е нещо нормално, което мъжете трябва да приемат. Има родители, оказващи домашно насилие спрямо деца...много широка материя е домашното насилие. А домашният насилник може да бъде НАКАРАН да ходи на консултации от съда (дори и да е разведен), ако има такава опция в закона.

Xfinity,

 Би ли дала повече информация за емоционалното насилие и евентуално съвети как да бъде противодействано, т.е. жертвата да е психолог на насилника и да го промени евентуално..
 Има ли такъв филм?!?!?!?

 Благодаря предварително!!!

Мога да кажа само - блякс

Здравейте Дубиус1,
Емоционалното (психическо) насилие почти винаги е част от повтаряща се схема, която насилникът си е изградил. Понякога се среща само в чист вид, понякога придружава физическо или сексуално насилие. Не бива да се забравя, че по принцип домашният насилник е човек, който държи да контролира и упражнява власт върху останалите членове от семейния кръг или върху конкретен член в него чрез заплахи, дискредитиране на личността ( вкл. обиди) или физическа сила.  Проблемът при психическото насилие е, че не е причислено към криминалните прояви (с изключение на заплахите за физическо нараняване или убийство, които са трудно доказуеми в съда), поради което обикновено остава ненаказано. Но в много случаи травмите от такова насилие са изключително тежки и може да отнемат години преди жертвата да се  справи с тях. Сега, аз естествено на мога да консултирам когото и да било по интернет, а и не е редно - има колкото хора, толкова ситуации и поведения....а и това е сравнително продължителен процес. Но мога да дам някои основни насоки. Първо имайте предвид, че алкохол, наркотици, безпаричие, психическо заболяване или оказвано насилие в детството на насилника не провокират задължително домашно насилие. Но съществуващи проблеми в живота на насилника и неговото обкръжение могат да окажат силен натиск върху емоционалните връзки между насилника и жертвата (жертвите) и могат да повишат риска за домашно насилие. Потърсете проблемите. Много от насилниците твърдят, че жертвите ги провокират към насилие, психическо или физическо или друго... Второ запомнете, че няма извинение за насилието. Трето оценете чувствата и приоритетите си - какво ви дава и какво ви взима подобна връзка. Четвърто, ако решите да останете, бъдете готови за дълга и изтощителна битка и...не поставяйте под въпрос собствената си личност, но наблюдавайте и се опитайте да прецените какво провокира криза у домашния насилник. Пето усетите ли наближаваща криза, опитайте се да я туширате чрез сваляне на напрежението по някакъв начин, например чрез отвличане на вниманието на насилника в друга посока или по възможност напуснете неговия обсег. Шесто излишно е да се спори с домашният насилник по време на афект. Изчакайте по-удобни времена, но задължително разговаряйте и споделете какво сте изпитали по време на кризата, а така също и че не толерирате подобно поведение като изтъкнете причините за това. Седмо потърсете помощ от професионалист, като разбира се обсъдите това предварително с партньора си. Желая успех.

Това което писах преди  съм го писала от опит. Много време съжалявах бившият за това, че е имал тежко детство и се опитвах да му помогна, но не. Просто това е неговият пример, а и той самият като дете е бил жертва и не може да приеме чужда помощ. Най-големият проблем е, че не може да осъзнае, че има проблем.
Но определено не си струва да се опитваш да помагаш и да търпиш такъв човек.
Ако дете става свидетел на това, то вариантите за него са 2 - или става насилник или подсъзнателно търси и намира насилник - просто казано става жертва.
Аз лично не исках нито едното нито другото за децата си. Децата трябва да живеят в една спокойна среда, без значение дали живеят с единият или двамата родители.
Иначе от страни като учил и работил разни неща може по 1 начин да изглеждат нещата, но вече човек когато директно се сблъска с това всичко вече изглежда различно. Едно е да ти разкаже някой какво усеща и преживява, друго е самият ти да го преживееш. Да преживееш страха всеки ден да се прибереш, че не знаеш няма ли пак веднага да те нападнат с упреци,обиди и какво ли още не.Защото човек когато иска винаги ще си намери причина, може без да искаш да забравиш 1 салфетка някъде и за това да си изпросиш обидите, че за нищо не ставаш и нищо не те бива. Да гледаш как един идиот рита детето си и да си мислиш, че да, детето е виновно защото го е предизвикало.
Това да се опитваш да промениш някой си е загубена кауза. В момента в който човек осъзнае, че живее с агресивен човек и някой от семейството страда от това- дете,съпруга,съпруг, родител - просто далече да се бяга. Това е моя съвет. Да се търси начин да се спасят и далече от насилника.
Моето мнение, че не може жертвата да е психолог и да помогне на насилника.

Само един въпрос - децата ти от същият този човек ли са?

Ами да, децата са от него. През всичките години в които съм била с него никога не съм била с друг. А иначе и децата приличат на тях, сина е на неговият баща, а щерката на майка му, те са умалено копие на бабата и дядото.

Съгласна съм  Била съм в това положение и със сигурност потвърждавам че твърдението е вярно...
Накрая уж беше се "помирил" със себе си и беше станал "душичка", а не беше така ... беше чакал като змия в дупката си за да се изправи след побоя и да се усмихва садистично на деянието си ...
Съвет хич не си говорете, ами си ходете... колкото по бързо толкова по бързо ще се възстановите и ще започнете нов живот 

Ако гледате Биг Брадър Асоциацията с Елеонора ми е доста известна ... Давид Нищо, че е мухльо със сигурност е посягал в къщи на жена си ... Сега ми се прави на девица ощипана ... или ако не я е малтретирал друг път то след време ще го направи отново 
Мъж посегнал един път, никога не спира до тук ... даже смея да твърдя, че може да смени обекта, но не забравя навика си да налага жената до себе си от безсилие 

blagovesta , моят основен проблем е че се опитвах , както казваш ти, да бъда психолог за насилника и да му помагам. Незабелязвайки че още повече затъвам в манипулациите му. И сега измъкването е много трудно 

Дам....обаче на теб кой ще помогне...какво ти се опитваш да оправиш нещата,а на практика ги влошаваш....тъкмо си решил,че ето има промяна и следващия тормоз е на лице....и сълзите виж аз се опитвам,но ти постоянно ми вменяваш вина,я да те набия за профилактика.За нация дето водещите принципи са мъжа пие и бие....какво да кажа.....Накрая вината,че си се провалил в опитите да си запазиш брака те задушава.

Това е много точно сравнение. Само те чака да му паднеш на мушка....и почва пак.Аз съм съзирала такава жестокост в погледа, че хем се питам какво ли е преживяло "това дете като малко", хем се оглеждам да си плюя на петите...

Ей за това казвам, посегне ли ти веднъж ще го направи отново... Това е като Апетита винаги идва с Яденето 
По тази причина няма смисъл да става човек боксова круша на малоумник дето не знае нищо друго освен да си изкарва нервите и си отпуска ръката, защото така му харесва ... Защото това е причината ... Не са лабилни нерви и не трябва да се приема като болен човек и въобще не му трябва медиация ... Колкото по бързо изчезнеш от живота му толкова по добре за теб, защото ще съхраниш самоуважението си ... иначе ти коства живота, здравето и щастието...
Ако го знаех това преди време, със сигурност нямаше да чакам толкова много 13 год и нямаше да се "оправям" от тази връзка 7 год. докато създам нещо ново, по добро с човек коренно различен от бившия...
Но понякога ако не го изстрадаш на гърба си няма да повярваш на думите на останалите въпреки, че те не ти мислят злото 
Успех Момичета!! Вслушайте се в гласа на разума и не чакайте да се "оправи" вашия човек защото няма да го стори ...Змията си сменя кожата но характера и остава ....
Сега знам за бившия, че малтретирал и новата си жена по същия начин ... А тя си мислеше че е станала - Жената на Живота му както той се кълнеше 

Всеки човек трябва да проумее, че не си струва да живее с насилник и да му търпи прищявките. Човек си остава такъв какъвто е и нищо не би могло д а го промени.А  ако друга реши да приеме такова поведение за нормално да си го приема. Гадното е , че в началото тези хора се крият и не можеш реално да прецениш, че са такива. А и като  започне да си показва какъв е внушава вина, ти си виновен за това, че те набих, ти си виновен за това, че те обиждам уш с поведението си го предизвикваш. Само дето такива хора винаги ще си намерят оправдание за поведението си и потърпевшият докато не се осъзнае и да се махне от тази среда нещата ще стават все по-лоши.
При мен например, бях и некадърна и две леви ръце и какви ли не обиди всеки ден, осъзнах,   че за този човек тези обиди са като за добър ден, но за мен са тормоз. Под влияние на този тормоз аз не бях адекватна нито да си намеря работа, нито  за нищо. В момента в който се махнах от този човек и мина малко време да с е по съвзема нещата ми се наредих, но аз просто живея  спокойно. Не се страхувам да с е прибера и не обикаляме с децата площадките от страх, че приберем ли се може пак баща им да е кисел и отново да се започнат обиди. Дойдеше ли събота и неделя  и  знаейки, че той пак  ще е с нас изпадах в паника. Просто ад. Този човек не осъзнаваше какво ми причинява защото това е бил неговият пример и за него всичко това е нормално. За мен всяка обида избухване, блъскане на детето и  това което ми причини и физически ме  панираше и не знаех как да се държа, знаех само, че не исках да бъда в компанията му.Страхувах,  се всичко това ще се случи всеки момент.
Като човек който все пак е преживял нещо ще ви кажа, не си струва. Резултата от всичко това е следният:косата и без това си беше рядка, но сега от горе си е доста поокапала и се чудя как да я оправям. Нервите си съсипах, високо кръвно. Децата и те се изнервиха тогава, но  за мое щастие сега вече всички сме добре.Една година от както си живеем без баща им и децата са спокойни и аз. Започнахме си новият и по-спокоен живот и сме щастливи.

Момичета, като по-препатили да ви попитам. Ако е налице еднократен акт на насилие, т.е. 2 пъти в рамките на 3 дни - дали може да се приеме за инцидентен изблик, за нещо което няма да се повтори? Има предистория - отношенията ни бяха много обтегнати, повече от 2-3 месеца не си говорехме. Факт е, че за близо 10-те години, в които сме заедно никога не е проявявал агресия към мен, никога дори не е вдигал ръка. Даже бях абсолютно сигурна, че такова нещо в нашето семейство никога няма да се случи. Не е насилник по природа. Кротък човек е. Аз съм първата жена, на която посяга.

И двата пъти беше много пиян. А вторият път си беше опит за убийство - стискаше ме за гушата до степен, че цялото ми тяло изтръпна и някак олекнах. Такъв страх никога в живота си не съм изпитвала. И се ужасявам, че ако има следващ път няма да се спре навреме. Докато ме душеше, той не приличаше на човек - физиономията му беше изкривена и приличаше на чудовище!

Дали е нормално семейните проблеми да ескалират в такава нечовешка постъпка?!

Бих искала да чуя вашите мнения за тази ситуация. Уморих се да мисля и премислям и в крайна сметка да не мога да го измисля. Не очаквам готов отговор от вас, но ако вие сте били свидетели или сте чували за такива еднократни актове на насилие, които никога не са имали повторение - може и да ми просветне. А аз за себе си ще намеря отговора дали този човек заслужава да дам втори шанс. Някой ден. Засега не мога да живея в постоянен страх.

Ами...в самия ти въпрос е и отговора.Предполагам,че чувството може всеки да опише различно,но основното е страха....страх,който те смразява и не можеш да го контролираш.
И нашите отношения бяха обтегнати и...ние живяхме уж 10 години нормално....но тази физиономия никога не се забравя......нямам обяснение как семейните проблеми ескалират до такава постъпка.Предполагам,че всеки от тях може да даде разумно обяснение,но аз нямам време да го слушам за мен оправдание няма.а как се чувстваш после....еее....различно започваш да се чудиш дали наистина не си го предизвикала.Разбира се не е вярно.