Домашно насилие

За да може да се приемат за домашно насилие, простъпките трябва да са регулярни, да има цикличност. По-назад в темата съм постнала цикълът или по-точно модела на протичане на домашното насилие. Еднократен акт на избухване на събрано напрежение не може да се приеме все още за домашно насилие. Сама казваш, че имате семейни проблеми напоследък, до сега за всичките години, в които сте били заедно, съпругът ти не се е проявявал като домашен насилник. Какви са проблемите в семейството наясно ли си и каква част от тях е твоя вина и въобще ти имаш ли вина за тях? Ще успеете ли да ги разрешите, въобще ще направите ли опит? И още един въпрос - след като само два пъти нещата са ескалирали, след 10 годишен съвместен живот, изведнъж започваш да живееш в страх? Смятам, че заедно с останалите проблеми, имаш и такъв с доверието към съпругът си, т.е. бракът ви страда. Ако нямате желание и двамата да вземете мерки да си помогнете или някой професионалист семеен консултант да ви помогне, може да се разпадне.

Благодаря ти! Много точно си описала начина, по който се чувствам! И физиономията не мога да забравя и страхът ми е смразяващ... Наистина се питам какво толкова направих, че предизвиках такава агресия у него. Но не намирам обяснение. Смятам, че каквото и да е направил човек, каквото и да е казал - никой при никакви обстоятелства няма право да реагира с юмруци. Може би ако бяха просто един-два шамара - бих могла да простя, с течение на времето. Но такова издевателство над мен - размятане по пода като парцалена кукла без да ми се позволи да се изправя, стискането за ръцете, и още, и още, и то пред очите на малкото ми дете. И последвалият опит за убийство... Май не съм толкова силен човек, защото не мога да намеря сили да простя и забравя. Напротив - всичко ми е толкова ясно пред очите, че се чудя цял живот ли ще го помня толкова ясно. Но това, което НИКОГА няма да простя е, че си позволи да го направи пред очите на сина ни. Не съм в състояние да опиша състоянието, в което изпадна детенцето ми, какъв ужас видях в невинните му очички! Слава Богу, че децата ги нямаше вкъщи, когато се опита да ме удуши!


Благодаря ти за отделеното време! Малко са ми непонятни думите ти... Този "еднократен акт на избухване на събрано напрежение", за който говориш за малко да ми коства живота. Всъщност, точно преди да освободи хватката си аз се бях примирила, че си отивам без време от този свят, вече бях спряла да се съпротивлявам защото нямаше смисъл - каквото и да правех, както и да се мятах той така ме притискаше към пода, че не можех да помръдна. Все по-трудно си поемах въздух, всичко започваше да ми се размазва пред погледа. Единственото чувство, което изпитвах в този момент беше невероятна тъга - за майка ми и мъката, която ще изживее и за децата ми, които ще израснат без майчина любов. Всеки е различен и ако за теб не е нормално след такова преживяване да изпитваш страх - то аз за момента не познавам друго чувство освен страха. Но си права - имам проблем с доверието към съпруга ми. И този проблем се появи след това, което направи. Той показа една своя страна, за която не подозирах че съществува през всичките 10 години съвместен живот. Далеч не се изживявам като жертва на домашно насилие. Много неща изчетох за домашното насилие. И дори само тази тема ми е достатъчна за да си давам сметка, че има момичета които са в толкова нечовешки ситуации, че моята ситуация е като да отидеш на кафе с приятелка. Но не ми се иска да приема, че някой може да изкара събраното в себе си напрежение по такъв начин. Не знам дали съм на прав път в разсъжденията си, но ми се струва че човек, за който агресията е чужда, не е  в природата му - не би постъпил по този начин, независимо от това под какво напрежение е. Бъркам ли?

Искам да те попитам, била ли си някога жертва на насилие? Знаеш ли какво е да умираш от ужас и детето ти да пищи от страх. Кога ще стане домашно насилие спред теб, може би третия път, когато я удуши ли? Ти съвсем започна да говориш като проповедник от секта.
Има една арабска поговорка: "Ако нещо се е случило веднъж то може и да не се повтори, но ако се е случило два пъти, то ще се случи и трети?"
Аз си мислех, че двата шамара първия път са инцидент, после се започнаха юмруците, а накрая преби мен и майка ми пред очите на двегодишното ми дете, което през цялото време стоя в коридора сбоси крака и без гащички защото не успях да я облека.

Убийството не е домашно насилие. Убийството е убийство.

Аз се опитвам да обясня кога домашното насилие може да бъде приемано за такова - когато има цикличност. Много те моля да не слагаш собственият си случай при този на жената. Това което кавам, е отправено единствено и само към нея, и то защото е дала някаква информация. А тя е, че е живяла 10 години с този човек без да има никакви причини да мисли, че той е домашен насилник. Щом така драстично се е променил, трябва да се търси причината. НЕЩО Е СТАНАЛО, човек не се променя така от самосебеси. Може да има психически проблеми,  може друго - стрес, любовница, разочарование, криза на възрастта или т.н., НО тези неща не се обсъждат по интернет. Затова и препоръчах да отиде да поговори с професионалист, разбира се, ако иска да си запази бракът. Имам чувството обаче, че това ще е доста трудно в нейният случай - независимо, че е дала малко информация смятам, че проблемите са доста дълбоки.

Тези проблеми с тебе сме ги обсъждали вече,Ексфинити:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=226355.345
Да напомня . Не е много резултатно да се въртим в един кръг като кученца,които си гонят опашките,нали?

Предполагам разбираш, че не говорим за теб, нали? Поздрав.

Аз не говоря за себе си ,а  за това,което повтаряш .И за да не се потретваш,давам линк към старата песен без новия глас.

Точно тази поговорка не спирам да си повтарям. Независимо, че според Xfinity убийството не било домашно насилие - първият случай си беше откровена форма на такова. Насилие придружено с издевателство. Е, няма цикличност. Засега.

Благодаря на момичетата, които се включиха!

с другото, което казваш, съм съгласна, но мисля, че в 5., 6. и 7. бъркаш много. ако си била в такава ситуация, щеше да знаеш, че това още повече настървява насилника! да го гледам в очите?!? при положение, че се е разбеснял като животно, това би го предизвикало още повече! не случайно сравнявам с животно - в природата гледането в очите при подобна ситуация се приема като агресия от отсрещната страна. какво следва от това не е трудно да си представи човек...

и после... кой по-точно трябва да се овладее - жертвата или насилника? жертвата в повечето случаи е "по-овладяната" страна в конфликта - в смисъл такъв, че тя абсолютно осъзнава какво трябва да се направи, но няма възможност за действие и потиска емоциите си.

"стойката трябва да е стабилна" - извинявай, но това ми прилича на лошо чувство за хумор! когато си повалена на земята от шамар или не дай, боже, от друг удар, как може да имаш стабилна стойка!? ама моля ти се!

без време , мила, съжалявам за това което си преживяла, но не позволявай да се случи отново. Махаш  се от този човек и готово. Живяла съм м страх и се го си живея спокойно и ще ти кажа,  че за нищо на света не си струва. А и децата, за тяхното психическо здраве  е важно да живеят спокойно. А ако дадеш шанс, следващият път може   и да не останеш жива.
А  само да спомена, че след като ние напуснахме бившият синът ми го водих на логопед,  не можеше  да изговаря буква х, която иначе преди това я изговаряше добре, но стреса който преживя от баща му...
Никой човек няма право да те удря,  души, обижда, унижава и такива подобни. Ако се опитва да го прави просто се махаш от него. Ние сме достатъчно силни и можем да се справяме по-добре без подобен човек.

лично аз последното за което съм помисляла е да го гледам или за стойката....спиртосваш се,незнаеш къде се намираш,ако те питат как се казваш не съм сигурна,че бих могла да си спомня...втрещен и разрушен си.да от страни може и да изглежда,че е могло да се реагира...е аз не можах...и до днес спомня ли си се задушавам....а мина година.....

колкото за това дали осъзнаваш какво се случва...осъзнаваш и още как...на мен ми отне близо 7 м за да реагирам адекватно.болката да си в ъгъла смачкан,унижен и под яростните атаки на озверял мъж не го пожелавам на никой.....

именно!
съжалявам, че си преживяла и ти този ужас /защото не е нищо друго освен ужас/
на мен ми отне малко повече време, но все пак събрах смелост. след толкова време още ми се свива стомаха, като си спомня безсънните нощи, в които сълзите ми не спираха и живота ми изглеждаше безсмислен, а положението, в което се намирах - безизсходно...

затова ужасно се дразня, когато някой теоретик започне да ми обяснява в точки и подточки какво е трябвало да направя..
да не дава господ да си изпробва теорията, че да видим тогава... "стойки" и т.н. щуротии 

ми...аз дълги години стоях зад позицията,че такова поведение /агресивното/ си има психологическо /научно обяснение/,но да кажа откровено нещо не ми се връзва в реални условия.и когато съм наясно колко жени всеки ден се подлагат на унижения и не могат да се измъкнат от затворения кръг /защото в БГ е срамно и е мръсна дума да си майка/.не си пълноценен работник,не си цял човек е ние какво сме за бога,че даже така са ни смачкали,че смятаме за нормално да те подритват и да те пошляпват от време на време.шашава работа.никакви теории не спазвам хуквам да бягам.съжалявам,но нямам сили да стоя.....

Здравейте,
имам нужда от съвет за ситуацията,в която се намирам.С моя сме заедно от 3,5 Година.Забременях през февруари миналата година.На 19 юни беше първия бой,с шамари по главата в коридора.Легна и се наспа,аз плаках цяла нощ.На другия ден се изнесе.След 2 месец. дойде да ми се моли да го прибера /живее при мен в лукс/.В името на детето преглътнах всичко и го приех.Родих му жива и здрава дъщеря на рождения му ден.Той не дойде на раждането /живеем срещу болницата/.Не след дълго започнаха ,парцал,изрод,сурва,тъпа,грозна,дебела  и ...т.н.През януари докато вечеряхме,Той пи,заяжда се и ме накара да правим !За което получих 3 мощни удара в главата.Болеше и горя през цялата нощ,но не извадих медицинско,защото нямаше видими следи.Психо тормоза продължи до 1.04.2010,когато той се изнесе.Подадох молба за издръжка и е в ход.Искам да подам жалба,но дали не е късно за това?Семейството и приятелката ми знаят за проблемите.Понеже е военен  не знам,дали могат да го уволнят при подадена жалба.Ако е така,ще изгубя част от издръжката на детето ни,което е на 5месеца.Какво бихте ме посъветвали?