Домашно насилие

Обмислях и варианта да се махна от града,но засега ми е невъзможно.Децата са доволни,че вече няма да слушат скандали.Наложи им се да пораснат бързо,бързо за съжаление.Малкия който е на 10год. след като се изнесохме ми каза една вечер:Може да нямаме нещата които имахме там,но нали сега ти е спокоино и няма кой да лети да те бие.Започнах работа и малко,по малко ще се оправя.Надявам се само господина да приеме,че няма да се върнем и да престане да ме търси.Когато не е пил няма проблем само ми звъни и плаче,лошото е че незнам кога ще се напие повече от нормалното и ще вземе да изпълни някоя от заплахите си.Каазва,че вече не му пука ще ме убие и ще ме излежи От затвор се излиза казва,от гроб не

Момичета, какво ще кажете за хулиганските прояви - като ругатни и пр. ? При вас имаше ли такъв предшественик на насилничеството? Мъжът у нас ми се жалва, че не е добре гледан, вчера ми се разпсува и метна по мене един напикан памперс  Също ме блъсна. Сега, че не е добре гледан - аз плащам наема някои от вас знаят какво е наем в София/ + сметките, защото на него все не му стигат парите. Не му харесвали манджите. Не съм била перфектна майка 

Смятате ли, че ще е прекалено от моя страна - при това негово поведение, да го накарам да поживеем в къщата на на майка ми и баща ми, където са наясно с неговите изцепки и искат поне финансово да ме облекчат?

Имаше ли при вас "безобидни" изцепки, преди да се стигне до насилие?

ПП. Това, че е грижовен баща вече не ми стига като аргумент, за да си вървим по старо му

Като гледам бебчето ви е на 4 месеца, а той се държи като дивак дето иска всичко ...
Има точните симптоми за насилник и скоро може и да се стигне до физическа разправа с теб, защото един ден ще ти писне от този психически тормоз и ще му отвърнеш  Само въпрос на време е да реагираш по този начин 
Не съм сигурна че ще се съгласи да отидете при майка ти  да живеете... Той си знае лошите качества и едва ли  ще си "разреши" да бъде милия и добър съпруг ... По скоро ще го приеме като заплаха 
Най добрия начин е да се посъветваш с медиатор и да загладите конфликта още сега т.к. с времето ще се задълбочи...
Трябва по някакъв начин да оправите нещата докато е време иначе не би имало смисъл да сте заедно, само ще се тормозите взаимно, но това не е най големия ви проблем, проблема е детето То не бива да слуша и гледа родителите си по този начин.
Сега е момента, когато е необходимо да му се радвате, а не да се карате... Иначе като не се радвате на усмивките, първите думички какъв е смисъла на неговото създаване?

Майка сте на 3 деца  Какъв въпрос само

Точно за това е въпроса ...
Минала съм по този път и знам какво говоря  
Психическия и физическия тормоз е предпоставка за затваряне в себе си и невъзможност да оцениш радостните моменти с децата си...  Това имах предвид ...

Да, обидата пречи на всичко 
Смятам, че /финансовите/ компромиси от моя страна трябва да спрат; 2 пъти си деактивирам фейса заради него - да не ставаме за смях пред всички съученици и колеги

Питам се като свърши плащането от НОИ за първата година и останеш само с 240 лв. тогава кой ще е виновен за паричната "криза" и кой ще плаща сметките?!?...
А фейса не е необходимо да го деактивираш ... според мен колкото по бързо разрешите проблемите си толкова по добре ще е за трима ви  Отлагането във времето само носи повече негативи ... Почти винаги "оправия" няма има само временно "заглъхване" на проблема и след време възобновяване с нова сила още по яростно ...
Седнете и се разберете, все пак сте големи хора. Едва ли сте се събрали само заради раждането на детето. Навремето сте се обичали и сте имали любовна връзка...
 

Викай полиция всеки път като наруши ограничителната заповед. Това не е шега работа. Просто много грешно е да искаме да се оправяме сами, на частно. За това си има институции. За сега при мен са вършили работа.


Мисля, че е важно да се знае, че за домашното насилие не се изисква цикличност! Когато водите дело за домашно насилие, водите дело за конкретен повод на конкретна дата. Например: еди кога си той започна да ме души и да ме влачи по пода. Ако това се случи втори път, това вече може да бъде предмет на друго дело, но не и на същото. Значи - всеки конкретен акт на насилие е обект на закона за домашното насилие!

То и преди НОИ пак плащаше същия виновник /аз, глупачето  /
Не мисля, че може хем да носиш издръжката, сякаш си мъжът, пък да се свиваш като уплашената булка.

Пфу, пак се налага да си налагам мнението 
И пак ще успея и после пак ще съм виновната, че поставям условия след свършен факт 

Моммичета ,днес за първи път попадам в темата.Много меко казано е че съм шокирана.Някакси когато  четеш във вестника е друго ,а тук виждам че това наистина се случва.Винаги съм имала твърдо мнение по въпроса за жените в такова положение.Жертва си първия път,втория- ти доброволно си бил там.Но сега като чета съм толкова объркана,и не знам колко силен трябва да е човек за да издържи това.Не знам как да помогна,съчувствието не е достатъчно.Наистина не мога да проумея ,че има такива чудовища/не знам как да ги нарека по друг начин/.Наистина е нужна много сила и воля каквато само една жена има -все пак нали сме силния пол 

Извинявам се за намесата, но това не е вярно. Международните конвенции допускат, че актът, по повод на който е подадена молбата за защита, може да е последният момент от цикъл актове на домашно насилие, които ескалират. В този смисъл съм имала дело за 14 акта на насилие, като срокът тече от последния, но на доказване подлежат всички.

При формиране на вътрешното си убеждение досежно тези мерки съдът съобрази, че при събраните доказателства по делото към настоящия момент няма данни за  наличие на пряка и непосредствена, както и вероятна последваща опасност за живота или здравето на молителката. От събраните данни се установява също така, че към момента страните не обитават едно и също жилище. Мерките отстраняване от жилище, както и забраната да се приближава извършителя на домашно насилие до определени обекти и места са такива, които по своя характер съдържат във висока степен репресия, тъй като по този начин се засягат права, прокламирани като неприкосновени от Конституцията на Република България. Тълкувайки волята на законодателя при разписване на видовете мерки и структуриране на тяхната градация, съдът приема, че мярката „забрана на извършителя да приближава пострадалото лице и жилището му” е приложима само в такива случаи, в които действията на извършителя на домашно насилие засягат във висока степен живота и здравето на лицата, които се явяват жертви. По делото не са налице доказателства, че насилието от ответника по молбата е било с такава степен на интензивност, че уврежданията, които е причинил на молителката да се характеризират  като животоопасни. В тази връзка съдът намира, че  сочените мерки по чл.5, ал.1, т.2 и т.3 ЗЗДН са неподходящи в случая.
http://vrs.bg/upload/2010/postanoveni/sep/gr/01-13/20100901/11634510_00790310.htm

Възможно е, винаги има две страни и това, че домашното насилие става между 4 стени допринася понякога да се злоупотребява. Именно затова често не излиза истината наяве, каквато и да е тя...Въпрос на доказване.

Здравейте и от нас!
С какво да започна в место увод,аз съм от онези" неблагодарни" жени които въпреки" грижите" на мъжа до себе си не лягат на земята да ги тъпчат ,но вече тази война в продължение на 8 години ми омръзна а вече и с появата на детето нещата съвсем излязоха от контрол.
В общата картинка имам и свекърва" защитница" на маминото детенце,т.е мъжът ми е от онези недорасли деца ,които ги е страх да определят мястото на майка си тя винаги е насреща да го защитава от жена му.Има сбособността да го обеждава колко зла съм.И въпреки че през годините бях неотлъчно до него в работота му ,гледах винаги да е чисто в къщи и сготвено не съм му изневерявала то аз съм лошата.Болеше ме че с любовта си към него аз бивах бита- зарди не уважението ми към майка му,бивах нагробявана,стоях по цели нощи сама а той не се прибираше у дома.Търпях срам ме беше да кажа на родителите ми че живея в страх,самота,и непрекъснати намеци че не мога да родя дете при положение че правехме секс веднъж на месеци време.Е накрая забременях,тежко ми беше и раждането,много нерви хвърлих през бремеността той непрекъснато ме дразнеше,майка му също.Защо тогава не го напуснах,от страх ли от глупост ли не знам .Родих дете 5кг.с това наистина се гордеех ,но за малко той дори не ме помилва не ме прегърна да не засегне майка си,накрая ме накара ди и се извиня от родилното за това че съм я нарекла онази за да може да се приберем след като ни изпишат от болницата някъде.
Тормозът продължи и след прибирането ни беше септември ,но жилището беше студено и аз пусках печка от време на време ,изкараха ме не пестелива за това а аз исках на бебо да му е топличко..
Е накрая ме прокудиха обадих се на нашите дойдоха прибраха си ни с детето.Два месеца си постояхме при тях ,но на бен ми беше виновна и болно че го лишавам от бебо и отново се прибрах при него ,майка му си беше тръгнала той продължи да ме унижава да ме изкарва мене виновна за тово как не съм устояла на напрежениета а съм си тръгнала .Това бе преди 2 години.В момента отново съм на кръстопът живея с мъжа ,който не спи с мен ,унижава ме и ме бие вече пред детето .за всичко съм виновна аз.
Каза ми че дори и да го напусна ще намери начин и ще отвлече детето а аз знам че няма закони в държавата ни които да му попречат да не го стори.
И саморазправа не става татко ме е много болен човек .Стоя плача и търпя и всичко това го вижда детето ми от това ми става още по-зле.
Не знам до колко съм била подробна в разказа си ,но дано сте ме разбрали мамета.

 
Миличка все едно, че съм писала аз на места..прекрасно те разбирам..И аз преминах през тормоза, унижението, обвиненията във всичко отправяни към мен..постоянното ходене при нашите и след 1-2 месеца обратно,защото ми става жал за него..но в един момент нещо в мен се прекърши ..разделени сме от юни и този път окончателно-не мога повече.
Сега съм щастлива и спокойна, не се чуствам самотна и изоставена..гледам си децата и си подреждам живота.
Много сили ми трябваха за да се реша,но не съжалявам и за секунда даже.Децата ми не заслужават такъв живот, твоето също.
Помисли за него-ще израстне в скандали, побоища и унижения.С нещастна и съсипана от нерви майка, нез да усеща топлота и любов между родителите си.
Много пъти и аз се надявах, че нещата ще се променят, че той ще започне да ме уважава, да се държи с мен добре, да се грижи за мен, за това как се чуствам, дали съм щастлива-но това не стана и нямаше и да стане.
Надявам се и ти да разбереш за себе си, че това което ти се случва е УЖАСНО неправилно и нечестно спрямо теб и спрямо детето ти. Не се притеснявай за детето-всички мъже заплашват и се кълнат, че ще ти вземат детето, но в крайна сметка никой не го прави-това е само поредния трик за да те тормози, за да те подчини, за да те накара да стоиш там и да си излива помията върху теб.... охх аиде стига съм писала,че пак се ядосах здраво..

Бягай от там по най-бързия начин-ще видиш, че всичко ще се нареди и ще бъдеш една истински пълноценна  майка и жена